Топло, влажно, меко ... Сладък беше ергенския живот и Старк го разбра отново, щом погледна надолу, срещайки горещите й кафеви очи. Премина нежно с пръсти през тъмната й коса, отмествайки непокорните кичури, така че да си предостави по-добра гледка. Пълните й устни бяха обвили члена му в сладка целувка, но щом отвори уста, за да наруши тишината, думи не излязоха от нея. Само един тежък тих стон, който накара момичето да се усмихне, а Тони не пропусна да й отговпри със същото.
- Невероятна си - отбеляза той с широка усмивка, като продължи да я гали по глават, приглаждайки назад буйните й къдрици.
Седмокурсничката се бе постарала да изглежда изумително за церемонията, по случай началото на учебната година и щеше да е много грубо от страна на скъпият й професор, ако бе пропуснал да й направи комплимент. Но всички знаеха до къде водеха комплиментите на Старк, както и тя, но май нямаше нищо против. Беше готова да го възнагради за милите думи, още преди да стигнат кабинета му, а както казват хората - на красиво момиче нищо не се отказва. Поне бе имал благоприличието да не я награби още в коридора. Нещо, за което бе напълно сигурен, че нямаше да възрази.

Близо до самия връх на удоволствието, както много пъти до сега, някой реши да го прекъсне, а този някой беше все един и същ. Каролина и директорът бяха единствените, които си позволяваха да влизат в кабинета му, без да почукат и раздразнението от това се изписа на лицето му. Без грам свян, Старк се изправи, подаде галантно ръка на коленичилата девойка, която последва примера му и чак след това прибра набъбналото от напрежение мъжко достойнство. Имаше чувството, че ще се пръсне, но познаваше много добре момичето на вратата, за да знае, че нямаше да има спокойствие, преди скандала ... сякаш беше женен.
- Точна както винаги - каза той с усмивка, но тонът му не бе така весел, както изражението - Добре дошла ...
Думите му бяха някак несигурни. За пръв път не знаеше или по-скоро нямаше какво да й каже. Не й носеше подарък, нито сладки думи, но не си мислете, че беше забравил. Не, помнеше мого добре, но тази година се бе отърсил от едните окови и беше време да се освободи и от другите. Едва ли имаше по-приятна компания от нейната, но това непреодолимо желание да доминира над него, да му казва какво да прави, с кого да го прави, кога, къде и как да го праеи, просто го влудяваше до неузнваемост. Защо на хората им беше толкова трудно да го обичат такъв, какъвто си беше?

Искаше му се да остане хладен и безчувствен, да я отпрати и да продължи да се забавлява, но болката в очите й му беше позната и дори сега не успя да я пренебрегне. Нещо в него се свиваше всеки път, щом видеше сълзите й, а това сякаш го озлобяваше към сямия себе си. Едно момиче го бе съспало за отрицателно време, а това срещу него беше още по-коварно. Късаше му нервите от години, караше го да се чвства виновен за всичко и само една нейна усмивка бе достатъчна, за да отуши яростта и болката му. Усмивка ... това бе единственото нещо, което някга получи от нея и точно там беше проблема. Дори и да искаше да й даде всичко, което си личеше в прекрасните й очи, тя ясно му бе дала да разбере, че не възнамеряваше да му върне жеста. Никой от даровите й не беше за него, а вече дори и нежните й усмивки.
- Не мисля, че си дошла, за да се гледаме - отбеляза вече сериозен той, напомняйки й, че беше време да каже нещо.
Тишината започна да го изнервя, но той осъзнаваше колко раздразнителен беше станал. Последните три месеца бяха толкова самотни, че вече бе свикнал с липсата на хора около него и сега се чувстваше като вълк, който се опитваха да опитумят. Но все още се опитваше да не оголва зъби пред нея. Нещо в него не му го позволяваше. И все пак Тони бе известен с това, че не обичаше да му се казва какво да прави и беше само въпрос на време да спре да слуша и себе си.

Малко бяха моментите, в които наистина искаше да я нарани, както можеше и този беше точно такъв. Лицето му не се промени, но очите го издаваха. Макар и кафеви, изглеждаха точно като две бучици лед - студени и коварни. Болеше го от думите й, но не болка й показваше, а омраза. По добре от всеки знаеше, че се бе отдал изцяло на онова момиче и беше готов да го направи с всяка, стига да искаше него, а не нещо от него. Но нямаше да й се обяснява. Думите й му бяха достатъчни, за да си обещае, че тя никога нямаше да го получи по този начин. Само не разбираше, защо винаги искаше да се отдаде на тези, които най-малко го ценяха. Никога нямаше да има всичко с някоя като сестра й, но и никога нямаше да го боли така. Тя нямаше подобна власт над него, но и не я искаше.
- Ако трябва да съм честен - започа той със спокоен тон и присъщата за него усмивка - и аз се чудя, как може да си повярвала, че сме имали връзка ... - молеше се да я боли, така както и нея. Искаше да я боли неописуемо.
Все пак не каза нищо повече. Имаше някакво самоуважение и това беше единственото, на което нямаше да й позволи да посегне. Просто й обърна гръб, като се настани на бюрото си и извади бутилка уиски от шкафчето. Чаша не му трябваше. Само бутилката и тишината. Цяло лято беше така, заради "нея", а сега и цяла вечер заради малката. Проклети да са тия жени. Сякаш ги избираше на конкурс за най-морална сърцеразбивачка.

