Бар "late night bite"

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Пон Юни 30, 2014 2:48 pm

Смрачаваше се. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и единствената светлина идваше от слабите улични лампи. Градчето беше необичайно оживено по това време. Сянката обаче не се притесняваше от това. Облечен в черна пътническа роба и с качулка на главата, Том се придвижваше незабележимо по улиците. Знаеше, че другият беше тук. Усещаше го. Знаеше къде да го намери. И точно това щеше да направи...
Повървя малко, докато стигна края на градчето. Срещу него имаше бар. "Late night bite" гласеше табелата му. "Смешно име..." - помисли си Том и запристъпва напред. Имаше голяма табела "Затворено". Откъм бара се чуваха гласовете на пияни мъже. Всички бяха магьосници... него това не го засягаше. Те не го засягаха. Той отиваше вътре, за да намери НЕГО.
Отвори вратата. Гласовете вътре затихнаха и десетина лица се обърнаха, за да видят кой е новият посетител.
-Хей, друже, не виждаш ли, че пише затворено? - попита бармът, който се появи бързо зад бара.
Том не му обърна внимание. Тръгна напред през заведението, като остави вратата да се тресне след него.
-Ей, на теб се говори.. - викна полу-пиян мъж, седящ на висок стол до бара.
Том спря и го погледна.
-Не смей да ми повишаваш тон, мръсен мътнород... - процеди тихо през зъби.
-Май гостът има нужда да се понаучи на обноски, а Джорджи? - викна друг от мъжете и посегна за магическата си пръчка.
"Глупак..." - помисли си Том.
Още преди мъжът да беше насочил пръчката си, струя бяла светлина излетя от тази на Том и мъжът се разби в столовете зад себе си. Само секунда трябваше на Том, за да се извърти и да запрати друго заклинание към двамата, седящи зад него, които също бяха посегнали за пръчките си. То ги удари толкова силно, че се катурнаха от столовете си и изпаднаха в безсъзнание.
-Вцепени се! - изкрещя момче, намиращо се в края на бара. Беше твърде ниско и Том не го бе забелязал. Грешка. Следващия път не трябваше да я повтаря. За щастие заклинанието не го улучи. Но го вбеси.
-Круцио! - изкрещя Том и насочи пръчката си към момчето.
Писък. После нов. И още един. Агонията се четеше по лицето на детето. А то бе наистина дете, на не повече от 15 години. Русо, със зелени очи.
Том свали пръчката и се обърна към бармана. Той стоеше отстрани до бара, заедно с последния останал от мъжете. И двамата бяха насочили пръчките си към Том. Изрекоха заклинанията си едновременно. Две червени светлини полетяха към Бръкли, който ги отклони само със замах на пръчката си.
-Авада Кедавра! - отвърна Том.
Нямаше да позволи да му се пречкат. Достатъчно им бе спестил. Щом си го искаха, щяха да го получат.
Зелената светлина удари мъжа право в гърдите. Тялото му се строполи на земята, безжизнено, запазило последната изписана на лицето емоция. А тя беше страх... Том свали пръчката си, след това посегна и свали качулката си. Лицето на бармана стана бяло като тебешир.
-Ти...??
-Аз! - отвърна тихо Том. -Знаеш защо съм тук. Къде е той?
-Дори и да знаех, нямаше да ти кажа! - кресна мъжът.
-Глупак! - изрева Том. -Круцио!
Усещаше силата на заклинанието, излизащо от пръчката си. Тя трепереше в ръката му. Но не от напрежение. Трепереше от наслада. Точно както Том трепереше. Те двамата бяха едно, слети до такава степен, че контролът вече беше много повече от просто изричането на заклинание. Тази пръчка... неговата пръчка, се водеше от емоциите му, водеше се от мислите му. Тя бе продължение на ръката му. Тя бе неговата сила.
-СТИГА!-извика някой зад Том. - Стига, престани!
Том свали заклинанието. Позна гласа. Знаеше кой е това.
-Беше глупаво да слизаш тук... но пък аз така или иначе щях да те намеря... АВАДА КЕДАВРА!
Тялото на бармана излетя с такава сила от лобито на бара, че разби входната врата. Том се обърна. Срещу него стоеше точно човекът, когото търсеше...

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Пон Юни 30, 2014 9:39 pm

Няма нищо по-важно от семейството, проблемите на един от тях са и твои проблеми. Анеля си повтаряше наум тези две изречения целия уикенд, докато окончателно вземе решение. Щом брат й смяташе, че не е добре да ходи или просто се страхуваше, без да желае да й повярва, че всъщност точно там ще намерят това, което търси толкова време, добре, нямаше да му се сърди, а щеше сама да отиде и да се справи с проблема. Как? Никаква идея, разчиташе повече на човечност и късмет, отколкото на някакви бойни умения. Тъмните магьосници бяха много силни, не мислеше, че една шестокурсничка ще може да се справи с тях в една напечена ситуация, независимо от отличните си оценки и доста добрите за възрастта й умения с пръчката. А и тя знаеше с кого са се замесили. Том Бръкли не й се бе сторил особено дружелюбен при последната им среща.
Той беше тъмният магьосник, с когото по-големият й брат Оливър се беше замесил. Той не искаше, по дяволите, колкото и да настояваше и важни да бяха нещата, да и сподели в какво точно се състоеше свадата им. Не искаше да й каже, но пък я бе замесил. Преди месец и половина, при последната й ваканция, я бе завел в бар "Late night bite", където щяха да имат време заедно най-сетне, да се видят със стари приятели и да се насладят най-сетне на семейната ваканция. Само че се бе появил този недружелюбен млад магьосник, любител на черната магия, с тъмния си поглед и русолявата коса, бе седнал непоканен на масата им и дълго време той и Оливър се заплашваха, докато той потропваше с магическата си пръчка по масата. Можеше да мине за приятелски разговор от далеч, но не и когато седиш на същата маса с тях. Том отправи няколко предупреждения, от които ставаше ясно, че ако Оливър, брат й, не играе по неговите правила, ще изгуби търпение и ще има много жертви, после просто се изправи и си тръгна, разбивайки с едно движение на магическата си пръчка чашите на масата им. Беше казал само няколко думи на Анеля, която се бе вкопчила в ръката на брат си, хем за да не удари врага му, хем от ужас. Как може Оливър, това толкова мило и весело момче, да се бе забъркало с тези зли типове? И защо сега тя трябваше да се намесва? Оливър не искаше да й каже какво е станало от тази среща нататък, но от безсънието му и нервното му поведение, й стана ясно, че той е отказал да следва правилата на този тип и сега е в голяма опасност. Когато случайно научи- добре де, просто подслушваше, защото наистина се притесняваше-, че Том Бръкли ще го чака в същия бар този понеделник, а Оливър смята да се скрие, разбра, че ще има още повече жертви. И просто й хрумна, че трябва да се намеси. Първо, някак вярваше, независимо безразличието към вината, че този зъл магьосник няма да я убие, и ако не да спаси изцяло брат си, то поне ще разбере какво се случва. Нищо не й пречеше да опита.

Беше понеделник привечер и тя стоеше пред огледалото в дома си. Беше топло, но все пак искаше да се облече удобно и практично, а не като за плаж. Лятна рокличка не пасваше за мястото където отиваше. Щеше да изглежда по-малко нелепо и доста повече на място, ако наденеше дълга черна роба и островърха шапка. Облече любимите си дънки и с гордост впери поглед в тениската с гербът на Рейвънклоу, която носеше. Върза косата си на опашка, грабна магическата си пръчка и излезе. Докато вървеше по улиците се чувстваше спокойна- по нищо не се различаваше от другите ученици от Хогуортс, излезли на разходка в тази ранна топла вечер. Колкото повече се приближаваше, толкова по-нервна ставаше. Какво, за бога си въобразяваше? Тя беше само някакво шестнадесет годишно момиче, вкопчило се в сляпата надежда, че може да помогне на брат си, което само се пъхаше в лапите на убиеца. Е, вече е късно, каза си тя, понеже тъкмо закова любимите си стари кецове пред вратата на бара. Внезапно до нея достигна шума от вътре. Или в бара се провеждаше родео, или Том Бръкли вече беше пристигнал. Отвори вратата, налагайки си да запази спокойствие и да се контролира, и застана на прага. С ужасено лице се опита да обхване хаосът в помещението, като веднага сграбчи магическата си пръчка. Имаше толкова трупове, колкото никога не бе виждала. Всъщност някога беше ли виждала трупове? По дяволите. Всичко в стаята беше потрошено, а точно срещу хванатия на тясно барман стоеше висока стройна фигура, видимо побесняла, скрита под дълга черна роба. Том Бръкли. Един човек, на когото му беше все едно кого убива. Мъж, който току-що бе приложил "Круцио" на един случаен мъж, и който точно когато отвори вратата бе видяла как убива дете. Момче, сигурно с година-две по-малко от нея. Невинно. Определено беше прецакана и то по своя вина. Магьосникът насочи яростта си към бармана, без да спира да измъчва другия мъж, и Анеля изгуби контрол. Чу някак отдалеч собствения си бесен глас:
-Стига! Стига, престани!
Прокънтя из помещението, и сякаш прекрати проклятието със силата си. Да бе, просто Том го беше свалил.
-Беше глупаво да слизаш тук... но пък аз така или иначе щях да те намеря... АВАДА КЕДАВРА!- отвърна Том.
Говореше на нея. Щом извика най-ужасното проклятие, за миг реши, че е насочено към нея и щеше да умре от ужас, още преди да я е улучило. Само че не беше към нея, а към бармана. Заклинанието така силно удари човека, че той се заби във входната врата и се свлече на пода. На няколко крачки от Анеля. Зелената светлина я заслепи, но и й даде няколко секунди, за да събере смелост за срещата очи в очи с този вече нейн враг. Или по-скоро гняв. Настъпи за миг крещяща тишина, щом Том се обърна към момичето. Анеля вирна брадичка, стисна силно магическата си пръчка, без все още да я насочва и заговори:
-Не търсиш мен, а искаш брат ми. Не може така, Том. Не можеш да се замесваш със семейството ми! Някой може да стоят безучастно и да гледат как тормозиш един от любимите ми хора, но аз няма да постъпя така! Наясно съм, че е напълно безумно, някаква глупава смелост, да идвам тук вместо Оливър- той не знае за това, между другото- и да очаквам да сключим някаква сделка, не знам, да се разберем, но това се нарича надежда. - спря за миг и си пое дъх. Какви, за бога, ги говореше? Беше изключително доволна, че говори толкова силно и контролирано, дори и избираше правилно думите. Посочи с ръце целият хаос около себе си и довърши: - Може ли поне да свалиш пръчката и да седнем за по едно питие насред целия този хаос и трупове? Моля?
Затвори едната входна врата след себе си и направи крачка навътре, по далеч от безжизненото тяло на бармана. Стига да се прибереше обратно вкъщи, щеше да има право да си поиска много услуги и подаръци от брат си.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Пон Юни 30, 2014 11:23 pm

