Ейвъри бе момиче,чийто характер човек можеше да определи като труден.Беше леко мрачна и студена.Сякаш нямаше щастие в живота си и може би беше така.Повечето от качествата,които притежаваше тя , можеха да се определят като отрицателни.Затова тя беше толкова раздразнителна и  понякога малко трябва,за да я спечелиш като враг.Точно както стана с учителят и по вълшебство.
Може би да тръгва да води спор с учител не беше едно от най-добрите решения, които някога беше вземала.Но от нейна гледна точка спешно трябваше да се вземат мерки,защото „любимият“ й учител влияеше негативно на успеха й.Тя реши да се справи това,но  по-доста глупав начин ,да отбележа.Човек не трябваше да прави някои неща, може би просто трябваше да преглътне и да не отдава толкова голямо внимание на случващото се за в бъдеще, но не, това не беше в стил Пиърс.Момичето щеше да  се справи само, както често се налагаше да прави.
Ейвъри вървеше по коридорите на училището и се озова пред кабинета  на така търсения от нея учител.Почука на вратата  и без да почака отговор отвори вратата.
-Професор МакКуин, трябва да поговорим за нещо.-Каза тя ясно и отчетливо, като се опита да се въздържи от каквито и да е било злобни погледи, но в гласа й се усети нотка на раздразнение.-Важно е!-Добави тя, като скръсти ръцете си отпред.
Определено въпроса беше важен и трябваше незабавно да бъде разрешен.

Бях седнал на катедрата и четях произведенията на моите мили ученици след поредното наказателно контролно и тогава се чу почукване на вратата. Понечих да кажа едно обикновено "Влез!", но думата си остана някъде заключена в между устните ми и езика. Погледнах към вратата и там меко казано нахълта едно момиче. Спомних си я, защото хич не ми харесваше. Просто ми беше ....антипатична. Просто контролните и тестовете и' бяха под всякаква критика. Облегнах се на стола и зачаках да сподели нейните желания.
- Какво желаете,г-це Питърс? Какво ви мъчи в този есенен ден?- попитах и погледнах въпросително към нея. Погледът и' падна върху листовете, които проверявах. Замахнах с пръчката си и вратата се затвори, а една папка с пергаменти долетя и ги събра бързо и с леко "туп" падна върху един близък чин. "Акцио"- помислих си и един обикновен дървен стол долетя и застана срещу мен. Момичето седна и започна да говори.
- Добре. Предполагам, че сте дошла, за да обсъдим меко казано отчайващите ви и отвратителни подобия на контролни. Разбирам ви- използвах легилимантика и долових част от мислите и'.- Мисля, че на вас ви е нужен друг мозък, защото до тук най- високата ви оценка при мен е Приемлив. Не мисля, че ще можете да ме впечатлите с вашите знания.
Надигнах се от стола и се доближих до една врата.
- Нещо да ви предложа? Само рамо, за да поплачете нямам.- последното го натъртих и я изгледах жестоко.

Момичето беше много „дружелюбно“ прието  в кабинета на „любимият“ й учител.Явно щеше да се наложи  да се използват кавички.Много, много кавички.Ейвъри се настани на стола и не скри раздразнението си от  думите на професора.Беше толкова нагъл и самонадеян, че почти настигаше нея.Опита се да не отдава голямо внимание на думите му, но беше невъзможно.Той съвсем ясно я нарече глупава и каза някои неща,които  също ядосана момичето.Като цяло нямаше нещо, което да не я беше раздразнило.Всяка негова дума я вбесяваше.
Ейвъри си пое въздух, като се опита да запази самообладание.Не искаше да я изключат,защото е посегнала на учител.Искаше й се да остани и за тази година.После съвсем спокойно можеше да прави каквото си иска.За момента просто трябваше да се въздържа.
-Господин МакКуин, мисля,че не сте обективен, когато оценявате контролните ми.-Подаде тя учтиво, като всъщност казваше „Понижавате оценките ми и това  въобще не ми харесва“.
Щеше да е по-добре, ако можеше да намери общ език с този така досаден учител, което всъщност й се струваше все по-малко възможно с всяка секунда прекарана в кабинета му.Как въобще можеше да намери общ език с подобно същество.

