Вече беше минала една година откакто, се бяхме запознали с Джейк.. Най страхотната година в живота ми.. Всичките срещи и забавления.. Почивката до Аспен.. просто бях на седмото небе от щастие.. Лятото беше минало, отново беше есен и училището се напълни с ученици и учители.. Беше ноември месец и в замъка не беше кой знае колко топло и повечето бяхме принудени да носим пуловери и шалове.. Някои стигаха и до шапки..
 Днес имах много натоварен програма.. Час след час и така цял ден.. Почти без почивка.. накрая след обедната почивка бямах сили и реших да дам няколко практически урока.. Приготвих, няколко различни заклинания и няколко различни създания.. Наредих клетките по катедрата си и ги проверих дали са добре заключени, след което излязох от кабинета си и тръгнах към този по Вълшебство.. Бях сигурна, че ще е там.. Вървях бавно по коридорите и си мърморех от време на време заради студа.. Изобщо не ми понасяше..
 Стигнах до коридора, видях че вратата е открехната и надникнах през нея.. Гледката която видях беше ужасяваща някаква ученичка целуваше Джейкъб! А доколкото се виждаше и той й отвръщаше.. Идваше ми да изкрещя или да трясна вратата.. Или да ги прокълна но се въздържах.. Отворих вратата с замах и тя се удари леко в вратата. Двамата се отдръпнаха един от друг.. Очите на Джейк бяха объркани.. В тях имаше болка.. Обърнах се към момичето и казах с леден тон:
- Напусни кабинета Фосет преди да си спечелиш наказание за две седмици напред!
 Момичето ме изгледа изплашено и излезе бързо от кабинета.. Следващия час беше с класа й.. Идеално ето кога щях да изпитам.. Обърнах ссе към Джейкъб и го зашлевих..
- Как можа? Какво има това дете което аз нямам?! - почти виках и го гледах. - Или аз съм ти само за игра?

Погледнах разсеяно към Афродита и след това погледнах бавно към кафето си. "Проклятие!Сигурно тази беше сипала нещо в питието ми. Проклятие! Всичко щеше да се провали. Връзката ми. Дори прикритието ми. Ако тя се раздрънкаше щеше всичко да свърши веднага и Азкабан, вземи ме!"- помислих си и ударих леко по масата. Потърсих нещо в чекмеджето и извадих противоотрова за такива неща. Бях подготвен ако нещо такова се случи. Сега трябваше да обяснявам писмено за това, а лошото беше, че трябваше да обяснявам на русокоската какво ставаше. Спомням си, че момичето дойде при мен да попита за оценките и леко се облегна на катедрата. След това ме подкани да пийна от питието си и аз го направих. В следващия момент се обля силна страст към нея и я целунах. Почувствах се прекрасно и тогава Афродита влезе и така...
- Аф.. Съжалявам, но не беше моя вината. Това момиче..
Но професора ме спря и измърмори нещо от сорта на:
- Не искам да те слушам...
- Но моля те..Нека ти обясня.. Не съм виновен.
Тя тръгна да излиза, но аз я последвах. Минахме покрай 3 момичета, които се кискаха и едно от тях беше същото, което ми сипа елексир.
- Фосет! Наказана си! След всеки час да си при мен, за да изтърпяваш наказание! Ще лъскаш кабинета, а след това коридорите. Г-н Филч ще ти покаже къде да минеш. След като си готова ще идваш при мен за допълнително домашно. Включени са и почивните дни, както и посещенията в Хогсмийт. Останалите, тръгвайте преди да ви сполети същото наказание!- след това последвах Афродита. Явно беше спряла да види какво ще стане.
- Моля те! Не съм я харесвал никога!

След видяното изобщо не исках да слушам обяснението му на които дори не знаех дали да вярвам или не. Бързо излязох от стаята тръгнах към моя кабинет когато го чух да вика, се обърнах и се върнах назад по пътя..  Видях как Джейк викаше на момиче и я наказа.. Докато слушах наказанието й ми стана много смешно.. Надявах се тая да внимава какво чисти в кабинета му..  Намръщих се леко при мисълта да го докосне отново... Да аз продължавах да ревнувам, а начина но който я наказа просто ми показа, че наистина не я харесва..
- Моля те! Не съм я харесвал никога! - думите му прозвучаха, искрено..
 Усмихнах се, леко и го прегърнах обвивайки ръце около вратът му.
- Ще ти простя! Но искам да ми разкажеш какво стана.
 Докоснах лицето му, лед което се обърнах към момичето което беше разкривило лицето си в гневна гримаса. Усмихнах й се сладко й и помахах за сбогом

