Това беше големият ден. Неп цяла година беше чакала да си покани гости за рождения си ден, и когато Морис, Арън и Кристоф най-сетне и разрешиха, тя не можеше да свари да търчи за сова и за пергамент.

покана:

Глупаво момиче.
***
Студ. Мрак. Ти тичаш. Тичаш, тичаш, тичаш, но колкото и да бягаш, не можеш да избягаш от мрака. От себе си. Но упорито продължаваш да опитваш. Мракът и студът обаче те настигат. Ускоряваш. Но и те ускоряват. Не можеш да се скриеш от тях. От себе си. От тъмнината. Накрая просто спираш. И какво значи това?
Кошмар.
Ужас. После кошмарът се променя.
Пищящи деца, сирени, червени и сини светлини светещи наоколо, хора тичащи насам и натам, в опит да избягат, навсякъде паника, параноя и смут.
Хаос, страх и гняв. Всичко се беше случило наведнъж и беше спряло. Цялото време бе замръзнало а в центърът на всичко това стоеше Непета, и гледаше със широко ококорени очи цялата тази бъркотия. Всичко в нея се обръщаше докато виждаше цялата тази беда.
Беля. Пагубност. Тишина.
Изведнъж всичко утихна. После без предупреждение се чуха изстрели. Много изстрели, като с картечница. Може би две, или три.Хората продължаваха да бягат като ято гъски, които все още неориентирани, излитат при първия изстрел и намират смъртта си.
Едно. Две. Три.
Кръв. Трупове. Смърт.
И гласовете. Още гласове. Гласове на живи, мъртви, убийци, убити. Всички крещят едно име.
Непета...
***
Лейджън не разбираше кошмарите си, но се стараеше да не показва колко я беше страх от тях. С високо вдигната глава, тя уверено нареждаше на тримата върколаци как да подредят къщата и да изчистят всичко наоколо, за да може всичко да е идеално, когато приятелите й дойдат.
Постройката, в която Коти живееше едва ли можеше да се нарече точно....ами къща. Беше начупена и с много балкони-поне по три на всеки от четирите етажа, всеки в различен цвят и форма. Отделно всяка стена на къщата беше с отделна мазилка и шарка, а прозорците бяха във всякакви форми и размери. Покривът от едната страна беше триъгълен, от другата квадратен, а керемидите бяха кръгли. Най отгоре, кат самотна кула на изключително откачен замък, се извисяваше един двуметрова комин, на който се рееше знаме-лична изработка на русокоската.
В деня на рождения й ден, Лейджън не я свърташе на едно място. Тя кръстосваше около двора на къщата си(който пък беше пренаселен с говорещи цветя и все едно беше градината от Алиса в Огледалния свят)още от ранна утрин, и разгонваше котараците, които и се вряха из краката. Чакането я убиваше.
Глупаво момиче.

