Време беше да открием учебната година. Толкова се радвах, че синът ми Джордж ще постъпва в Хогуортс. Също така и Амбър. Те бяха близнаци. Толкова радост не бях чувствал никога. Може би, когато се оженихме с Афродита или  когато двамата се родиха. Седях в момента до нея и притисках ръката и'. Беше ми нервно. Може би щяха да ме освиркват или нещо такова, но усещах ръката на Аф в моята. Това ми даваше увереност и доверие. Извърнах главата си към Афродита. Усмихнах и' се и леко повдигнах левият ръкав. Леко пареше, но почти целия замък знаеше, че бях смъртожаден. Но след като се оженихме с жена ми се отказах. Ребека седеше през няколко стола. Тя се наслаждаваше на пълнещата се зала. Големите ученици изпонасядаха на масите на домовете си. Толкова беше традиционно. Пуснах ръката на Аф и наместих брачната халка леко.
- Дали са притеснени?- попитах я и се обърнах. Точно в този момент първокурсниците бяха въведени в залата от  Филч. Всички ръкопляскаха. Опитвах се да ги намеря, но те бяха някъде назад. Цялата зала бучеше от аплодисментите на хилядите ученици.- Надявам се Джордж да е в Слидерин.

Щом учениците влязоха, всички почнахме да ръкопляскаме.. Днес беше много важен ден за всички ни.. Джордж и Амбър постъпваха в Хогуортс.. Днес щеше да е първата им церемония, надявах се да са в дома в който искаха.. Обърнах се към към мъжа щом чух въпроса му.. Да с Джейк се бяхме оженили.. Усмихнах му се и погалих бузата му..
- Спокойно мили, всички сме минали през това и няма нищо плашещо.. - повдигнах леко глава за да огледам новите ученици.. Децата се бяха наредили в колонка и чакаха Филч да каже името им и да разберат в кой дом ще са.. Нашите деца бяха някъде отзад и не ги виждах... - Дано.. Ще е добре ако и Амбър е при него! Ще съм по спокойна ако съм в един дом..
 И тогава чух Филч да извиква силно и ясно "Амбър Маккуин", погледнах към него и видях как малка ти дъщеря излезе най отпред и седна на малкото трикрако столче.. Малко след като Филч постави шапката на главата, стария плат изкрещя "Грифиндор".. Отдъхнах си за момент и зачаках с нетърпение да видя в кой дом ли ще е и синът ни..

Съвсем скоро всички лица се бяха насочили към Амбър. Сладуранката приличаше на майка си. Руса коса и сини очи. Беше в "Грифиндор". Добре. Ако и Джордж беше в същия дом щеше да бъде перфектно, защото щяха да си помагат. Но мисля, че Джордж ще бъде в "Слидерин".
След като Филч произнесе името на Амбър, цялото име, всички погледи се насочиха към мен. Явно бяха познали фамилията. Усмихнах се гордо. Момичето тръгна към масата на "Грифиндор" и седна до някакви момчета. Сега тя намигна на братчето си и сякаш му вдъхна кураж. Ние- естествено, бяхме обяснили какво ще представлява всичко, но явно беше притеснително. Преди толкова време беше преминало моето разпределяне, че не си спомнях.
Леко се доближих и целунах Аф. Прегърнах я и се усмихнах. Не знам защо, но не спирах да се усмихвам.
- Аз ще отида да поздравя учениците и ще видя децата.
В този момент шапката изкрещя "Слидерин" и погледнах към мястото. Джордж отиваше в "Слидерин". Чудесно! Сега духовете на домовете излизаха и впечатляваха новите деца. Масите се напълниха и ястията се появиха по-апетитно-изглеждащи от всякога. Хванах и задърпах Аф към масата на "Грифиндор"

Двамата с Джейк тръгнахме към масата на Грифиндор за да видим Амбър.. Докато вървяхме между масите учениците ни поздравява или кимаха.. Някои дори подсвиркваха.. Стигнах леко ръката му.. Щом спряхме пред масата на дома за който бях отговорна учениците също ни поздравиха, кимнах леко..
- Миличка много се радвам че си в Грифиндор. - прегърнах набързо дъщеря си. - С баща ти много се гордеем с теб.
- Благодаря мамо. - каза тихо малкото ни момиче и се изчерви.След което се върна към вечерята си която признавам изгледаше наистина апетитно и примамливо..
Обърнах се към Джейк който разговаряше в момента с Амбър, стиснах леко ръката му и помахаха на Джордж който стоеше на масата на Слидерин и разговаряше с един от префектите и банда момчета.. Усмихнах му се.. Той приличаше много на баща си.. Беше взел и красивите му тъмни очи които много обичах..
- Мило трябва да минем и през масата на Слидерин за да видим и Джордж.

