Кай седна на тревата и се облегна на едно от огромните дървета, които заобикаляха езерото. Започна да върти между пръстите си малката бяла кутия. Знаеше, че това с нищо не му помага, дори напротив. Беше и отвратителен мъгълски навик. Но вече беше привикнал. А навиците трудно се изкореняват.
Може би ако все пак не се будеше всяка нощ и можеше да спи нормално поне от време на време това нямаше да му е такъв проблем. Онова лице. Цялото в кръв. Кай просто не можеше да си го избие от съзнанието и тази проклетия го преследваше дори в сънищата му. Може би просто му трябваше едно заклинание, което да изтрие спомена. Но това беше прекалено лесно решение.
Изправи се, подритна един от заобикалящите го камъни, сякаш той му беше виновен и извади една цигара от бялата кутия. Тъкмо щеше да я запали, когато чу стъпки. Никой не идваше тук по това време. Беше забранено за учениците, а учителите явно просто предпочитаха удобството на замъка.

Погледът му спря върху момиче. Определено я беше виждал и преди и знаеше, че е от Грифиндор, но само толкова. Не можеше да се пропусне факта и че беше едно от красивите лица в замъка. Кай вероятно нямаше да й каже нищо, но тя застана точно пред него и кръстоса ръце пред гърдите си, а после започна да му изнася лекция, че излизането от общата стая по това време и пушенето били забранени. Справяше се доста добре. Убедително, заплашително и дори ако ставаше въпрос за някой заек, то той определено би потънал в земята, че са го хванали в нарушение. Дезарио почти щеше да й повярва. Ако не бяха ъгълчетата на устните й, които едва забележимо се бореха с усмивка. Отново започна да духа лек ветрец, при което мантията на момичето се повдигна съвсем лекичко и за част от секундата се видя малко от оскъдната й нощничка. Интересно.
Кай реши,че определено това е по-добре от мрачните мисли, които го бяха обзели. Защо да не си поиграе с нея на нейната игра? Той сложи цигара зад ухото си и се усмихна на момичето, след което пристъпи още малко по-близо до нея. Хвана ръцете за китките й и ги махна от позицията им. Сега бяха между тях двамата. Пусна я и каза:
- И това ако не е доброто момиче на Грифиндор. Да знаеш, че не ти отива така. - Кай имаше предвид кръстосаните ръце и занеше,че тя го е разбрала. С едно бързо движение той взе цигарата си я запали, след което отново вдигна очи към нея - Искаш ли?
Тя му хвърли почти обиден поглед. Как би могъл да си помисли,че тя ще иска нещо такова. Значи искаше да продължи с игричките. 
- И какво ще стане когато отидеш и ме натопиш на ръководителя на дома ми? Да не би нощите ти да станат по-малко безсънни? - той й намигна и отново се обърна към езерото.

Кай си представи госпожица Грифиндор с някое от онези костюмчета. Вероятно щеше да си е съблазнителна гледка. Но пък Дезарио беше напълно наясно какво би й отивало повече, както тя постави въпроса. Той изхвърли каквото беше останало от цигарата му и прибра остатъка в долнището, с което беше. За разлика от нея не носеше мантия, а само обикновена мъгълска тениска и суичър върху нея.
Седна на тревата до момичето и с лека насмешка каза:
- Мъгълски костюмчета за Хелоуин? Мен ако питаш без тях ще ти отива повече. - "без нищо изобщо, най-много", довърши той на ум.
Не очакваше, че лекцията за цигарите ще продължи, но след погледа, които му хвърли когато й предложи, може би не беше най-изненадващото нещо. Кай беше пределно наясно каква вреда нанасяха цигарите на тялото му и без госпожица Грифиндор да му обяснява. Въпросът тук не беше липса на информация. Може би имаше нужда той да й обясни някои неща по въпроса.
- Повярвай ми, с всички тези хормони в момента желанието ми за секс не може да бъде понижено и от стек на ден. Винаги мога да демонстрирам. - засмя се тихо той - И без това нощите ти са безсънни - поне да има хубава причина за това.
Сега вече се засмя гръмко. Харесваше му да я дразни, а последните няколко изявления най-вероятно щяха да ударят точно в десетката.
Помъчи се да се сети още нещо за нея защото беше сигурен, че я е виждал доста пъти, но единственото което се сещаше за нея беше, че е от Грифиндор. За да се доближи още малко до изпросването на плесница реши да добави още нещо:
- И между другото, преди да се съгласиш, мисля, че е редно поне да знаем имената си. Аз съм Кай.
Впери поглед в лицето й в очакване на реакцията й като същесвременно се подсмихваше лекичко.

