Беше сравнително прекрасен ден, но както винаги на Мадисън това й правече съмвсем малко впечатление. Да бъдеш обкражен от толкова много магия понякога ти идваше в повече, а ако си и вълк единак като блондинката ... е тогава беше двойно повече. Жалкото беше, че нямаше къде да отседне, защото нямаше семейство, което за нея беше в плюс, защото нямаше кой да я използва.

Горичката близо до колибката на Хадгрид беше едно от най-спокойните местенца на което Мади можеше да бъде спокойна и поне малко да се отпусне, но това естествено не се случваше за дълго. 

Слидеринката тъкмо седна под едно дърво и забеляза движение. Мислеше си, че може поне за малко да остане на саме със себе си, но не. Това беше един от "прекрасните" й късмети.

- Има ли някой?- попита блондинката и се изправи, като се огледа наоколо. Можеше да мерне всеки един неприятен човек, но в този случай беше почти всички.

Аннабел за пореден път се чувстваше странно . Не ѝ се правеше нищо и не знаеше защо след като деня беше за останалите просто перфектен . Тя взе чантата си а в нея пъхна една книга и тръгна на някъде без дори да знае на къде . За тези седем години беше научила местността на изут така , че нямаше възможност да се загуби . Тя обичаше да стои сама и да не се занимава с никой . Точно това смяташе да направи и през този ден . Да стои и да учи тъй като имаше нужда от наистина брилянтни резултати на изпитите в края на годината . А за да се получеше това трябваше да насочи вниманието си над учебниците и да не мислеше за глупости . Чудеше се какво успява да развали настроението ѝ така само за секунда . Вървеше към една от горичките в близост до колибката на Хадгрид . Знаеше , че там малко от съучениците ѝ ходеха а това я довеждаше до мисълта , че ще може да запази спокойствие и няма да има кой да развали още повече настроението ѝ . Вървеше с малки крачки все по-навътре и по-навътре като в един момент чу женски глас а това я доведе до мисълта , че все пак не беше сама . Първоначално замълча с усмивка . Знаеше колко гадно е да стоиш и да усещаш , че има нещо или някой на близо без да знаеш какво точно е . Точно за това реши да наложи малко паника на другата магьосничка решила да посети мястото . Приближи се и си проправи път към нея като с добрия си слух успя да запомни от къде точно идваше гласа ѝ . Чак когато се появи пред нея и видя , че всъщност това беше една от Слидеринките , които ѝ допадаха . Може би защото характерите им бяха почти еднакви или пък не . Никой не знаеше но просто Бела винаги можеше да помогне на блондинката ако изпадне в нужда .
- Спокойно никой не познат не е . - успокои я тя с усмивка като се замисли какво изобщо правеше тя тук . Но миг по-късно се сети , че и тя беше като Бела може би точно за това се озоваваха на идно и също място . Червенокоската знаеше , че попринцип не е редно да се занимава нито пък сприятелява с някой от дома Слидерин но какво пък толкова тя просто харесваше някой от тях .

Мадисън си отдъхна когато видя, че това е Анабел. С това момиче можеха да се разбират доста добре, защото по характер бяха еднакви и това караше блондинката да се чувства и добре, но и някак си застрашена.

Слидерин не се сприятеляваха с останалите домове, но все пак всички бяха еднакви и нямаше смисъл да се делят на групички само и единствено заради домовете в които са.

Червенокоската от Рейвън и блондинката от Слидерин можеха да са доста добри съюзници, макар че Мади имаше малки съмнения за това, но какво пък? Все пак и да си вълк единак не е толкова лесно, но пък не ти трябва да си скапваш настроението, защото някой те е накарал да се чувстваш като боклук.

- Анабел, какво правиш тук?- попита я блондинката не защото я интересуваше особено много, но искаше да разбере дали могат да си паснат като характери и да станат приятелки или врагове, защото й беше пределно ясно, че когато еднакви характери стават приятели е малко по-трудно.

