Дали защото беше горещо навън и не се дишаше, или защото из училището нямаше ученици, аз се шляех безцелно из празните коридори. Празни, празни, колко да са празни- тук-таме се намираше я някой учител, я някой дух бродник...И Пийвс, като мен го мързеше, но него пък съвсем- беше се излегнал като някой цар върху едни пот доспехите и си пушеше някаква пура, натъпкана с неща, от които постоянно кашлях.
-Пийвс, вземи я остави тая пура или каквото там е и дай да измислим какво ще правим със зайците тази година.-предложих му.
Пийвс ме послуша и изгаси пурата. Стана от доспехите и се изправи до мен, надигайки се до моето ниво с магия, защото ми беше до кръста.