Преди близко един месец || Elle & claudia le fay

Клаудия ла Фей вървеше по тъмните и тесни улички на Мракон-Али. Един Бог знаеше накъде се беше запътило това красиво и злонамерено момиче този път, ала никой не смееше да застане на пътя ѝ. И с право. Никой не е казвал, че тя е най-великата магьосница на целия свят, но със сигурност можеше да надвие една близко две трети от магьосниците, пребиваващи се на това проклето и забравено от Бога място, по простата причина, че те не струваха. Пропили се, миришеха на умрели катерички, алкохол и тютнюев дим от най-евтините цигари, които можеха да си позволят. Все пак имаха пари за евтини курви и алкохол да дават, а не печелеха много от мизерната работа, ако изобщо имаха такава.
Клаудия не можеше да понася подобни хора. От една страна, защото ѝ напомняха на хората, които бяха избили семейството ѝ до крак и я бяха държали в плен цели две години. Две години, за които никой нищо не знае със сигурност, но Клаудия си спомняше всеки един ден, прекаран в изпълняване на желанията им. Ненавиждаше подобни псета. Ако зависеше от нея щеше да ги избави от мъките им и да освободи пространството около нея от нищо не струващи разочарования. Но в крайна сметка осъзна, че не си струва да се измъчва с подобни нищожества. Беше си отмъстила на хората, които убиха семейството ѝ, останалата утайка от обществото на черните магьосници можеше да се гръмне или да си навре счупените пръчки там, където слънцето не огрява. Клаудия не я интересуваше, стига да не ѝ се пречкаха на пътя. И те не го правеха.
Зави по поредната тясна уличка и се блъсна в ниското и крехко телце на момиче.
- Елвира.
Естествено, че знаеше коя е. Елизабет беше много горда с племенницата си и не веднъж бе споменавала на Клаудия за нея. Ла Фей обаче се учуди защо слидеринката бе на Мракон-Али в този късен час, когато всъщност трябваше да е в Хогуортс.
- Опасно е да си тук. Ако нещо ти се случи, Елизабет ще полудее.
Не, че това можеше да повлияе на Клаудия, но на плановете, които имаха двете за близкото бъдеще, луда Елизабет беше точно последното нещо, от което се нуждаеха.

Елвира се мотаеше с обикновените заподозряни слидеринци по улиците на Диагон-Али. Приличаха на глупава тийнейджърска групичка от наивни мъгъли, като изключим размятането на магии наляво-надясно, разбира се. Когато повечето от тях се разотиваха по любимите си магазини, Ел усети нечии пръсти да се обвиват около нейните. Тя възропта, но не можа да направи нищо, въпреки нежеланието си. Момчето я притисна към себе си, което я ядоса още повече.
- Ти пушиш, Дийн, това е все едно да целуваш проклет пепелник - изсъска червенокосата и му заби шамар, принуждавайки го да я пусне.
Тя не бе обществена собственост, макар че на доста от момчетата им се искаше. Но всичко, което получаваха в замяна беше шамар и куп обиди, карайки ги да се чувстват безсилни.
Когато Елвира се скри от погледа на познатите си, пъргаво се шмугна към едно от най-несимпатичните места в магьосническия свят - Мракон-Али. Налагаше й се да отскочи, тъй като приготвяше специална отвара за човек, който представляваше препятствие за нея в училище. Но освен отварата, тя имаше да подготви друг репертоар, съпътстващ я.
Влезе в едно от магазинчетата на тясната улица и хвърли бегъл поглед. Вътре беше празно и всичко бе потънало в прах. Ел забеляза няколко стъклени епруветки, които - странно - бяха напълнени с различни билки и други редки растения. Посегна към тази, на която имаше надпис "корен от асфодел", но силен трясък привлече вниманието й. Иззад голям стар гардероб се показа побелял старец, с множество бразди по кожата на лицето. Елвира едва призна пред себе си, че се уплаши, въпреки това бръкна в джоба си с трепереща ръка и подхвърли няколко монети до останалите стъклени съдове. Побърза да излезе навън и веднага да изсипе съдържанието на епруветката в ръката си, оставяйки я да се натроши по земята.
Зави по друга тясна улична, току-що успокоила дишането си, когато се блъсна в някого.
- Елвира - гласът на непознатата се извиси между тях и я накара да вдигне поглед по-бързо. - Опасно е да си тук. Ако нещо ти се случи, Елизабет ще полудее.
Оказа се, че познава непознатата. Клаудиа ла Фей се славеше като една от най-добрите черни магьосници, което я правеше една от малкото достойни за уважението на Ел.
Червенокосата прибра корена от асфодел в джоба си и се усмихна дяволито.
- Тогава няма нужда да й казваме, нали? Все пак съм достатъчно веща, за да се справя сама с неколцина пропити старци.
Сложи ръце на кръста си Ел и зачака ореола над главата си. Само че това беше далеч от истината. Можеше да мами хората колкото поиска, но не можеше да заблуди себе си, че е на "ти" с магиите.

» Забранената гора, преди един месец.
» Преди един ден Забранената гора
» Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/
» Понякога си мисля, че е по-добре да нямаш приятели. Защото, когато един ден си тръгнат, болката е по-лоша от празнотата, която си изпитвал преди те да се появят.
» claudia's style

Преди близко един месец || Elle & claudia le fay

Преди близко един месец || Elle & claudia le fay

Similar topics

Similar topics