"Училището щеше да започне на ново, и ми трябваха учебници и други глупости.. Тази година бях решила и да си взема домашен любимец.. А още не бях решила какъв ще е той.. Може би котка или някаква птица.. Или може би кученце.. Хммм сложен избор.." Тези и много други мисли се въртяха в главата ми докато вървях по Диагон-Али и разглеждах различните магазини и бляскавите им витрини.. Имах толкова много работа за вършене а толкова малко време.. Докато вървях погледа ми падна върху "Сладоледената къща на Флориан Фортескю".. Имаше много хора по масите, които си почиваха и разговаряха докато похапваха сладолед или някакъв друг десерт.. Изглеждаше примамливо.. Прекалено примамливо..
  "Може би и аз ще си взема сладолед и ще седна за малко.. Какво път! Няма да дойде края на света" Казах си и вместо да продължа надолу по улицата за да си търся нужните места, се насочих към малката къща.. Качих се бавно по стълбите и влязох вътре.. Щом вратата се отвори се чу звъненето на звънче.. Погледнах нагоре и го видях - стоеше закачено горе пред вратата. Изглеждаше сладко.. Отидох до края на опашката и зачаках да ми дойде реда, а до тогава разглеждах красиво украсените лакомства.. Погледа ми вечната се заби в шоколадовия сладолед който беше украсен с бита сметана, парченца черен шоколад и една черешка на върха.. Изглеждаше просто божествено..Вече нямаше какво да гледам - бях решила какво да си взема.. Щом дойде моя ред застанах пред техзяха.
- Какво ще желаете? - попита продавачът?
- Искам от шоколадовия сладолед моля! - отговорих тихо и се усмихнах,докато наблюдавах как  то загребва една голяма топка от сладоледа и я поставя в красива кристална чаша.. След това добавя сметана и малки парченце черен шоколад и накрая една черешка..
- Заповядайте! Ще струва 2 галеона. - продължи човека след като ми подаде чашата.
- Заповядайте! - платих му и излязох навън.
  Огледах се за свободна маса но такава не видях. "Чудесно.. Сега къде ще седна" въздъхнах тежко.. Тъкмо когато бях готова да се откаже и да продължи по пътя си видях една маса, на нея стоеше само едно момче. "Може би няма да има нищо против ако седна на масата му за малко" Тръгнах бавно към масата като внимавах да не изтърва кристалната чаша или да не изцапам бялата си лятна рокля.. Щом стигнах до масата се прокашлях леко и погледнах към момчето с мил и добър поглед:
- Може ли да седна тук? Другите маса заети?

Безгрижните летни дни бяха към края си.Данте бе дошъл в Лондон за да закупи нужните за новата учебна година неща,но не бе направил дори две крачки когато реши да седне и да похапне сладолед в сладоледената къща на Фортескю.Бе взел сметанов сладолед и го хапваше сладко,сладко на една от масичките навън.Плъзгаше сините си очи по хората и ги преценяваше.Бе пълно със всякакви индивиди.Кои от кои по-нови.Мерна няколко познати лица на хора от своя дом,както и на ученици от другите,но не каза нищо.Просто си остана смълчан на стола.
- Може ли да седна тук? - чу той едно сладко гласче.Обърна се и видя сладко русо момиче с шоколадов сладолед в ръка.Самодоволна усмивка се плъзна на лицето на нашия герой.Той кимна към стола срещу него.
- Но разбира се. - и загреба от своя сладолед.Плъзна поглед по девойката - слаба,стройна,красива,руса...общо взето по такива си падаше Данте. - Как се казваш,красавице?
Сега всички други бяха забравени.Пискащите деца,крякащите сови и звънчето на вратата на Фортескю което постоянно издаваше звън при всеки нов клиент.Сега Сторм се бе съсредоточил към новодошлата красавица със снежно бяла рокля.Замисли се в кой ли дом бе тя.Не я бе виждал...или поне в училището не я бе забелязвал.Там половината бяха еднакви.Черни роби отгоре до долу и той ги забелязваше чак когато клекнеха пред него на колене или махнеха някоя и друга дрешка...е за някои и едно смигване бе достатъчно.
- От кой дом си сладурано?Не си от "Слидерин"...хм "Рейвънклоу" ? - попита той с закачлива усмивка на лице.Зачуди се и за още нещо,но нямаше да я пита сега...макар,че май с това трябваше да започне защото на него му пукаше...пък и си бе задник.Задник веднъж,задник за цял живот...нали така?!

