Alyson McCenieСлидерин
Брой мнения : 127 Точки : 134 Reputation : 3 Join date : 29.08.2013 | Заглавие: Хогуортс; След две години Вто Сеп 10, 2013 12:55 pm | |
| Наказания. Мразех ги, то че кой нормален ученик ги обичаше?! Какво се очакваше да направя? Да си седя мирно, докато някакъв шестокурсник се правеше на голямата работа?! Не исках да прибягвам до насилие, колкото и да бях известна със злобата си, никога не ми се беше случвало да удрям някого. Е, този път, носа на момчето го отнесе. Вървях бавно по коридора към стаята, в която ми беше казано,че ще ме очаква един от професорите. Не ги разбирах...нима мислеха,че като ни прочетат конско, ще спрат насилието в училище? Трябваше им силен шамар в лицето, за да се осъзнаят,че тормоза го е имал и винаги ще го има. Така стоят нещата в училищата...колкото и ненормални да са. Минаваше четири часа и всичко бих дала да пийна една чаша горещо кафе, защото усещах как нервите ми се опъват. Стъпките отекваха по мраморния под към кабинета по астрономия, който по стечение на обстоятелствата се намираше в най-високата кула...ама разбира се, че къде иначе щяха да ме бият с камшици без да притесняват останалите ученици и преподаватели. Въздъхнах тежко и оправих платовата чанта,която искаше да се изхлъзне от рамото ми. Беше доста хладно тук горе, но по-добре от адска жега. Стигнах до някаква дървена врата с гравирани орнаменти. Трябваше ли да почукам? Разтърках очите си с длани и изпуфтях като заедно с това и потропах с юмрук. Чу се едно "Влез" и със сила бутнах дървеното здание. - Наказаната пристига - процедих и метнах чантата на първия стол като се настаних на онзи до него без да чакам покана. - Е, какви мъдри мисли се предполага,че ще влеете в главата ми, професор Старк? - саркастично се обърнах към преподавателя, който зяпаше през прозореца. Честно, не бих посетила наказанието, ако беше при друг професор. Но по някаква случайност астрономията ми харесваше, а и той беше наистина отворен и добър с учениците си. Харесваше ми да гледам как вмъква по някоя и друга шега между уроците, макар че повечето неща не ги слушах. Подпрях брадичката си с длан и усмихнато се взрях в очите на учителя. Най-много да ме хвърли през прозореца, помислих си като огледах стаята за други опасни предмети, с които можеше да ме убие, ако продължавах с този тон и начин на говорене. Не на всеки му се нравеше. |
|