Том гледаше в силуета пред себе си. Беше си помислил, че това е Оливър. Беше се надявал това да е той, за да може всичко да приключи. Всичко бе станало толкова досадно. Ако момчето просто бе спазило сделката, всичко щеше да е наред. Но не, той се бе опитал да го излъже. А никой не лъжеше Томас Бръкли. Нямаше човек, който да го е направил... или поне не такъв, който бе жив, за да разкаже.
- Надежда, казваш, м? - проговори тихо Том.
По лицето му се появи усмивка, а малко след това се превърна в смях. Стоеше и се смееше на заблудата, в която хората живееха. Мислеха си, че любовта ще спаси света. Че винаги има надежда и че доброто ще възтържествува. Глупости! В този свят нямаше любов. В този свят нямаше надежда, нямаше добро. Имаше само хора, достатъчно силни, за да владеят силата и други, които биваха просто пионки. Няма как всички да са крале. В мравуняка кралицата е една. Останалите... те са просто мравки.
- Много смело от твоя страна да правиш нещо такова. - започна да говори Бръкли, правейки бавни крачки из заведението. - Това е качество, което не всички притежават. Поне не и брат ти...
Сянката мина покрай момичето и я огледа. Беше красива, наистина. Явно беше и смела. Не си струваше да пожертва такъв талант, щом някога същият този талант можеше да му послужи.
- Не съм тук за теб. - каза Том, след което спокойно прибра пръчката във вътрешния си джоб и вдигна ръце. -Виж, аз не съм лош човек. Аз просто работя. Като всеки един, аз се опитвам да опазя хляба си. Брат ти искаше да работи с мен и аз му дадох шанс. Той обаче реши да ме излъже. А аз не обичам да ме лъжат. Нито - каза Том, посочвайки хората около себе си - да ме нападат.
Замълча за секунда, загледан в лицето на момичето. Дори се усмихна. Нейното обаче не трепваше.
-Не искам да те нараня. Върви си със здраве. Просто се обърни и не се меси. Нещата тук са между мен и брат ти.
Звучеше убедително, знаеше го. Такъв си беше, това бе негово умение още от малък. Знаеше много добре, че с няколко добри думи винаги можеше да се постигне нещо допълнително.
-Нека да се разберем така... - започна Том. - Да речем, че дългът на брат ти бъде опростен. Какво си готова да направиш в замяна? Бизнесът си е бизнес, знаеш това. Всяко нещо има своята цена. А цената на стореното от Оливър е висока. Може би ще си готова да...
Не успя да довърши обаче. От някъде полетя магия и се разби на сантиметри от главата му. Той залегна и за секунди пръчкта се озова в ръката му. Бе изгубил момичето от поглед.
-Защо всички трябва да сте такива опърничави? - каза Том и в гласът му вече се усещаше нотка на досада.
Изправи се и се показа. Държеше пръчката си в готовност и вече не изпитваше страх. Сега момичето щеше да плати. Огледа се. И в този момент се вцепени. До него, само маса по-натам, същото това момиче бе приклекнало и извадило пръчка. Странното обаче беше, че тя не бе насочена към него.
- Не ме гледай така! - извика момичето. - Не бях аз...
Том веднага се огледа. Откъм вратата пробягна сянка....

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Вто Юли 01, 2014 10:12 am

Оливър бе най-довереният й човек още от малка. Да имаш по-голям брат може и да е неприятно за някои тийнейджъри- например можеше да те изказва на родителите ти, винаги да си в сянката му, постоянно да те дразни или да те излага. Нещата с тях не стояха така. Естествено, дразнеха се за глупости, но имаха много дълбоки отношения, каквито би трябвало да имат всички толкова близки роднини по света. Още откакто беше опърничаво малко хлапе, Оливър успяваше да я успокой и разсмее. Прикриваше я, когато правеше магии с пръчката на майка им и често с тях потрошаваше много от къщата им, но пък винаги й беше забавно. Помогна й да свикне в Хогуортс и направи първите й години там, преди да завърши и да започне работа в Министерството. След това всяка ваканция й изпращаше три огромни кутии от любимите й шоколадови дражета. Какво повече да иска от един брат? Естествено, че ще дойде тук и ще го защити- една добра сестра трябваше да направи това.
Том започна да крачи бавно из заведението. Промърмори нещо за надежда и се разсмя за кратко. Господи, толкова мразеше хората, които се отнасяха така към всичко добро. Това, че те не бяха имали късмета, да получат и искрица от него през живота си, не значеше, че не съществува. Какво бе виновна тя, че този младеж бе тръгнал по пътя на злото, игнорирайки всяка възможност да бъде добър човек?
Магьосникът се приближи към нея, като говореше. Постара си да не трепва. Беше й все едно дали тя е смела, но твърдението, че брат й е страхливец не можеше да го подмине. Знаеше, че ако сега се ядоса още повече и го нападне ще стане по-зле, затова се въздържа и само вкара всичката омраза, на която бе способна, в погледа си. Том прибра магическата си пръчка, но Ан не помръдна своята. Изобщо не мърдаше, имаше чувството, че и най-малкото движение ще пропука черупката, която придържаше прилива от емоции. Обаче не сдържа да се засмее тихо, когато Том каза, че не е лош човек. Да бе. Те добрите хора просто си убиват ей така, всеки, който им падне пред очите. Независимо дали го бяха нападнали, той нямаше никакво право да убива онова русо момче. То й изглеждаше много познато, нищо чудно, да беше от Хогуортс. Един жизнен ученик, още не научил почти нищо. Добрият човек не би го убил.
Оливър го е излъгал? Това спомена той, но Ан не беше сигурна дали е разбрала правилно, защото мислеше за смъртта на онова невинно момче. Но все пак, защо го е направил? Оливър, глупчо такъв, помисли си тя.

Том я подкани да си върви с усмивка на лице. Защо говореше толкова спокойно и дори приятно? Не очакваше да си служи толкова с думи, нали държеше магическа пръчка. Анеля не помръдна. Беше стигнала чак до тук, да ти тръгне ли? Невъзможно.
При следващите му думи се почувства така, сякаш някой стиска с две ръце стомаха й, искаше просто да спре и да си изповръща червата. Дали заради всичката тази смърт, която вече виждаше все по-реално, или заради предложението на Том тя да се намеси в тази игра и да плати цената за опрощаването на глупостите на Оливър. Никога нямаше да се замеси с черната магия, още по-малко когато тя върви с компания на човек като Том Бръкли. Но все пак може би той нямаше да поиска много висока цена, все пак ставаше дума за брат й и тя искаше да му помогне. Преди Том да успее да довърши последното си изречение по въпроса "Какво си готова да направиш в замяна?", някакво заклинание се заби на сантиметри от главата му. Мъжът залегна и извади пръчката си. Анеля направи първото нещо, което й хрумна- скри се зад близката маса и вдигна своята пръчка, макар че нямаше идея откъде е дошла магията. Със сигурност не беше тя. Нямаше намерение да прибягва до такива методи за решаване на проблема. Том се обърна към нея с пълен с досада глас, чудейки се защо всички са такива опърничави. Щом обаче видя, че и тя е залегнала и пръчката й не е насочена към него, замръзна. Анеля не издържа и извика:
-Не ме гледай така! Не бях аз...
Погледът на Том мигом обходи заведението. Ан го проследи и видя как някаква фигура пробяга покрай вратата. Момичето мигом отскочи назад и се прехвърли от другата страна на масата, към края на заведението. Сянката се появи в ъгъла до вратата на заведението, където цареше полумрак. После изчезна зад една от масите. Движеше се като някакъв дух, съвсем незабележимо и безшумно. Засега не атакуваше. Беше като затишие пред буря.
-Убий го, Том! Аз няма да използвам непростимите про... - не успя да довърши, защото от масата срещу Том, долетя заклинание, което той успя да отбие. Сега сянката излизаше на светло. Беше с тъмна роба и качулка. Настана истинска суматоха. Анеля забрави всичките си предрасъдъци и застана до Том. Вярно, че беше зъл магьосник, но беше добрата страна. Из въздуха се разлетяха проклятия. При следващото проклятие обаче се метна на пода и се скри в края на бара- май не беше нейната битка. Ан твърдо отказваше да използва непростимите проклятия- вината щеше да я разяде отвътре, ако го направеше направо можеше да отиде при Том и да го помоли да я гръмне. Фигурата се приближи към вратата на заведението- Том беше наистина добър с магиите. Може и да бяха отбити, но пък и той още беше жив. Анеля се довери на инстинктите си. А и знаеше, че тази размяна на магии няма да продължи вечно и все един ще бъде покосен. И не искаше това да е врагът на брат й, независимо от всичко. Беше останала на заден план, затова се шмугна под първата маса, изпълзя малко напред, за да вижда, насочи пръчката си към новодошлия магьосник и докато той изпращаше поредното проклятие към Том, извика:
-Вцепени се!
И стана чудо. Простичкото заклинание улучи неизвестният магьосник. Той стана като каменна статуя и се свлече през вратата- само краката му останаха в бара. Настъпи дълга тишина. Анеля гледаше с неразбиращ поглед тялото на вцепенения, все още приклекнала под масата. Не можеше да повярва, че е улучила. Все едно бе прекратила третата световна война. След две-три минути най-сетне се съвзе, тръсна глава и се изправи. Том просто я гледаше, все още в боен вид, с капчици пот по челото и намачкана роба. Анеля прибра пръчката си и застана на няколко крачки от него, съвсем спокойна и изправена.