- Амбър.. Искам да те предупредя! Внимавай с кого дружиш и говориш. И внимавай с кой се хващаш, ако ме разбираш, защото мога да го съсипя!- казах заплашително и погледнах към Афродита, която извърна очи и направи физиономия, която показваше, че съм изръсил някоя глупост.- Какво?! Истина е...
- Добре, тате.. Ще внимавам- отвърна леко уплашено момичето и ми се усмихна.
- И умната! Да не правиш много бели, защото няма значение дали си ни дъщеря, ще те наказваме както и другите.- поясних и побутнах леко Аф.
Време беше да видим и Джордж. Минахме покрай една и втора маса и стигнахме до дългата маса на "Слидерин". Всички там бяха леко мрачни, а други си подшушваха. Дочух разговора на двама слидеринци:
- Леле тоя МакКуин много ме дразни. Не мога да разбера защо се е отказал от Черния Лорд. Дори не мога да разбера как е примамил такава мацка като професор Найт. Ако можех, бих го пребил.
- Да, Наистина е доста досаден. Само и' се натиска.
- О'Конър! Тейлър! Какво си мислите, че говорите?- попитах и ги хванах за вратовете. Наведох ги грубо надолу и се приближих. Усетих ръката на Афродита, което означаваше да не прекалявам.- Току що си извоювахте наказание за един месец напред, както и допълнително домашно.

- Мило не ставай подобие на Филч! - засмях се леко и го дръпнах към себе си.. Обърнах се към момчетата и се наведох леко към тях. - Момчета внимавайте много какво говорите утре имате час при мен!
  Хванах Джейк заръката и го дръпнах след себе си към сина ни който гледаше сцената която се разигра пред малко с интерес.. Отидох до него и го прегърнах с думите
- Малкия ми принц.. С бащата се гордеем много. Искам да внимаваш с кого се сприятеляш! И не искам да стъпваш в Забранената гора. Има си причина да се казва Забранена.
- Да.. добре мамо.. Сега му пусни ще ме задушиш. - промълви сина ни и се измъкна от ръцете ми. 
Засмях се леко, и го разроших.. Обичах много семейството си.. След сватбата второто ми най-голямо щастие бяха децата.. Нашите добри и красиви ангелчета.. И двамата бяха взели по малко от характерите ни.. 
- Приличаш много на баща си. - ощипах го по бузата. - Само дето не си толкова избухлив като него.

- Може. - усмихнах се и погалих лицето му, докато слушаш как децата си говорят и бързат да се приберат по общите стаи да поспят малко.. Утре беше важен ден за повечето ученици.. - Чудно ми е как ли ще прекарат първия си учебен ден Амбър и Джордж.. Дали ще си навлекат неприятности..
 Двамата излязохме на двора и тръгнахме по мрачните пътеки, които не изгледаха толкова плашещи колкото мислеха другите.. Не и ако имаш с кой да ти споделиш.. Облегнах глава на рамото му и се загледах в звездите..
- Колко бързо лети времето когато има с кого да го споделиш! Все едно беше вчера когато се запознахме.. -целунах го и обвих ръце около врата му. Подсмихнах се малко и реших да се пошегувам. - Нали знаеш че обичам да ми се натискаш?

Усмихнах се и отвърнах на целувката. Седнахме на една пейка и се замислих.
- Нали знаеш, че обичам да ти се натискам- отвърнах на шегата и'.
Това беше нашата пейка. Толкова история имаше една пейка. Беше разрушена, но се опитахме да я поправим, но не успяхме, защото беше разрушена с черна магия, за това направихме нова.
- Аф.. Кажи къде се запознахме.. Май че беше в кабинета по Вълшебство. Ти търсеше перо мисля- попитах и облегнах глава на нейната. Тя беше облегнала глава на моето рамо.
-Толкова си красива. И изглеждаш все по-красива с всеки ден.
Пп Сори, че е толкова кратко, но не мога да измисля нищо повече