Можеше да се каже, че от една страна му беше забавно. Връзваше се толкова лесно и това, че не можа да му остави последната дума и да си тръгне, накара победоносната усмивка да изгрее на лицето му. Всичко останало му беше просто мъгла. Чуваше я, разбираше думите й, знеше за какво му говори и все пак не възприемаше. Единственото, коеъо имаше значение сега, бяха жестовете й, а колкото и да го обиждаше, в неговите очи те казваха само едно - не мога просто да се обърна и да си тръгна. Затова без да влага много мисъл, я сграбчи за крехкото кръстче, повдигна я с лекота и я постави на бюрото си. Още преди да се е осъзнала и размрънкала, както праврше винаги, се изправи и се надерси над нея, поставяйки нежно ръце на коленете й, като ги плъзна бавно нагоре по дължината на бедрата, очаквайки някой шамат.
- И друго можех да разбия, ако не се беше правила на много свенлива - напомни й той с ехидна усмивка, но тонът с който продължи, беше по-груб - Само че понякога забравям колко сте велика, госпожице. Един глупав старец като мен не е достоен за вашите устни.
Нямаше как да не забележи подигравателния му тон, но нима лъжеше, тя все му напомняше колко отвратителен беше и как я отблъскваше. Нима той трябваше да се промени, за да е с нея? Е, това нямаше вече значение. Една любов имаше и тя се намираше в ръката й, затова примирено издърпа бутилката и я дари с най-отдадената си целувка.

Първоначално уплашена Каролина се загледа в очите му. Тя някак си пропускаше думите му покрай ушите си,но тъпата болка си оставаше там. Тя изръмжа когато той взе бутилката от ръката и,но сякаш можеше да наплави нещо. Всики път щом тя се окажеш толкова опасно близко до него сърцето и объркваше ритъма си, съзнанието и спираше дафункционира и дума не можеше да става за трезва мисъл.
- Сякаш ти би спрял. Това ти харесва, да имаш жените в краката си...сигурно би бил много щастлив, ако аз лазех на колене пред теб,както сестра ми. Нямам думи.... -изрече тихо тя и прехапа устна отново, гледайки към пода.Мозъкът й нашепваше да  си върви,но краката и не искаха да помръднат,а сърцето й не искаше да я пусне и тя просто се загледа в лицето на Старк.
Смесица от чувства я завладяваха докато гледаше лицето му,но явно някое от тях е било по-силно от другите тъй като тя докосна бузата му и я погали.
-Винаги съм си питала...какво имат те, което аз нямам..,но може би предпочиташ лесните момичета...не знам. И все пак ме боли да те гледам с тях. - тя отпусна река, въздъхна тежко и погледна към пода.

Това ли я тормозеше? Доста дълго се бе чудел какъв е проблема и защо всеки път бе все по-объркана, но сега вече му стана ясно или поне малко се поизбистри цялата картина. Може би в нейните очи той беше толкова недостоен за нея, колкото и тя за него. Но защо не го беше попитала вече? Май наистина не разбираше - щеше да й отговори, щом това искаше.
Но първо се наведе толкова близо над нея, че тя можеше да усети горчивия вкус на уискито по устните си.
- Имат смелостта да ме погледнат в очите и да ми кажат какво точно искат от мен - прошепна той бавно, като ръцете му спряха да се изкачват нагоре, точно на ръба на полата й.
Това беше отговора на всичко - правеше всичко, стига да го помолиш с усмивка. На красиви момичета бе трудно да се откаже, а за него направо невъзможно. Затова и се закачаше с всяка, която бе готова да му отвърне със същото. Затова и се бе отдал през последната гпдина само на една. Защото го бе погледнала с онзи невинен поглед и го беше помолила да е нейн. И щеше да направи същото с момичето пред него, ако поне веднъж му беше казала какво иска. Не можеше ли за секунда да преглътне гордостта и да му сподели желанията си?

- Ами,ако тава което искам далеч е е морално? - попита тя, като знаеше много добре миналото му. О,да той бе мъж който можеше да задоволи всеки един женски каприз, а тя бе малката легла която веднъж опипваше члена му с крака...затова сега тя си позволи да се притисне към него и да се загледа в очите му. - Ти знаеш какво искам...,но искаш да то чуеш от мен нали?
Тя пое дълбоко въздух и усети аромата му който започваше да пропива в кожата и. Без дори да осъзнава Каролина се надигна леко и преглъщайки всички протести на тялото и умът си тя вплете пръсти в косата му и го целуна страстно. Тялото й пламна от желанието и я ицпепели, а тя жадно се притисна към нега,но това не трая дълго и тя се отдръпна покорно сядайки на бюрото.
- Искам да си само мой...аз да бъда тази, която да те кара да стенеш и да бъдеш още по-голям и по-голям...аз да бъда тази до която ще лежиш и която ще гледаш..,но искам твърде много нали?