Везувиус крачеше по улиците на Годрикс Холоус , носейки празнично опакована книга в ръцете си.Той се бе запътил към къщата на Непета Лейджън , единствения му приятел в Хогуортс и може би първия в живота му.Мдаа , за четири години в Хогуортс той не си бе намерил много приятели , но и това беше нещо , все пак да не забравяме , че преди да дойде в училището за магия , единствените му приятели бяха родителите му.
Март Везувиус беше едновременно и щастлив , и много притеснен.Щастлив , защото за първи път беше на рожден ден на някой извън семейството му , а за да те покани някой на рожденния си ден , ти трябва все пак да означаваш нещо за него.Нали?А притеснен бе , защото , както казах , това беше първия път в , който той отиваше на чужд рожден ден.Много хора ли щеше да има там?Ох , колко го притесняваха непознатите.Ако има много хора , това означава , че вниманието на Непета няма да е съсредоточена само върху него.Не беше изключено дори въобще да не му обърне внимание.Тогава той щеше да изглежда като самотен идиот , какъвто всъщност беше възможно да е.На няколко пъти , от срам или от страх и аз не знам , на Везувиус му се прииска да се върне обратно , но пък тогава Неп можеше да му се обиди и той рискуваше да загуби единствения приятел , който някога е имал."Съдбата обича смелите" казваше си на ум Марти  всеки път , когато се появяваха някакви съмнения в главата му и така продължаваше.
Другото , което го притесняваше е начина по , който ще поздрави Непета.
-Честит рожден ден , Непи - каза на глас за да чуе как звучи.Но му прозвуча някак пресилено.Притеснението сякаш беше променило гласът му.
-Здравей , приятелко.Тука ти нося едно подаръче... - пробва Март , но и това не му прозвуча много добре.Непета го познаваше и знаеше , че да говори така , не беше в стилът на Везувиус."Трябва да се оттърся от притеснението" мислеше си Марти.
-Ех , ако има магия за премахване на срама ,тогава трябва непременно да я науча - каза си тихичко на глас Марти и леко се усмихна.
Докато се бореше със своя срам , Везивуис не усети как стигна до къщата на Лейджън.Тя беше точно такава , каквато му я беше описала Неп."Най-шантавата къща на света" помисли си Март.Беше асиметрична в пълния смисъл на думата.Може би в тълковния речник като пример за асиметрия , трябваше да бъде сложена точно тази къща.Къщата , обаче , изглеждаше страшна в очите на нашето момче.Не толкова самият лик на къщата , колкото това , което му предстоеше вътре в нея.Той си пое дълбоко въздух и си каза:
-Настъпи мигът на истината - след което направи няколко крачи и се спря.Отново се притесни.Беше го страх от неизвестното.Сякаш съзнанието му искаше да отиде там , но тялото отказваше."Хайде бе магаре , съдбата обича смелите.Да става каквото ще става" каза си на ум отново Марти и сякаш срамът се изпари.Може би това бе магията за премахване на срама и най-якото бе , че за тази магия не му трябваше нито пръчка , нито заклинание , а само някоя надъхваща реплика.Ха-ха.Така скромната личност на Март успя моментно да пребори притеснението и да се запъти към входа на тази странна асиметрична къща на семейство Лейджън.Когато най-накрая присъпи до вратата на къщата , той....почука на нея.

Момчето дори не разбра какво го връхлетя.
Още щом малката Лейджън го фиксира с погледа си от третия балкон на четвъртия етаж, тя изпищя като банши и хукна по-бързо от ракшаса демон, подгонен от гневна тълпа, и като вихър премина по стълбите, помитайки всичко по пътя си(включително Арън, Морис и Кристоф, и няколко от квартирантите), докато продължаваше стремглавия си бяг.
-Непета, по-бавно, момчето няма да избяга!-подвикна й Морис, но тя вече бе минала половината етаж, а Арън до него изсумтя, че това може би е възможен вариант(нормално беше да бъде ядосан, след като русокоската бе съборила таблата с напитките от ръцете му докато се щураше бясно надолу)
Стигна от стаята си до приземния етаж за няма и пет минути си рязко спря пред вратата, колкото до са поеме въздух и да оправи разрошената си прическа, давайки му време да почука.
Вихрено отвори вратата, а тя горката изскърца заплашително, готова при още две такива отваряния да се изкърти от пантите, и буквално смачка тъмнокосия си приятел в прегръдките си(адреналин, братче):
-Марти, Марти, Марти, Марти, Марти!
Когато най-сетне реши, че момчето има нужда от въздух го пусна рязко(докато на лицето й бе изписана усмивка тип Джокера) и реши най-сетне да го покани вътре.
Отвътре къщата изглеждаше още по-откачено, отколкото отвън.
По средата на стаята, която бе по-голяма отвътре навън, стоеше коледна елха, украсена подобаващо, при все че бе средата на лятото, а около елхата валеше съвсем истински сняг незнайно откъде. По паркета на цялата стая бяха издълбани от ония кръгове в царевицата, за които се смяташе че били дело на извънземни, а по целия таван и по стените(които меняха цвета си) бяха налепени панделки и други различни джиджафи, а огледалата наоколо пееха песни на Бийтълс и крещяха като Аксел Роуз от Гънс'н'Роузис. Много от квартирантите(които бяха общо 11 и се казваха последователно СиСи Сакзгард, Гамзи Макара, Уенди Уърлуинд и брат й Айрес, Каркат Вантас, Солукс Каптор, Зина Кастървил, Еридан Ампора, Миша Московски, Фиоди Самарън и Фефери Пейшес) гонеха хвърчащия бюфет, останалите се мъчеха да вържат панделките за подаръците, но единственото, което овързваха бяха пръстите си, а другите трима, т.е. Гамзи, Солукс и Айрес, които вече бяха подпийнали при все че още нямаше 5 следобед, се бяха облекли с полички от трева и сутиени от кокоси(върху техните си дрехи де), и танцуваха канкан, дружно и фалшиво пеейки Хакуна Матата. Тримата й татковци безуспешно се опитваха да укротят всичко и всички, и както обикновено в този дом цареше пълна бъркотия(да не говорим че си имаха цял лунапарк долу в мазето). Да, домът на русокосата Непи беше меко казано откачен, но тя не би го заменила за нищо на света.
Момичето погледна приятеля си, преди да приплъзне ръката си в неговата и да го повлече след себе си.
-Ела да те запозная със всички!