- Мерси. - усмихнах се и седнах на стола до него.
Поставих внимателно чашата на масата и взех малката лъжичка. Загребах малко от сладоледа и по поднесох към плътните си и розови устни.. Щом го вкусих се облизах леко.. Беше просто божествен. Преглътнах и се обърнах към момчето, и заговорих с същия сладък глас.. Докато похапвах чух въпросите му.. Преди да му отговоря и аз го огледах от главата до петите.. Изглеждаше страхотно.. Ммм... Дори бих казала секси..
- Емили.. Емили Салваторе.. -усмихнха се отново.. - Ами твоето име красавецо? 
 Загребах с лъжичката си малко от сметаната с парченце шоколад.. Беше много вкусно.. гледах към събеседника си и го изучавах с поглед.. ДОсега не го бях виждала.. Не беше в Грифиндор, бях сигурна че не е и от Хафълпаф.. Може би Рейвънклоу или Слидерин.. Изглеждаше самоуверен и силен.. силен по характер.. Но беше и с добро телосложение.. Под тениската му виждах мускули а предполагах че има и плочки.. Хммм...
- Аз ли? Аз съм от Грифиндор. - отметнах косата си и вдигнах гордо глава. - С точност съм един от Префектите..
 Повечето хора не биха се гордеели с това, но аз не бях като тях.. Защото въпреки пакостите които бях вършела през годините ме бяха избрали за префект.. А това значеше много.. Разбира се имаше и хора които мислеха че не трябва да съм префект но кой ли ги слуша..
- А ти от кой дом си? Не съм те виждала в Грифиндор.. Да не би да си от Рейвънклоу..
 Бях сигурна че разговора с него ще стане интересен.. Все пак момчето не ми изглеждаше като скучен човек който прекарва времето си в библиотеката или зад някоя книга или примерно да играе шах или да решава задачи.. Изглеждаше ми опасен и секси... Даже много секси

Оуу Грифндорка.
Помисли си нашето момче и устните му се разтеглиха в още по-голяма усмивка.Гребна си от сладоледа и се облегна назад.
- Ех сладурано...нещо не ме слушаш май. - заяви той.След малко се приведе пак напред като и смигна закачливо.Посочи я с лъжичката си. - Ето ти една логическа задача принцесо:Аз ти казвам ,че не си от "Слидерин"...после пък те питам дали не съм от "Рейвънклоу" и следователно ти ми казваш,че си от "Грифиндор" и ,че аз не съм там...от къде мислиш,че съм?
Нашето момче беше горд носител на змията.Радваше се,че е от "Слидерин" защото за него това бе най-силния дом в училището.И той като някои слидеринци вярваше,че те с "Грифиндор" си приличат много,но грифиндорци са хора които не са могли да влязат в "Слидерин".Ммм да...велика логика,но има нещо вярно.
- Как момиче като теб е могло да попадне при такива смотаняци като "Грифиндор". - той изцъка с език и отново си гребна от сладоледа.Докато чакаше някаква реакция или отговор от русото сладурче той плъзна поглед по една чернокоса красавица на две маси от тях.Бе се зачела в някаква книга...е на това момиче му отиваше да е от "Рейвънклоу",но Данте си остана при грифиндорката.
- И така маце..."Грифиндор"...често казано доста бих се радвал,ако бе от "Слидерин"...или дори "Рейвънклоу".Ако пък бе от "Хафълпаф" щях да те схрускам за закуска сещаш ли се... - той всъщност в момента не знаеше какво точно говори...както винаги.Просто гледаше нещо хем да се закачи с нея,хем да я ядоса,хем да привлече интереса си и хем да запази лицето си така хубаво...една плесница би го увредила и накарала да изглежда ужасно.Бррр.Направо не му се мислеше.

Грифиндорци смотаняци - За какъв се мислеше той. Ядосах се леко но не го показах.. Реших и аз да си поиграя малко с нервите му.. ЗАгребах отново с лъжичката си и вкусих отново от сладкия шоколад.. След това проследих погледа му и съзрях четящото момиче... Свих леко устни и се обърнах рязко към него. Премигнах няколко пъти и отговорих
- Ами аз съм в Грифиндор понеже не прекарвам цялото си време в четене или пък да се спотайвам в поздемията и да се гримирам по цял ден като някои момичета..
  Взех черешката от върха и отхапах половината.. Беше кърваво червена и много сладка.. По устните ми остана една кървава капки.. Слушах го докато обясняваше къде би искал да съм и меко казано ми стана смешно.. Аз в Слидерин - никога! Не бях себична.. Нито пък се мислех за най-добрата от всички.. Хафълпаф.. Хм... И там можеше да съм понеже бях много упорита..
- Скъпи Слидерин не е за мен.. Не си падам по мрачните места.. В Рейвънклоу няма как да съм.. Не съм зубарче.. Може би в Хафълпаф щях да съм ако не беше характера ми и факта че обичам приключенията..
 Протегнах ръка през масата и го потупах леко по бузата.. Не мислех да го удрям или да съсипвам хубавото му личице.. Да се надяваме да не е само момче с хубаво лице а да има нещо и на горния етаж, а не като повечето Слидеринци..  Взех си още малко от сладоледа и се замислих..
- Не приличаш много на човек от Слидерин