- Не ме гледай така. Току-що ти спасих живота... -добре де, не му беше спасила живота, но определено бе улеснила нещата. Все пак й дължеше признание. - Тоест нокаутирах за малко онзи тип там, дето го заплашваше. Стига ли, за да оставиш брат ми намира и да сключим мирен договор? Ако не, то тогава сядаме на тази маса и говорим, без повече магии. Смъртта тук вече е предостатъчна.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Вто Юли 01, 2014 11:02 am

Щом не беше тя, кой беше това, по дяволите? Том моментално огледа заведението. Противникът му явно имаше опит в засадите. Прикриваше се по сенките, точно както би направил Бръкли.
-Убий го, Том! Аз няма да използвам непростимите про... - чу Том гласът на момичето.
Тя обаче не успя да довърши. Срещу Бръкли полетя бяла светлина, която той отби с един замах на пръчката си. Магията бе силна. След нея полетя още едно, което Том избегна, навеждайки се. Контраатакува. Заклинанието му бе блокирано. Явно си имаше работа с добър магьосник. Заклинания с такава сила биваха изпращани само от два вида заклинатели - черни магьосници и аврори. Но това щеше да почака.
Нов замах, ново заклинание. Момичето, което се бе появило до Том за секунда, отново се скри някъде зад бара. По-добре. Том можеше да се справи и сам. Никога не бе обичал неравностойните дуели. За него това бе признак на слабост... а слабите нямаха място на този свят. И той точно това щеше да докаже. Вдигна пръчката си и запрати ново заклинание към неизвестния мъж. Той го отблъсна, но залитна. Идеално. Том тъкмо вдигаше пръчката си, когато от масата пред него се чу:
-Вцепени се!
Червената светлина полетя и удари мъжа директно в гърдите, карайки тялото му да се вкочани. Зашеметен, той се просна на земята като торба с картофи. Том обърна лице и се загледа в момичето. Тя бе не по-малко учудена от него, че е успяла.
- Не ме гледай така. Току-що ти спасих живота... Тоест нокаутирах за малко онзи тип там, дето го заплашваше. Стига ли, за да оставиш брат ми намира и да сключим мирен договор? Ако не, то тогава сядаме на тази маса и говорим, без повече магии. Смъртта тук вече е предостатъчна.
-Щях да се справя и сам... - промърмори тихо и отклони поглед от нея.
Том постоя така още секунда. След това, без да сваля пръчката си, се приближи към лежащия в безсъзнание мъж. Качулката му бе паднала. Това, което видя, го шокира. Черната дълга коса, белега на лицето. Знаеше кой е това. Въпреки всичко се постара да не трепне дори с мускул. В погледа му се появи отново онова презрение, смесено с болка.
-Инкрацетус! - каза Том.
Въжета се появиха от нищото и се намотаха около лежащия мъж. След като го притегнаха достатъчно здраво, Том размаха пръчката си и мъжа полетя. Издигна се във въздуха, след което се закачи на една закачалка, стърчаща от касата на вратата. Краката му висяха на метър от пода.
-За пореден път в рамките на тези 15 минути ми доказа, че имаш талант, момиче. - заговори Том все още с гръб към нея. Гласът му отново бе станал онзи спокоен и примамлив.
-Как се казваш? Аз съм Томас Бръкли, но предполагам, че ти вече ме познаваш. Неприлично е аз да не зная твоето име. Нека все пак да имаме обноски, ние сме цивилизовани хора. - продължи той.
Може би наистина би имал полза от нея. Това, което бе замислил, можеше да бъде извършено от един човек. Но защо да не си вземе застраховка? Винаги можеше да я натопи ако станеше твърде напечено.
Мушна пръчката обратно в джоба си и се обърна към момичето. Тя вече бе станала и стоеше с лице към него, държейки пръчка в ръка. Беше корава. Или поне на такава се правеше. "Всеки боец за каузата си" - помисли си Бръкли и си позволи малка усмивка.
-Както вече ти казах, цената за извършеното от Оливър е голяма.
-Колко искаш? - попита смело момичето.
-Злато? Не, не искам злато. Имам повече злато отколкото ти някога можеш да си представиш. То не е толкова стойностно за мен. Искам друго. Предмет. Предмет, който брат ти трябваше да ми достави, а не го направи. - отвърна Том.
Замълча за секунда. Искаше да я остави да осмисли казаното досега. След като видя, че тя продължава да гледа настоятелно, той продължи.
-Изглежда, че ти имаш много по-голяма възможност да го вземеш за мен, отколкото брат ти. Той се двоумеше. Не беше сигурен. В твоите очи има друго, в тях се чете решителност. Искаш да му помогнеш, нали? Ела с мен и изкупи дълга му. Ела с мен и аз ще забравя, че той въобще съществува. Ела и ще видиш магия, каквато никога дори не си си представяла. Ела с мен.. - продължи той вече тихо - и аз ще дам отговор на всичките ти въпроси. Изборът, мила моя, е твой...
През цялото време не отдели очи от момичето. Гледаше я право в очите. Беше видял как лицето ѝ едва доловимо омеква. Позволи си вътрешно да се усмихне.
-Ако имаш нужда да помислиш, ще почакам до утре. Ще се появя на същото място, по същото време. Тук - каза той и посочи бара - надали ще има тълпа.
Обърна се и закрачи към вратата. Тъкмо щеше да извади пръчката си, за да вземе завързаният мъж със себе си, когато зад себе си чу гласа на момичето. "Да!" - помисли си той и спря.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Вто Юли 01, 2014 4:13 pm

-Щях да се справя и сам... - промълви Том.
Удари го, удари го сега, прошепна едно раздразено гласче в главата на Анеля. Не, той просто е от хората, които винаги се справят сами, отвърна разумът. А и не искаше повече напрежение, ако му забиеше шамар нещата едва ли щяха да свършат добре. Но определено щеше да има причини- та той тормозеше брат й и- трябваше й само един поглед наоколо-си го заслужаваше.
Том изрече заклинание, което завърза нападателят им с въжета, после й каза:
-За пореден път в рамките на тези 15 минути ми доказа, че имаш талант, момиче.
После се представи отново с един по-приятен глас, попита за името й и спомена, че са цивилизовани хора. Обноски? Сериозно ли?
Анеля изчака да улови погледът му и се усмихна съркастично.
-Какво признание, поласкана съм! - иронията в гласа й можеше да реже с нож. - Казвам се Анеля. Денвърли, също като Оливър. И моля те, не ми говори за обноски. Току-що изтрепа цяло заведение. Не си най-цивилизования човек.
Той стоеше на няколко крачки от нея. Усмихна се леко и съобщи, че цената за извършеното от Оливър е голяма. Оливър, глупчо такъв, какво си си мислел, помисли си с горчивина тя.
-Колко искаш?
Бяха семейство с доста приемливи месечни доходи, а и имаше спестявания. Трябваше само да мине през банката и да ги вземе...
-Злато? Не, не искам злато. - прекъсна мислите й Том.
Искаше предмет. Предмет, който брат й трябваше да му достави, но не го беше направил. Това не й беше достатъчно да чуе. Не отмести настоятелния си поглед от него и той продължи.
Искаше тя да вземе предмета. Очите й излъчвали решителност. Естествено, нали беше тук, за да спаси най-любимия си човек. Искаше да отиде с него и да изкупи дълга му. Магия, каквато никога не си е и представяла.
-Ела с мен.. - завърши той почти с шепот. - и аз ще дам отговор на всичките ти въпроси. Изборът, мила моя, е твой..
Добре, не беше сега моментът да й прилошава и да й се вие свят. Самите думи сякаш кънтяха със зъл смях в съзнанието й. Не, не и пак не.
Той каза, че ще почака до утре ако трябва да си помисли. Сякаш до утре думите му можеха да се превърнат в приятно предложение. Той закрачи към вратата и тъкмо се канеше да тръгва, когато Анеля превъзмогна бушуващите протестни мисли в главата си и стегнатото си пресъхнало гърло и проговори:
- И ще оставиш брат ми намира? Принципно при такова условие бих се съгласила. Не мисля, че ти с това сърце от камък знаеш какво е любов, но аз много обичам брат си... - Анеля с бързи крачки отиде до бара, взе някаква бутилка пълна с прозрачна течност и две чашии седна на близката маса. Имаше нужда да пийне нещо, иначе сигурно щеше да падне и да лежи дълго, гледайки една точка в тавана. -Това е най-гадното предложение, което съм чувала, между другото. Не искам никога да виждам отблизо тази тъмна магия, с която ти и приятелчетата ти се занимавате. Нито пък искам отговор на въпросите си от теб. Но ако ще трябва да направя нещо и после да изчезнеш от живота ми и от този на брат ми, мога да помисля. Не да се съглася още, но все пак. Сега. Ела, седни и говори. Какво искаш, за да изкупя дълга му?
Отвори бутилката и сипа в двете чаши. Беше някакъв алкохол. Тя не пиеше алкохол. Не беше нито редно, нито пък й харесваше. Но в такава ситуация щеше да направи компромис. Трябваха й още сили, като гледаше как вървят нещата. Взе едната чаша за себе си, а другата я вдигна по посока на Том, който вече беше с лице към нея, както и няколко крачки по-навътре в бара. Остави я в другия край на масата и го погледна, като отпи от чашата си. Течността опари гърлото й, но някак я успокой. Оливър, дължиш ми много, братко, помисли си тя, още гледайки към Том, вече техен общ враг.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Сря Юли 02, 2014 9:17 am

