kate bogucharskaia

Елвира Елейн, 17

Външен вид: Елвира е средна на ръст, с вече оформени извивки на тялото и миловидна на пръв поглед. Червената й коса се дипли по раменете като вятър по повърхността на река. Очите й са блестящи и изразителни, носът й е чип, а устните - големи и светлорозови. Притежава правилни черти и високи, изсечени скули. Кожата й е твърде бледа и гладка, напомняща на тази на порцеланова кукла.

Характер: Пряма, дори цинична понякога. Самоуверена, леко арогантна, умееща да прави комплименти и да лъже както си иска. Успяваше да превземе погледите на всички.
Елвира прилича на едно от момичетата с лоши навици и трагични истории, които винаги оставаха сами накрая. Но който смяташе така беше обречен да участва във вечната игра на усойницата. И за него никога нямаше да има щастлив край.
С Ел - забавната и свободолюбива Ел, която всички така обичаха - всичко беше като игра на шах. Тя беше царицата, така омайваща и опасна, а другите бяха обикновени пешки. Всички те бяха приковани в смъртоносната й игра и накрая биваха заменяни с други.
Елвира бе обсебена от свободата. Тя беше човек на изкуството. Обожаваше да твори - пишеше разкази, рисуваше много картини, но най-вече свиреше на своята цигулка. Черна, с изящна изработка, уникална цигулка, принадлежала на майка й преди смъртта й.

История:
- Отиваш в Хогуортс. Край на дискусията.
Баща й затръшна с всички сили вратата на кухнята след себе си, предизвиквайки чупенето на стъклото. Бляскавите парченца се разпростряха по пода на помещението със звънлив звук.
- Няма да ида в това нищо и никакво училище. - изсъска и безуспешно се опита да възвърне нормалното си дишане.
Бобатон, Бобатон, Бобатон, повтаряше си наум, сякаш по този начин желанието й щеше да стане реалност. Желанието да учи в училището на майка си, там където се е научила да борави с вълшебната си пръчица и метлата.
Въздъхна тежко и се стовари на стола си. Проклинаше баща си, заради това негово невежество, за дето бе позволил на майка й да загине. Дори и най-коравосърдечния човек на тази земя би изстрадал ако бе загубил най-прекрасната майка, която можеше да съществува.
Разсъждаваше с часове, там вътре, вгледана в природата зад стъклото на прозореца. Наблюдаваше как се отразява полъхът на вятъра върху листата на дърветата, как бавно капките дъжд се стоварваха по повърхностите им. Дъждът се засилваше, а с него и гръмотевиците. Предстоеше невероятна буря.

Няколко месеца по-късно, Ел се качваше в Експрес Хогуортс и мъкнеше голяма пътна чанта със себе си. Успя да се добере до свободно купе и се сгуши в топлия си пуловер. Мръщеше се на всеки, който минаваше или сядаше при нея.
- За първа година ли ще си тук? - попита я едно от момичетата, докато разлистваше някаква стара тетрадка.
- Да - промълви Елвира без да я поглежда.
- О, тя можела да говори!
Червенокосата насочи ядосания си поглед към другата.
- Не общувам с непознати.
- Непознати? Та ние се познаваме от половин час!
Ел поклати глава, въздъхвайки и се изправи. Хвана багажа си и излезе от купето. Влакът спираше и следваше да слязат след малко.

"Само още една учебна година и се махам."
Беше седнала до момичетата от своя дом в Голямата зала и обсъждаха новодошлите. Беше началото на седмата й година в училището и тя смяташе да оползотвори останалото си време там.
- Това очила ли са или предпазна маска? - дочу някъде отстрани Ел и всички избухнаха в смях.

Допълнително:
^има черна котка на име Луна
^любимият й предмет е ЗСЧИ
^чистокръвна