Бела се усмихна и извади книгата от чантата си като я показа на блондинката . Самата тя не знаеше дали наистина е на това място за да чете или за да се откъсне от повечето магьосници . Тя нямаше нищо против магиите и магьосниците но просто всички тези не нормални неща я натоварваха още повече . Не стига , че успеха й беше спаднал драстично а пък отгоре на това да търпеше номерата на останалите . Просто й се струваше някак си излишно .
- Мадисън … мисля , че съм тук за да уча или може би за да се откъсна от останалите . - надяваше се да не досажда на момичето от Слидерин . Остави чантата на земята и седна на тревата като разлисти няколко листа . И миг по-късно осъзна , че просто мислите й не бяха в ученето а някъде другаде . Затвори книгата като направи недоволна физиономия .
- Ами теб какво те води тук … на това място не се събират останалите от дома ти … - тя замълча и се усмихна отново . Усети , че трябва да спре с тези стрелички , които хвърляше върху тези от Слидерин . Наистина тя не им беше фенка но не всички бяха еднакви и тя го знаеше много добре това . И точно за това все още се намираше тук . Във всеки един дом имаше изключения . Анна беше точно това на дома й . Може би наистина и Мадисън не е напълно като тях .

Мадисън се засмя леко след като погледна какво прави момичето. първо отвори книгата, а после я затвори, сякаш мислите й не бяха към това, което четеше ами някъде другаде.

Бел прокара пръстите си през косата си която в момента не приличаше на нищо . И се замисли защо не можеше да учи ? Но отговор на този въпрос нямаше . Просто тя беше разсеяна и всичко влизаше през едното и ухо и излизаше през другото . Дори и да четеше нищо не се задържаше в главата й за повече от секунда . Чу лекия смях на Мади и повдигна невинно рамене сякаш някой я пита нещо много важно но тя не знае отговора . Понякога наистина беше странна .
- Съжалявам Мадс но … прекалено малко сте тези за, които бих казала нещо добро от дома ти . Наистина всички сме живи същества но характерите на някой и маските на други просто са не поносими . С думите си не искам да те обидя но наистина това , че разговарям с тебе може да ти навлече проблеми . - червенокоската просто казваше нещата , които мислеше дори да знаеше , че някои от тях може да не допаднат на блондинката . Но това беше истината въпреки , че тези разделения на домовете не са кой знае какво Слидерин имаха зъб на всички останали докато Бела дори и да искаше да общува с тях просто гордостта й беше прекалено голема за да ги търпи . Познаваше около пет или шест Слидеринци с ,които можеше дори да споделя а това за нея е доста напреднало приятелство но тези бяха наистина малко . На пръв поглед Мадисън й изглеждаше доста нормална за разлика от повечето а това разбирасе й допадаше . Но дали беше редно да се сприятелява никой не знаеше .

"Може да ти навлече проблеми" Повтори си наум Слидеринката и се засмя, защото почти никой не се закачаше с нея, защото каквото и да направеше въпросния човек от дома й не биваше отразяван.

- Не се тревожи за мен.- отвърна студено тя и малка усмивка се появи на лицето й. Не я интересувае особено какво ще кажат или направят останалите слидеринци, защото цялото това огромно его, което притежаваха беше убийствено.

И Мади понякога беше такава, но пред приятелите си можеше да се държи и по съвсем различен начин, но тези които не понасяше просто отбягваше или се опитваше да се възползва от тях.

- Мога да ти помогна с ученето.- предложи блондинката като повдигна едната си вежда като че ли задаваше въпрос.

Бела се зачуди дали не правеше грешка като изказваше мнението си за дома на блондинката . Но пък тя си беше такава казваше всичко , което мислеше в очите не зависимо дали щяха да се обидят или не . Намираше нещо различно в това момиче и въпреки природата ѝ на блондинка Бела я смяташе за доста по-умна и справедлива от останалите русокоски . Тя се усмихна и се зачуди дали наистина това момиче беше независимо от останалите Слидеринци . Но явно отговора е очеваден . И Бела можеше само и единствено да се радва на този факт . Тя погледна учебника в ръката си и се сети , че на изпитите няма да се справи …. а това премахна лъчезарната усмивка от лицето ѝ .
- За мен би било удоволствие … но просто не мога да се средоточа и страха ме е превзел . - призна си тя с доста недоволна физиономия . Никога не обичаше това чувства наречено страх . Тя винаги вярваше в себе си и никога не се отказваше а сега , сега се плашеше от едни изпити . Какво пък толкова щеше да ги вземе и тях както всички останали . Но до сега в такова състояние не се беше озовавала .

