Хогуортс преди известно време

Бе все още началото на учебната година и всички бяха в еуфория.Включително и нашия Дрю.Той нямаше търпение да започне учебната година,да се види с своите приятели и познати,да си легне в удобното червено легло в което май бе спал повече от колкото в онова което му бе у дома и да бъде отново коментатор в куидичните мачове.Не,че не обичаше да лети..просто явно имаше по-голяма уста от колкото трябваше.
Каза паролата на Дебелата дама и влезе в червеникавата стая на Грифиндорци.На едно канапе близо до огъня се бе настанила една негова позната красавица.
- Как си Ейп? - попита той като постави лакти на облегалката на стола и.Брюнетката бе по-голяма от него и най-спокойно можеше да му тегли един як бой - силно се съмнявам! - ,но нашия Рой си бе такъв.Е...не,че се закачаше с хората или нещо такова постоянно.Даже той всъщност бе и джентълмен..особено докато спи. - Леко си се променила...нова прическа?
Най-нахално я целуна по бузката и се настани на диванчето до нея и взе най-близкия вестник "Пророчески вести" и започна да го разглежда.

Ейприл седеше на едно канапе и се взираше в огъня. Сякаш беше в друг свят и когато винаги погледнеше към огъня се отнасяше на нейна малка планета - спокойна и красива, но нещо я извади от мислите й и това беше Дрю Рой.

- Не си ли малко нахален Рой?- попита брюнетката и го погледна леко засмяно. Дрю си беше истински късметлия, че я хваща в добро настроение, защото определено момчето щеше да си намери или пътя към вкъщи, или щеше да се наложи да си запуши ушите.

Брюнетът се настани до Ейприл и взе "Пророчески вести" като започна да го разглежда. Макар и една година по-голяма от него Ейприл в редки случаи би го ударила или нещо подобно.

- Как да съм Дрю? Все пак започна поредната година.- отвърна брюнетката с леко нотка на досада за новата учебна година и се засмя. Ако отново избереха Дрю за коментатор щеше да е определено забавно, защото той никога не млъкваше.

Момичето взе четивото от ръцете на момчето и го метна в камината.

- Много учен си станал за това кратко време в което не сме се виждали.

Момчето погледна намусено към горящия вестник.
- Е за твое сведение госпожичке - това беше вестника ми! - е не бе точно неговия,но бе все нечии,а преди малко точно той го четеше. - И какво му е лошото в това да си образован?Да не би твоя милост да има нещо против умните момчета?Че другия вид само в "Слидерин" може да ги намериш.
Изрече всичко това с философски тон и се облегна назад на дивана.Сложи ръце в джобовете на мантията си и откри нещо изненадващо - всякакво вкусови бонбончета.Ухили се.Бе помислил,че сам у свършили.
Извади кутийката и си избра едно зелено,а после предложи и на Ейприл.
- Ъххх спанак...това пък кой го обича! - направи физиономия той. - А относно..как го нарекохте мадам..моето нахалство - мисля,че съм един от най-добрите хора..магьосници на тази земя.Благодаря!

Ейприл се засмя на поведението на Дрю и на самият му начин на говорене. Това да бъде разсмяна се случваше доста рядко или често. Всичко зависеше от настроението й. Брюнетът й предложи някакви бонбончета, които не се знаеше всъщност от кога са. Ейп си взе едно и го погледна странно.

- Надявам се да не са от пант век.- каза и се огледа като намери някакъв стар плат и стана, за да го вземе. Беше черно-червен на цвят и я сложи като мустак на събеседника си.

- Естествено милорд, че сте един от най-добрите магьосници ... За мен все още си остават хора на света.- опита се да го направи с древен италиански акцент, но й се получи някакво странно мърморене.

- И определено харесвам и учените момчета.- сръчка го и погледна към вече изпепеления вестник.

- Определено собственика му ще ни подгони или най-малкото което ще направи е да ни чете конско.- пледира отново и се изплези.