Точно това, което Том искаше да чуе. Сега се двоумеше, но по-късно щеше да е сигурна какво иска да направи. Така ставаха убежденията. Грубата сила не винаги бе ключът за решаването на проблемите. Това е причината Том да е още жив, а някои от враговете му - вече не. Той имаше мозък. Имаше мозък и го използваше.
- И ще оставиш брат ми намира? Принципно при такова условие бих се съгласила. Не мисля, че ти с това сърце от камък знаеш какво е любов, но аз много обичам брат си..
Том не си направи труда да я прекъсне. Нямаше смисъл. Имаше време, когато искаше да обясни на хората, че такова нещо като "любов" не съществува. Съществува само привързване, което неминуемо водеше до болка. Та кой имаше нужда от болка?
-Да. - отвърна Том. - Ако получа това, което искам, няма повече да ме видите.... стига интересите ни да не се преплетат отново. Но повярвай ми, това надали ще стане. Ти не си точно този тип човек...
Момичето му подаваше чаша алкохол. Том се усмихна. Взе я и погълна течността на екс. След това седна на масата, взе бутилката и напълни чашата си отново, отпивайки голяма глътка.
"Поне скочът им е добър..." - помисли си Том.
-Това е най-гадното предложение, което съм чувала, между другото. Не искам никога да виждам отблизо тази тъмна магия, с която ти и приятелчетата ти се занимавате. Нито пък искам отговор на въпросите си от теб. Но ако ще трябва да направя нещо и после да изчезнеш от живота ми и от този на брат ми, мога да помисля. Не да се съглася още, но все пак. Сега. Ела, седни и говори. Какво искаш, за да изкупя дълга му? - изля бързо момичето.
-Мило момиче... Анеля. Нека си говорим с имена, нали сме приятели? - каза Том и се усмихна. -Твоите и моите представи за магията не се различават особено. И двамата се интересуваме от това да бъдем по-добри магьосници, нали така? Просто го правим по различен начин.
Том замълча за момент, след което заговори отново. В гласът му се усещаше наслада. Да, обичаше да говори за изкуствата.
-Магията, която ви представят в училище, е просто един ограничен кръгозор, стесняващ сериозно уменията и шансовете за развитие на младите магьосници. Аз просто съм надскочил тази бариера. Надскочих я и открих това, от което останалите се страхуват. Открих истинската сила на магията....
Спря за момент, за да пресуши чашата си и да си налее трета. Погледна чашата на момичето. Тя още не бе допила и първата си.
-Питаш ме какво искам да свършиш? Искам това. - каза Том и извади малко парче пергамент от вътрешния си джоб. На него имаше нарисуван златен пръстен, украсен със изключително стар, зелен скъпоценен камък.
-Този пръстен се намира в Хогуортс и в момента стои на ръката на Албус Дъмбълдор.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Сря Юли 02, 2014 11:31 am

-Мило момиче... Анеля. Нека си говорим с имена, нали сме приятели? - отвърна Том.
- Да, големи приятели сме... - промърмори под нос момичето и се усмихна с ирония.
Ако имаше нож и знаеше, че ще й се размине, щеше да го забие в ръката на Том и да избяга. Можеше и да не го убие, но щеше да го спре, докато тя намери Оливър, събере малко багаж и двамата заедно заминат тайно в Мексико. А ако имаше възможност, веднага щеше да го прати в Азкабан. Принципно беше против лишаването от свобода, но такива хора не можеше да се разхождат свободно. Точно толкова добри приятели бяха.
-Твоите и моите представи за магията не се различават особено. И двамата се интересуваме от това да бъдем по-добри магьосници, нали така? Просто го правим по различен начин. - допълни магьосникът.
Анеля се засмя и подтикната от тези напълно погрешни думи отпи отново от чашата си. Ако се прибереше в Хогуортс най-вероятно щеше да изхвърли и малкото съдържание на стомаха си и да се сви под одеалата за... не знам, един-два месеца? Сега беше смела, но щом останеше сама цялата тази гадна ситуация- благодаря Оливър, горчиво помисли тя- щеше да я удари като гръм и да я превърне в уплашено треперещо кутре.
Той беше потвърдил, че ако получи исканото, ще ги остави намира. Спомена, че интересите им едва ли ще се пресекат, защото не била този тип човек. Така е, каза си тя, аз не се интересувам от черна магия и не убивам всеки, попаднал пред очите ми.
-Хогуортс не стеснява шансовете ни за развитие. Хогуортс ни учи на това, което трябва да знаем. Ако всички имахме достъп до черна магия-не, благодаря- едва ли щеше да има кой да продължи магьосническия род. Пък и мъгълския. С толкова много жадни за власт и сила чудовища не мисля, че има начин да се оцелее. Затова Хогуортс ни е нужен, да покаже правилния път и искрицата светлина. - отвърна момичето със спокоен глас на твърдението му, че Хогуортс им поставя някаква бариера.
Тя обичаше училището си. И честно казано и сега злите магьосници им бяха прекалено много, не беше нужно да стават повече.
Том най-сетне показа какво иска и страничните мисли на Ан се изпариха. Той извади парче пергамент, където беше нарисуван златен пръстен със стар скъпоценен камък. Момичето дълго гледа рисунката, после погледна право към Том, който каза:
-Този пръстен се намира в Хогуортс и в момента стои на ръката на Албус Дъмбълдор.
Това бяха най-дългите две минути в живота й. Може и да бяха повече, но според нея тя просто бе загубила представа за времето. Мозъкът й отказа да премисли чутото, а вътрешните й гласове в хор припяваха "Не, не, не!". Накрая не издържа и за да се посъвземе вдигна чашата си. Нейната беше наполовина, а Том вече пресушаваше своята трета. Може би и тя като пораснеше още малко щеше да може да пие така. Макар че Том едва ли беше много по-голям от нея. На двадесет и колко беше? И три? И четири? Най-много с девет години, които на тази възраст не ги различаваха много. Щом течността докосна устните й тя надигна чашата още по-високо и я изпи цялата, после си наля още една- за всеки случай. Почувства приятната топлина в стомаха и и взе бутилката от Том. Щом точно на нея й трябваше алкохол, за да мисли трезво, представете си докъде беше стигнало цялото това безумие.
Пое си дълбоко въздух и погледна към Том, после бързо изрече:
-Не. Не мога да открадна пръстен от ръката на Дъмбълдор, ти полудя ли? - вдигна високо вежди и се засмя. - Господи, ти си напълно луд. Искал си от Оливър това? Това е ненормално, Том! А да очакваш, че аз ще мога да го направя е още по-ненормално!
Бутна бутилката към него и скочи на крака. До преди минута отказваше да мисли, а сега мислите я заливаха като лавина. Закрачи с бързи крачки из бара, прекарвайки ръка през косата си. Смътно си спомни, че я беше вързала, размота ластичето, което се бе изсухлило на края на един кичур и го метна на земята, като продължи да крачи. Беше на път да изгуби контрол над емоциите си. Всъщност защо не? Така просто щеше да е във вихъра си и много по-ясно да казва какво мисли още на мига. Погледна към Том, който все още тежеше и размаха ръце, за да може да вкара още повече чувство в гласа си- не искаше, просто се налагаше.
-Не, това е безумно желание. Как очакваш да взема пръстен от ръката и то не на кой да е, а на Дъмбълдор? Леле, трябва да се успокоя... - помисли си Ан и се закова пред масата до Том. Подпря се с лакти на нея и наведе глава, като косата се разпада пред лицето й, давайки й поне малко уединение- ако това беше възможно, като се имаше предвид,че стои точно до магьосника. - По дяволите, щом ти е толкова важен този пръстен, защо просто не влезеш в Хогуортс и не си го вземеш сам?!

