Бела вървеше разсеяна по коридорите на Хогуортс и не знаеше какво ще прави . Това беше последната ѝ година а тя се чувстваше толкова уплашена и несигурна , че дори самата тя не можеше да си повярва , че това може да ѝ се случи на нея . Придстояха важни изпити в края на годината а тя не беше сигурна , че ще се справи . Не знаеше дали изобщо има някаква възможност за успех . Винаги се е старала да има възможно най-високите оценки и сега в последната ѝ година когато трябваше да се представи перфектно тя се беше отпуснала и отчаяла от живота . Не знаеше на къде ще тръгне живота ѝ нито какво ще бъде бъдещето ѝ но просто се чувстваше ужасно и не искаше да идва края на тази учебна година . Тя вървеше все така по коридорите и търсеше своята любима леля на която можеше да сподели и да потърси съвет от нея . Афродита винаги е била като пример за Анна но червенокоската освен намеренията ѝ да става учителка по История на магията та смяташе да влезе в един от кръговете на черните магьосници а това не беше никак добре и приятно за чуване от една Рейвънклоука . Тя стигна до кабинета на леля си и почука на вратата . Като отвори леко вратата и погледна през дупчицата с фалшива усмивка .
- Мога ли да вляза ? - попита тя и изчака да получи разрешение . Дори да бяха роднини тя не смяташе за нормално да си влиза когато поиска в кабинета ѝ или пък да прави каквото си иска . Смяташе , че правилата са за всички и дори заместник директорката да ѝ беше леля тя нямаше право да ги нарушава . Докато чакаше отговора на леля си тя се надяваше Кристиан да не е там . Искаше да говори насаме с леля си дори да бяха глупости нещата за обсъждане . Дори Крис да беше един от най-готините отговорници на домовете Бела не можеше да говори спокойно пред него .

Поредния скучен ден в който проверявах домашни и контролни. И още по скучно беше че трябваше и да ги чета. Та те повечето бяха едни и същи и си личеше че почти всички са преписвали от някой. Тъкмо бях готова да откача и да подпаля всичко някой почука на вратата и се чу гласът на племенницата ми. Усмихнах се и отговорих ясно.
- Да разбира се влизай Анабел.
 Усмихнах се и станах от мястото си и отидох до нея прегръщайки я нежно. Чувствах я като своя собствена дъщеря.
- Какво те води в скромния ми кабинет миличка.Настани се удобно и казвай.
 Докато чаках отговора й се облегнах на стената срещу нея и се загледах в нея.Толкова млада и невинна. Все едно беше вчера когато за първи път дойде в училището а днес вече е последна година, и ще държи изпитите си а след това ще продължи по пътя си. Усмихнах се леко.

Белла се усмихна и влезе в кабинета като затвори вратата след себе си и прегърна леля си . Тъй като тя нямаше семейство приемаше леля си като майка , кака , братовчедка и всичко в едно . Знаеше , че отделя голяма част от времето на леля си но не можеше да седне и да говори с някой от дома си тъй като тяхното виждане над нещата не са като нейното и най-много да се стигнеше до спор от който последиците да са не много приятни . Чудеше се от къде да захване но просто не знаеше защо точно тази година се отчая толкова много .
- Лельо като за начало съжалявам , че отнемам от времето ти но … мисля , че тази година няма да изкарам изпитите и няма да съм пълноценна на куилдичния мач . Нещо става с мен и не знам точно какво . Не мога да разбера защо точно тази година всичко ми се струва толкова объркано . Може би защото ще напусна Хогуортс или защото ще трябва да реша съдбата и живота си но просто не знам …. чувствам се за първи път безполезна и безсилна . Ти имала ли си такива моменти … и ако беше на мое място как би се измъкнала от тази ситуация ? - седна на един от столовете и погледна леля си някак невинно ни притеснено . Наистина не знаеше какво става . Приемаше всичко нормално дори и проблемите , които имаше и винаги се стараеше да е полезна на дома си а сега се чувстваше като боклук в буквалния смисъл на думата . Анна винаги е искала дома ѝ да са по-добри от Слидерин но сега смяташе , че всички други ще са по-добри от тях .
- Мисля , че ще е по-добре да не участвам в куидичния мач и да не се явявам на изпитите . Така поне няма да навредя на Рейвънклоуци . - чувстваше се повече от отчаяна а това не беше типично за нея . Не знаеше какво я объркваше толкова дали последната година или черните магьосници но нещо не беше на ред . И тя просто имаше нужда от съвет .

