Откакто Григор беше махнал проклятието си, тя бе върнала нормания си начин на живот и определено странеше от каквито и да е било връзки и чувства. След него това бе още по-надълбоко заровено и се беше обещала никога повече да не отваря тази котия, ако можеше щеше да я и изгори, но нямаше как затова се правеше че просто ги няма. Ноща бе сравнително топла за сезона, подухваше лех ветрец, а не отдавна бе и валяло. Тя бе излязла на нощна разходка, каквито  често обичаше да си прави когато бе далеч от Хогуортс и преградите му. Лондон имаше доста паркове за разходка, осветени места където имаше много хора, но тя предпочиташе крайните му части, където рядко се срещаха мъгъли. За нейно нещастие няколко пъти вече я бяха наказвали за изтезаване на мъгъли и вече трябваше да внимава, затова това място беше перфетно. Пътеките криволичеха наляво надясно и незнайно как тя се оказа на мястото където за първи път беше срещнала онзи черен магьосник..дори не искаше да му произнася името и за нейна изненада той беше там??? 
-ти какво, търсиш си нова жертва ли- попита леко ядосано тя. Как смееше да се появява отново тук,  трябваше да изчезне от тоя град, за негово добро разбира се...

Липсвала му била..Елодия не вярваше и на дума от казаното, та как можеше да му вярва след всичко случило се. Преди още да е успяла да усмисли казаното и видяното, Григор се нахвърли на целувка, сякаш това бе най-нормалното и очаквано нещо. В целувката му нямаше нищо животинско или натрапчиво както последния път, беше някакси мила... Какво му ставаше ту беше груб, ту мил сякаш не бе една личност, сякаш в него живееха двама различни мъже. Избута го от себе си, в момента не беше сигурна че иска прегръдките му. 
-Изобщо не те търся. Разхождах се, както се разхождах и в онзи проклет ден, когато се видяхме за първи път и явно съм достатъчно тъпа  да не си науча урока, че в гората се разхождат лоши чичковци, чакащи малките момиченца да се появят-отвърна му тя, а погледа и можеше да прониже и стоманена стена.  - Също така мисля, че бая трябва да си погоорим преди отново да се нахвърлящ на целувки. О и най-малкото мисля, че ми дължиш извинение.- Не знаеше какво ставаше, нито защо съдбата отново ги събираше, но това можеше да се окаже шанс за нея да си му го върнеше, даа все още не му беше простила..

-По-добре? Да по-добре съм и тъкмо живота ми започна да се нарежда по обикновенния си начин и ти пак ми се изпречваш, какво искаш пак да те приема в него?  Сгрешил си.- тя се отдалечи от него и се загледа в дърветата, клоните се полюшваха леко, сякаш танцуваха. Бяха красиви, много красиви в своята простота. Защо и отношенията между хората не можеха да са толкова лесни, а трябваше всичко да е толкова объркано, от една страна Григор който ту беше добър ту лош, от друга Мъри, който и той не знаеше какво прави...-Знаеш ли мисля, че трябва добре да ми изясниш каква съм за теб, защото нещо много ме объркваш, а откакто гривната я няма искам да ти каже, че не тая само добри чувства към теб.- И въпреки всичко ги имаше и тях просто ги бе заровила, а той явно искаше да ги  изрови

Дали от страх или дали защото го искаше, слидеринката остана сгушена в него. Усещаше аромата му и да си признае никак не и беше неприятно, напротив чувстваше се много добре в прегръдките му. Сякаш някой беше изтрил с магическа пръчица лошите им спомени и помнеше само моментите в къщата му, как цяла нощ седяха сгушени пред камината, как Григор си играеше с косата и, как сладко си бяха говорили и разбира се усмивката му..тази прекрасна усмивка, едва ли знаеше колко много му отиваше, правеше го много по-приветлив.- Лошите чичковци не се влюбват, те си остават лоши-гласът и беше едва доловим, но перфетно пасваше на обстановката. Дали да му повярваше, дали да се довереше, ами ако от ново решеше да си играе с нея, да я нарани..- Ще видим какъв си, ще видим..-след това се сгуши още по-силно в него.

-Гаджета-тя повдигна невярващо веждите си- Правилно ли чух?- Тя и гадже, тази мисъл и звучеше толкова нелепо..Е можеше и да изпитва няакви чувства..очевидно, но да бъде обвързана с някой..лауу, това никой не би го повярвал, беше толкова нереално, колкото бяха магьосниците за мъгълската измет.- Нека да не бързаме толкова-предложи тя, като леко се отдръпна стресната от него, но той побърза да я върне в обятията си-Предопреждавам те, ако решиш да се хвалиш, че сме били уж гаджета ще те заведа навечеря с татенцето, нали така правят гаджетата? Запознават се с роднините, а моетото татенце няма да е доволен, че мъж на неговите години чука дъщеря му-опита се да се пошегува тя, с надеждата Григор да се откаже от нея.- А и не е ли нужно първо да ме изведеш някъде на среща, може би вечеря, кино незнам и чак тогава да говорим за връзки. Не че нещо но ми звучи много стресиращо. Не би ли трябвало и ти да си стресиран, смятах те за подбен на мен. Не влюбващ се, не обвързващ се...незнам, обърках се

- Объркам съм,че точно в теб се влюбих,но.......слабост си ми! - погледна я в очите докато я държеше гушната в него.
Усмихвайки се я погали отново по косата нежно с ръка преплитайки внимателно пръсти по косите й.
- Разбира се,че ще те заведа на среща. - потвърди настоятелно той напълно обеден в думите си. - Осъзнавам,че за да сме заедно......аз трябва да се променя .....заради теб......аз да ме обичаш.....
Той затвори очи и опря чело в нейното като облиза устни и я притисна по-плътно към себе си.
- Налага се да правя жертви за теб......но съм готов на всичко да чуя магическите думи.
Целуна я страстно с устни искайки да вкуси от нея така все едно пиеше вода и бе прежаднял.