Неси наблюдаваше действията на брат си.Следеше всяко негово движение и знаеше, че нещата не вървяха на добре.Познаваше брат си и виждаше, че под спокойната обвивка в него вилнееше буря, само се чудеше за какво беше всичко това.Седна на дивана и зачака брат й да проговори.Знаеше, че каквото и да беше щяха да се справят.. винаги успяваха.
Когато чу димите на брат си онемя.Той как беше разбрал за това?Не трябваше... Стоеше на канапето и го слушаше като в първия момент нямаше идея как да реагира.Не знаеше какво да направи или каже, но реши, че трябва да остане спокойна и да не го ядосва повече.
Стана от дивана и тръгна към него като взе чашата от ръцете му внимателно и и постави на плота.
- Виж Ейдриън..съжалявам.Наистина много съжалявам.Но ти ме познаваш за Бога, знаеш, че не бих се занимавала с черна магия.. знаеш го.Не исках да крия това от теб, но знаех, че никога нямаше да ми позволиш да отида там, а трябваше.Повярвай ми.. беше истинско мъчение да не ти кажа какво става..Не искам да се караме за това.
Гледаше го в очите докато му говореше и всичко, което беше казала до момента не беше, за да му се подмаже.Наистина го мислеше и се надяваше той да е наясно с това.
Прегърна брат си, въпреки, че едва ли сега му беше до това..Тя имаше нужда да почувства, че е до нея.
- Обичам те Ейдриън.. Знам, че се страхуваш за мен, но искам да ми повярваш, моля те..Всичко ще е наред.Аз съм добре.
Остана притисната в него и се надяваше да не я отблъсне.