- Когато трябва да уча затварям очи и си поемам дълбоко въздух, като премахвам всички странични мисли и емоции и се заемам с това. Просто е отпусни и затвори очи, като премахнеш излишните мисли и чувства.- започна да говори Мади, като притвори очи и премахна напрежението, което се беше насъбрало в нея.

- Помага ти и да се успокоиш също.- допълни блондинката след като отвори очите си.

Ученето при Слидеринката беше лесно, защото бързо запомняше нещата, дори и още в часовете, затова не й трябваха и учебници, но уби беше задължена да има. Дори знаеше и материала за по-горните курсове от части.

- Също е важно да не се поддаваш на страха от това, че няма да се справиш или подобно. Дори се обзалагам, че знаеш всичко от-до, но просто страха и притеснението ти пречат да си го спомниш.- съвсем спокоен тембър на гласа без капчица напрежение, страх или подобно, сякаш беше хладнокръвен убиец, на който не му пукаше какво ще стане с него.Погледа на блондинката беше празен, а очите й студени като зимата, без капчица блясък.

Беше малко плашещо за повечето хора как едно малко момиченце може да изпитва абсолютно нищо, сякаш е направена от камък, но зад тази обвивка се криеше малката чувствителна Мадисън, която никога не трябваше да си проправя път.

Червенокоската слушаше всяка една дума произлизаща от устните на Мади и знаеше , че дори и да последва примера ѝ пак няма да може да се средоточи . Може би просто днес не ѝ беше ден за учене . И явно имаше нужда от забавление . Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх като се опита да премахне всички ненужни мисли . Но не ѝ се получи и в съзнанието ѝ забошуваха още повече . За това просто отвори очи и се усмихна .
- Мисля , че днес не е подходящ ден за учене . Може да правим нещо друго . - на бързо огледа мястото около тях и се замисли какво можеха да правят . Нямаше си и на идея за нещо наистина интересно .
- Какво обичаш да правиш ? - попита доста неудобно тя тъй като наистина не знаеше какво обича това момиче . Бела можеше да прави всичко ама тя си беше такава . Проблемите ѝ се лепяха като пчела на цвете . Но пък тя обичаше точно проблемите . Защото те правеха живота ѝ интересен . Даже много по-интересен от колкото тя мислеше . Смяташе , че един или два проблема няма да е чак толкова зле но блондинката … може би не беше точно като Бела . Огледа мястото и за момент се замисли колко красива наистина беше природата около тях . Анна наистина обичаше природата но така с книга в ръка и съзнание витаещо в облаците нещо не ѝ се струваше много красиво а пък за забавно да не говорим .

За разлика от Мадисън, Бела не можеше да се отлепи от излишните мисли толкова лесно и просто да се отпусне и да си припомни всичко.

- Сериозно ли искаш да знаеш?- попита с лукава усмивка блондинката като се изправи и тръгна към забранената гора. Там й харесваше и седеше винаги, когато й доскучаеше до дома на Хадгрид и там имаше по-голяма тръпка, която да усетиш. А и съществата, които се намираха там бяха и зловещи, но и приятни.

Странното в Мади беше, че й допадаха зловещите неща и никога не бягаше от тях, а стоеше срещу тях и ги гледаше в очите без да й пука какво може да се случи. Не малко пъти й се беше случвало да й се карат, заради това че е бягала от Ходуортс и е ходила в Забранената гора, за да ... е само защото й е писвало.

- Искаш ли цигара?- попита Мади червенокоската, като извади кутията и й я подаде след като си извади за себе си. Да, беше вредно за здравето й, но пък за сметка на това я успокояваше поне малко, а и не беше заклет пушач. Само за успокоение или когато й беше скучно.

