Външен вид: На пръв поглед, а дори и на втори, Скарлет ще ви се стори едно съвсем обикновено и крехко човешко същество, но дори те не са лишени от описание на външност. За завидна височина при Скар не може и да се говори. Тя си е миньонче. Е, не е чак толкова ниска, но въпреки че не е кандидатствала за модел е ясно, че няма да я приемат. Хубавото е, че някой е помислил за хората с подобни проблеми и е изобретил високия ток. Още по-хубаво е, че е дарена с дълги крака, което оптически мами за реалната и височина. Кожата й не е нещо фрапиращо. Не е нито зелена, нито в друг неестествен цвят, а още по-малко е мъртвешки бледа. За нея може да се каже единствено, че е мека и с приятен прасковен загар, който понякога се изменя в бронзов, но всички знаем, че човешката кожа се променя при продължителна слънчева светлина. Очите й винаги са обект на спор и завист. Едни просто си умират да имат цвета им, а други вечно спорят дали те са сини или зелени. Истината е, че са сини, но не просто сини. Те са тъмно сини с леки примеси на сивота, откъдето идва и илюзията, че са зелени. Косата й е дълга до средата на гърба й. Понякога Скай споменава, че вечно й пречи, но за нищо на света не би я постригала и не би посегнала на нея. Просто обожава да се оплаква от нещо. На цвят е руса, но има участъци с по-тъмен отенък, а в корените е контрастиращо тъмна, което винаги е обект на въпроси дали се боядисва и как задържа този забележителен меден нюанс, а в същото време запазва и кашмирената мекота на косата си. Друго, което трябва да се знае за нея е, че изглежда изключително крехка. Дори има хора, които се страхуват, че може да се нарани всеки момент, което не е изключено при нейния буен характер и огромна липсва на внимание, но трябва да се знае, че Скарлет е достатъчно силна. Фигурата й е слаба. Предимно това се дължи на гените, които е наследила, но няма ден, в който Лета да не се погрижи за тялото си, бягайки в парка или правейки леки упражнения у дома. Ако се спрем отново на лицето й в нейната цялост можем да кажем, че то е овално, а устните й са плътни и бледорозови. Когато се усмихне, а Скарлет често го прави и има наистина зашеметяваща усмивка, от двете й страни се образуват леки тръпчинки.

Характер: Характерът на Калайъпи съдържа от всичко по малко. При нея положителните и отрицателните страни са еднакви на брой, но за сметка на това много разнообразни. В един момент Ревънъс може да бъде истинска кучка. Пожелае ли нещо, то то ще бъде нейно, но почти винаги го получава без да създава коварни планове. Но подобно поведение никога не я превръща в лицемерка, защото тя никога не би се променила за пред хората. Както тя винаги казва: „Щом не ме оценяват, те губят.” Тя никога не би паднала на нивото на някой момичета, които са готови да пожертват дори себе си и достойнството си, за да се сдобият с нещо. Тя просто не е такъв човек и винаги е презирала подобен тип хора, но ако някой от приятелите й попадне в такова положение, то тя е готова винаги да подаде ръка и да запази честта им. Точно това я прави мечтана приятелка. Скар избира приятелите си според техния харектер. Никога не би нарекла някой „приятел” дори този човек да притежава половината светско богатство. Скарлет е енергична и амбициозна личност. Щом се захване с нещо, то влага цялата си сила и воля в него и ако не успее, то поне знае, че се е постарала. За разлика от милионите хора по света, вечно целящи се в нещо, тя никога не прави дългосрочни планове за бъдещето си. Толкова пъти се е убеждала, че няма смисъл, защото тяхната природа е толкова крехка, че всичко се променя толкова бързо, за това винаги живее за миг. Сигурно за това и не обича да прекарва много време в размисли, а неволно се спуска във всяка нова лудория, следвайки инстинктите си. Като цяло Калайъпи е своенравна и буйна, на моменти и коварна, но винаги е готова да помогне на приятелите си, а е и изключително доверчивa. Особено трябва да се има в предвид, че и тя като всеки човек има своите слаби моменти. Понякога загубва желание за каквото и да било. Емоции като гняв, разочарование, страх и упрек към самата себе си не са непозната част от ежедневието й, но Скарлет все по-често се опитва да си забрави, поради което в последно време винаги живее на ръба на опастността.

