Закъснявах. Трябваше да хвана следващия влак за Лондон, иначе щях да съм мъртва. Не буквално, де, не съм толкова лесна за убиване. Грабнах първата раница, която ми попадна пред погледа и наблъсках в нея две тениски, които бяха метнати на един стол, чифт дънки, захвърлени на пода и отидох да преровя чекмеджетата. Не намерих почти никакви пари, но взех всичко, което беше там. Трябваше все някак да оцелявам през дългия път до Лондон, нали. Цели три часа, кой знае какво щеше да ми хрумне. Но за да стигна дотам, първо трябваше да се измъкна от мизерния апартамент на някоя от поредните ми "приятелки". Отворих гардероба. Вътре намерих едно горнище с качулка и чифт кецове. Какъв късмет! Точно каквото ми трябваше. Облякох се и се обух набързо, преметнах раницата през рамо и погледнах дали момичето, при което бях пренощувала още спи. Тръгнах към изхода и понечих да изляза, но беше заключено. Не можех да си представа кога точно тази пияница се беше сетила да заключи. Проверих още веднъж дали онази спи достатъчно дълбоко и извадих пръчката си.
- Алохомора! - прошепнах аз, внимавайки да не я събудя, макар че, дори да ме беше чула, сигурно е била прекалено надрусана, за да повярва, че случващото се е истина.
Прибрах пръчката си и открехнах вратата, колкото да се измъкна тихо, затворих след себе си и тръгнах към стълбите, като внимавах да не пипам нищо. Мястото беше толкова мизерно, че сигурно имаше повече бактерии отколкото някоя обществена тоалетна. Тъкмо бях стигнала задния вход на западналата сграда и понечих да отворя вратата, когато през нея влетя някакъв човек и ме стовари на земята. Поне се озовах от горната страна и паднах на меко. Мъжът каза нещо но аз не го разбрах, затова просто станах изтупах праха от себе си и вдигнах раницата и го огледах. Не изглеждаше зле, а аз определено си бях имала работа с такива типове. Реших, че ще приключа по-бързо с това, ако съм по-мила от обикновено.
- Виж какво, че карам направо. Съжалявам, че ти се стовари по най-изненадващия начин върху мен. Дай да си стиснем ръцете и всеки да си продължава по пътя, защото аз определено бързам. - предложих аз. Изобщо не ми се занимаваше с мъгъли, особено такива като него.