Кай трябваше да си признае,че това с ноктите не му действаше добре. Да не говорим за гледката под мантията. Момичето определено знаеше какво прави,но Дезарио нямаше да й остане длъжен. Той я придърпа и тя се озова седнала в краката му с лице към него.
- Знаеш ли, Емс, доста момичета биха искали в момента да са на твое място. Имам доста голям избор кой да задоволи желанията ми. Обаче сега никое от тях не е тук.
Тя го гледаше безмълвно. Само няколко сантиметра ги деляха. Кай обви едната си ръка около кръста й и я придърпа така,че телата им вече бяха прилепени едно в друго. Повдигна свободната си ръка и с показалеца си погали долната й устна, като по този начин разтвори лекичко устата й. Емили все още беше безмълвна. Кай се махна ръката си и се наведе още малко към нея. Устните им почти се докосваха. Дезарио почти я беше целунал когато изведнъж рязко се отдръпна и отново имаше няколко сантиметра между тях.
- Извинявай, какво казваше? Май беше нещо за задоволяване или беше за изпълняване на желания? - придаде си заинтересован вид и отново измъкна малката бяла кутийка от джоба си - Може да се отровя още малко докато ми развиваш теорията си.
Чакаше с нетърпение реакцията на Емили. Цялото това нещо искрено го забавляваше.

Още съвсем малко му трябваше да не може да се стърпи. Емили св движеше по много тънък лед и Дезарио вероятно щеше да я награби още при следващия й такъв ход. За късмет тя се отдръпна и се загледа в небето. Между дръпките Кай й хвърляше погледи. Не можеше да се сети скоро да е виждал такава комбинация от красота и сексапил. 
Той загаси остатъка от цигарата си и прехапа устни. Наистина доста му се искаше да й се нахвърли. Обаче в същото време искаше да си поиграе още малко. Очевидно и на нея й харесваше така.
След малко обаче Емили започна отново да говори за цигарите. Приципно Кай нямаше против всеки да си има собствено мнение, но натякването му дойде малко в повече. Не му трябваше много, за да се ядоса и все още не можеше да се владее напълно и да не го показва. 
Както си стоеше отпуснато и спокойно стойката му се стегна и се изправи от мястото си на тревата. Обърна се към Емили. Погледът му беше напълно различен отпреди няколко секунди и всеки нормален човек би бил поне малко стреснат от сегашния му вид.
- Емс, знам,че в Грифиндор не си падате гении на мисълта, но все пак, премисляй малко нещата преди да ги кажеш. - не викаше, гласът му беше тих и равен, спокойно можеха да те побият тръпки от него - Толкова ли си ограничена,че не можеш да си представиш, че не всички живеят в розови замъци? Случват се лоши неща, хората намират начини да се справят с травмата от тях по различен начин. И познай какво...някои развиват вредни навици.
Нарочно й говореше все едно обяснява на бавноразвиващ. Искаше да я раздразни както тя беше успяла да го ядоса.

През тялото на Кай премина гневна вълна. Как си позволяваше да му удря шамари? За коя се мислеше? Тръгна към нея и я хвана за лакътя. Издърпа я от мястото където беше легнала на тревата и я завъртя така че да е с лице към него.
- Какво си мислиш, че си позволяваш? Не съм някой глупав грифиндорец, който ще ти търпи...- Кай млъкна по средата на изречението.
Пред очите му изплува картина как удря Емили. Не само как я удря, а дори как я пребива. Навсякъде имаше кръв, а момичето го умоляваше. Изведнъж той се беше превърнал в баща си, а на мястото на Емили стоеше майка му. Вече не бяха край езерото, а в къщата на хиляди километри от тук. Анджела го молеше да спре. Не, молеше баща му...или беше Кай? Дезарио не можеше да определи. Погледна надолу към ръцете си. Бяха целите в кръв. Това не можеше да се случва. Беше се превърнал в чудовището, на което си беше обещал, че никога няма да прилича.
Изведнъж отново се озова при езерото. Все още стискаше лакътя на Емили с едната си ръка, а другата беше във въздуха сякаш се готвеше всеки момент да я зашлеви. Или вече го беше направил? Пусна я като опарен и се отдръпна от нея. Заби юмрука си в дървото до нея и най-вероятно го разкърви, но не му пукаше достатъчно,че да погледне. Обърна се към водата и започна да плиска лицето си. Надяваше се,че ледената вода ще му върне здравия разум.