„Скъпи Ник,
Каня те на рождения си ден на 14 август. Много ще се радвам, ако дойдеш 
П.П. Ще има много пиене и музика.
- Н.“

Сей уъъъът?
Беше се почесал по главата и сбърчил нос. Първо в изумление, после повдигна вежди при препрочитането и закима одобрително към послеписа.
Бонус: На същия този четиринайсти август, Николас още не бе сигурен дали си струва да иде. Смисъл, тя беше Непета Лижън, Леджън, Лейжън, както там се казваше. Дразнещата рошава гарга *ха, как си пасваше*, с която винаги се поздравяваха с увмивка, но щом отвореха усти от тях излизаше единствено заяждане и хрипливи подмятания. Защо пък я канеше на рождения си ден? Може да нямаше приятели. Или пък да канеше целият шести курс. И въпреки, че на датата все още не бе убеден, на бюрото в стаята му в къщата на Виктор*, вече и негова всъщност, лежеше нескопосано опакован подарък. Той се състоеше от Опасноскоп малък стъклен пумпал, който прилича по-скоро на хубав сувенир. Светва и започва да се върти, ако наблизо има някой, на когото не може да се разчита; Джобно ножче - на пръв поглед най-обикновено ножче, като на дядо ви. Но не е. Има приспособления за отваряне на всякакви ключалки и развързване на всякакви възли. Естествено, пиличка за нокти и отварачка за консерви също. А кой знае, може би дори клечка за зъби? Сама щеше да разбере. И, за да е пълен абсурдния комплект, джобно магическо огледало, което любезно (или не чак толкова) напомня да се загащите, да си срешите косата още веднъж или пита кога за последно сте си чистили ушите... Но не бяхме сигурни за появата си, нали. И това всичкото само за 15 галеона, на промоция, супер изгодно. Въпросът беше Непета да не ги сметне за боклуци.
Та, отзоваването на поканата се реши, когато още рано сутринта Виктор излетя от вкъщи с думите Николас да не го чака довечера и няколко часа по-късно вече язовецът беше толкова тотално отегчен, че, нали, насили се да стане от дивана и да тръгне към Непета. Въпреки, че сърцето му биеше от вълнение. Когато ти самият нямаш много приятели всяко парти е добре дошло. Беше вдигнал рамене, защо пък не. Пиене и музика ит из.
Щастливо съвпадение бе, че Непета живееше в Годрикс Холоу също като него – Ашбри все още не бе изкарал школата по магипортиране, единственият успех, който бе имал, се състоеше във въртене като пумпал и евентуално озоваване без една ръка и в Болничното крило. Е, магипортирането започваше с крайник явно.
С летежна пудра избягваше да пътува. Това също не му се удаваше – винаги се сгромолясваше по дупе в камината, на всичкото отгоре повече отнужното пъти се бе озовавал в къщата на непознати, вместо на желаното място. Така че сега с много уверени и здравостъпващи… стъпки, рижокоското взе набързо разстоянието до къщата на върколаците Лейджън. Тук е момента да спомена, че Николас бе естетсвено запознат, че рожденничката живееше с тези създания, но и най-малка представа си нямаше, че имаше 22 съквартиранти. Но сега това не е важно. Николас Ашбри почука на вратата.
Вратата се отвори почти веднага. Широката усмивка на Непета почти веднага угасна и сините й очи се втренчиха в Ник объркано.
- Изненада! Дойдох. – Протегна ръце, в които държеше пакета-подарък. – Честит рожден ден.
И блестяща усмивка. Надникна над рамото й. Къде бяха музиката и алкохола, викаш?
*новооткрития му брат, с който живееше от това лято насам.