Бела поклати положително глава и изчака да чуе какво наистина ѝ се правеше на блондинката . Но неочаквано тя стана и хукна на някъде а Бела не можеше просто да си остане там без да разбере какво е замислила . Прибра на бързо книгата в чантата тъй като нямаше намерения да я мъкне в ръцете си и тръгна след Мадисън . Чакайте малко тя към забранената гора ли беше тръгнала ? Бела се зачуди и мигновенно в съзнанието ѝ се появиха думите на директора и повечето учители . Но какво сега да я оставеше да отиде там и да пострада ли а пък и Бела често ходеше в тази гора . Тя ѝ допадаше дори и да беше опасна . Не разбираше защо я наричат забранена след като всичко забранено беше повече от интересно . Ако искаха учениците да не ходят там за да не пострадат определено името на тази гора не трябваше да бъде такова . Бела обичаше да ходи там но не обичаше когато се натъкваше на някакви подобия на животни даващи всичко за да я разкъсат . Тя мразеше забраните и точно заради това ходеше там . Тъмнината и мъглата я правеха още по-мистериозна а това допадаше на Анна . Въпреки , че в момента не беше мрачно и мъгливо пак щеше да е забавно .
- Ти сериозно ли …. почваш да ми допадаш ноистина . - каза с усмивка тя като погледна Мади . Това момиче беше същото като нея . Добре де не на 100% ама на повече от деведесет бяха еднакви . Бела също ходеше често там дори и в по-малките курсове . Десет дена след постъпването си за първи път беше отишла там но не навлизаше на вътре . А сега ? Сега си се разхождаше и си тренираше магиите и заклинанията върху животинките и се забавляваше на макс . Но какво интересно и забавно намираше Слидеринката това вече беше наистина загадъчно . Да на дома ѝ такива места бяха любими но все пак нали тя беше по-различна от дома си ? Чу въпроса ѝ а след това смръщи недоволно вежди и поклати отрицателно глава .
- Мразя тези боклуци … и прекалено много обичам живота си за да го съкращавам . Но благодаря . - червенокоската беше твърдо против пушенето дори и да пушеше на времето но сега от месец просто ѝ се гадеше от тези вещества . Но явно по-малките бяха по-диви дори и от нея .

Мади повдигна рамене и сви кутията отново, като запали цигарата си мигновено след това. Анабел беше права, че не искаше да си скъсява живота, но какво толкова имаше да му се наслаждава човек.

Влюбваш се в някого и след време той те напуска и оставаш с разбито сърце. След това се появява нов, с който се жениш и имаш деца, но после или той или ти умираш и отново онази черна дупка. 

Нямаше смисъл в живота за малката Слидеринка още от малка, след набеждението че е убила баща си. Надяваше се поне никой да не знае за семейството й, но това на дали беше така. Със сигурност повечето знаеха и за това чуваше доста обиди по свой адрес, но това не й пречеше в никакъв случай.

- Явно не се влияеш от слуховете щом говориш с мен.- каза след кратко размишление блондинката, като се обърна към червенокосата.

Бела вървеше все така без да казва каквото и да било . Просто не разбираше защо това момиче се трови и си вреди от толкова ранна възраст . Та живота беше пред нея и всичко една сега ѝ предстоеше . Живота беше един кръстопът а те живееха точно на този кръстопът и вървяха по средата като внимаваха да не се наклонят и да не паднат след загуба на равновесие . Не разбираше какво толкова е наранило блондинката за да стигне до цигарите . Но явно нямаше и правото да навлиза в собственото ѝ пространство за това просто се усмихна и реши да отговори на зададения ѝ въпрос .
- Не съм от тези , които живеят за хорското мнение и слуховете пуснати от глупаци без работа и собствен живот . И говоря с теб просто защото смятам , че си различна а такива сме малко ! - поясни тя като се замисли какви слухове беше чувала за нея но нито един от тези за , които се сещаше не можеха да бъдат възможни за това просто се усмихна и отмести поглед от нейния като се замисли дали можеше да ѝ е полезна с нещо . Но дори и да можеше никой не би поискал помощ и то точно от Бела . Та тя беше толкова студена и безчувствена , че всички я мразеха и живееше сама живота си . Имаше познати за по чашка или за някоя глупост но не и приятели . Такова нещо в нейния живот нямаше . Беше изгубила доверие на всички освен на четири човека , които не ги смяташе за приятели а за много повече .
- Въпреки , че най-вероятно ще ме помислиш за луда … ако мога да ти помогна с нещо съм на среща . - каза с усмивка и повдигна леко рамене . Всички я смятаха за луда сега може би щеше да има още едно момиче в този списък .

