Бар "late night bite" преди 1 година

Влязох в бара, премръзнала и покрита с сняг... Да! Беше зима! А аз бях избрала най неподходящия момент да пътувам... А разбира се, пътищата бяха затворени и аз трябваше да прекарам няколко часа тук и да мръзна докато времето се оправи..
Изтърсих снега от ботушите и якето си, разкопчавайки го понеже вътре в бара беше топло.. Запътих се към бара и седнах на един стол, и без да поглеждам към бармана казах ясно и равномерно:
- Огнено уиски моля!
Мъжът кимна и изчезна да изпълни поръчката ми.. Пред това време извадих пръчицата си от високия си ботуш и замахнах с нея около себе си. Снегът останал по мен и дрехите ми изчезна а те изсъхнаха.. Усмихнах се на себе си и си помислих "Боже колко обичам факта че вече мога да правя свободно магии, без да се притеснявам"..
Докато чаках, поръчката си забелязах един младеж да седи близо до мен.. От него буквално се носеше мрак.. Целия беше облечен в черно.. Огледах от главата до петите.. Лицето му беше красиво и някак дразнещо перфектно... Все едно всеки ден се мажеше с няколко тона кремове... Подсмихнах се при тази мисъл, но бързо поклатих глава.. Имаше нещо зловещо и нередно в него... все едно криеше нещо.. Тъкмо щях да вържа две и две когато бармана се върна с поръчката ми и аз изгубих нишката от мисли.
- Мамка му! - изпсувах тихо, обърнах се към мъжа и кимнах леко, взимайки питието.. Отпих една глътка... Трябваше да измисля начин да разбера какво крие мистериозния красавец.. И тогава ми светна! Ама разбира се.. Подсмихнах се и леко и се обърнах към него, казвайки с привлекателен и секси глас:
- Здрасти красавецо... Какво търси сладур като теб в такова забравено от бога място?

Зима. Само как обожаваше от мозъка до пръстите на краката си този сезон. Всичко в него беше перфектно. Точно като самия него. Беше студено, мразовито, виелици бушуваха, изсипваха се тонове сняг, всичко трепереше и умираше.. Е, последното в някои случаи, но все пак се случваше. Красива бяла смърт. Какво по перфектно от това? Грациозна, мистериозна, бърза, изстудяваща последната жизнена енергия от тялото на съществото.
А какво общо имаше той с този сезон? Всеки го определяше като "зима". И донякъде си беше такъв - студен. Но имаше и страна, която никой не познаваше. Можеше да бъде и човечен. Никога досега не го беше показвал. Особено след като стана последовател на Лорд Волдемор. Това беше просто немислимо. Мьонг Су трябваше да бъде жесток, да убива без да се замисля, да наранява без да му мигне окото.
Отново беше на път за следващата мокра поръчка, която трябва да изпълни. Беше навлечен, така че студът да не докосва кожата му. Потник, тениска, блуза, пуловер, яке, дебело палто... Щеше да се свари от топлик, но точно сега не можеше да си позволи лукса да спре и да се съблече. Трябваше възможно най-бързо да стигне до мястото. Снегът скърцаше под ботушите му с дебела подметка. Още малко, само още малко и щеше да стигне.
Вятърът се опитваше да го удря, но не можеше заради закачуленото му лице. Нямаше да успее. Ел се подсмихна доволно, когато най-накрая видя крайната си дестинация. Алелуя! Еврика! Доживяхме да стигнем до там.
Внимателно отвори вратата и влезе в помещението. Беше като стара съборетина с разликата, че имаше маси, столове, огнище, бар, барман и посетители. Значи щеше да има и свидетели. Нищо. То не пречи. Само след това и те щяха да са мъртви. Колко тъжно и кърваво.
- Един горещ шоколад и огнено уиски - каза на бармана докато минаваше покрай него, за да седне на някое от празните места.
Настани се на една свободна маса like a boss. Съблече дебелото палто и го остави на съседния стол. Поразсъблече се докато не остана само по блузата, тениската и потника. Поръчката му не закъсня. Ким вдигна чашата си с какао и отпи голяма глътка. Горещата течност му опари езика, но не обърна особено голямо внимание на болката. В заведението влезе някакво момиче. Мьонг Су тихо изсумтя и извърна глава на другата страна, кръстосвайки крака. За съжаление не беше познал. Въпросното девойче се настани при него.
- Здравей красавецо... Какво търси сладур като теб в такова забравено от бога място?
Ел я погледна с поглед изпълнен с досада. Сериозно ли? Красавец. Да, знаеше че е красив. Сладур. Ама разбира се, че беше сладур. Докато беше в "Хогуортс" момичетата се избиваха за вниманието му. Особено дамите от "Грифиндор" и "Слидерин".
- Здравей, красавице. Бих попитал теб същото. За момиче като теб, това не е най-доброто място - каза Ел. Подсмихна се и я огледа от главата до ботушите. Беше секси. Нямаше какво да се лъжем. А и големият й бюст рязко изпъкваше под дрехите й. Рентгеново зрение, моля. Спешно е!