Усмихнах се. Знаех, че ще ми повярва. Никога не я бях лъгал за почти нищо. Е, все пак можеше и да е имало някоя добра лъжа, но не бях лъгал. Целунах я и леко я побутнах да тръгнем нанякъде. Нямах вече часове, но Аф имаше и исках да отидем в нейния кабинет, за да не закъснее. Погледнах наоколо и тръгнах наляво. Разбира се, Афродита ме последва. След малко пристигнахме. Кабинетът беше пълен. Всъщност коридора пред кабинета, защото часът започваше след 5-10 минути. Аф отключи и влязохме с нея. После тя грижливо заключи, за да не ни притесняват и я целунах. Нежно я бутнах на катедрата и започнах да целувам врата и', но се сетих, че има час и времето нямаше да ни стигне. Усмихнах се и се отдръпнах, а тя ме гледаше леко изненадано.
- Имаш час.. А и трябваше да ти разкажа. Нищо не стана. Просто преподавах и това момиче дойде да си поиска теста или май контролното и ми сипа нещо в кафето и аз го изпих и така..Мисля, че ти е ясно за какво става дума- отвърнах и отново я целунах.- Никога няма да обичам друга, освен теб.

- Следващия път внимавай какво пиеш. - засмях се леко и го целунах.. - Малко ти завиждам че нямаш повече часове. 
Седнах на катедрата и отново огледах мястото, за да се уверя че нещата са по мястото си. Седнах зад катедрата, и се облегнах назад гледайки го.. Може би трябваше да го довлека тук някой час и да ми стане асистент.. Може би когато представях заклинанието Империус или някое друго..
- Някой път трябва да ми станеш асистент.. - премигнах няколко пъти и е засмях отново.. Протегнах се. Извадих пръчката си и замахнах в следващия момент всички прозорци в стаята се отвориха и тя се изпълни с свеж въздух.. - Какво ще правиш сега като нямаш часове?

Усмихнах се на Афродита и я погледнах мръснишки. След това погледнах през прозореца и реших, че ще остана през часа, за да видя как Аф щеше да се отнесе с онази Форсет ли беше, Фалцет ли беше. Взех един стол и се придвижих до края на стаята. След това доближих един чин и седнах, поставяйки краката си на чина. Може би беше невъзпитано, но така трябваше да се наместя и не ми пукаше особено от дребните. Замахнах леко и ключалката щракна, като пусна учениците. Наместих се по-прилично и започнах да слушам лекция за върколаците, като от време на време вдигах ръка. Аф естествено не ме вдигаше, защото аз знаех всичко. Леле, че съм скромен.
"Кога ли ще свърши този час?!"- запитах се и тръгнах между чиновете. След това спрях зад Афродита, която записваше нещо на дъската. Обгърнах я с ръце и я целунах по врата, прошепвайки:
- Ще се видим по-късно!
И излязох. След малко се чуха подсвирквания и леки крясъци, което ме накара да се засмея.

- Тишина моля! - опитах се да надвикам подсвиркванията. Щом ми свършеха часовете определено щях да го върна на Джейк. Щом учениците млъкнаха продължих с урока си. Не след дълго изписах цялата дъска с различни важни имена, години, места и други. Седнах зад бюрото си и зачаках децата да препишат, преди да започна наново.. Точно преди да стана и изтрия дъската звънеца и учениците отново почнаха да шумят..
- Тишина моля! За домашно искам есе на тема: Как да разпознаем и заловим върколак. Да не е по късо от половин руло пергамент. - щом го казах, всички почнаха да освиркват и негодуват.. Подсмихнах се и добавих. -  Другия път, няма да носите учебниците а само тетрадките и пръчиците си. Ще имаме практически урок..
  Учениците бързо си тръгнаха чудейки се за какво ли щеше да е практическия урок.. Истината беше, че и аз не го бях измислила още.. Преди да тръгна видях че госпожица Фосет още не е излязла. Докато излизах й казах:
- Внимавайте г-це Фосет! Да не си спечелите още едно наказание.
  Тръгнах към учителката стая, щом влязох се пльоснах на един от столовете изморена..

Явно не ме беше видяла. Бях точно зад нея. Тя се излегна на един от столовете. Погледнах тихо и реших да я изплаша. Бяхме само ние двамата. Виждах в едно близко огледало как тя се беше отпуснала и притворила очи. Леко замахнах с пръчката. Тихо свистене се чу в стаята и над Аф се появи една кана с вода. Водата беше ледена. Даже вътре имаше и ледчета. Леле, щеше да ме убие. Отпуснах леко пръчката и водата се изля върху нея, оплисквайки цялата стая. Чу се писък и Афродита стана като опарена от стола. Цялата беше мокра. Подсмихнах се и се доближих до нея. Усетих един шамар от нейна страна.
- Какво?- попитах през смях. Коремът започваше да ме боли. - Беше забавно, а и е разхлаждащо.
Не можех да спра да се смея и направо щях да падна на земята, но се хванах бързо за една от масичките и погледнах към нея.
- Афи.. Нали не се сърдиш?- попитах и продължих да се кискам. Разбира се се опитвах да го прикрия.