-  Въпреки , че най-вероятно ще ме помислиш за луда - тези думи на червенокоската, накараха Мадисън да се засмее, защото това изобщо не беше така. Дори малката Слидеринка се чудеше как Анабел говореше с нея толкова спокойно и не се влияеше от слуховете, които бяха почти истина.

Бела не знаеше кое точно предизвика смеха но момичето но просто се усмихна и тя . Наистина не знаеше как говори толкова спокойно с нея още повече , че беше от дома която Бела мразеше адски много .
- Разбирам те но поне познаваш родителите си … а аз дори и на такова нещо не съм имала възможност . Но въпреки това се справям сигурна съм , че и ти ще се справиш . Този живот и тежък и дава много изпитания на силните а ти си такава . Ако някой друг беше преживял това най-вероятно щеше да се откаже от живота и да иска наистина да убива … но ти трябва да си силна и да се бориш . И тези цигари не ти помагат а показват слабост от твоя страна а аз знам , че не си слаба и беззащитна . - червенокоската се опитваше да ѝ вдъхне сила въпреки , че това щеше да е трудно . Та тя наистина беше преживяла много неща за годините си и просто трябваше да има рамо на , което да се облегне и поплаче или просто човек на , които да сподели когато има проблем . Бела имаше такива хора и беше благодарна , че винаги са до нея но сега се чувстваше като длъжна и просто искаше да помогне на Мади . Искаше тя да е добре и да не говорят глупости за нея и щеше да го постигне . Червенокоската можеше лесно да затвори устните на останалите но това да оправи всичко изживяно от Мадисън нямаше как да го направи .

- Бела ти си силна и си прекрасен човек и не разбирам защо повечето те отбягват или нещо подобно.- започна блондинката като реши да замлъкне, защото не искаше да се бърка в живота на другите, а и да човъркаш в раните не е особено пекрасно.

Мади дръпна за последен път от цигарата си и я изгаси, като се огледа наоколо. Може би блондинката нямаше право да мрази живота, защото червенокоската не познаваше родителите си и не знаеше какви са, но всеки с разбиранията си.

- Лесно ли ти беше да се приобщиш тук? Защото не всеки те приема такъв какъвто си и те имат за някакъв урод.- "Добре Мади научи се да държиш устата си затворена!" скара се сама на себе си Слидеринката и замълча сякаш устата й беше залепена с тиксо.

Бела се чудеше как точно да отговори на въпроса зададен от Мади . Всъщност отговора не беше никак труден все пак тя не се е приобщила към тях а е сама . Просто това момиче не живееше за хората а за себе си и собствените си интереси  
- Мадс аз … не съм толкова добра за колкото ме смяташ . Да силна съм и психически и физически но характера и държанието ми не са никак приятни . Точно за това останалите не общуват с мен . А и аз не умирам за да са с мен . - усмихна се тя и погледна към Мади . Дори и да беше по-малка от Анна това не я правеше по-слаба или нещо подобно . Все пак Бела винаги е казвала , че годините не са нещо значимо . Има хора , които живеят дълго но са по-големи простаци и от бебетата а пък има други , които живота ги смачка на ранна детска възраст и те станат повече от силни . Бела много пъти беше падала но винаги намираше сила да се изправи с високо вдигната глава .
- Аз още в началото странех от тях . Колкото и да се опитваха да бъдем едно цяло аз не ги харесвах . Точно за това и сега имам съвсем малко приятели и то истински всичко друго е познати и врагове . Нещата , които говорят за мен до някъде се истина защото аз нараних много хора психически но не съм го направила без причина … не ме приемаха защото бях различна от тях и все още съм . Не им харесва това , че не се променям и не слагам маски за да съм като тях . Предполагам си го забележила когато не си като тях започват разпространяването на лъжи по твои адрес . Точно така беше и при мен . - тя отговори с усмивка тъй като не се притесняваше от думите си защото те бяха самата истина .

