Щом се надвесих над прозореца, необичайният за Морганвил по това време на годината леден бриз разроши косата ми. Улицата, сравнително спокойна, тънеше в сумрак. Беше към шест и половина привечер. Тъкмо времето, в което кампуса започваше постепенно да се изпразва, преди отново да започнат да прииждат хора за вечерната си разходка. Нощните лампи едва мъждукаха сякаш щяха да изгорят всеки момент. Така и не можех да разбера защо ги пускаха по това време. Все пак все още бяхме средата на Септември и не се стъмваше толкова рано. В интерес на истината, слънцето тепърва бе започнало да залязва. А това не бе за изпускане и точно за това смятах да отида на езерото където можех да наблюдавам гледката до край .
Телефона звънна ще в момента, в който погледнах към дисплея, останах.. някак си изненадана. Усетих онова сладко пърхане на пеперуди в корема си и се стреснах от самата себе си. Не пак. Не отново. И определено не сега, не и с всичко, което се случваше. Не можех да си позволя отново да започна да си мисля за глупости . Поколебах се за миг дали да вдигна, но все пак приближих мобилния до ухото си. Проведох кратък разговор със събеседника от другата страна на слушалката, а след това затворих, установила, че незнайно защо, сърцето ми биеше много по-лудо от преди. Очевидно разговора , който проведох развали настроението ми и предизвика съмнение , притеснение и тъга в мен . Не можех да си обясня как може да има толкова зли хора не , че аз не бях но някой ме минаваха по всички категории за жалост .
Оставих телефона на масата и вместо него взех ключовете си . Нямах намерения да спя навън колкото и приятно да е времето . Чувствах се някак си странно . Не ми се правеше нищо а куп мисли бяха завзели малката ми главица . Като малка исках да порасна и да взимам сама решения и отговорност а сега искам да съм малка . Но няма как да върна времето на зад . Залезът беше муза на зората, отекващ тихо в златистите небеса, като уморен самотник с последната въздишка на деня отлиташе и заспиваше в косите на нощта. Събираше преди всяко тръгване от бреговете пясъчните стъпки, които са били сбогуванена съдби, разминали се в светлото. Седяща на един от камъните и гледаща залеза заедно с леките върни на езерото чух шум на близо .

Въпреки разсеяността на Анна и красивата гледка пред нея тя не можеше да бъде спокойна и винаги стоеше нащрек . Точно за това тя чуваше всеки един шум зад себе си . Имаше настина изострен слух . Аннабел стоеше все така загледана в нещото , наслаждаваща се на песните от птиците и невероятния залез . Може би ако в този момент някой я погледнеше щеше да си каже , че е поредната самотница . Всъщност това си беше  самата истина . Не можеше да се довери на никой за да го отведе където и да е със себе си . Нямаше намерения да стряска човека присъединил се съвсем случайно към мястото . В интерес на истината тук не идваха много хора или поне тя не ги бе засичала до сега . Но нямаше нищо на против да й прави компания освен ако не е някой прекалено надъхан . Анна мразеше онези самохвалци , които вместо да завържат някой нормален разговор само се хвалят все едно са на интервю за модел на Виктория Сикрет .
Но нека се върнем на самопоканилия се ,не че това място е нейно за да им трябва покана но все пак тя бе тук първа или поне така си мислеше . Колкото и да не му обръщаше внимание и да се правеше , че нито го е усетила нито нищо внезапно без дори тя да очаква той реши да се извини без причина . Това се стори доста странно на девойката тъй като самия той нямаше за какво да се извинява след като не я беше наранил, обидил или притеснил . Анна стана от мястото си и със скръстени ръце и усмивка на лицето съвсем леко се обърна да види все пак кой беше той . Гласа му някак и се стори познат колкото и странно да звучеше . Тя помнеше много а както вече споменах слуга й също е на доста развито ниво и точно поради тези причини тя смяташе , че го е виждала а може би дори познава .
Когато обаче видя кой всъщност е той й стана ясно , че предположенията й се оказаха истина . Познаваше това момче още от академията и знаеше много добре кой е . Вероятно в гръб не я бе познал . Сега вече не се чудеше защо той й се извини ако беше някой друг дори щеше да го похвали но Адам няма защо той все пак не е като повечето и Анна знаеше това много добре .
-Адам мисля , че няма за какво да ми се извиняваш не си ми попречил . - каза тя с усмивка и реши да се държи възможно най-добре но дали щеше да успее . Все пак ако беше някой друг може би нямаше да е толкова мила а щеше да го нападне веднага но не и сега . Дори се радваше да го види тук , че ако не се беше появил тя щеше да потъне в мислите си а това не би било никак добре , и определено не смяташе че той е тук по случайност , защото случайности на този свят нямаше поне според нея . Може би имаше доста негативно мислене но тя гледаше на нещата реално .

