Пролетната ваканция беше дошла, но всички ученици от 5,6 и 7 курс от Хогуорст нямаше да се прибират вкъщи за ваканцията. Щяха да останат в училището за да ходят да лагеруват в някаква горичка с цел да научат как мъгъли или по друг начин казано не магьосниците оцеляват без магия само със волята си и подръчни материали. Имаше ентусиазирани ученици които нямаха търпение да тръгнат но имаше и такива които бяха готови да дадат всичко само и само да не тръгват и учителите да не ги оставят в някаква затънтена гора с забраната да ползват магия освен в спешен случай. Афродита Найт бе една от малкото на които им беше все тая къде ще прекарат ваканцията си. Може би даже виждаше някакъв шанс в тази екскурзия. Шанс да прекара много повече свободно време с приятелите ли си. Надяваше се да я сложат в хижа с хора от Грифиндор или Рейвънклоу или Хафълпаф. Единственият представител от дома с символа змия с който се разбираше беше сестра й. Все пак кръвта вода не става... Нали!? Но тези решения се взимаха от директора и заместниците му. Те знаеха как да разпределят учениците най добра.. Нали така!? Щом влезе в Голямата зала метна раницата която носеше близо до мястото където седна на масата, пресегна се и взе чаша кафе която я спасяваше от дългата и безсънна нощ. Докато пиеше горещата ароматна напитка плъзна погледа си към масата на Слидерин търсейки още едно русо момиче което изглеждаше точно като нея с единствената разлика, че нейната униформа беше с зелено сребриста емблема, а тази на Афи беше златисто червена. По време на закуската директора стана прокашля се за да привлече стотици чифтове очи към себе си и изнесе обичайната си реч предупреждавайки учениците, че днес е деня на заминаването, че им е забранено магия и че ще бъдат разпределени по хижите още преди да тръгнат за да е по лесно. Но не спомена нищо за това дали всички в една хижа ще са от един дом.. Това малко притесни лъвчето но какъв беше шанса да я сложат в хижа с някой с който не се понасят... Е явно беше огромен, защото когато чу името си а след това и останалите с които ще бъде в една хижа се задави с кафето:
- В една хижа ще са: Афродита Найт, Тереза Грей, Теодор Нот, Джейкъб МакКуин и Джесамин Ууд.
 След тези думи Афи остана глуха за всичко и всички останали. Познаваше едно от момичета Джесамин двете деляха една спалня и много тайни но другите три лица бяха от дома на сестра й. От тримата "късметлии" се беше запознала само с Джейкъб и то поради факта, че постоянно се заяждаха един с друг. Щяха да бъдат две дълги седмици в гората. Дано поне и останалите осъзнаваха, че искат или не ще се наложи да се търпят. Щом речта свърши приборите и блюдата изчезната което беше сигурен знам за учениците че е време да закарат задниците си към тази горичка. За щастие и улеснение щяха да пътуват с летекоди. Афи и Джесамин тръгнаха към една стара и счупена епруветка и след няколко мига стояха пред добре построена хижа където ги чакаха и съквартирантите им за следващите две седмици. Щом отвори вратата се оказа, че и о вътре е добре обзаведена. Семпло но добре. Русокоската се настани на дивана докато останалите четирима разглеждаха и се замисли. Тишината беше неловка и тягостна. Защо пък не изиграеха няколко рунда на някои игра може би истина или предизвикателство или пък шише. И за дете имаха хора но най важното за втората си имаха и две момчета. Вдигна раницата и извади от нея две бутилки с огнено уиски и една с водка. Обърна се и за да види дали всички останали са наблизо.
- Така и така ще останем две седмици заедно а тая тишина е способна да побърка и мъртвец какво ще кажеше за няколко рунда на истина или предизвикателство или на шише?