- Оу това заболя. - заяви Данте и докосна мястото при гърдите си където трябваше да е сърцето...,ако той разбира се разполагаше с такова.Направи физиономия и си гребна от нейния сладолед смигайки и закачливо. - Е щом мислиш,че "Грифиндор" е за теб...ура!
Той сложи слънчевите си очила и пак се облегна назад плъзгайки похотлив поглед по улицата в търсене на някоя красива кака,а такива имаше в изобилие.Но накрая той все спираше погледа си на русото лъвче.
- Е коте... - процеди той обливайки устни. - Май всъщност не ти се представих.Аз съм Данте.Като онзи връх в онзи мъгълски филм "Върхът на Данте"...сещаш ли се?
Е той лично харесваше филма...беше леко кофти на части,други не му се вписваха и все пак бе як.И като в повечето филми - харесаш ли си някой герой и той след десетина минути умира...ама естествено красивата жена,мъжът който си пада по нея и някое дете...в случая даже две оцеляват.Даже и едно куче...УРА ЗА КУЧЕТО!Което му припомни и Джурасик Парк 2...мм да.Горкото куче от двора.
- Искаш ли да се повозим заедно във влака... - попита той като леко се мръдна към масата да е по-близо до нея и прокара ръка по крака и.Е сега вече си просеше плесница,но...и тя се закачаше.
- А относно това,че не ти приличам на слидеринец...внимавай какво си пожелаваш. - той се ухили дяволито и плъзна ръката си малко нагоре.

Усещах ръката му по кракът ми.. Чувството беше приятно и ми донасяше спокойствие.. Но въпреки това е отдръпнах малко за да го подразня.. Изслушах предложението му за влака.. Хмм аз трябваше да дижуря по коридорите но то беше само за един час... Погледнах го отново и прехапах леко устна..
- Хмм може но аз трябва да дижуря един час по вагоните из влака! А и едва ли приятелите ти ще искат да са в една стая с Грифиндорка! 
 Наведох се към него и го фокусирах с поглед.. Знаех че вижда части от черния ми сутиен.. Точно това ми беше целта да го подлудя... Чудех се колко ли време щеше да ми отнеме.. Загребах от ваниловия му сладолед и бавно поднесох лъжичката към устните си, и негория беше хубав.. Облизах устните си..
- Ммм вкусно е.

Данте направи физиономия.Мразеше ги тези префекти...е само някои от тях.Тази част които се държаха надуто и се мислеха за перфектни и зареди това са заслужили онея тъпи и смешни значки.
- Щом казваш. - изрече и си гребна още малко от сладоледа.Облегна се назас и спря погледа си върху нея...първо очите,а после надолу към гърдите и за жалост масата скриваше другата част от нея която той много искаше да види. - Но не мисля,че на влака ще му стане нещо,ако се усамотиш с мен в някое купе.Нито пък на хората вътре.
Той разтегли устни в предизвикателна усмивка.Пък и без това пътя до "Хогуортс" бе дълъг...и през по-голямата част от времето нямаше какво да се прави.
- И не мисля,че на някой от моите приятели това ще му е проблем.Повярвай ще си намерим празно местенце.Стига да си навита. - и той отново плъзна ръка по крака и.Хвана след малко нейната крехна ръчичка и я сложи на издутината в панталоните си.Определено му се искаше да направи нещо с нея. - Хайде де..нали си смело ,коте?

Раздвижих ръката си по издутината му бавно с лек натиск.. Повторих движението още няколко пъти, докато гледах изражението му.. Очите му бяха притворени.. Явно това му харесваше много.. Хммм може би трябваше да спра.. Отдръпнах ръката си и я плъзнах под тениската му, погалих плоския му корем и се усмихнах щом усетих идеално оформените плочки..
- Може би. - усмихнах се и се надигнах от мястото си и изместих стола си по близо до него..  Сега Данте можеше да види цялото ми тяло и бях сигурна че харесва това което вижда.. А и аз харесвах това което виждах.. Секси тяло, хубав акцент, опасно момче.. А и той беше прав.. Нищо нямаше да стане ако пропуснах да свърша задълженията си.. - А как ще си намерим самотно местенце? Влака се пълни бързо..
   Гледах го с сините си очи, и чаках да чуя отговоря му.. Определено нямах нищо против да прекарам време с това опасно момче... Имахме много време докато стигнехме училището.. Много неща можеха да се случат..

О това което правеше грифиндорката наистина допадна на нашето момче.Той притвори очи и се облегна назад наслаждавайки се.От устните му се изтръгна звук подобен на мъркане.Определено искаше още от това момиче и щеше да я има.
- Ами тогава нека да тръгнем още сега. - заяви той като хвана брадичката на русокоската и я целуна.Не,че им трябваха любезности за да я накара да му духа и прочее,но така бе по-мило.По хм..хуманно?! - Докато стигнем замъка ще има доста време.Може да го прекараш с мен.
Данте огледа тялото и.Бе по-ниска от него и слабичка.Общо взето крехка.И това му харесваше.Да бъде с такова сладко малко същество.Макар,че щом бе при Грифиндор надали бе толкова миличка колкото изглеждаше.
- Ще ти хареса. - изрече в ухото и като я целуна после по врата.Скри я с тялото си като я дръпна още малко към себе си и плъзна ръка по извивките и.Почна от бузата и се спря на гърдите и които изглеждаха невероятно в тази рокличка която той нямаше търпение да разкара. - Е ще тръгваме ли?