Девойката се опита да докара италиански акцент,но това което се получи бе по-скоро тролски,а това всеки можеше да го говори - сочиш и грухтиш.Дрю се изсмя и взе още едно бонбонче.
- Не се притеснявай,от ерата на динозаврите са. - Дрю бе прекарал малко време сред мъгълите и знаеше доста за тези динозаври.Бяха му интересни. - Нещо като нашите дракони...,но умрели преди много време.Нищо,че някои наши учители много се доближават до тези големи влечуги.
Дрю се изправи и отиде до един от прозорците тъкмо когато на него се настани една черна сова.Носеше писмо прикачено към крачето и.
- Здравей Ада. - поздрави той птицата и я погали по главата,а тя пък реши да го клъвне за благодарност. - Ей!
Той засмука пръста си и откачи писмото което бе от родителите му и щеше да прочете после.Върна се на дивана,но Ада влезе в стаята и кацна на рамото му.
- Ейп,запознай се с Ада...,ако не се познавате вече.Ада...това е Ейп,тя НЕ става за ядене! -Дрю смигна закачливо на брюнетката.Все пак момичето бе твърде сладко и красиво за да бъде изядена от неговата лоша сова.Тя с право си бе заслужила името.

"Ерата на динозаврите" Повтори си наум Ейприл и се усмихна леко. Засмях се когато опреличи учителите на динозаврите и беше прав за приликата им с нашите дракони. Брюнетът се изправи и отиде до прозореца където на рамото му кацна една сова, която го клъцна, а после реши да запознае совата си с Ейприл.

- Здравей Ада.- брюнетката се усмихна и се опита да погали совата, но беше клъцната.- Лоша Ада, лоша!- скара се на совата и поклати глава. Ейприл харесваше животните, но предпочиташе кучетата през всичко останало.

- Сладка е ако не кълвеше много и как така не ставам за ядене? Да нямаш нещо против мен?- Ейп възкликна леко театрално и сложи едната си ръка на челото.

- И какво каза за бонбоните? Да не би да искаш да ме откажеш от тях? Та кой би ял бонбони които са на няколко милиона години?- попитах го риторично и повдигнах едната си вежда.

Жени...
Помисли си Дрю като погледна как Ейп тръгна да гали Ада.Щом птицата хапеше самия него,значи хапеше и околните,а и не случайно бе казал,че Ейприл НЕ е храна.Боже...тя пък все ,че започна да се кара на совата.Какво пък бе виновна Ада,така и не разбра нашия герой.
Женска му работа!
Напуши го смях при "театралния" и тон,но той запази самообладание и я погледна леко намусено макар и вътрешно да умираше от смях.
- Ооо не ме разбирайте погрешно,mon amour аз с удоволствие бих си хапнал от вас,но не мисля,че ваша милост ще продължи да бъде ЧАК ТОЛКОВА красива ,ако бъде наяде от сова. - той направи лек поклон като по пиесите на Шекспир или някой от по-знатните драматурзи дето играеха в мъгълските театри и снимаха в мъгълските филми когато играеха нещо преди 20 век. - Стига да ми позволите.
Той се усмихна идиотски и повдигна предизвикателно вежди и щракна леко с зъби близо до вратлето и.

Определено на Ейприл й беше забавно в присъствието на Дрю, защото все намираше начин да я накара да се засмее и да се почувства добре. Брюнетката се засмя когато събеседника й се поклони след речта си.

- Извинете ме господин Рой, но да не би да сте някой вампир, който жадува за кръвта ми?- продължи с играта си Ейприл, макар че я избиваше на смях и повечето думи едва се разбираха, заради кикота й.

- Ако ви позволя ще ви помоля да не ме пресушавате господине.- последното си изречение буквално го изсмя. Не можеше да сдържи повече смеха си и накрая се озова на земята.

- И птицата ти е много лоша!- пледира и се нацупи като малко момиченце. Това не го беше правила до сега и дори се учуди от действието си.

» Хогуортс,преди 3 дни
» На парти преди известно време
» В училището преди известно време
» Хогуортс преди 3 години
» Що е то Хогуортс...

Хогуортс преди известно време

Хогуортс преди известно време

Similar topics

Similar topics