Първоначално се опитах да бъда както попринцип но в присъствие на Афродита не ми се получаваше . Тя беше единствената от роднините ми на , които можех да имам постоянно довери . Както казват обикновенните хора „Дори в два през нощта да ѝ звънна с думите убих човек тя ще каже къдеще копаем гроба му .” . Знаех колко много ми липсваше за това оставих всички безсмислици и просто я прегърнах с голяма усмивка . Радвах се , че е добре . Всъщност не се учудих , че ме откри дори тук . Тя знаеше всичко за мен и нямаше как да не ме открие . Но просто знаеше кога имам нужда от нея и точно тогава се появяваше като ангел пазител . Всъщност тя винаги беше там в онова училище аз бях тази която се занимаваше с глупости и изчезваше .
- Да бях забравила , че ти винаги си на подходящото място в подходящия момент . – усмихнах се наистина щастливо и отново я прегърнах . Беше минало доста време от последната ни среща и имахме толкова много неща за обсъждане . Също така бях забравила , че тя не обича такива неща и са прекалено прашещи за нея но пък тук бяхме сами и в безопасност до колкото е възможно .
- Това място ми връща много спомени и тук се чувствам добре . Като изключим миризмата на алкохол наистина ми се струва съвсем нормално . Е не е като да си стоя в къщи на креслото ама все пак . – повдигнах невинно рамене и се сетих , че най-вероятно не ѝ бях споменала за пушенето към което се бях неусетно привързала . Реших да ѝ го спестя тъй като не очаквах добро мнение и приемане на този факт . Не , че аз подскачах от радост . Но ми се налагаше нуждаех се от успокоение а цигарите в такава ситуация действаха доста добре . Само при мисълта , че заради тези черни магии дъщеря ми е в постоянна опасност ми идва да си ударя главата в някоя от близките стени . Сърдития ѝ поглед не ми харесваше . Знаеше , че не можем да се сърдим нето тя нито аз . По принцип можех и то много но не и на нея . Бях ѝ толкова задължена и толкова много я обичах , че сърденето не ми се струваше правилно и забавно .
-Ако знаех , че си ти щях да те посрещна с прегръдка и усмивка но на това място се появяват какви ли не индивиди . Вече съм свикнала да се пазя дори и да няма от какво . Много добре знаеш мнението ми за визиата и външния ти вид и знаеш , че не си грозна нито пък плашеща . И не ми изкара ти ангелите а внезапното ти появяване . Наистина не очаквах да те видя точно на такова място . Няма да ми се сърдиш нали ? Знаеш колко много те обичам . – говорех все така уверено с усмивка . Намръщената ѝ физиономия не ми харесваше и не ю отиваше . Много повече ми допадаше като весела и щастлива . Всъщност винаги съм искала да я виждам весела . Защото не бих понесла да гледам сълзите ѝ не зависимо каква е причината . Заслушах се с интерес за работата и училището . В този там замък имаше доста индивиди влезли в черния ми списък но за тях по-късно .
- Ами по-добре звероукротител от колкото да ти се качват на главата някакви хлапета . Напълно те подкрепям и съм сигурна  , че ако се опитат да те опознаят и пазят дисциплина няма да имат проблеми . О този Флич . С него винаги е било забавно . Може би от това училище най-много ми липсва той . А за партито не кога не съм го харесвала но пък беше забавно да стоиш и гледаш цирка на останалите . – последния ѝ въпрос не ми допадна много . Предпочитах да слушам за всичко забавно случващо се около нея а не да говоря за себе си . Моя живот беше чист Ад и нямах намерения да я натоварвам с моите проблеми . Сама бях избрала този живот и сега си плащах за него . Просто я гушнах силно и се опитах да игнорирам въпроса ѝ но знаеш , че най-много да се нацупи пак .
- При мен ли ... живота не върви никак стои на едно място и не мърда . Ема расте с всяка изминала минута аз ... забърквам се в нови каши и накрая ще завърша в Азкабан . Наистина нещата не вървят но ако това се случи оставям дъщеря си в твои ръце знам , че ти имаш на какво да я научиш и то нещо добро а не като мен . – наведох недоволно глава . Чувствах се толкова непотребна дори излишна . Не можех да предпазя едно дете камо ли себе си . Забърквах се в кръгове от , които трудно бих могла да се отърва . Смятах да влизам в група на кръвожадни и какво ли още не . Та аз бях едно чудовище в тяло на човек . Мразех се но не можех да се променя вече беше прекалено късно .