Кай спря да се плиска с водата и гледаше безмълвно как Емили разкъса мантията си и почисти кървящите му ръце, а после ги превърза. Все още не осъзнаваше напълно какво се случва и гневът не се беше махнал изцяло. Може би наистина след всички простотии вече беше напълно побъркан. Сега идеята да се разкара от това място наистина му изглеждаше още по-привлекателна защото знаеше, че не може да се контролира,а малко по-малко осъзнаваше,че Емили не му беше направила нищо кой знае какво.
Чу въздишката. Емили каза едно просто съжалявам. Дезарио срещна погледа й. Видя, че поведението му определено я беше уплашило. Кой нормален човек не би се стреснал? Какво ли още беше направил през времето, в което не знаеше какво върши. Сега му се искаше да си удари сам един в лицето. Определено тъпа постъпка. Сега Кай трябваше да я накара да си тръгне защото не искаше наистина да я нарани. Не искаше отново да бъде груб с нея, но само така можеше да я накара да го остави, за нейно собствено добро:
- Не ти искам съжалението. - каза той, като се опитваше да звучи студено - По-добре се махай. Не ти трябва да се забъркваш с мен. Не за първи път удрям жена.
Последното беше лъжа. Никога преди не беше посягал на жена. Не беше сигурен дали е посегнал и на нея, но трябваше да е убедителен. Махна парченцата мантия от ръцете си и продължаваше да я гледа с онзи негов смразяващ поглед. Изчакваше реакцията й, като се надяваше да се е вързала на цялото представление.

Малко се подразни,че номера му не мина, но поне Емили наистина си тръгна. Но не тръгна към замъка...разбира се,че щеше да отиде в гората. Прииска му се отново да удари нещо. Поредната му гениална идея беше изпратила разстроено момиче само в гората по това време. Направо сам да я беше довършил. 
Реши да тръгне след нея. Не можеше просто да я зареже. Вече беше направил достатъчно. Чудеше се кога ли ще спре, но тя продължаваше и продължаваше да ходи. Най-накрая спря и се свлече до едно дърво. Кай беше на достатъчна дистанция, така че тя да не го забележи, но той виждаше всяко нейно движение. Когато забеляза сълзите, които се търкулнаха по бузите й се почувства отвратително. Никой не трябваше да вижда тази му психопатска страна. 
Трябваше просто той самия да се прибере и всичко да приключи вместо да й разиграва сценки. Но не искаше да я оставя по това време с толкова опасни същества. Но пък, ако се замисли, той самия също беше опасен за нея. Не знаеше кое е правилното нещо да направи. Затова просто реши да действа без да мисли.
За секунди вече беше при нея. Гледаше я без да казва нищо, а тя се правеше, че не забелязва. Докато накрая не й свърши търпението и не каза:
- Какво?
Кай седна до нея.
- Знам,че си смела и така нататък, обаче в гората има и по-опасни от мен същества по това време. Не искам смъртта ти да тежи на моята съвест, затова най-добре просто да се върнем при езерото.
Отново прозвуча като пълен задник, но просто си беше такъв и трудно можеше да се промени.