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Сря Юли 02, 2014 2:06 pm

-Хогуортс не стеснява шансовете ни за развитие. Хогуортс ни учи на това, което трябва да знаем. Ако всички имахме достъп до черна магия-не, благодаря- едва ли щеше да има кой да продължи магьосническия род. Пък и мъгълския. С толкова много жадни за власт и сила чудовища не мисля, че има начин да се оцелее. Затова Хогуортс ни е нужен, да покаже правилния път и искрицата светлина.
Том се усмихна. Някога и той бе защитавал така училището. Някога и той така пламенно гореше по идеята за Хогуортс. Но след това срещна него. И другият му отвори очите за света. Подмами го, точно както Том бе подмамил много след това. Обучи го, но направи една огромна грешка. Научи го на всичко, което знаеше. И Том го ликвидира. Затова не казваше всичко на тези, с които се сближаваше. Да, насочваше ги. Показваше им сила, мощ, талант. Но не всичко. Най-съкровеното оставаше само за него.
-Не. Не мога да открадна пръстен от ръката на Дъмбълдор, ти полудя ли? - отвърна момичето. - Господи, ти си напълно луд. Искал си от Оливър това? Това е ненормално, Том! А да очакваш, че аз ще мога да го направя е още по-ненормално!
Изглежда, че момичето вече не можеше да сдържа емоциите си. Започна да тъпче из бара, а накрая седна и косата ѝ се спусна покрай лицето. Беше объркана, а може би и малко изплашена.
- По дяволите, щом ти е толкова важен този пръстен, защо просто не влезеш в Хогуортс и не си го вземеш сам?!
Сега беше моментът на Бръкли.
- Едно по едно, Анеля. Не бързай. Казах ти, че ще дам отговор на всичките ти въпроси. Аз съм честен човек, държа на думата си. Ще го направя. Може би е хубаво отново да седнеш. Не, стига толкова алкохол. - каза той, щом видя, че тя отново посяга за бутилката.
-Все пак се възхищавам на търпението ти и издръжливостта ти. Оливър не се справи толкова добре. Той беше любопитен, жаден за знание. Само едно малко предложение от моя страна и той бе готов на всичко, за да получи отговори, за да разбере тайни, за да прекрачи границата. Странно, нали? Кой би го очаквал от него? Но ето, че сега е скрит... някъде дълбоко в миша дупка, а малката му сестра седи пред мен, за да оправя кашите му.
Том замълча и се усмихна. Точно така. Спокойно. Хубавите неща ставаха бавно. Когато бързаш, само може да допуснеш грешка. Това го бе научил с цената на много.
-Да се върнем на пръстена, какво ще кажеш?
Момичето само кимна.
-Хора като мен не са посрещани с отворени обятия в красивото НИ училище. - подхвърли Том, като натърти на последната дума. - Да речем, че... имам малки търкания, откакто го завърших. Но ти се чудиш защо не вляза и не си го взема сам? А защо е нужно, кажи ми, мила Анеля? Защо трябва да отивам аз и да прилагам сила, като това може да стане спокойно и безболезнено, щом отидеш ти? Дъмбълдор е такъв човек. Доверчив. Вярва в доброто. Той би направил всичко, за да помогне. Сигурен съм, че ще влезе в ситуацията ти.
Том започна да си играе с пергамента, докато говореше. А говорът му бе бавен, спокоен, уверен. Излъчваше сила, но в същото време звучеше толкова приятелски.
-Просто остави логиката и преценката да те води, Анеля. Ще разбереш, че съм прав. Аз не мисля злото на никого. Знам, че не ти се вярва, но съм добър човек. Причинявам зло само на тези, които опитват да вредят на мен. А те, за жалост, са твърде много. Но това няма значение.
Откъм висящият на въжетата мъж се чу стон. А след това и ругатня.
-Ето, виждаш ли? - попита Том. - С какво съм го заслужил, та нали той ни нападна?
След това замахна с пръчка и изведнъж устата на мъжа изчезна. Просто изчезна. Майсторска трансфигурация. Онзи изглеждаше ужасен.
-Казах ти, скъпо момиче. Дадох ти срок да си помислиш. Надявам се, че няма да има нужда да ти вдъхвам допълнително кураж, разговаряйки си с Оливър, нали? - продължи Том и се усмихна.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Сря Юли 02, 2014 4:14 pm

-... Но ето, че сега е скрит... някъде дълбоко в миша дупка, а малката му сестра седи пред мен, за да оправя кашите му. - довърши Том.
Анеля вдигна леко глава и улови погледа му. Истината ли казваше? Не мислеше че я лъже. Оливър наистина ли се беше заинтересувал дори и за миг от тази тъмна страна на магическия свят? По дяволите.
Том отново насочи разговора към пръстена и Ан не се възпротиви. Какво можеше да направи? Отново отказваше да приеме наученото. Не и Оливър. Не не и не.
Момичето много се учуди като научи че и той е завършил Хогуортс, после се опрекна. А къде другаде да учи? Том беше напълно убеден, че тя можеше без проблеми да вземе пръстена, защото собственикът му бил доверчив и вярвал в доброто. Единственото, което каза в следващата минута бе:
-И аз вярвам в доброто.
Да бе,и да вярваш, явно в самата теб няма добро, Анеля, каза си тя. Щом дори обмисляше идеята да открадне и то не от кой да не, заради някакъв тъмен магьосник, то колко добър човек беше? И така да е, това не променяше факта, че вярва, че доброто побеждава злото. Ако не станеше така, значи всички онези приказки от детството й бяха пълна лъжа.
Анеля само слушаше Том, без да казва нищо. Какво да каже? Това, което се искаше от нея, още й се струваше безумно, но май се беше забъркала прекалено навътре, за да се откаже. Най-много да получи едно проклятие право в лицето... или сърцето, както май щеше да стане и в двата възможни варианта.
Внезапно от неизвестния им нападател, увързан със здрави въжета при вратата, дойде измъчен стон, последван от не особено мили думи. Ан се стрестна и впери поглед в него. Заклинанието вече спираше да действа. О, стига бе, още една пречка в тази ситуация, колко яко.
-Ето, виждаш ли? С какво съм го заслужил, та нали той ни нападна?
-Може би просто не ни харесва. - промърмори Анеля първото, което й дойде наум.
Вече контролираше емоциите си, дори нещо повече- тях сякаш почти ги нямаше. Искаше само да пропълзи в леглото си в уютната обща стая и да се спи, докато не забрави проблемите си. Том замахна с пръчката си и устата на неизвестният нападател изчезна. Анеля не виждаше добре лицето му, като изключим частта от брадичката на носа. После се вгледа по-добре и не намръщи. Имаше нещо познато в това чипо носле и цветът на кожата...
-Казах ти, скъпо момиче. Дадох ти срок да си помислиш. Надявам се, че няма да има нужда да ти вдъхвам допълнително кураж, разговаряйки си с Оливър, нали? - каза Том.
Тези думи имаха силата на всички останали изречени досега. Анеля успя само да се вкопчи в ръката на Том по инстинкт и да го погледне с уголемени от ужас очи.
- Да не би преди пет минути да вцепених брат си? - това май беше най-малкият й проблем предвид ситуацията. - Да не би преди пет минути брат ми да ни нападна?
По-скоро беше нападнал Том, но все пак рискуваше и нейния живот- току-виж някое проклятие улучило и нея. Не, не и пак не!
-Том, не! Няма смисъл да говориш с него, аз, а и предполагам и ти, можем да му кажем само едно- че е постъпил много глупаво, като е дошъл тук, при положение, че аз дойдох, за да го измъкна, не за да го вцепенявам, след като е нападнал мен и тъмният магьосник, който го тормози. - така Ан се обърна същевременно и към Оливър.
Нищо от наученото не бе променило чувствата й към него, но определено му бе много сърдита. Все пак знаеше, че при други обстоятелства и тя би могла да тръгне по грешния път, привлечена от желанието за сила, знание или власт, може би пък и от чисто любопитство. И знаеше, че Оливър, макар и доста страхлив в тези свой проблеми, би бил също толкова смел, за да дойде тук и да се застъпи за нея.
-Може ли просто да го изпратиш вкъщи, Том? - в гласа й прозвуча умора. - Достатъчно е загазил, не му трябват възможности за нови проблеми.
Успя да се усмихне дори мило на магьосникът, отдели се от масата и застана с лице към стената на няколко крачки от нея, за да не среща погледа на Оливър. Оглеждаше разсеяно картините по стената и се мъчеше да не обръща внимание на няколкото трупа до нея. По дяволите, да беше пратила някой друг да се оправя с кашите на Оливър. Въздъхна, защото знаеше, че или той напълно ще се промени и ще се справи сам, или ще бъде един от труповете, ако тя не искаше да се намеси.
Изчака няколко минути, подтискайки всичко наоколо, после обърна глава през рамо и каза:
-Добре, Том, добре. Ще направя всичко възможно да ти помогна, но, по дяволите, няма аз да взема проклетия пръстен. Не ми пука как иначе ще стане, няма да го направя. - после й хрумна друга много по-егоистична идея, но все пак я предложи, вече обръщайки се и правейки крачка към Том. - Ами ако убедя Оливър все пак да вземе пръстена? Може би ще ме послуша и нещата ще са много по-лесни за всички ни. Е, освен за Оливър, но все пак мисля, че си заслужи наказание и да довърши това, в което сам се е забъркал, е достойно. - помисли и допълни: - Ще трябва да разгледаме сделката все пак, но мисля, че накрая и ти ще си имаш проклетия пръстен, и аз и Оливър ще продължим живота си спокойно.
Майната му, никога повече няма да ям десерт, помисли си Анеля. Нямаше да го заслужава. Хм, ами ако не изпълнеха задачата на Том, ами измислеха как да го прецакат? Можеше ли да го прецака и да се измъкнат? Щеше да е най-добре, не искаше да помага на тъмните сили. Мисли, Анеля, мисли, заръча си тя, докато гледаше с лека спокойна усмивка Том.
В последния момент се сети, че ако иска да преобърне хода на играта, Оливър и неговото идеино мислене, все пак ще й трябва. Наклони глава и каза:
-Ако си съгласен на второто, мисля, че ще е по-добре Оливър да остане тук и да си поговорим.
Сви рамене и се подпря на масата. Все още не играеше рисковано- да бе, изобщо- но ако внезапните й мисли да измами Том станеха по-сериозни, всичко ставаше много по-трудно. И зависеше от нея.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Сря Юли 02, 2014 5:13 pm