Моментът, в който трябваше да заминем. Не исках да тръгваме. Хогуортс си оставаше мой дом и не исках да се сбогувам с проклетата магическа пръчка, защото това беше моят живот. Когато домът "Слидерин" тръгна към Голямата зала, за да се приготви за заминаването(разбира се, само единици се бяха записали за това, защото повечето смятаха, че са магьосници, и си бяха прави, и че не трябва да се принизяват до мъгълския начин на живот). Бях се записал само заради едно-единствено нещо - трябваше да се върна на онова място, което винаги мразех, а така поне ще има с кого да си говоря и да прекарам времето. Вече бях навършил седемнайсет години и това означаваше, че мога да правя магии свободно. Дори и да се върнех на онова място, най-много да тероризирам хората, пък и "онези" може би щяха да ме навестят, за да приключа изпитанието. Както и да е. Наместих се тихомълком на обичайното място пред средния прозорец и хванах една препечена филийка.
- Както много добре знаете, днес ние ще изпратим 5, 6, 7 курс, за да могат да преживеят нещата, които не са си и помисляли - да живеят две седмици като немагични типове- извиси се гласът на директора - Но преди да започнем, искам да ви разпределим...
Бях на половината от препечената филийка, когато изведнъж се задавих. "Ще ни разпределят? Мислех, че всеки е за себе си и че само понякога ще се срещаме!" - заяви сигурният шепот в главата ми. Това означава, че е възможно да деля стая или хижа или палатка с някого другиго?! Или още по-зле - да деля стая или палатка с някой мътнород. Какъв позор! Надявам се да се падна поне с повече хора от моя дом, защото иначе другите не ги понасям. Хладнокръвните и студени очи се врътнаха и погледнаха с отвращение към масата на "Грифиндор".
- В една хижа ще са: Афродита Найт, Тереза Грей...
Ха, ето, че Тереза се падна с малката русалка. Колко интересно. Поне няма да съм при нея!
-...  Теодор Нот...- обяви директорът, който поглеждаше към своя дълъг свитък.
Ха, и Нот е с нея. Колко забавно! Радвам се, че няма да споделям помещение с онази малка дропла, която и без това ме изкарваше извън нерви, като се опитваше да се докаже на професор Вектор по Вълшебство. Ха, и без това я биех по всички категории. Малката мътнорода си мисли, че може да се състезава с човек от "Слидерин". Пфу, каква скука! Реших, че ще отхапя още една голяма хапка от закуската си, а това беше една голяма грешка...
- Джейкъб МакКуин... - зазвуча наоколо тембъра на професора.
В този момент се случиха много неща - момчето до мене бутна чинията си, на мене ми заседна нещо в гърлото, а на Афродитка явно и' приседна. Сестра и' ме потупа по гърба. Обърнах се и и' благодарих с усмивка, която показваше само жестокост. Хладният ми поглед се пренесе от едното лице на другото подобно. Кръвожадна усмивка се разля на лицето ми, а погледът ми разсичаше момичето. Завъртях леко пръчката си зад гърба и каната с тиквен сок се разля върху  мантията на малката русалка. Цялата маса на дома ми избухна в истеричен смях.
- Бъди по-внимателна, лъвче. Вие всичките сте изключително непохватни - провикнах се над виковете, които станаха дори още по-силни от преди. Вдигнахме се с онези от моя дом и тръгнахме към вратата, като бутнахме едно първокурсниче, което си беше изтървало пергаментите.
- Гледай къде вървиш, охлюв такъв! - смъмрих го и продължихме навън. Някакъв стар ботуш ни чакаше отвън и явно беше летекод. Докоснах го с досада на лицето и усетих дръпването като от кука. Озовахме се вече в хижата. Бутнах вратата и оставих багажа. Обърнах се да проверя дали останалите са там.
- Хайде, по- бързо.
Очите ми паднаха върху русокоската, която стоеше с някакъв алкохол в ръцете.
- Нали не искаш да кажеш, че всъщност ти пиеш алкохол? Момиченцето на професорите нарушава правилата, а?- жестоко измърморих и седнах на дивана.- Предпочитам да играем на нещо друго, което и на двамата ще ни хареса.
Очите ми засвяткаха и се доближих максимално близо до Афродита. Ръцете ми погалиха кожата на ръцете и'... Усетих как тя настръхна. Измъкнах алкохола от захвата.
- Например да изпием тези течности! Това би било най-забавно! - и другите пристигнаха при нас и те се настаниха. - Ти какво предлагаш? Шише или истина или предизвикателство?

Какво нахалство сама да издърпа бутилката с водка от ръцете ми. Не стига, че се оказах затворена в тази хижа точно този представител на дома Слидерин но и най нахално ми отмъкна бутилката с водка която имах намерението да си я изпия сама. Но нещо в докосването му и преди ме бяха докосвали момчета но пък чак да настръхна от това че са докосвали ръката ми досега не ми се беше случвало. Но за всичко си има първи път нали? Е да. Издърпах бутилката от безцветната спиртна течност, отворих я и надигнах без никакъв срам или свят бутилката за една голяма глътка която изгори гърлото ми. Усмихнах се леко и се облегнах назад на дивана а краката ми се озоваха в скута на досадника. Хмм ходеща табуретка може би щеше да му отива но за жалост нямаше такава професия. Все още.
- За мен няма много голямо значение, и за двете имам хора. Така че компанията да реши на какво й се играе.
 Докато останалите си говореха и подаваха бутилките с уиски се замислих за случващото се. Не знаех защо директорът беше постъпил така да ни сложи в една хижа като знаеше, че с драго сърце и аз и МакКуин щяхме да си спретнем дуел който да приключи с тежки наранявания заради които най вероятно щеше да наложи да с ходи до "Св. Мънго" в спешното му отделение където разбира се приемаха най лошите и тежки случаи. Преди бутилката отново да е изчезнала от ръцете ми отпих още една глътка и насочих отново вниманието си към останалите четирима.
- Е какво ще е хора?

  Трудно му е на човек, да повярва че петима тинейджъри могат да вдигнат същата врява която успяват да вдигнат петстотин всеки ден и всеки час от престоя си в замъка. След половин час викане се реши да е истина или предизвикателство. Подсмихнах се леко и погледнах с дяволит поглед нахалния лъх който ми беше отмъкнал водката.
- Истина или предизвикателство плъхчо?
Тъкмо да надигна бутилката за още една глътка и плъхът я взе отново най нагло от ръцете ми. Отново настръхнах цялата това беше невероятно. Защо по дяволите настръхвах така от докосването му. Дори не беше чак толкова секси. В сравнение с други представители на силния пол в училището. Събух високите обувки до дивана и отново наместих краката си в скута му. Мхм беше си цяло удобство.