Погледнах я изпод вежди и отново се настаних срещу нея. Огледах стаята и след това се замислих.
- Знаете ли какво, г-це Питърс. Не мисля, че вие сте детето-подчертах последната дума- което ще ми каже как да оценявам. Значи нещата седят така- вие сте нагла и глупава, на вашия език, и това няма как да се промени. Мразя децата да си мислят, че знаят повече от възрастните. Нито си ми на образованието, нито на годините. Така че ми прати сова, когато ме надминеш, но като гледам ще е в някой друг живот.
Станах рязко и взех една папка. Разгърнах я и прочетох заглавието, което беше написано с красив почерк- Ейвъри Питърс.
- Какво бихте си писала на това контролно, отнасящо се до теоретичната част на призоваващата магия? Ами това за Пиро-магиите? Ами това за Агуаменти? Трол;Трол;Трол. Възможно най-ниската оценка!
Бутнах листовете пред нея и се настаних на удобния ми стол.
- Не мисля, че ме разбирате. Сега предлагам да станете и да си тръгнете!

Наистина ли той каза каквото каза?Думите му още толкова вбесиха Ейвъри, на която малко й оставаше, съвсем малко.На финала щеше да каже неща, които може би не трябваше да казва, но нямаше да съжалява.Нямаше да съжалява,че е подредила един млад и самонадеян учител, който се мисли за изключително добър.Естествено последствия щеше да има и те далеч нямаше да са хубави за момичето, но понякога трябваше да правим някакви жертви за общото благо.Това обаче не беше жертва, беше по-скоро изпускане на нервите, което нямаше да свърши добре.
Ейвъри рязко се изправи.Като с погледа си хвърли няколко мълнии на професора й.
-Не мисля,че сте на годините да ме наричате „дете“.На колко сте?Двадесет години?Двадесет и една?Наистина не знам какво правите в Хогуъртс.Очаква се само специалисти да преподават тук, но очевидно има и изключения.-Каза тя като въобще не мислеше какво щеше да стане след тези нейни думи.
Дали щяха да я накажат?Или направо щяха да я изключат?Беше очевидно,че има проблеми с гнева, но някои хора трябваше да бъдат поставени на мястото си.Независимо дали яха учители или ученици.Тя нямаше да си позволи да говори по този начин на всички професори.Харесваше някои,други почти харесваше,но този,който седеше срещу нея не понасяше.

Погледнах я ядно и след това отново за пореден път се изправих. За коя се мислеше тази малката? За директор или за министър? Нахална и дребна- няма отърване лесно. Пфу. Но аз бях този, който ще и' избие тези комплекси.
- Знаете ли какво г-це Пиърс. Вас какво ви касае кой преподава и на колко години е? Може би искате да ми кажете нещо. Хайде...Излейте си гнева. Все пак и без това наказанието ви е в кърпа вързано поне до края на годината. А сега..
Доближих се до стола и' и се наведох леко към нея, приближавайки се до лицето и'. Парфюмът ми се разнесе наоколо, както и нейният. Усещах прелестен аромат, който се разнасяше тук много рядко.
- Бъдете така добра да напуснете. Наказанието ще се провежда всяка събота и неделя при мен. Ще проверявате контролни, а аз ще проверявам провереното. Накрая на годината ще имате няколко допълнителни оценки, които аз ще нанеса и ще ви оформя. Все пак.. Тази година имате ТРИТОН, не забравяйте!
Подсмихнах се. Щях да ги орежа с една- две единици и успехът им щеше да падне рязко надолу. Погледът ми беше студен и пронизваше момичето.
- Разбрахме ли се?