-Добре, Том, добре. Ще направя всичко възможно да ти помогна, но, по дяволите, няма аз да взема проклетия пръстен. Не ми пука как иначе ще стане, няма да го направя. Ами ако убедя Оливър все пак да вземе пръстена? Може би ще ме послуша и нещата ще са много по-лесни за всички ни. Е, освен за Оливър, но все пак мисля, че си заслужи наказание и да довърши това, в което сам се е забъркал, е достойно.Ще трябва да разгледаме сделката все пак, но мисля, че накрая и ти ще си имаш проклетия пръстен, и аз и Оливър ще продължим живота си спокойно.
Идеално. Том беше доволен. Щом искаше да вземе и малкото си братче, няма проблем. Нека го заведе с нея. Той така или иначе трябваше да се появи в Хогуортс, за да бъде открит. Така две неща щяха да се изпълнят едновременно.
-Добре. - каза Том и се усмихна. -Щом искаш, вземи го. Мен ме интересува пръстенът. Щом го получа, забравяте за мен, както и аз за вас... нали такава е сделката?
Бръкли отново остави пергамента на масата, бутайки го към Анеля.
-Ако имаш нужда от това, вземи го. Аз ще ви придружа до гората в училището и ще ви чакам там. Ще имате време да влезете и след това да се върнете с предмета.
След като уточни детайлите, Том се изправи и започна бавно да крачи из заведението. Труповете по земята въобще не му правеха впечатление. Усещането, че се доближава до реликвата, го караше да настръхва. Още една част от големия пъзел щеше да се нереди. Пъзел, започнат много преди него. За жалост на предците не им бе достигнал капацитет, за да го наредят. Том обаче бе успял. Бе успял и сега трябваше само да събере парчетата.
-Бях сигурен, че ще го направиш, Анеля. - каза Том. - Така става винаги. "Любовта" надделява и хората са готови на всичко за нея. Тук е тяхната слабост.
Продължи да крачи, размишлявайки на глас.
-Точно затова Дъмбълдор ще ти даде пръстена. За да запази любовта. За да бъде мир, за да тържествува доброто.
Неволно ръката му трепна и докосна вътрешния джоб на мантията. Там стоеше онова, което Том толкова много презираше. Там стоеше причината за всичките му болки и страдания.
-Ти си виновна... - прошепна едва-едва той и стисна робата, мачкайки плата.
Всичко това обаче бе само миг. А след този миг, той отново бе онзи спокоен и уверен мъж.
-Е, мила моя, ще потегляме ли към успеха?
Бавните му крачки го бяха отвели до нея. Той вдигна и подаде ръка.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Чет Юли 03, 2014 3:58 pm

-Бях сигурен, че ще го направиш, Анеля. Така става винаги. "Любовта" надделява и хората са готови на всичко за нея. Тук е тяхната слабост. - каза Том.
Майната ти, Томи, помисли си Анеля. Искаше да му отговори, че не иска да го прави, че ще се постарае да не го прави, че й се иска да не беше идвала тук. Вярно, че Оливър още щеше да е загазил, но така май не му беше помогнала много.
Беше още разсеяна от мислите си, но забеляза как Том стисна джоба на мантията си и прошепна "Ти си виновна". Сякаш за миг бе показал истинската си не толкова уверена страна. Ан го наблюдаваше със свити устни и набръчкано чело. Хм, какво значеше това? Какво имаше в този джоб?
Може би отговорът за решаването на проблема, Анеля, отговори си тя. Щом в такъв момент Том се обръщаше към това нещо, значи бе важно. Ако успееше да го докопа можеше да сключат нова сделка.
По дяволите, не искаше да краде този пръстен.
Щом Том след миг се съвзе и погледна към нея, тя вече бе заменила обърканото подозрително изражение с усмивка.
-Е, мила моя, ще потегляме ли към успеха?
Не може ли просто да се разкараш, моля те, помисли си тя и на глас го замени с:
- Да, само ако обещаеш никога повече да не ме наричаш мила моя. Дразни ме.
Не искаше да напуска бара. Трябваше да се забавят поне малко. Том стоеше пред нея с подадена към нея ръка. Ан се усмихна и наведе глава.
-Нека поседим още малко, става ли? Не искам още да се връщам в Хогуортс предвид обстоятелствата. Ще ми трябва малко време, за да се подготвя за предстоящото.
Трябваше да измисли план. Ако се провалеше или щеше да открадне часовника, или да остави Оливър сам с всичко това. За последното, не мислеше, че вече има възможност, беше твърде късно. А и брат й едва ли щеше да се оправи сам, щом досега не бе успял. Ан въздъхна и подпря глава с ръка, впервайки поглед в стената. Не е честно, помисли си тя. Понечи да се обърне към Оливър, но после се отказа. Дори не знаеше дали още е в бара- или още лежеше до вратата овързан, или Том с някаква безгласна магия го беше пратил вкъщи.
Реши да убива времето, а ако току-виж й се отдадеше възможност да вземе това нещо от джоба му, идеално. Пък и дори и да не го измамеше, имаше някой въпроси. Посочи стола срещу вратата на Том, погледна го и каза спокойно:
-Може ли първо да поговорим? Искам да знам още по въпроса с пръстена. Например... Защо ти е този пръстен, Том?
Искрено се надяваше да й отговори. Не можеше ли да проведе поне един нормален разговор? Имаше нужда от това.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Чет Юли 03, 2014 6:56 pm

-Нека поседим още малко, става ли? Не искам още да се връщам в Хогуортс предвид обстоятелствата. Ще ми трябва малко време, за да се подготвя за предстоящото.
Том свали ръката си и се обърна. Значи искаше време. Не стига, че се размотаваха толкова дълго, а сега искаше и още време. Понякога наистина се чудеше защо възлагаше такива задачи на друг, а не отидеше и не вършеше работата сам. Да, щеше да изисква повече усилия, но пък щеше да е сигурен, че за всичко е положено максимално усилие.
-Добре, ще ти дам още малко време. Подготви си плана, а ако имаш нужда от нещо, аз ще ти го осигуря. - каза Том накрая и започна отново да крачи из заведението. Стигна до бара, взе една бутилка алкохол и с едно замахване на пръчката си накара малка част от течността да полети и да започне да се извива във всякакви най-причудливи форми. Всичко това го успокояваше. Обичаше винаги да е в движение, винаги да прави нещо. Така можеше да подреди мислите си.
-Може ли първо да поговорим? Искам да знам още по въпроса с пръстена. Например... Защо ти е този пръстен, Том?
Този въпрос изненада магьосника. Ръката му трепна по-силно и формата във въздуха, представляваща сега голяма звезда, се разкъса и загуби всякакви очертания.
-А ти защо се интересуваш от това, Анеля? Грубо е да навлизаш така в личното пространство на някой, не мислиш ли? Ето, аз например не бих те попитал защо искаш да знаеш толкова много за духовете, въпреки, че бих могъл да ти отговоря. Нито пък бих се поинтересувал защо искаш да знаеш тайните на Хогуортс, от които също бих могъл да ти споделя.
Погледна към нея и на лицето му се появи усмивка. "Любопитство, любопитство, любопитство...".
-Ако ти кажа, че това е просто поредната черна магия, ще повярваш ли? - пипита я той.
Нямаше намерение да я лъже. Просто беше въпрос на гледна точка как ще представи истината. Това наистина бе черна магия, но пък целите ѝ бяха други. Може би на нея това би ѝ било достатъчно. Това не бе знание, което се споделяше с лека ръка.
-Но пък виж ти, съвсем забравихме за нашият малък приятел тук... - изведнъж се сепна Бръкли и се насочи към лежащото момче.
С два замаха на пръчката си върна устата на лицето на Оливър, а след което махна и въжетата. Остави го да тупне на пода малко по-силно от нужното, но това не го засягаше. Момчето гледаше леко стреснато и бързо се затича към Анеля.
-Какво правиш тук?? - попита той и я погледна право в очите.
-След като всички вече сме от един отбор, мисля, че пръчките няма да са ни нужни, нали? - попита Том, прибирайки своята. По лицата на другите двама обаче видя, че те не бяха чак толкова приятелски настроени към него.
-Това са рисковете на професията... - промърмори си тихичко той и се облегна на бара.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Съб Юли 05, 2014 6:58 pm

-А ти защо се интересуваш от това, Анеля? Грубо е да навлизаш така в личното пространство на някой, не мислиш ли? Ето, аз например не бих те попитал защо искаш да знаеш толкова много за духовете, въпреки, че бих могъл да ти отговоря. Нито пък бих се поинтересувал защо искаш да знаеш тайните на Хогуортс, от които също бих могъл да ти споделя. - отговори Том.
Отговорът му й подейства като удар в лицето. Същевременно се ядоса, изненада се и се изплаши. Гърлото й се беше свило и напразно се опита да преглътне, затова пак взе бутилката, разсеяно си наля няколко глътки и отпи. Остави чашата по-шумно от необходимото и се облегна странично на масата, вперила ококорени очи в Том, който досега си беше играл да прави фигурки с пръчката от алкохол. Как той знаеше тези неща? Как? Това бяха отговорите й на въпросите на разпределителната шапка. Преди цели шест години.
-Не си ли малко нагъл да говориш за лично пространство? Ти си този, който нахлу в живота ни и ни разиграваш, все едно сме някакви твои марионетки! - обърна се към него Анеля с глас, пълен с ненавист. Все още не го мразеше, но определено вече не би застанала зад него, ако някой привидно непознат ги нападнеше. - Откъде знаеш тези неща? Откъде, Том? Казах ги на Разпределителната шапка преди шест години... Ти тогава си бил още в Хогуортс, нали? Може и да съм те виждала, когато съм била първи курс. Тогава и Оливър още беше в училището, може би сте се познавали... Значи затова си избрал точно него да ти върши мръсната работа, нали? Права ли съм, Том?
Анеля спря да говори и си пое дълбоко въздух. Том беше казал, че това е поредната черна магия. Добре, по дяволите, черна магия, но нямаше ли да я светне каква е целта й? Преди да успее още веднъж да погне темата, разбра, че Оливър още е в играта. Досега беше стояла с гръб към тази част от заведението, нарочно, не искаше отново да го намесва. Е, нямаше късмет. Том замахна с пръчката, развали някаква магия и махна въжетата от Оливър. Анеля се завъртя рязко. Беше твърде късно да го игнорира, той още беше част от това. Още? Той беше главната част, нали заради него тя беше тук, а не за да се замеси нарочно в играта на Том. Оливър скочи на крака и тичешком стигна до нея. Той се вкопчи в рамото й и я погледна в очите. Анеля стисна устни и отвърна на погледа му. Виждаше разкаянието и страхът в очите му. Той не беше искал да става така. Не искаше тя да се замеси и да пострада. Още беше готов на всичко, за да я измъкне, както винаги досега. Попита я какво прави тук, а момичето се усмихна леко тъжно и отговори:
-Не бих те оставила сам, независимо обстоятелствата. - после промърмори само с устни, така както много малко хора, от които беше и той, успяваше да я разбере-"Да му сритаме задника, Оли."
-След като всички вече сме от един отбор, мисля, че пръчките няма да са ни нужни, нали? - обади се Том и прибра своята пръчка.
Няма да се примирим да сме в един отбор с теб, приятел, помисли си Анеля и хвана за миг ръката на Оливър. Момичето беше убедена, че когато и двамата се обърнаха към Том след като той се намеси, имаха много мрачно и решително излъчване.
-Аз съм предпазливо момиче, колкото и това да си противоречи с това, че дойдох тук ей така. Предпочитам да си остана с пръчката. - отвърна Анеля, усмихвайки се леко на облегналия се на бара магьосник.
Без да се мотае пое един от най-големите рискове в живота си. Ако с Оливър не успееха, най-вероятно той щеше да изчезне за дълго, а тя не по свое благородно желание щеше да тръгне с Том. Какво пък, по-добре да паднат в битка- не, не буквално да паднат- отколкото просто да се примирят с тези злини, които им предлагаха.
-Трябва сам да си вършиш работата, Том. - промърмори Анеля, докато уж спокойно си играеше с някакъв конец от ръкава на мантията на брат си, подпряла се на масата до бара.
-Не трябва да намесваме Анеля в това, Том. Аз съм виновен, че тя е тук, но... -заговори Оливър, но беше прекъснат.
Разнесе се червена светлина, долетяла внезапно от пръчката на Анеля, която без да се помръдва я беше вдигнала към Том и извикала:
-Вцепени се!
Без да дочака дали заклинанието беше улучило Том, Анеля се хвърли под масата, завъртя се в седнало положение на пода и приклекна до другата до нея. Стисна очи, надявайки се Оливър също да атакува. Тези импулсивни решения бяха или най-големият късмет, или най-голямата грешка в живота й.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Нед Юли 06, 2014 12:17 am