- Приличаме си по повечето неща.- отвърна Мадисън след като изслуша събеседничката си и се усмихна леко. Странно беше колко общо можеш да намериш с някой почти непознат.

Бела и Мади си приличаха много и това можеше и да ги сближи, но и да ги отдалечи. Животът за малката Слидеринка беше свършил отдавна, но можеше да започне да се бори отново, за да постигне това, което иска от живота.

- Да си различен е нещо прекрасно. На човек му писва от толкова еднаквости. Съвършен свят и съвършени хора не съществуват. Трябва да сме горди с това, което сме и да се борим със зъби и нокти да докажем, че не сме "изроди", защото сме различни.

Бела погледна Мади и се усмихна . Вижданията на това момиче бяха някак си странни за годините й но както вече Бела знаеше тези години не бяха нищо важно . Чудеше се как мое те двете да имат толкова много общо . Но отговор не намираше . Нима имаше нужда от отговор след като си беше наумила да върне желанието за живот в Мади .
- Много правилно но тогава защо не го правиш ? Защо не им затвориш устите и не покажеш коя си и какво можеш ? Защо не докажеш на себе си , че си повече от тях . Защо не погледнеж на живота от друг ъгъл ? Може би нямам право да ти задавам тези въпроси и то точно аз … мразената от всички но добре представилата се в очите на преподавателите . Но живота е пред теб . Лично аз не бих се съравновавала с някои от останалите . Знаеш ли защо ? Защото смятам , че съм много повече от тях . Под нивото ми е да им показвам каква съм след като седем години не са го видяли но ти … ти имаш много време тук . Помисли не били било добре да си срещу живота и да му показваш цялата си мощ която имаш ? - тя млъкна защото усети , че става банална . Може би говореше повече от колкото трябва но тя си беше такава . Това бе последната година за нея но не и за Мади тя оставаше .Тя трябва да се бори и да бъде себе си и Бела щеше да й помогне .

Слидеринката беше нападната от куп въпроси, а след това й беше изнесена една дълга лекция, която я накара да се позамисли малко, но тя знаеше, че е по-добра и нямаше смисъл да го доказва пред останалите. Защо трябваше да се опълчва?

- Бела това, което се опитваш да направиш е чудесно, но защо да им се опълчвам? Важното е аз да знам истината, а те нека си говорят каквото искат. Говорят, защото нямат друга работа и се опитват по всякакъв начин да стровят живота на останалите, но силните не се пречупваме лесно.

Блондинката започна да говори отново със онзи празен поглед отново. За нея не съществуваше Бог, нямаше справедливост, нямаше светогледство.

Мадисън оставаше напълно сама след като Бела ... това беше последната й година. 

Рейвънклоуката вървеше все така напред и слушаше думите на момичето . Но едно не намираше за редно и правилно , защо се примирява със слуховете .
- Но нали знаеш , че когато един човек говори другите могат да подложат думите му под въпрос а след като сто и повече от повтарят една лъжа за истина то тя започва да бъде неуспорвана истина а ти като не им затваряш устите все едно се примиряваш и приемаш лъжите им . Това не е редно . Никой няма право да пуска лъжи за теб и да ги приемат за неуспорван факт . Няма ли да се чувстваш по-добре ако ги унижиш и им покажеш , че трябва да държат езика зад зъбите си . Аз не се борих но им показах , че няма да съм тази която щу обсъжда . Те имат страх от мен и дори да говорят в очите ми не смеят да кажат и буква . А аз слух за себе си от около три години ни съм чула . Мисля , че ти не заслужаваш тези неща и ако ти не вземеш нещата в свои ръце ще им покажа аз как стоят нещата . Но тогава ще те свързват с мен и ще те намразят . Ти си силна и аз ще ти докажа това . Просто в теб виждам себе си преди години . - тя погледна момиче право в очите . Нима смяташе да се откаже от всичко само заради думите на някой ? Не това просто не беше редно и нормално . Червенокоската водеше борба с живота и всички около себе си . Тя беше такава и не се отказваше . А Мади трябваше да стане като нея и да не се предава .