И когато си мислих,че някой не може да стане по-досаден и дразнещ…Нали знаете,че винаги го има моментът, когато обстоятелствата са повече от потресаващи и си казвате, че  не поне не може да стане по-лошо, но уви винаги може.Съдбата много нагло се подиграваше на Ейвъри, като я награди с наказание, което щеше да прекара в компанията на професорът, който беше виновен за него.Всяка събота и неделя.Но тя нямаше да се откаже.Най-много наказанието щеше да стане по-лошо.Не й ли стигаше това?Е, разбира се й беше напомнено за ТРИТОН, което също не й хареса.Всъщност имаше ли нещо,което въобще й хареса.Може би това бе одеколонът на професора й, но нямаше начин да признае това дори и на себе си.
-Всъщност касае ме,както и останалите ученици.Очаква се да получим подобаващо образование тук, което няма как да стане с професор като вас по вълшебство.-Тя продължаваше да затъва в тинята.- Разбирам ви съвсем ясно, професор МакКуин, но не съм сигурна дали вие разбирате мен.
Никога не се знае дали човек може да затъне още повече,но очевидно госпожица Пиърс намерението да затъне до гуша.Все пак това, което правеше я караше да се гордее, а и тя ясно отстояваше позициите си и нямаше да се откаже просто така.

Всичко започваше да става още по-интересно. Подсмихнах се и се отдръпнах от момичето. След това погледнах към дъската. Имаше следи от миналия урок. Извърнах се изведнъж към Ейвъри.
- Знаете ли.. Мисля, че вие не можете да си натъпчете нищо в простата, съответно не руса, главица и за това реагирате така. Може би вече не трябва да взимаме деца от гетата и долните квартали на Лондон. Трябва да има една граница, която да ограничава обикновените магьосници и вещици от такива като вас например- без да уважават горностоящите. Просто вие сте едно заблудено момиче, мислещо се за голямата работа. Знаете ли колко хора са идвали при мен да ме изнудват за оценки? Нула. Николко. А вие? Вие сте първата, която си мисли, че ще си изкара оценката.
Погледнах и погледът ми засвятка.
- Добавям към наказанието цялата събота и неделя, а не малко от нея. Ще чистите кабинета и ще миете. Без изключения!- отвърнах и отново се доближих към нея.

Целият уикенд с професор МакКуин.Отново и отново, и отново , и отново.Дали можеше да стане по-лошо?Какво ли щеше да е наказанието, ако Ейвъри продължаваше.Е, щеше да провери.Защо си мисля,че това момиче вечно щеше да си навлича проблеми.Едва ли щеше да свърши добре, адже беше повече от ясно,че нямаше да има щастлив край.Но единственото, което професорът й постигаше бе да я предизвика повече.Това сякаш нямаше да има своя край.
-Наистина ли мислите,че ви изнудвам за оценки?Наистина ли?Не съм такава, аз просто поставям под въпрос уменията ви на преподаване.-Каза Ейвъри, като веднага след това въздъхна.-Аз уважавам другите професори, но не уважавам вас.-Допълни тя, като го погледна остро.-Дойдох тук, за да обсъдим оценките ми, да поговоря с вас и очаквах някакво съдействие от ваша страна.Не говоря за изнудване за оценки.-Продължи тя, като се направи на разочарована, а и всъщност наистина беше.
Може би се изкарваше по-невинна, отколкото всъщност бе, но все пак трябваше да изкара нещата в нейна полза и да се направи на невинно момиче, за да се опита да се измъкне от ситуацията.Но не се беше отказала, беше далеч от отказването.

