Dhalia Frost

The princess with the Pitch black eyes

Сняг. Пухкав бял сняг се сипеше навън през прозорчето, от което гледаше малкото момиченце, което никога не спеше нощем. Тя обожаваше студът, и снегът. То си беше нормално, като се имаше предвид, кои бяха родителите й. Детето естествено, притежаваше "семейната " дарба, или с други думи-всичко свързано със снегът и ледът. Тя разпростря малките си ръчички и обви дървената рамка на леглото си в кристален бял лед. Момиченцето се радваше на творението си, и не забеляза голямата черна сянка, надвиснала над прозореца и, преди тя да го отвори и да влезе, заставайки зад нея.
-Здравей, малка принцесо.-обади се гласът на сянката зад нея, и детето се обърна.
-Ти пък кой си? Не си поканен на чаеното ми парти.-скръсти ръчички малката. Действително, тя през нощта винаги си правеше чаени партита с останалите пазители-най-често Великденския заек или Сънчо, но по някаква причина, тя днес не се появиха.
-О, аз съм Торбалан, и днес ще замествам Сънчо.-Торбалан излезе от сянката и се усмихна изкривено на момиченцето.
-Те нищо не са ми споменали.-дъщерята на Джак Скреж плесна с ръце и изкара от пода дълго ледено копие, насочвайки го непохватно към големия мъж. Той се усмихна.
-Семейното...проклятие? Браво, браво.
Увереното изражение на принцесата изчезна и тя свали копието.
-Мама каза, че е дарба, а не проклятие.
-О, мъничка ми Далия. Защо според теб не ти дават да си играеш с никой, а? Защото се страхуват да не станеш като майка си-неконтролируема. Луда. Но, знаеш ли, аз мога да ти помогна.-ухили се Торбалан.
Момиченцето премига:
-Как ще ми помогнеш?
Очите на Торбалан премигаха студено.
-Ще ги накарам да ги е страх от нещо друго в теб.
Чу се писък. Щом родителите на Далия влетяха в стаята, от торбалан нямаше и следа. Принцесата се беше свила на кълбо по средата на стаята. По ръцете й имаше нарисуван странен знак. Тя нямаше сянка, а когато отвори очи, те вече не бяха сини, както преди. а катранено черни.