Изслушах я докато тя ми обясняваше проблема си.Щом я изслушах въздъхнах и заговорих тихо:
- Миличко спокойно, не само ти се чувстваш така. Повечето твои съученици също се чувстват така. Вчера ми се наложи да събирам целия Грифиндор и да обяснявам, на седмокурсниците че няма от какво да се страхуват и че изпитите не хапят нито убиват хора.
 Усмихнах се леко и я потупах по рамото леко. Замислих се отново в думите й. Нямаше начин да допусна племенницата ми да не се яви на изпитите или на куидичния мач. Просто нямаше начин. Закашлях се леко и продължих да говоря.
- Анабел, слънчице не се тревожи. Няма да се провалиш нито на изпитите нито на куидичния мач. Няма да навредиш на РЕйвънклоу. Ти си умно момиче. Така, че очаквам да видя на мача как моята прекрасна племенница.
 Усмихнах се леко и се замислих върху последния въпрос. И аз се чувствах така преди изпита си последната година. Вечерта преди изпита буквално се тресях от нерви, и дори се напих. И после на изпита малко залитах и дори на моменти заспивах но време на писмената част. Засмях се леко и добавих.
- Повярвай ми и аз се чувствах като теб преди изпита. А вечерта преди това се напих и после на писмената част заспивах на моменти. Притеснявах се че няма да мога да го взема но се явих и го взех. Така, че искам да се успокоиш и да се подготвиш за изпитите а ако имаш проблеми аз винаги ще съм на среща.

Слушаше Афродита но все едно нищо не разбираше . Да вероятно всички са притеснени но това нейно състояние беше повече от трагично . Обичаше училището за разлика от повечето ѝ съученици а за мача да не говорим просто беше влюбена в него . Не разбираше само с какво таз годишните изпити я шокираха толкова много . И през миналите години имаше изпити и тя пак се притесняваше но знаеше , че ще се справи просто имаше вяра в себе си а сега се беше отказала и от вярата си . Тя не беше такава и никога не губеше вярата си още повече следваше желанията си . Искаше да успее и винаги го правеше а сега сякаш дух се беше вселил в тялото ѝ и я отказваше от всичко любимо . Просто червенокската не знаеше какво става . Тя учеше усилено а перфектната ѝ памет също доста ѝ помагаше но сега просто не се получаваше дори да учеше нещо не запомняше дори да слуша нищо не влизаше в главата ѝ .
- Но … не мога да уча , не мога да се подготвя защото нищо не влиза в главата ми и колкото и да уча не се получава . А за мача наистина мисля , че някой друг ще застане на търсаческото място . - имаше толкова много желаещи за тази позиция е благодарение на нея някой щеше да си сбъдне мечтата . Когато чу за вечерта преди изпита на леля си тя се засмя леко и се запита дали да не се напие и тя пък може да вземе изпита по някакво чудо . Докато гледаше уплашено в пода една мисъл нахлу в главата ѝ . Тя не можеше да губи но дори и да станеше то определено нямаше да позволи да е точно от Слидеринците . Бела мразеше този дом и всички от него . За това вдигна поглед към леля си и вече доста по-сигурна и с вяра в себе си заговори :
- Всъщност не няма да дам мястото си на някой друг . Не мога да позволя да загубим и то точно от онези зелените човечета . За изпитите дори и да се колебая дали ще се справя знам , че на мача бих понесла всеки един от домовете да бъде на първо място освен … - замълча и се усмихна доволно . Трябваше да се стегне и да не позволява такива слабости да я вселяват . Трябваше просто да бъде себе си и то точно онази злобна и отмъстителна червенокоска . Просто трябваше да напрегне съзнанието си за да може нещо да научи и да не излага леля си .

- Ето това е моята умна и борбена племенница.
 Усмихнах се искрено и погалих лицето й. Знаех че тя ще справи на изпитите и на мача и че ще се бори за мечтите и желанията си.
- Вярвам в теб. Винаги ще съм насреща когато имаш нужда от помощ.
Седнах на стола си и въздъхнах.
- Е как вървят уроците. И моля те кажи ми че не от теб половината ученици са преписали домашното си.
 Тръпнах настрани всички проверени домашни. Везх купчината с непроверени и взех нейното. Докато чаках отговора й се зачетох в есето което беше написала и трябваше да призная беше прекрасно - точно и ясно. Усмихнах се леко, взех перото, потопих го в мастилото след това се разписах и погледнах към нея в очакване.