- Как можа да си помислиш че се сърдя? - попитах и присвих ядосано очи.. Аз бях вир вода.. И на всичкото отгоре водата беше ледена. - Няма такова нещо.
 Усмихнах се невинно, извадих пръчката си и замахнах с нея. Масата изчезна и Джейк падна на земята. Премигнах няколко пъти и му пратих въздушна целувка. Обърнах се и махнах мократа мантия. Отдолу бях по клинче, дълъг полувер който стигаше до средата на бедрата ми и боти с ток. Седнах на масата и кръстосах крака.
- Мило понеже се държиш като ученик ще те накажа като такъв. - хилех се и го погледнах. - Една седмица ще стоиш без секс.
 Почнах, да се кискам и да го гледам миличко, докато лицето му се променяше от развеселено към объркано

Погледнах я като ударен от мълния. Какво?! 
- Моля?! Знаеш, че и ти няма да издържиш, пък какво остава за мен- подсмихнах се и се приближих към нея. Чудех се какво да правим. Дали да го направим, защото знаех, че тя няма да откаже или да играем на нещо.
- Аф..Искаш ли да играем на магьоснически шах?- попитах и погледнах един близък рафт. Там имаше чисто нов шах. Може би беше оставен там за красота, но сега имах намерението да го оскверня. Взех го и започнах да редя фигурите, без да чакам от нея отговор. След като фигурите бяха подредени, реших да отида при Афродита и да и' се помоля. Целунах я по устните и я хванах за ръката. Замахнах с пръчката си, която знам ли защо беше в ръката ми и измагьосах едно удобно кресло, на което я настаних. След това седнах срещу нея и започнахме.

-  Разбира се, че ще издържа. 
   Погледнах го, докато местех една от пешките по дъската. Не бях много добра в магическия шах, и затова мислех повече преди да преместя каквото и да е фигурка.. Станах от мекото кресло и седнах отново намествайки се по удобно. Вътрешно знаех, че той е прав и че няма да издържа една седмица без него.. Но все пак..
- Но сто процента ти няма да издържиш.
 Разбира се бях възнаградена с загуба заради, разконцентрацията си.. Джейк успя да вземе царицата ми.. Но въпреки това успях да защитя царя си. Нямах намерението да се предам толкова лесно.. Времето минаваше бързо докато играхме.. Накрая въпреки всичко загубих.. Пльоснах се на креслото и въздъхнах.. 
- Още една игра!

Подсмихнах се. Тя загуби, защото я бях разсеял. Станах от мястото си и я вдигнах. След което седнах и я положих в скута си. Целунах я по бузата и после обърнах шаха, така че да можем да играем двамата. Оправих фигурките и започнахме още една игра. Изведнъж Филч нахълта и изкрещя:
- Професор Найт, Професор МакКуин.. Трябва да видите нещо. Няколко пъти повтарям на директора да изгони Пийвс, но той не иска. Този полтъргайст отново унищожава училищната собственост. Разби кабинета по отвари, а сега тършува на третият етаж- бръщолевеше той задъхано и пред него беше като водопад от слюнки. Котката му, г-жа Норис, се навърташе наоколо и съскаше. Приличаше досущ на господаря си. 
Не бях притеснен, колкото изненадан. Пийвс ми беше личен приятел и щеше да ми бъде доживот.
- Мисля, че преувеличавате,г-н Филч. Не мисля, че той унищожава училищната собственост, а всъщност какво ни засяга? Отидете да потърсите директора, а не нас.
Подсмихнах се след като той излезе. Ръката ми премина през тялото и', спирайки се на гърдите и' и започна леко да ги мачка.

Подхилвах се докато слушах Филч и Джейкъб.. Не че щях да направя нещо. Пийвс беше пич, и забавен и точно заради това Крис го държеше.. Когато дъртия пазач излезе с още по дъртата и зловеща котка усетих ръцете на Джейк по тялото си.. Охх.. Беше толкова приятно, да ме докосва и целува. Чувствах се все едно съм привлечена от магнит към него и тялото му.. Ахх това тяло.. С удоволствие бих прекарала вечността залепена за него. Наведох се и го целунах, но после се отдръпнах и преместих една от пешките.
 - НЕ забравяй! Наказан си.
 Гледах го как се мръщи и играе. БЕше много сладък когато се мусеше или сърдеше. Целунах го по бузата и се облегнах на него притискайки се плътно към него..
- Ако си добричък, може и да е за по малко. - целунах го отново