Чакай, дай на заден.
Непета не си спомняше да бе канила този...този...абе, да го бе канила. Но нямаше проблем, след като се бе домъкнал до тук и й носеше подарък, давай, нека влезе. Русокоската се отмести от вратата на асиметричната си къща за да може момчето да влезе и след като затръшна вратата плесна с ръце три пъти и интериора се смени мигновено.
Вече приличаше на интериор на бар(или някоя от мъгълските дискотеки) и имаше досатъчно пиене и музика за всички. И без това си бе казала че все някога ще й се наложи да прави илюзионизъм, защо не сега?
Всички бързо привикнаха към новата обстановка и започнаха още повече да се забавляват. Само дето на малката Лейджън не й бе забавно. Смяташе да си каже две думи с онзи от квартирантите, който й бе погодил този номер.
-ГАМЗИ МАКАРА! Ела моля ти се.
Гамзи се бе усетил, че настъпва последния му час, нищо че бе надрусан както обикновено. Лилавоокият се затътри към синеоката, треперейки от страх на бързо менящата се неонова светлина, а момичето изглеждаше сякаш ей сега ще избълва пламък из ноздрите си.
-Я ми дъхни.
-Защо бре, шефке?
-Гамзи!
-Добре де.
Още щом си отвори устата, я лъхна смрадта на сопорни пайове, а те бяха отвратителни. Под въздействието на сопорни пайове, Гамзи вършеше какви ли не глупости-например да й рови из дневника и да й погажда какви ли не номера.
-Гамзи, колко пъти съм ти казвала да не докосваш сопорни пайове?! Знаеш ли какви неща си натворил? Ще те утрепя!-изсъска Неп  в ухото му, и се усмихна фалшиво, преди да отиде и да обърне малко внимание госта си.

ПП. Само това успях да измисля.

Ник се оглеждаше, докато рожденничката провеждаше странния разговор с въпросния Гамзи, и се чудеше каква магия направи Лежън, че промени целия интериор с плесване? Може би някоя техника за напреднали?
Не можа да не подочуе, при положение, че стоеше толквоа близо до Непета, а тя явно имаше навика да повишава тон, когато е издразнена...
Та, шефке ли я нарече този? Той какво, да не й беше домашен любимец ор сорт ъф? Ник зяпаше неразбиращо, когато тя се обърна към него и му се усмихна.
- Здрасти. - Отвърна на усмивката й язовецът и повдигна вежди. Мушна ръце в джобовете си и кимна към подаръка в ръцете й. - Надявам се да са... ти в потребност. Къде е пиенето?
Невероятно възпитано, няма що. Непета го изгледа с онзи неин поглед, който показваше превъзходство и дразнещата нотка високомерие, която Ашбри намираше.
Русокоската му каза да я последва и се запъти забързано към една от стаите, която може би беше главната всекидневна или нещо такова, защото имаше много диванчета, маси и пространство. Последното обаче не се забелязваше, тъй като имаше доста хора. Непета го съпроводи до едно свободно диванче и кимна:
- Сядай. - Това май трябваше да прозвучи като покана, но на Ник му се стори като заповед. Малко непохватно се пльосна на дивана, и той не бе сигурен от къде извади тази послушност и изпълнителност. Рейвънката изкара отнякъде две бутилки и ги вдигна към Николас:
- Греяна медовина или огнено уиски?
- Каквото и ти. - Усмихна й се широко и пак се огледа. Атмосферата беше някак странна. Дано не съжаляваше, че дойде. Може би Непета щеше да се държи по-различно от обикновено, след като бе рожденничка. Не му се искаше да й се надразни и да й развали настроението и празника, така че се надяваше да не се стигне до нищо такова. Синеочката изглеждаше много добре, между другото. През главата на язовеца премина за момент мисълта, че беше редно да го изтъкне на глас, но тя бързо си отмина със сипването на течност от една от бутилките в чашата му и Ник прехапа устни. После вдигна очи към рожденичката и пак се усмихна?
- За теб? - Вдигна чашата си в наздравица. - Учудвам се, че ме покани. Каква е причината?
Вариантът с каненето на целия курс отпадаше, защото наоколо не виждаше познати лица. Не че познаваше съучениците си, дъъ, но хайде да не му го припомняме, стремяхме се да запазим настроението добро и за двамата... Нали?