Бела вече се чувстваше доста по-сигурна и за това трябваше да е благодарна само и единствено на леля си тя винаги знаеше всичко и как да върне вярата на учениците в себе си . Тя беше един от малкото учители , които можеха да вкарат човек на мястото му и въпреки това да са обличани от повечето . Анна определено не мразеше нито един учител но за разлика от нея много учители не я обичаха само защото винаги казва какво мисли а по някога честността не им се струваше полезна .
- Благодаря . Няма да предам теб и дома си . Ще се боря до последно . - каза с усмивка и погледна към купчината листа . Горката Афродита пак беше затрупана с домашни и контролни . А нашата червенокоска и губеше времето .
- Ами уроците са добре а за домашното … всъщност бях го забравила и го написах пет минути преди началото на часа . Но да не би някой да е злоупотребил и да го е преписал без да знам ? - да определено Анна даваше да преписват от нея но само когато са си заслужили а сега дори и да искаше нямаше как да им даде защото го написа наистина пет минути преди часа . Ако някой го е преписал и дал на останалите то това вече не се зачита за даване на преписване а за кражба и злоупотреба на лични вещи и данни .
- Да ти помогна с нещо ако мога … или ще е най-добре да те оставя на спокойствие да ги провериш ? - попита я тя с усмивка . Като изобщо нямаше намерения да ѝ пречи а дори искаше да помогне ако може с нещо .

- Щом твоето от преди началото на часа значи да търся друг гений. И между другото домашното е перфектно заслужи си отличната оценка.
 Облегнах се за малко на стола, след което отново продължих с работата.
- Да можеш да ми помогнеш. Моля те подреди подредените контролни по азбучен ред докато аз приключа с другите и да се надяваме че ще е тази вечер защото иначе ще се хвърля от кулата Грифиндор. Заклевам се липсва ми да съм ученик.
 Продължих да чета съчинение след съчинение

Доволна беше , че този път нямаше да е преписано от нея . Мразеше да я разпитват защо е дала да се препише но въпреки това винаги признаваше . Бела забеляза , че Аф наистина беше много изтощена от всички тези неща . И за това се радваше , че може да ѝ е полезна с нещо . Домашното ѝ беше написано прекалено бързо и наистина се радваше , че на заместник директорката ѝ е харесало .
- Радвам се , че е сравнително добро за писано в толкова кратко време . - усмихна се тя и взе купчината с проверени контролни като започна да ги разделя по азбучен ред .
- Какво ще стане с тези преписалите и този , който им е дал ? - въпроса ѝ беше малко тъп защото самата тя имаше няколко лоши оценки заради даване да се преписва от нея . Но Афродита не беше такава вещица като някой други учителки .

- Ще извикам Филч да ги окове във вериги и да го слушат как връщолеви за правилата и забранените предмети или ще ги превърна в бели порове. - казах шеговито. - Шегувам се. Като върна контролните ще освободя тези които сами са си написали домашното а тези които са преписвали ще го напишат отново и ще получат реална оценка. А този от който са преписвали бог да му е на помощ отива защото за наказание при Филч.
  Продължих докато проверих и последното контролно което за мое учудване се оказа да е на човека от които всички бяха преписвали. Усмихнах се леко и си отбелязах името на ученика.
- Малко почивка и продължавам с задълженията.
 Станах и се протегнах. Отидох в другия край на стаята до един от шкафовете където стоеше кошницата на моето пухкаво коте, което в момента си спеше сладко. Усмихнах се и я погалих по главата а тя естествено се размърда и събуди гледайки ме с изумрудените си очи.
- Добро утро Злодеида.
 Взех я на ръце и се върнах до бюрото и седнах на стола си оставяйки я в скута си галейки я.

Бела разделяше контролните докато слушаше Афродита какво беше замислила да прави с преписалите . Но и в двата случая отиваха при Филч а това не беше никак добре . Просто този човек беше толкова странен , че Анна не намираше нищо нормално в него . Тя се засмя и погледна директорката за миг а след това върна вниманието си върху контролните . Аннабела май се досещаше от кой може да са преписали но не можеше да е сигурна . Просто се надяваше да не е някой от нейните приятели защото тогава щеше да му се наложи да търпи онзи побъркан човечец .
- Въпреки , че първата идея ми допада не мога да отрека , че и втората си е доста добро наказание . - определено Бела се отказваше от това да става учителка и черните магьосници можеха да я очакват . Това да се напрягаш в четене на толкова много домашни и контролни прост беше ужасно . Изравни всички подредени домашни и ги остави на бюрото пред стола на леля си . Когато чу , че има още неща за правене просто се изуми и погледна въпросително . Какво ли трябваше да върши още ?
- Още домашни , контролни или … ? - запита любопитно Бела и погледна бялото коте в ръцете на леля й .