- Мда беше в кабинета ти и дойдох за мастило.. Никога няма да забравя деня в който се запознахме. - свих се в ръцете му.. - И после излязохме да се разходим..
 Усмихнах се при спомените от миналото.. Спомнях си всеки иден момент, всяка целувка, всяка прегръдка.. Дори и караниците.. Колкото и странно да беше ги имаше но бяха рядкост и все за дребни и незначителни в момента неща..
- Но не по красива от вас проф. МакКуин. - усмихнах се и погалих лицето му.. Ах това красиво лице, което ме омая още в първия момент в който го видях.. - Ахх тези твои очи.. Всеки път щом ги видя ме запленяват..  Обичам те..
 Погледнах към луната и се усмихнах.. Чак сега осъзнавах каква късметлийка съм, да имам този мъж до себе си.. Той беше просто идеален..
- Другото което няма да забрава е деня в който ми предложи.. Това беше най-щастливия ден в живота ми.

Усмихнах се и я придърпах още повече към себе си. Вдигнах я леко и я положих в скута си. Така тя беше с лице към мен. Целунах я задълбочено и я погледнах.
- Сякаш беше вчера, когато всичко започна. Наистина колко бързо лети времето.- усмихнах се и отново я целунах. Усещах, че наистина възрастта си казваше думата, но не бяхме много стари. Имайки в предвид Албус Дъмбълдор, ние все още бяхме деца, които трябваше да си играят в пясъчника.
- Помниш ли домашното духче, което мастурбираше, докато ние правехме секс в езерото?- попитах и се усмихнах. Този спомен ме накара да се засмея вътрешно. Нямаше как да се забрави лесно. Все пак беше толкова ярък. Спомнях си повечето неща.

Засмях се и го целунах отново.. Обвих краката си около кръста му и се засмях при спомена на домашното духче.. Ето това определено не държах да си спомням или разказвам на децата си.. беше си просто странно и можеха да ни съдят за тормоз над духчета.. Плъзнах длани под ризата му и докоснах тялото му.. Въпреки годините той още беше силен..
- Това предпочитам да не казваме на децата ако питат как сме се запознали... - усмихнах се, и прехапах устни, наведох се леко и целунах вратът му, засмуквайки кожата..Още обичах да му оставям смучки.. Никога нямаше да ми омръзне това.. - Много те обичам..
 Погалих лицето му и за миг се загледах в тъмната вода, на Черното езеро.. Изглеждаше студена.. В нея плуваха какви ли не гадинки.. Тогава се сетих за нещо и е подсмихнах..
- Мило искаш ли да по плуваме?

Усмихнах се и леко я избутах от себе си. Не ми се щеше, защото сега беше пълно с деца, а не ми се искаше този път някой загорял тийн да лъска бастуна. Защото сто процента щяхме да правим нещо в езерото. Повдигнах я и тръгнахме към замъка.
- Не искам да плуваме сега. Да беше казала преди да започне учебната година, когато няма никой в замъка.- казах и тръгнах по движещите се стълби с Аф на ръце. Реших, че ще може да минем през банята на префектите. Знаех, че там е едно от любимите и' места в замъка.
Казахме паролата на портрета и влязохме. Бутнах я леко и пуснах водата. След това я целунах, притискайки я силно до стената. Премахнах горната и' дреха и продължих да я целувам жадно. Ръцете ми започнаха да стискат гърдите и'.

- ммм тук е по хубаво. - отвръщах му и махнах ризата му.. Извих главата си и устните му се спуснаха по вратът ми.. Много обичах да ме целува там.. Просто ме разтапяше.. И в комбинация с ръцете му.. Боже бях на седмото небе.. Усмихнах се и плъзнах длани надолу по тялото му, разкопчавайки колата му след което го метнах някъде из стаята.. Отърках ръката си в боксерките му след което се изплъзнах от хватка му премахвайки дрехите си.. Бутнах Джейк и сега той беше притиснат към стената.. С малки целувки слязох надолу по тялото му като на места захапвах леко кожата му.. След като реших че съм го подлудила достатъчно се отдръпнах и влязох в ваната която беше пълна с приятно гореща вода.. Цялата станах в пяна.. Събрах малко пяна в шепата си и я духнах към него..
- Идваш ли мило.. Отдавна не сме си взимали вана заедно.. И чак сега се сетих за езерото.. През лятото бяхме малко заети с децата!