- Ами аз бях тръгнала да пътувам, но пътищата са затворени заради бурята и само тук беше отворено.. А и съм сигурна че, красавец като теб не би позволил да ми се случи нещо. - измърках и се доближих до него, сядайки на единия му крак.. - Аз съм Афродита.
Надявах се, да мога да го съблазня дотолкова колкото да мога да видя ръцете му, и да разбера дали е Смъртожаден или не... Беше красив и леден като висулка... Прекрасна ледена висулка... А и по външен вид приличаше на такъв... Предполагах че е бил в Слидерин, защото не го бях виждала нито пък го познавах... А изглеждахме да сме на едни години..
- А ти кой си красиви ми страннико? - попитах и отпих от питието си..
- Играеш ли куидич? - плъзнах леко пръстите си по масата, докосвайки леко китката му, но след това бързи ги отдръпнах...

- Ами аз бях тръгнала да пътувам, но пътищата са затворени заради бурята и само тук беше отворено.. А и съм сигурна, че красавец като теб не би позволил да ми се случи нещо.
Гласът й беше съблазнителен с включено мъркане. Ох, сериозно ли?! В този момент му идеше да стане, да си хване чукалата и да се измъкне от тук. В днешно време момичетата бяха тотално различни от онова, което помнеше. Сега гледаха как да седнат върху пакета на мъжа, да го прелъстят, да го ограбят и всякакви такива работи.
"- Само ти ми липсваше" - въздъхна умствено младежът. Каква досада..

Тя седна на единия му крак. Мьонг Су я изгледа все едно е паднала странично от планетата Марс и е цопнала в Световния океан върху гърба на гърбат кит. Афродита... хм, красиво име. Определено й отиваше. Особено на тези руси коси и сини очи. Нежната й кожа ярко контрастираше в комбинация с необикновено златистият цвят, с който я беше дарила майката природа и аквамариново сините езера, в които пре-спокойно можеш да се окъпеш.
Ел огледа отново помещението, след което върна погледа си върху нея. Очите му внимателно изпиваха всяка малка подробност от Богинята, която стоеше на крака му. Позна я. Това беше заместник директорката на "Хогуортс" и отговорник на дом "Грифиндор". Жалко, че онзи, който сега отговаряше за "Рейвънклоу" го нямаше. Щеше да му натрие носа като нищо! Толкова му беше антипатичен, че няма накъде повече.
Афродита отпи от огненото си уиски. Попита го кой е. Ами, нормално. Не беше световно известен като някои хора родени с късмет.
- Казвам се Ким Мьонг Су. Но съм по-добре познат като Ел - ехидна усмивка плъзна по устните му. - Докато учех в "Хогуортс" играех. Бях търсач на "Рейвънклоу". Но от тогава изминаха три години и това е затворена страница. Изгубил съм трейнинг.
Пръстите й плъзнаха по масата. Докоснаха леко китката му. Мьонг Су усети каква е целта й. Е, момата не беше познала.
Младежът взе чашата с какаото в ръка и доизпи съдържанието й. Отново изгори езика си. Игнорира умело парещото чувство и си предаде вид, че се наслаждава на напитката. Всъщност, беше си точно така.
Усмивката се върна на лицето му. Но бутчетата, които се бяха настанили върху единия му крак започнаха да ръбят. При това яко. За това я избута от себе си. Не че нещо, де. Даже му беше приятно, ама мразеше, когато някой му сяда така. Дори това да е кралица Елизабет II. За нея най-много беше "умрял".
- Ами ти? Играеш ли куидич? Как се казваш? И с какво се занимаваш?
Престори се, че не знае коя е. Така и трябваше. Ако имаше нещо, на което беше отлично обучен, то това беше да бъде актьор.

- Ами преди играех, но сега се занимавам с нещо много скучно. - въздъхнах и седнах на стола си до него. - Но с удоволствие бих играла пак куидич..
Плъзнах ръката си върху ризата му и погалих нежно мускулите му, за някой зъл той имаше страхотни мускули.. Усмихнах но все пак щях да си свърша работата и да го победя..
- Значи си играл това е страхотно. - премигнах невинно и станах от стола, пд претекст да си оправя дрехите.. Но в следващия момент съдрах ризата му и видях Черния знак.. За мен това беше повече от достатъчно.. Извадих пръчицата си и креснах:
- Експелиармус
Пръчката му излетя от джоба му и аз я улових с замах..
- Лош ден си избрал скъпи.. Сега остава само хората от министерството да дойдат. - подсмихнах се доволно и прибрах пръчката му на сигурно място...

