"Готово" - рече си на ум Рок прибирайки току що написаното си домашно по история на магията. Оставаше му това по древни руни, но него щеше да го направи вечерта или на другия ден, т.е. неделя. Стана и отиде до прозореца на общата стая на Грифиндор и се загледа през него. Обичайната гледка на пейзажа и разхождащи се ученици. Виждаше се и Хагрид, който отиваше на някъде. А на момчето му дойде подобна идея. Да се разходи до Забранената гора. И веднага я изпълни. Което значи, че излезе от стаята, после от кулата и дискретно доколкото последното бе възможно, името на гората подсказва защо тръгна натам. Стигна до там и навлезе, обаче не отиде много навътре. Просто защото или още някой бе решил да влезе или излизаше. Откъде го разбра? От пукота на настъпена  и счупена клонка встрани от него. В предвид къде се намираше предпазливостта налагаше да провери кой или какво си има за компания. Оказа се Клое. Негова връстница и съученичка от Грифиндор.

Рок отпусна ръката си с магическата пръчка, която за всеки случай бе извадил, когато чу счупената клонка , но все пак не я прибра още. 
 - Реших да си направя малка разходка между преди  вечеря - спокойно отвърна момчето. Междувременно се опита  да се сети, какво  знае за Стокър. А то не беше  кой знае колко много. Да, вярно, караха общи часове, бяха се засичали в библиотеката, където нашето момче прекарваше не малко  време, естествено  по време на хранене и в общата стая, но извън това почити не бяха разговаряли. Част от причината за това беше у него. Напомням, че не бе сред най-общителните и разговорливи  хора. Впрочем като казах, че не знае кой знае колко за нея имам предвид поне официално. Неофициално може би пак толкова обаче не бих се заклел.  
 - И ти ли? - попита на свой ред

- Аха - кимна разбиращо Рок вървейки в близост, разбирайте няколко крачки до нея. - Може и да имаш  този късмет. .
 Като се има предвид мястото  на което се намираха думата "късмет" си бе сравнително точна. Е ако наричате късмет това да срещнете нещо, което може да реши вие да бъдете следващата му вечеря. Впрочем май съм ви споменавал, ако ли не сега е момента  повечето от предишните идвания на  Рок тук  минаха спокойно, включително срещи с някой от по-дружелюбните обитатели на Забранената Гора  Обаче повтарям и подчертавам повечето. Не всички. Имаше някой да ги наречем екстремни преживявания, но да чукнем на дърво се бе отървавал невредим, само с натъртвания и раздрани дрехи.
- Тоест да го имаме - уточни заобикаляйки едно храстче.

Денят тъкмо започваше,не бе минало много време откакто слънцето изгря и аз побързах да отворя очи.Знаех че днес ще е вълнуващ ден за мен.Станах от леглото и набързо се оправих,но в раницата си не сложих учебниците си,а провизи и други неща.Излязох от стаята все едно отивам за час и се запътих към изхода на замака,а слез това към забранената гора.Щом стигнах до нея зачаках да дойде един приятел.

Както обикновенно се успах, въпреки че съквартирантите ми бяха направили няколко опита да ме събудят. След заплахата да насъскам Ерик срещу тях бях оставен намира, докато една голяма лапа не се стовари на челото ми. Станах и видях, че не само изпускам началото на часовете, а и закъснявах за уговорка. Докато всички бяха в час се измъкнах от замъка и тръгнах към гората, където вече ме чакаше Алисън.
-Здрасти, успах се. Много време ли ме чакаш? - Корема ми изкърца и продължих. - Кажи ми че имаш идея къде отиваме и че носиш храна.

Доста време пчаках докато дойде Джеймс,но важно бе че дойде.Радвах се да го видя все пак е най-добрия ми приятел и зеадно си създавахме приключенията тук.
-Няма проблем за закъснението,но да вървим преди да ни видят.-тръгнах но спрях и казах:
-Взела съм храна и знам къде отиваме.Следвай ме.

Никак не обичах да следвам някой, но в случея го преглътнах. Алисън си я биваше в забъркването на каши, а и отдяавна не се бяхме виждали така че можех да я оставя да води. По-важното беше че е взела храна, защото никак не обичах да пропускам закуската. Погледнах я и казах
-е, какво прави тези дни?