- Знаеш ли? Ти нищо не знаеш за мен освен името ми и от кой дом съм! Така, че не го казвай никога повече. А и нали искаше да те оставя сам. Реши най накрая аз не съм безчувствена играчка!
 Докато продължаваше тази изпълнена с уж гняв реч грифиндорката го гледаше в очите и се опитваше да сдържи останалите сълзи които искаха да напуснат очите й. Знаеше, че той е прав и че има какви ли не страшни създания тук нощем но просто искаше да остане сама и да помисли над всичко което се беше случило досега. Въздъхна отново, въпреки че все още изпитваше несигурност около момчето се приближи съвсем малко до него. Чувстваше се малко по защита до него. Въпреки че ако пред тях се появеше планински трол шансовете им за оцеляване еми не бяха много големи но това друг път. Беше готова да добави още някакъв хаплив коментар и тайно да се наслади на факта че е тук когато от сенките се чу странен звук приличаш повече на щракане. Щом чу шума Емили просто се вцепени. Въпреки че не го беше чувала отдавна още го помнеше. Помнеше и ужаса от първата среща с конкретния виновник за този шум. Моментално се дръпна назад озовавайки се в ръцете на момчето. Цялата почна да трепери и всяка следа от смелостта й беше изчезнала. Преглътна и каза треперейки.
-  Да се махаме преди да са се появили..
Но преди да успее да си довърши изречението от мрака се появиха няколко огромни почти 3 метра паяци които се насочваха бавно към тях.

УНа Кай му се искаше да й обясни, че не е тук защото умира да й прави компания, а за да не е сама в гората. Но всъщност сам не беше убеден до колко това е вярно. И май викането му дойде малко вповече за една вечер. Тъкмо си мислеше да каже нещо по въпроса когато от сенките се чу щракане. Емили подскочи като ужилена и попадна право в ръцете му. Можеше да усети, че цялата трепери. Момичето предложи да се махат преди някой да се е появил, но още преди да довърши изречението си пред тях застанаха 3 огромни акромантули. Не изглеждаха съвсем в настроение за приятелски раздумки.
Кай инстиктивно превъртя Емили така че да в зад гърба му и трескаво започна да бърка в джобовете си за магическата си пръчка, като не изпускаше от погледи огромните паяци, които вече бяха само на няколко метра от тях. Най-после пръстите му намериха пръчката. Обърна се и каза на Емили:
- Бягай! Езерото..
Не можа да довърши защото усети неприятно движение на сантиметри от крака си. Отново се извъртя напред и вече беше лице в лице с триметровите любимци на Хагрид. Опитваше се да вложи всичките си усилия да се сети какво беше чел за акромантулата. Единсветното, което изплува в съзнанието му беше светлина. Нямаше избор вече трябваше да направи нещо:
- Лумос! - извика той.
Първоначално трите същества се изненадаха и спряха действията си, но ефектът беше прекалено минимален. Трябваше му нещо по-силно:
- Лумос Солем! - отново извика Дезарио.
Това явно ги уплаши и трите гигантски паяка започнаха да пристъпват назад, към мястото откъдето бяха дошли. Кай реши, че е приключил с тях и се обърна да види какво става с Емили.

Отново всичко се случи прекалено бързо, появата на огромните паяци, в следващия момент се озова зад тялото на Кай, който й повтаряше да се маха и да отиде на езерото. Но краката й отказваха да помръднат. Все едно бяга пуснали корени на това място. Колкото и да се опитваше да помръдне не успяваше а и как да помръдне. Не знаеше дали Кай, ще успее да се справи сам с тези противни създания. Гледаше изплашено докато той замахваше с пръчката си и изреждаше заклинания които отблъскваше. Съвсем скоро хищните паяци които Хагрид би описал като "любящи" и "игриви" едва ли не като малки кученца, грифиндорката прегърна силно арогантното момче и се сви като малко изплашено момиче.
- Добре ли си? Нали не ти направиха нещо?
 Вече можеше да се движи и огледа тялото на момчето за каквито и да е било наранявания причинени от паяците, личеше си, че няма такива но просто искаше да се увери. От край време не обичаше тези създания. От край време направо през целия си живот. Като малка една отровна тарантула я беше ухапала и се наложи да я водят в мъгълска болница и да й бият противоотрова а също така и да стои цяла седмица на легло. Въздъхна и го пусна, не искаше да му досажда а и едва ли той си бе представял вечерта му да мине в спасяване на момичето което му беше зашлевило шамар.
- Хайде да отидем до езерото не ми се стои тук.

