Учител по...Ами по каквото си нямате :)
You think I look like a Devil. You're not very far from the truth...
Студен поглед се четеше в сините му очи. Кой беше той? Отвън изглеждаше като прост човек, но отвътре...бе нещо много по могъщо. Той носеше прост костюм с тиранти, понякога фес, понякога без. Задължително носи папионка-синя, червена... Понякога ухилен до уши, понякога сърдит като буреносен облак, но винаги добър с учениците.
What Am I like? I am the Doctor-unique person with his own fate
Пада си романтик,но си има мярка.Винаги е усмихнат,дори когато вътрешно е тъжен.Това е основната му маска,която прикрива какво чувства,какво мисли или какво крои докато е под въздействието на омразата и злобата,които прикрива с налудничавата си усмивка,която не сваля дори на сън.Недопустимо откачен, но и много мил и грижовен, ще помогне по всякакъв възможен начин.Вътрешно винаги си променя настроенията,но външно си ходи с усмивка на лице и това прикрива истинското му състояние и това,което чувства.
My past.
Мъжът се препъна в неравния асфалт и за малко щеше да падне. Бързаше. И това си личеше. Тичаше, сякаш животът му зависеше от това и отчасти може би си беше и така. Какво правеше на пустата, малка, забутана уличка в Лондон ли? Ами беше очевидно - бягаше.
Името му беше Джулиан Де Вил.
Не беше като другите - след близо 7 години пленничество, най-накрая беше спечелил свободата си. Не се гордееше с това, което беше правил в миналото, но един магьосник трябваше да прави каквото се налага, за да оцелее. В Азкабан всеки можеше да намери смъртта си. И не само нея, ами и пълното си унищожение, сякаш никога не е съществувал.
Мъжът продължи да тича. Светът и всичко наоколо му беше непознато и чуждо след толкова време на пленничество, но това не значеше, че нямаше да се справи и с това. Дори напротив .. Защото той винаги оцеляваше. Имаше си своите скрити заложби - като това да контролира времето.
Озърна се - въпреки факта, че мозъка му казваше, че е в безопасност и зад него няма никой, или по-скоро нищо, той не спираше предпазливо да се оглежда зад себе си. Беше прекарал 7 години в Азкабан, задето бе подкрепял черните магьосници. Не искаше да е такъв, не искаше да е този дявол, но го бяха направили такъв и сега нямаше връщане назад - Джулиън. беше това, което беше. Точка.
Спъна се отново. Озърна се отново. И продължи да тича. Трябваше да стигне до домът си. Машината си. Беше я конструирал още като дете, и изпълнил с магията си да контролира времето. Тази машина се наричаше ВОИК-Времена и Относителни Измерения в Космоса. Тази машина се помещаваше в една синя телефонна кабина-нищо необичайно за обикновения лондончанин. Министерството я бе одобрило отдавна. Но той отиде в Азкабан, и не знаеше какво е станало с нея. Но щеше да я намери. ТРЯБВАШЕ да я намери. И да се върне триумфално в Хогуортс-но като учител.
Допълнително:
Има машина на времето и пространството, одобрена от Министерството. Нарича себе си "Докторът".
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
