Primrose Windsor.Слидерин
 Брой мнения : 46 Точки : 56 Reputation : 0 Join date : 14.10.2013  | | Заглавие: Rain Heart. Пон Окт 14, 2013 11:48 pm | |
| Име: Рейн Харт. Дата на раждане и години: 1996.08.06 - 17 годишна. Кръв: Чистокръвна. Семейство: Описано е в Историята. Лик: Phoebe Tonkin. Външен вид: Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях .. кас може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Фейт бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й медено руси, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Каси се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие Характер: Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Суон е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? История: Можех да си спомня кристалените води,топлият пясък под малките ми крачета,когато бях дете. Не разбирах. Или по-точно не желаех да разбера защо трябваше да ме оставят там,какво толкова бях направила? Косите на майка ми бяха руси,на букли. Обичах да се сгушвам в нея,изгубвайки се в прекрасният аромат на лавандула,идващ от парфюмът й. Протягах ръце към тях,докато леля Роуз се опитваше да привлече вниманието ми с нежният й топъл глас,но всичко за което можех да мисля тогава бе,защо? Родена съм в Гърция. Израснах върху топлият пясък и закачливите вълни на остров Крит. Детството ми първоначално бе чудесно,двама прекарсни родители,които ме обожаваха,сигурно и вие сте се запитали защо тогава ме бяха оставили? И аз не знаех отговора,поне докато не пораснах достатъчно. Леля Роуз умееше да прави невероятни сладки с които винаги можеше да ме развесели. В същност никой от семейството ми не бе от Гърция,бяха избягали тук,само че не знаех защо,поне тогава. Имях няколко приятели с които се забавлявахме предимно на плажа,обожавах морето още от дете. Когато станах на четиринадесет нещо започва да се случва с мен,усещах някаква промяна у себе си,необяснима,а пък щом споменех нещо подобно леля Роуз винаги откланяше темата притеснено или пък набързо се измъкваше от стаята. Една нощ забелязах че отново бе забравила камината да работи,естествено не ми се занимаваше,но нямаше кой друг да го направи,за това се приближих поблизо замахнах с ръка за да достигна загасителя,когато осъзнах че вече не бе така светло в стаята,а когат погледнъх дървата в които до преди малко бе горял огънят бяха замръзнали,имаше толкова лед по тях.изплаших се и се затичах към стаята си. На сутрина разказах на леля Роуз,тя единствено въздъхна и тогава всичките ми въпроси получиха отговор. Тя не бе магиосник,но аз бях,както майка ми,както баща ми. Когато били по-млади двама големи рода Джонъсн и Херондейл били във вражда,но въпреки това те двамата се обикнали,запознали се в известно училище за вещери и вещери наречено „Хогуортс” и така си спечелили доста врагове,точно за това когато съм била малка те ме оставили на леля,а по-късно след няколко години тя получила новина че те отдавна си били отшили от този свят. Естествено настоя и аз да отида в училището,а аз приех. Първаат година мина гладко,естестевно мързеливо на моменти. Втората година започна трудно,защото и сестра ми,за която не обичах да говоря почина,бе убита от враговете на родителите ни. |
|
Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | | Заглавие: Re: Rain Heart. Вто Окт 15, 2013 9:42 am | |
| Одобрена и добре дошла  |
|
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