След учудената физиономия на Адам нашето червенокосо момиче осъзна , че той никак не е очаквал да я срещне тук . Ами да то всеки би се зачудил какво правеше точно тя тук но като непредвидим човек тя учудваше всички около себе си както сега бе направила с Адам въпреки , че и тя не остана по-малко учудена от появата му . Всъщност като се замислеше това място беше точно като за него . Но тук идва момента да си питаме кое бе нейното място ако изобщо имаше такова ?
- Мога да те спасявам колкото е нужно и се радвам да те видя тук . - вметна Анна с усмивка . Колко странно тя да се усмихва без да има по-различни мисли . Загледа се отново във водата пред себе си като се опита да си спомни някое правило за мястото . Но дори и да имаше тя него помнеше защото смяташе , че правилата са създадени за да бъдат нарушавани . Точно за това предположи , че е разрешено да се плува .
- Предполагам , че да . - но тъй като тя не можеше да плува не продължи да коментира езерото . Всъщност никога не е искала да се учи да плува предпочиташе да язди коне , рисува , танцува но не и да плува . Струваше й се някак си скучно . Но явно Адам обичаше да практикува плуване и идването му е било с тази цел .
- Да не би да си тук за да плуваш ? - попита Анна след като погледна съученика си . Да определено тя започна със скучните и тъпи въпроси . Анна си бе такава и не обичаше да слага маски за да изглежда по-различна от това , което е . Не обичаше тези глупави хора , които се правят на клоуни за да се харесат на останалите .
- Това място е красиво нали ? -зададе поредния си въпрос . Но дори и тези , които мразят природата биха харесали това място . То бе толкова тихо , спокойно и красиво . Все едно  създадено , поддържано и развивано с магия . Не , че не беше голяма възможността да е така . Като се замисли за малко Анна осъзна , че всяко магическо нещо имаше своите положителни и отрицателни черти . Но нали при всичко е така .

Анна се замисли да не би Адам да се бе загубил или пък тръгнал за опознаване на близките гори водещи до такива места , но не след дълго се разубеди защото го смяташе за не точно такъв тип момче . Когато за първи път Анна дойде в Лондон тя не знаеше почти нищо и обикаляше улиците с карта но пак се е губила докато един ден не реши да тръгне на запознанство и се загуби много пъти през този ден но накрая знаеше къде е ходила , какво е видяла и как се е върнала . Но както почти всички знаят Анна си беше луда глава и винаги така ще бъде освен ако депресията не я хване .
- Да не би да си се загубил в тази ... малка гора ? - попито някак си учудено но дори и отговора му да беше положителен тя нямаше да се учуди а пък и нали сега Анна беше тук ще му помогнеше да се прибере невредим . Места като това бяха наистина опасни за тези , които не ги познават . Според Бела си заслужаваше жертвата за такова красиво място като това .
- Не бих казала , че плуването е идея за прекарване на време .... защото не мога да плувам . - и никога не съм искала да се уча , довърши Анна на ум и се усмихна доволно . Имаше много неща за правене през този така приятен ден дори и той да беше в края си . Докато мислеше какво точно да предложи за правене на Адам о видя как съвсем случайно се е потопил в мислите си . А това се стори точен момент да го събуди с едно съвсем необичайно плясване във водата . Анна стана тихо от мястото си като побърза да стигне зад него без да я усети . Може би ставаше за крадец защото мисията бе изпълнена и тя блъсна Адам във водата . Знаеше , че може да плува за това нямаше проблем от негова страна но сега тя го бе загазила .
- Може би ... - заговори но избухна в смях и не можа да довърши идеята си . Ако някой бе направил нещо такова с нея определено щеше да изкопае гроба си . Но се надяваме Адам да не е един от тези някой . В момента на Анна й беше повече от смешно и весело но не можеше да каже същото за Адам и то е съвсем нормално все пак докато си стоиш до водата да минат тихо зад теб и да те блъснат би било доста гадно , но след като по-рано я пита дали може да се плува значи е имал голямото желание за изпробване на водата . Пък и тя бе така чиста и най-вероятно топла , че ако Анна не мразеше да плува и ако можеше би се гмурнала .