Това ме накара да се засмея злобно. Да бе да.. Беше тук, за да изнудва, естествено. Пределно и' беше ясно, че няма да и' повиша оценките, което означава, че най-много да си понижи успеха. Накарах я да стане, защото повече не можех да я издържам. Погледнах към очите и' и  съобщих:
- Мисля, че се разбрахме г-це Пиърс. Няма какво да правите при мен. Ще се видим през уикенда. До тогава се стягайте, защото може да ви вдигна мерника и да пропаднете.
Ръката ми, незнайно защо мина, обхождайки гърба и', и я докосна по задника. Какво ставаше? Да не ми е направила нещо. Просто не можех да извърна поглед от нея. Беше с прекрасно тяло, което бе прикрито от мантията, но задните и' части си личаха доста. Толкова ме възбуждаше това. Тръснах глава. Тя се обърна и ме изгледа с презрение, но аз това и чаках. Допрях я до вратата и заключих с пръчката си. След това с тъп удар, предмета падна на земята и остана да лежи там. В този момент предчувствах, че става нещо грешно. Не трябваше да става така. Ами Афродита, ами връзката ни. Едно гласче в мен изкрещя:" Какво ти пука?!". Това ме накара да продължа с пълна сила. Целунах Ейвъри по устните и ръцете ми се плъзнаха по тялото и'. Знаех, че това и' харесва.
- Значи не ме мразиш?

Изглежда думите на Ейвъри бяха напразни, нямаше как да се измъкне от наказанието.Злобният смях на професора й я подразни, но на финала момичето  се отказа.Не искаше наказанието й да се увеличи, беше си навлякла достатъчно неприятности.А и това беше просто една битка от много, които щеше да води с професор Маккуин. Той може да спечели тази, но войната беше в кърпа вързана на Ейвъри. Тя щеше да  го победи.
И тогава се случи нещо неочаквано, което накара тялото й да настръхне.Тя погледна преподавателя си  злобно, но осъзна,че беше привлечена.Това,което ставаше повече от нередно.Та,той беше учител, а тя ученичка.Но Ейвъри забрави за всичко това,когато той я целуна и тя усети парфюма му.Ароматът му я побъркваше и тя най-после призна на себе си,че  й харесва.
-Опитвам се за не ви мразя.- Отвърна му тя, като го целуна грубо.
Ейвъри беше леко объркана, но докато ръцете му спускаха по тялото й  за нея нямаше съмнение,че иска това.Иска го много.Тя захапа  силно долната му устна.Ръцете й се спуснаха по врата му, като тя задра леко кожата му.Щеше да се  отнесе с него грубо, както заслужаваше.Все още му беше ядосана, а сега намери начин да си го изкара, а тя можеше да бъде много лоша.
-Подобни неща не са ли против правилата, професоре?-Попита го тя, веднага след като отлепи устни от неговите.
Ако това беше наказание…момичето с удоволствие щеше да го изтърпи.

Значи щяхме да играем грубо, а? Добре. Това го владеех много добре. Обаче трябваше да внимавам с това момиченце. Може би все още девствено, но като гледам как въртеше езика, на дали. Обърнах се и сега бях допрян до стената. Хванах я и я вдигнах. Усетих краката и' да се овиват около кръста ми. Косата и' се спусна като воал, който покри лицата на двама ни. Против правилата ли? При мен имаше едно правило,нямаше правила. Естествено, това прозвуча банално. Всеки го казваше. Пфу.. Аз я измислих тази реплика. Всички копират от мен. Какво ли въобще си мислех?! Това момиче ми замъгляваше разсъдъка.
- Г-це Пиърс.. Знаете ли, че за мен правилата са, за да се нарушават. Сега ще ви накажа да седите в ъгъла за това, че ме издразнихте. Не съм уточнавал с  кой и в каква поза обаче.
Мантията и' падна безжизнено на пода и я бутнах с крак, за да не пречи. Тръгнах напред и я проснах на един чин. Премахнах гащичките и' и я попитах:
- Девствена ли си, за да не направим някоя беля...
Не исках да и' отнемам девствеността, защото не я харесвах или нещо такова. Просто чувствах привличане и това беше. Или не?
Премахнах моята мантия и боксерките и останах само по достойнство. Сега беше време да стане това, което трябваше да стане.