Естествено, че искаше да го чуе. Не можеше цял живот да гадае какво точно иска и кога го иска. Беше различна от другите момичета, които просто се отдаваха на желаният си, тъй като редовно премисляше. Очите й издаваха това, което чувстваше, а не това в главата й и така правеше нещата за него още по-трудни. Но ето, че беше по-смела, отколкото очакваше. Реши първо да му покаже, което не бе много правилно от нейна страна, тъй като беше наистина трудно за Старк да я слуша и разбира, след подобна целувка.
Проклинаше я. Как можеше най-накрая да го целуне, след като тъкмо си бе обещал, че няма да й даде нищо. Искаше му се да я отпрати, дори му се искаше да я разплаче, но не можеше да се насили. Усетил вкуса на устните й за първи път, Тони вече беше опианен и искаше още. Зениците му се разшириха от възбуда, кожата по ръцете, врата и гърба му наструхна, а мъжкото му достойнство отново се надигна, изпъвайки максимално панталона му.
Без да се замисля, премести едната си ръка на кръста й, придърпа я грубо към себе си и притисна нежното й тяло в своето, така че много добре можеше да усети колко се беше втвърдил. Устните му се впиха мигновено в нейните, като езика му се заигра между тях. Имаше чувството, че щеше да я смачка, ако я притиснеше още малко, но просто не можеше да й се насити. 
И все пак спря в един момент, опря чело в нейното и задиша тежко. Въздух не му остана от тази целувка, но не въздух искаше, а устните й. Най-накрая я погледна, без да се отделя от нея, без да й позволява да се отръпне. Свят му се зави от това дългоочаквано удоволствие,  а очите му станаха отново онези горещи зрънца тъмно кафе, които я гледаха с всичката любов, на която бе способен.
Думите в този момент му се видяха излишни.

Ето го и въпросът, който му се искаше да заобиколят, но това нямаше как да стане. Не знаеше как да й каже, че не беше готов ... знаеше какво иска от него и все пак му дойде малко неочаквано. Не защото не познаваше желанията й, а защото не вярваше, че някога щеше да му ги сподели. И все пак дойде този момент и той се почувства длъжен да подходи възможно най-внимателно, опитвайки се да не я засегне. Трябваше да й признае смелостта и да я оцени, ако не заради друго, то поне за това, че го бе направила от любов. Затова й се усмихна и я целуна съвсем леко и невинно, преди да отдръпне лицето си от нея, така че да вижда добре реакциите й.
- Каквото желаем - отвърна спокойно и отмести един кичур назад, откривайки лицето й - Всичко ще е както преди, само че сега няма да се притесняваш да ме целуваш и да ме докосваш, а след време ... ами просто ще видим на къде ще потръгнат нещата.
Беше готов ако не друго, то поне да опита да й даде това, което желаеше, но не беше от хората, които скачаха с главата напред. Въпреки, че не се познаваха от скоро, това беше нещо ново за тях, особено за нея и не искаше да прибързват. Щеше да й даде това, което желаеше, малко по-малко, докато не й омръзнеше. Не искаше да мисли така, но на Рейчъл й омръзна.
Въпреки всичко изгони лошите мисли, подхвана я под брадичката и отново се наведе. Отстрани изглеждаха като двама тийнейджъри, които разменяха сладки невинни целувки и за момент Старк се почувства точно така.

Това вече не беше честно! Какво се очакваше да й каже сега. Може би трябваше да й отговори с "Не", да я увери, че нейните ласки са единственото удоволствие за него, но не искаше да я лъже. Тя го караше да се чувства различно, носеше му много по-голяма наслада, отколкото предполагаше, но седмокурсничката знаеше много добре какво прави и как да го прави. Не за първи път се забавляваше с нея и тя определено знаеше как да го задоволи, но реши това да й го спести. А и с тези ласки го караше да забравя за сестра й. Имаше пълното му внимание, нещо с което малко момичета можеха да се похвалят.
- Ще излъжа ако го отрека - призна той, но нямаше какво повече да каже по въпроса.
Не възнамеряваше да я пришпорва, дори не възнамеряваше да иска. Вярно, че бе минало много време, но тя най-накрая му бе казала какво иска, така че рано или късно щеше да му каже отново. Не че се хвалеше ... добре де, може би малко се хвалеше, но със страстта, с която я целуваше, нямаше да издържи много, преди да поиска повече. Но сега не му беше нито времето, нито мястото, затова най-накеая се отдръпна от нея, опитвайки се да пренебрегне факта, че на бюрото му седеше сладка ученичка, която чакаше да си поиграе с нея.
" Не! Стегни се!"
Бръкна в панталона и направо под бельото, за да изправи войника си, така че да не издува толкова панталона му, но ако се загледаше, все още се виждаше, че беше възбуден.