Преди е играела, но сега се занимавала с нещо още по-скучно. Колко познато. Ким все едно слушаше себе си в момента. Преди животът му беше много по-забавен и интересен. Сега беше изпълнен с убийства - смърт, кръв, гнусотии. Като цяло, мъжка работа. Само на някоя психясала жена като Белатрикс Лестрандж би се хванала да го прави.
Русокосата се настани на стола до него. Прокара ръка по мускултурата под трите ката дрехи. Мда. за някой смъртножаден, той си беше чист секс. Когато хората чуеха "черен магьосник" си представяха нещо гнусно, наподобяващо смесица между трол и всякакви уродливи създания с криви очи, вонящ дъх и мръсно под ноктите. Със засъхнали сополи в носа и гурели. Но не всички бяха такива. Доказателство за това беше той.
Дамата се изправи. Мьонг Су прочете следващия й ход в аквамариновите очи, които красяха хубавата й главица. Колко беше предсказуема само.. Но реши да й направи удоволствието. Нека си мисли, че е победила.
Само секунди по-късно дрехата му беше съдрана. Върху гърдите му лъсна знака на Черния лорд. Ел направи недоволна физиономия и изпълни дробовете си с мириса на спиртни напитки. Колко скучно. Да не забравяме, че го обезоръжи. Ако си мислеше, че без пръчката си е безпомощен, жестоко се лъжеше. Само му усложняваше работата. Ми още по-добре. Правеше му услуга.
- Лош ден си избрал скъпи... Сега остава само хората от министерството да дойдат.
Госпожица заместник директорка се подсмихна, след което прибра пръчката му на сигурно място. Да, все едно той не можеше най-спокойно да бръкне под дрехите й и да си я вземе. Глупачка. Единственото, което правеше, беше да го разсмива.
Ким рязко се изправи, хвана русото момиче за двете ръце. Блъсна я внимателно върху масата. Всичко, което стоеше до тогава на нея, падна на пода. Не му пукаше. А и нямаше намерения да плаща.
- Слушай ме много внимателно. Не ме впечатляваш ни най-малко. Ти си просто едно хленчещо момиченце, което търси мама и тате винаги, когато изпадне в беда! Толкова си предсказуема.. Глупачка! - студеният му глас режеше настъпилата тишина на две.
Едната му ръка се плъзна под блузата й. Хич не му пукаше къде бърка. Взе си пръчката и изкара крайника си от там.
- А това не е от голямо значение за мен. Но както, предполагам, знаеш, магьосник без пръчка е като кон без овес. Не ми изглеждаш чак толкова руса..
Хайде, де. Всеки е чувал поне веднъж виц за блондинки.
Надвеси се удобно над нея. Езикът му излезе от устата му и облиза нежно врата й. По принцип си падаше съдист и би я захапал, но сега се сдържа. Тя не му беше на нивото.
- Експелиармус - заклинанието излезе от устните му придружено с отегчена въздишка. Пръчката й се озова в ръцете му, след което я... счупи на две. Без даже да му трепне окото.

Много се палех, когато някой ме наречеше хлапачка.. Изправих се на крака и го ритнах с всичка сила.. Това че нямах пръчка не значеше не мога да се защитавам.. А и този ми лазеше по нервите вече... Чудно ми е как ли не го бяха изпратели в Слидерин...
- На мен не ми трябва пръчка за да се защитавам! - замахнах отново с крака си и избих пръчката му, която падна някъде из бара.. - Но да видим ти можеш ли да се защитаваш без пръчка..
- Ти не знаеш нищо за мен, но аз знам че ти не си толкова силен без пръчката си.. - засмях се и направих едно салто, приземявайки се зад него.. Вдигнах пръчката му и я насочих към него, замахнах леко и плавно с нея и около Ел се появи горещ кръг..
- Това би трябвало да те задържи за малко... - Обърнах се и се загледах в счупената си пръчица.. Бях сигурна че тя не може да се поправи и това беше много жалко.. Бях с тази пръчица от 11 годишна.. Въздъхнах и я прибрах в якето си... - А колкото до това, просто ще си взема нова пръчица.. Или ще задържа твоята която признавам че ми харесва..
Замахнах отново и оправих бъркотията на пода, седнах на масата и зачаках пристигането на хората от Министерството, които не се забавиха много.. Може би след има няма 15 минути пристигнаха и взеха Ел...

» Трафалгар Скуеър, Лондон, преди година
» Астрономическата кула, преди година
» Игрището по куидич,преди 1 година
» Преди една година в Хогуортс
» Лондон, преди година и половина;;

Бар "late night bite" преди 1 година

Бар "late night bite" преди 1 година

Similar topics

Similar topics