История: „Алената капка се стече надолу от левия край на устните й. В дивите сини очи сега се криеше само тишина и покорност. В тях имаше известна доза страх, но Скарлет се опитваше да я прикрие. Опитваше се да бъде силна, сякаш така би уплашила врага. Една бледа ръка се спусна към лицето й и Скарлет потрепна. Сякаш очакваше нещо лошо да се случи или да се повтори. Вместо някакъв удар, ръката небрежно попи стичащата се капка и се оттегли. През очите на момичето, че виждаше как пред нея стои с близо с метър по-висок от нея мъж, който с блаженство облиза кръвта, дори и да бе негова.
- Бедната ми Скарлет, нима се надяваше, че те пазя за нещо по-безинтересно? – попита с ехидност непознатият. По самият му стил, походка и арогантно поведение си личеше, че убиец .
- Бедното момиче, което потърси моята помощ, а не очакваше да пожелая нещо в замяна. – продължи той и направи няколко крачки към нея. След миг бе зад гърба й, а студените тръпки продължаваха да раздират тялото на Скар. Винаги беше нащрек, въпреки че нямаше желанието да се съпротивлява. За нея битка с нещо толкова нечовешко бе загубена.
- Какво ще кажеш за живота ти? – предложи мъжът и се приближи до нея. – Смъртен живот за вечност и компания? За разлика от мен .
Предложенията му винаги изглеждаха толкова примамливи. На моменти Калайъпи имаше чувството, че това бе самият Дявол. Сякаш не съществуваше нито демон, който да е цар на подземното царство, нито онзи легендарен бог на материалното, който се криеше сред томове с митология, а просто някога се бе родил толкова коварен и ласкателен човек, който бе отреден за убиец и това отреждане бе изиграло лоша шега на човешкия род. Дори не помнеше как се бе забъркала в това. Тя не беше такъв човек. Не се занимаваше с нещо толкова отчаяно и замъглено, но добре си спомняше първата среща с този човек. Бе през първата й година в колежа. Едва на 19 години, а година по-късно бе изоставила уроците. Изостави възможностите за нормален живот, за да се забърка в нещо, за което сега не желаеше и да знае. Едната й ръка стисна по-здраво сребърният медальон в джоба й. Прекрасна защита от вредители като този , но искаше да го оставя тук. Бе единственият спомен от родителите й, от близките й, от нормалния живот, който бе водила преди.
- Малката, сладка Скарлет. Детето, което винаги търсеше внимание. – започна парадоксално да разглася историята й убиеца , сякаш желаеше за последен път да й представи това, което би могла да има преди да я направи своя жертва . Та той дори не знаеше цялата й история. Бе чувал някой неща от нея, тя бе разказвала, но сега говореше така, че всеки би помислил, че я бе наблюдавал от самото й раждане.
- Майка ти си остана загадка. А може би тя бе вината, за да си тук в този момент? – продължи след кратко мълчание и една усмивка изгря на бледото лице. Този човек всячески пред тези години се бе опитвал да я накара да намрази майка си. Сега дори успя, защото Скарлет наистина не знаеше нищо за майка си, а предвид знанието й за дейностите, с които се занимаваше този опасен господин, бе логично да предположи, че тя бе имала някакви сделки с него.
- А блудният баща се завърна, за да те спаси от задушливите сиви стени на някой дом. Ах, колко трогателно! Едно прекрасно семейство от Детройт, което сега е само пепел. И до коя години живя в онзи примитивен семеен уют, който той успя да ти осигури? А, да. До прекрасните 15 години, в които реши да потърсиш малко свобода. Напусна Детройт, напусна човекът, който заряза всичко заради теб и дойде в Гатлин. Заживя при милата си леля, която на драго сърце ти предложи подслон и грижи. Жената се постара да ти даде това, от което бе лишена тези 15 години – майчина обич, но щом навърши 19 ти напусна и нея. Изнесе се в общежитие и пое живота в свои ръце. Тази безразсъдност те отведе до мен. – завърши краткия обзор на живота й долния убиец и отново погледна към нея. В очите му ясно се виждаше, че не възнамерява да продължи историята. Останалите две години си останаха неразказани. За двамата бе ясно тяхното развитие и това бе важно за момента, но той имаше още нещо, което да сподели.
- Сега идваме отново да кръстопътя. Да я убиеш .. – замисли се непознатия, сякаш не тя, а той трябваше да избере. На двамата бе ясно, че тя нямаше да си отиде от това място жива. Щеше да предпочете кратката смърт за сметка на безсмисления живот или вечната смърт на тези крехки години. Дори отговорът да бе отрицателен, той пак щеше да я убие, а когато дойдеше време за ново разбуждане, щеше да зададе същия въпрос или просто би я убил.
- Или ще предпочетеш заветният отговор „Не”. – завършиха в един глас двамата, когато Скарлет се спусна към него и заби близкия кухненски нож в сърцето му. За миг в светлите очи се забеляза гняв, но кожата бързо изтиваше и се оцветяваше в кръв , което бе единственото спасение на Калайъпи.”
По-късно Скарлет остава съвсем сама. Изплашена и неориентирана. Единственото й желание е да се измъкне от Калифорния . С цялото си сърце желае да напусне този град и да загърби миналото си. Не искаше да си спомня за онзи и как го уби . Също така искаше да намери роднините си майка й , баща й може би братовчеди и предимно леля си . Точно така и прави мести се за да ги търси . От тогава живота ѝ става доста объркан . След като се мести тук среща мъж , от който ражда и има момиче .

Одобрена и добре дошла