- Откъде знаеш тези неща? Откъде, Том? Казах ги на Разпределителната шапка преди шест години... Ти тогава си бил още в Хогуортс, нали? Може и да съм те виждала, когато съм била първи курс. Тогава и Оливър още беше в училището, може би сте се познавали... Значи затова си избрал точно него да ти върши мръсната работа, нали? Права ли съм, Том?
Том се усмихна. Ето, точно това беше начинът да накараш човек да направи някоя глупост. Удари го в слабото място. Бръкли усещаше пораждащия се гняв срещу него. Имаше ненавист, имаше гняв, но имаше и малко страх.
- Ще се учудиш колко много неща знам, Анеля. - каза простичко Том и се усмихна. - Информацията е най-силното оръжие, което можеш да притежаваш срещу някого.
Том се облегна още по-силно на бара. Чувстваше се комфортно точно в тази ситуация. Анеля стоеше и Бръкли виждаше как се опитваше да прикрие нервността си, а Оливър просто гледаше съсредоточено.
-Трябва сам да си вършиш работата, Том. - промърмори Анеля, докато уж спокойно си играеше с някакъв конец от ръкава на мантията на брат си, подпряла се на масата до бара.
-Не трябва да намесваме Анеля в това, Том. Аз съм виновен, че тя е тук, но...
Точно тогава обаче Том го забеляза. Леките помръдвания на устните, едновременните резки движения. Бе твърде късно обаче. Не успя да реагира достатъчно бързо и двете червени заклинания полетяха към него. Той се хвърли настрани, усещайки вятъра, създаден от прелитащите на сантиметри от него заклинания. Докато извади пръчката си, още едно вече летеше към него. С бързо замахване и "Протего!", Том отклони заклинанието от себе си.
Дръпна се настрани, за да има поне малко прикритие, докато влезе в крачка. Щом се скри до бара, Том подаде глава и огледа заведението. Част от мантията на момичето се вижаше през две маси от него, но нямаше как да прати заклинание по нея. Беше се прикрила добре. Оливър не се виждаше въобще.
-Глупаци! - просъска Том. - Дадох ви шанс, предложих ви услугите си, простих ви провал, исках да ви дам познание... а вие пропиляхте всичко.
Беше ядосан. Бяха го изиграли и той не се бе усетил. Беше толкова заслепен от това, че пъзелът му ще се нареди, че не бе обърнал повече внимание към момичето. Беше решил, че е успял да я убеди, а тя всъщност просто е искала да спаси брат си. Щяха да платят за това.
Том се изправи рязко и замахна с пръчката си. Не виждаше Оливър, затова запрати заклинание към масата на Анеля. То обаче не улучи целта си, а удари съседната, разбивайки я на парчета.
-Излезте, излезте, мили децааа - заговори Том, оглеждайки се, готов да атакува.
Едно трепване в сянката отсреща хвана погледа на Том.
-Круцио! - изкрещя Бръкли и бялата светлина полетя натам. За жалост на мястото, където улучи проклятието, вече нямаше никой.
-Защо не се покажете, миличките ми? Елате да поиграем на магьоснициии - повтори отново Том.
Явно нямаше да се покажат, затова Том започна да руши прикритията едно по едно. Замахваше с пръчката си отново и отново, докато маси и столове се пръскаха на парчета. Ново заклинание полетя към него, но Том замахна с пръчката си и един стол се озова на пътя на магията. Капка пот се появи на челото на Том. Не се бе развихрял така от доста време, явно бе позагубил тренинг.
Том държеше пръчката си насочена, готова за действие.
-Така ли ще продължаваме, приятели? Ще се крием един от друг? Хайде да решим всичко веднъж за винаги, м?
Огледа се. Пред него имаше раздвижване.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Нед Юли 06, 2014 5:34 pm

Ан разбра, че заклинанията не бяха улучили Том. Стоеше зад скривалището си, една от масите, и бе опряла глава на един от краката й. Хайде де, хайде, искам да се прибирам вече, мислеше си Анеля, стискайки толкова силно своята пръчка, че пръстите й побеляха.
-Глупаци! - чу тя ядосаният глас на Том. - Дадох ви шанс, предложих ви услугите си, простих ви провал, исках да ви дам познание... а вие пропиляхте всичко.
За миг й се прииска да бяха мъгъли, за да може да излезе там без заплахата от проклятия, и да му забие един обикновен силен шамар. Той не им беше дал шанс. Той искаше да ги изнуди. Да ги използва за своите цели. Оливър може и да беше сгрешил, но това не значеше, че те трябва да му се подчинят.
Масата до нея беше улучена и се разби на парчета. Нейното скривалище оцеля на косъм. Прикри се по-плътно до масата, като само можеше да се надява Том да не я улучи.
Стисна очи и пропусна покрай ушите си следващите думи на Том. После ги отвори и плахо се огледа, без да помръдва от мястото си. Успя да зърне края на мантията му зад едно от канапетата в края на заведението. Дано успееха да се измъкнат. Дано.
-Така ли ще продължаваме, приятели? Ще се крием един от друг? Хайде да решим всичко веднъж за винаги, м?
И преди Анеля дори да успее да обмисли думите му, ярка светлина я заслепи независимо от скриващата я маса. Вкопчи се в нея като в опора, за да не падне, когато викът стигна до нея като удар:
-Круцио!
Писъците, които последваха, бяха като десет по-силни удара от гръм, стоварвайки се върху стомаха и гърдите й.Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че Том е улучил. Имаше сили колкото да хвърли поглед към канапето, където до преди минута се криеше брат й и да види, че той вече не е там.
Оливър пищеше, достигнат от непростимото проклятие. Анеля заби нокти в дланите си, за да не изпищи и тя. Стисна силно магическата си пръчка и се помъчи да запуши уши с юмрук и длан, но виковете на брат й още достигаха до нея. Не. Не можеше да го остави така. Трябваше да го спаси. Да го разкара от тук. Не искаше той да страда. По-добре да попадне в лапите на Том, отколкото да го остави да измъчва брат й по всевъзможни начини. Имаше още много проклятия.
Анеля си пое дълбоко дъх, бутна масата и се изправи. Беше няколко крачки встрани от Том.
-Остави го! - извика тя и вдигна пораженчески ръце. Виковете на брат й продължаваха. Не искаше да го вижда как се рее във въздуха, мъчейки се от проклятието. - Моля те! Предавам се! - викна тя отново и пусна своята магическа пръчка, която падна с глух удар. - Ще остана с теб! Ще остана!
... Но няма да ти се подчинявам, Том, просто ще стоя там, където си, довърши тя наум. Нямаше да му помогне, независимо, че щеше да остане и каквито и да бяха обстоятелствата.
Анеля вдигна глава и улови погледът на магьосника. В очите и на двамата се четеше хладна решителност. Очертаваха им се забавни летни дни.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Пон Юли 07, 2014 9:56 am