В този момент Емили най-неочаквано го прегърна и започна да го разпитва дали е добре. Кай стоеше без да казва нищо и без да знае какво да прави с ръцете си. Тя се отдръпна и започна да го оглежда. Това пък защо? След малко Дезарио размисли и установи, че тя вероятно е проверявала дали е ранен.
Грифиндорката предложи да се върнат отново при езерото. Кай веднага се съгласи. Направи жест с ръка да ходи пред него. Искаше да е сигурен, че няма някой от огромните паяци да се върне, Емили очевидно беше ужасена от тях. Пък и тук се навъртаха и по-страшни същества. А и освен
всичко друго гледката си я биваше.
Бързо стигнаха отново до предишното място. Кай се подпря на едно от дърветата и се загледа в Емили. Момичето едва забележимо трепереше. Първоначално Дезарио си помисли, че е все още заради случката в гората, но след малко осъзна, че е по-вероятно да е от хладния вятър и факта, че беше скъсала мантията си да го превърже. Извъртя очи при мисълта колко изтъркано беше това, което се канеше да направи. Отиде при Емс и съблече суичъра си. Обви го около момичето. За целта беше на сантиметри разстояние от нея. Все пак трябваше да има и нещо хубаво тази вечер. Без повече да мисли, говори или играе игрички се наведе и я целуна.

На Емили явно първата целувка й хареса, защото след няколко секунди тя самата си потърси втора. После се намести в скута на Кай като междувременно говореше нещо. Обаче Дезарио единствено можеше да следи устните й с поглед като хипнотизиран. Май хормоните и емоциите за една вечер му бяха дошли в повече и всичко това заплашваше всеки момент да избие на повърхността. 
Не чу и думичка от това, което момичето му говореше. Отново я нападна с целувки, като същевременно я претърколи, така че сега тя лежеше по гръб на тревата, а той беше над нея. Откъсна се от Емили за секунда колкото да си поеме дъх. Погледите им се срещнаха. Кай й намигна, след което се наведе към врата й. Това си му беше едно от любимите. Вероятно утре Емили щеше да може да се похвали със смучка, а освен това Дезарио беше почти сигурен, че чу съвсем тих стон. Може би все пак завършека на вечерта нямаше да е толкова лош.

Въпреки усилващия се вятър никой от двамата не усещаше студа. Явно бяха прекалено заети в своето занимание. Толкова заети, че не забелязваха колко близо бяха до самото езеро. Едно претъркулване беше достатъчно, за да се озоват в ледените води.
Когато Емили започна да го драска лекичко, Кай направо щеше да полудее. Определено вече панталоните му бяха болезнено тесни, а целувките, които тя оставяше по горката част на тялото му не помагаха. Дезарио освободи едната си ръка и я плъзна под оскъдната нощничка на грифиндорката. Кожата й беше гладка и топла и настръхна при допира му, вероятно защото ръцете му бяха студени. Преди да продължи, Кай понечи отново да смени позицията им, но на половината на движението двамата се озоваха в ледената вода на езерото. Вечерта продължаваше да ги изненадва с неочакван развой на събитията постоянно.

Ледената вода ги прекъсна за момент, колкото Емили да отбележи, че вината за падането е негова. Вместо да навлиза в нова караница, която беше много вероятна с неговите настроения, той реши просто да я накара да млъкне. Започна отново да я целува по врата, което имаше моментален ефект. Въпреки, че тялото му се виждаше отлично през тънката и светла мокра тениска, Емили реши, че тя не му е нужна и я запрати някъде във водата. Отново започна да използва ноктите си и Дезарио не можеше да се оплаче. Откъсна устните си от врата й и се насочи към устата за една страстна и продължителна целувка, която остави и двамата без дъх. Когато се отдръпнаха вдишаха дълбоко. Грифиндорката заяви, че иска да отидат някъде на по-топло.
Кай кимна и излезе от езерото, като след това й подаде ръка, за да стъпи на брега и тя. Определено това, че в момента единствената дреха, която имаше върху тялото си беше подгизнало долнище не помагаше, а ледения вятър още по-малко. Кожата му настръхна. Емили също трепереше.
- Определено отиваме в замъка. Обаче къде? В общите ни стаи? - Дезарио не беше убеден колко добра идея е това - Скачай. - промърмори той като посочи гърба си и приклекна леко.
По този начин и на двамата щеше да им е малко по-топло, пък и Кай нямаше нищо против тялото й да бъде долепено до неговото. Емили първоначално го погледна колебливо, но след малко го послуша. Обви ръце около врата му като внимаваше да не го души, а момчето хвана краката й. Тръгнаха напред и по пътя щяха да решат къде точно ще отидат.