Сянката пред Том се спря за секунда, поглеждайки към мъжа. Отлично. Точно от такива грешки на противника трябваше да се възползва човек, за да победи. Бръкли се прицели и изкрещя проклятието.
-Круцио!
Нямаше нужда да гледа. Звукът издаде, че проклятието е улучило. Олъвър бе блъснат в дясното рамо от бялата светлина. Превъртя се във въздуха, след което тупна тежко на пода. И започна да пищи. Крещеше и се свиваше от болка. Том отново изпитваше онова приятно трептене, което се предаваше от пръчката му и вървеше нагоре по ръката.
-Остави го! Моля те! Предавам се! Ще остана с теб! Ще остана!
Гласът на Анеля прокънтя из заведението. Том дори бе забравил, че тя е тук. Магическата ѝ пръчка лежеше паднала на земята, а момичето стоеше и го гледаше. Въпреки, че в едното ѝ око лъщеше сълзичка, Том не можеше да се сети дали бе виждал човек, който да има по-решителен поглед.
Бръкли свали проклятието и от Оливър се чуха няколко стенания.
-Виждаш ли, мила моя? Казах ти, че рано или късно ще се съгласиш, независимо от всичко. - каза той и се обърна към Анеля.
Нарочно използваше това обръщение. Знаеше, че ще я дразни. А сега това беше нещото, което Бръкли искаше най-много. Още бе ядосан, но се опитваше да се овладее. Нямаше да има полза от тях.
-Каквото и да опитваш, Анеля, не можеш да ме победиш. Колкото и да се стараеш, аз винаги ще съм над теб. И нека това да ти е за урок...
Разцепи въздуха със своя замах. Невъораженото момиче дори нямаше време да се помръдне. Непростимото проклятие порази и нея, изпълвайки тялото ѝ с болка. За един миг Том изпълни тялото ѝ с болка, а след това вдигна заклинанието.
-Никой не си играе с мен, без да остане безнаказан. - каза Бръкли, а в гласа му се долавяше властност.
-Вземи си пръчката - отново каза Бръкли и подритна магическата пръчка към лежащото момиче.
Отвън се чуха шумове. Няколко "пук" издадоха, че поне трима се бяха магипортирали пред заведението. "По дяволите!" - помисли си Том. Естествено, че от министерството можеха да засекат използването на непростими проклятия. А Томас се бе задържал на това място твърде много.
-Ставай! - викна той и без да чака отговор, похвана момичето за ръката и я вдигна. -Май е време да отиваме в Хогуортс, м? - попита Том, без да отделя очи от вратата. Тримата мъже се насочваха към входа.

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Чет Юли 10, 2014 5:17 pm

-Каквото и да опитваш, Анеля, не можеш да ме победиш. Колкото и да се стараеш, аз винаги ще съм над теб. И нека това да ти е за урок.- каза Бръкли и преди Анеля да успее да каже нещо, непростимото проклятие я удари.
Когато проклятието я улучи единственото, което остана, беше болката. Всички мисли, притеснения и други чувства се изпариха от ума й и тя можеше само да пищи и пищи, сякаш това някак намаляваше болката. Накрая след минута, един час или може би един ден, Том свали проклятието и тя се свлече на земята.
Ако пръчката беше в нея щеше да го убие. Не е въпросът дали щеше да може, а че изпитваше такава силна омраза към този млад магьосник, че бе готова да използва най-страшното проклятие. Когато мъглата от болката малко се разсея, тя осъзна, че нямаше да го направи. Независимо от всичко тя не беше лош човек, никога не би убила.
-Вземи си пръчката. - Том подритна нейното единствено оръжие към нея.
- Върви по дяволите, Том... - промърмори с пресипнал глас момичето.
Анеля с мъка се подпря на лакът и обви пръсти около пръчката. После около минута стоеше подпряла се на длани, мъчейки се да събере сили. Разпиляната й коса за миг я изолира от ставащото се и тя си наложи да се справи. Чувстваше, че още не е изтощена и въпреки неочакваното проклятие все още имаше възможности и воля. Беше стигнала до тук, нямаше да...
-Ставай! - викна изведнъж Том, сграбчи я за ръката и я изправи на крака. -Май е време да отиваме в Хогуортс, м? - каза той, без да откъсва поглед от вратата.
Анеля беше твърде замаяна от тревогите и болката, но не й отне много да разбере какво става. Някой се беше магипортирал пред заведението. Чуваше как се приближават към вратата. Изведнъж лампичка проблесна в съзнанието й- спомни си, че баща й й беше казвал, че когато някой направи непростимо проклятие, министерството могат да го засекат и хванат. Дано хванеха този виновник. Анеля стоеше увиснала в здравата хватка на Том и знаеше, че има само някакви си секунди, за да измисли план. Тези хора зад вратата бяха спасението й. Възмездието, което този зъл магьосник заслужаваше. Не смяташе, че ще може да го победи с магия, затова направи първото, което й хрумна- като чист мъгъл вдигна крак и заби с все сила петата си в стъпалото му. Възползва се от изненадата му- Том сякаш за тази минута, откакто се появиха мъжете, беше забравил за нея- и се измъкна със залитане от хватката му. За миг се поколеба, после отново изрита силно Том в глезена и го бутна назад. Да, не беше като някакъв силен борец, но пак свърши работа. Нямаше да го нокаутира или да го отстрани за повече от минута, но това й стигаше, за да се метне през вратата. Хукна към вратата без да се обръща назад и с трясък отвори двете врати. За малко да се сблъска със служители от министерството с извадени пръчки, които тъкмо щяха да я отворят. Изгледа ги ужасено и уморено промърмори нещо от сорта на "Вътре, влезте вътре!", като си пое дълбоко въздух и отново се затича. Бягаше с все сила далеч от бара, далеч от Том и тримата мъже, които вече трябваше да се оправят с него, бягаше възможно най-бързо, без да има представа какво става на местопрестъплението. Не искаше да знае, искаше само да се прибере...

Заглавие: Re: Бар "late night bite" Пет Юли 11, 2014 9:32 am

"Какво по дяволите става?" - помисли си Том, усещайки болката в крака. Анеля го бе изритала и се бе отскубнала, изхвърчайки през вратата.
-Мамка му! - изруга Том, запращайки заклинание след нея, но то просто се разби в полуотворената врата.
Бръкли се огледа. На земята все още лежеше Оливър. Вече бе започнал да се окопитва и се опитваше да стане. Том се хвърли към него, изрита ръката, която държеше причката, и го фрасна в лицето.
"Да му се невиди, това ми харесва!"
Хвана замаяното момче за ръката и го задържа пред себе си, точно като жив щит. Заклинание полетя към Бръкли. На вратата стояха трима аврори.
-Томас Бръкли - каза единят - предай се! Повече сме от теб и рано или късно ще те надвием.
"Мечтайте си" - помисли си Том.
-Пусни момчето, Томас! - започна да говори другия. - То не е виновно!
Бръкли не дочака още словоизлияния. Замахна с пръчката си и запрати заклинание към един от аврорите. Той обаче бе бърз. Раздра въздуха и отклони заклинанието.
-Ако не си тръгнете на момента, ще убия момчето! - каза Том, опирайки пръчката в гърлото на Оливър.
"Какво толкова.." - помисли си черният магьосник - "..Просто още един неудачник по-малко".
Откъм аврорите отново полетя заклинание. Том го отклони и им върна едно. И тогава забеляза нещо. Срещу него бяха само двама. Третият бе изчезнал.
Том завъртя глава назад точно в момента, в който зашеметяващото заклинание разцепи въздуха. Нямаше време да реагира, за да го отклони, затова просто се извъртя и го остави да удари Оливър в гърдите.
"Това момче определено изстрада доста днес..." - помисли си Том, избутвайки тялото на брата на Анеля.
Изправи се и застана с готова за битка пръчка. Тримата го бях обградили.
"Това ще е трудно" - помисли си той.
Тези магьоснци не бяха деца, нито обикновени мъже. Ако бяха един по един, Том щеше да ги надвие... но тримата....
Плющене на пръчка го изкара от унеса му.
-Вцепени се! - извикаха тримата едновременно.
Нямаше време за концентрацията на безсловесните заклинания. Том просто изкрещя.
-Протего!
Пазителят му бе силен, но въпреки всичко залитна с няколко крачки назад. Усети заклинанията като чук, удрящ в гърдите му. Въздухът му излезе, но той успя да остане на крака.
-Сектумсемпра! - отговори Том на аврорите, насочвайки пръчката към най-близкия.
Той се метна настрани, избягвайки проклятието. Бръкли обаче нямаше време да се прицели отново, тъй като нови две проклятия летяха срещу него. Огнените струи щяха да го ударят право в гърдите. Явно тримата вече не искаха да го заловят жив. Том вдигна пръчката си и извика някакво заклинание, заглушено от трясъците на останалите. Огнената стихия го заобиколи, превръщайки се в чист вятър, който разчупи стъклата на заведението. Бръкли размаха отново оръжието си и всички тези стъкла полетяха по посока на служителите на реда.
-Редукто! - чу се гласът на аврорите. Работеха в синхрон.
Стъклата се натрошиха във въздуха, посипвайки пода с фин прах.
-Вцепени се!
-Експелиармус!
-Петрификус тоталус!
Трите заклинания полетяха към Том едновременно. Той реагира, но не достатъчно бързо. Успя да отклони зашеметяващата и вкочаняващата магия, но третата го фрасна в ръката, карайки пръчката му да излети и да тупне на няколко метра от него.
-Томас Бръкли! - започна задъхано първия. - Арестувам те за убийства, използвне на непроостими проклятия върху дузина души, манипулации, кражби и търговия на черно. Ще бъдеш отведен с нас в министерството на магията, от където ще те транспортират до Азкабан.
Том просто стоеше и гледаше. Беше победен, но нямаше да им се даде. Нямаше да отиде в Азкабан. Имаше да върши работа. Пръстенът, стоящ на ръката на белобрадия старец, трябваше да е негов.
-Мамка му! - викна Том, сочейки зад аврорите.
Точно на това се надяваше. Мъжете обърнаха глави само за секунди, за да видят какво има там. Том се хвърли напред, просна се по корем, хващайки пръчката си, след което се чу силно "пук" и него вече го нямаше.
"Хогуортс, аз идвам..."

» Бар "late night bite" преди 1 година
» take a bite of my heart tonight.
» Бар "Night"
» One Night in Paris
» On a chilly night by the lake

Бар "late night bite"

Бар "late night bite"

Similar topics

Similar topics