Усмивката на Непета мигом се изпари, но тя бързо я замени с нова, и още по-хищническа от преди и чукна чашата си с неговата.
-Знаеш ли, това е смешна история. Нали видя Гамзи-онзи с когото говорех преди малко? Та той обича да ми погажда номера, след като се е наял със сопорни пайове, а те имат някакъв вид наркотик, след който не мислиш трезво. Та, той ми погоди номер отново. Той може да копира почерка и маниера на всеки от тук присъстващите, включително моят. И явно е ял много от тези пайове за да му хрумне идеята да вземе да те покани. Не, че имам нещо против, ама можеше и да ме пита.
Тя сви рамене и отпи от уискито си, преди да сбърчи нос и да сграбчи бутилка с ябълков сок, с която да долее чашата и да потуши поне малко смрадта на алкохол. Квартирантите й продължаваха да изкуфяват по най-различни начини, като двама от тях дори се дотътриха да рускоската за да флиртуват (дейъм ю, Капторс.) Двамата фъфлещи представителя на семейство Каптор, които бяха сварили да се напият бърбореха толкова бързо че обикновено неразбираемата им реч бе станала още по-неразбираема, докато Солукс, който седеше до нея я прегръщаше през кръста, а Митуна, който тискаше коленете й не се скараха кой до я вземе и не се отдалечиха, а Непета се възнагради с дабъл фейспалм.
-Повече никакъв алкохол за фъфлещите крале. Не, никога.
Непета се усети, че Ник я гледа странно, затова побърза да смени темата.
-Та, как си прекарваш лятото?
Усмивката този път беше почти истинска, което беше много добър напредък. Вероятно малката Лейджън щеше да бъде малко по-разговорлива пне на рождения си ден, а от хапливия й език нямаше да се сипят толкова неприятни реплики.
За всичко си има първи път.

Имаше въпроси в главата си. Бая. Кой не би имал в подобна къща, дъъ. Но реши, че няма да пита, не изпитваше голям интерес да получи информация за неща, които нито му влизаха в работата, нито щяха да са му от полза. Така че, ху кеърс, че Непета познаваше толкова странни образи? Е, всъщност Николас не знаеше, че би било в негов интерес да разбере, че всички тези странни птици реално й бяха съквартиранти, но за някои неща е по-добре да не знаеш.
Нашият момък в момента се лигавеше или по-точно давеше в своята чаша с алкохол. Той също сбърчи нос след първата глътка, но не си позволи да разреди с ябълков сок или нещо друго. Все пак беше мъж, трябваше да се прави на такъв и да създаде впечатление, че огненото уиски е детска игра за иначе петнайсетгодишния му организъм, мда.
Отпи още две, да кажем три глътки набързо след обяснението на рейвънката с цел да потуши чувството си на неудобство. Как да не се почувстваше неловко, след като му казаха, че по грешка се е озовал тук? Щеше да изчака Лейджън да го остави и да се изниже незабелязано. Дали в Годрикс Холоу нямаше бар, в който сервираха на непълнолетни? Не беше жалък, нее.
По някое време се сети да се държи на положение, та изправи рамене и небрежно се облегна на дивана:
- Лятото... Ами, добре. Не много, всъщност. Тук е скучно, нищо не се случва в това градче. Освен ти. - Минаха цели две секунди, през които съзнанието му блуждаеше не където трябва, преди да усети какво точно каза. Рязко вдигна поглед и погледна русокоската в очите. Добре, че бе приглушената светлина за интериора на бар, та имаше вероятност мигновеното му изчервяване да не се е забелязало. Прокле бледата си луничава кожа, която позволяваше на нахлуващата в лицето кръв да прозира безпроблемно. - Тоест... Много хубаво парти.
Прикри лицето си с чашата уиски, на която се отдаде отново, и зарея поглед... нанякъде. Когато погледна Непета с крайчеца на окото си, тя също беше отместила очи от него и зяпаше нанякъде. Пак се почувства тъп и неудобно. Рожденичката сигурно си имаше куп неща и хора, с които да се занимава.
- Аз... Май ще тръгвам. Предполагам, че ти преча, напълно разбирам грешката, която се с получила. Няма проблем! - Повиши глас накрая, като видя, че тя понечва да възрази, и остави чашата на масата. - Виждам, че има хора, които търсят компанията ти, няма нужда, наистина. Само си виж подаръка, искам да знам дали ти харесва?

-А не, не не няма проблеми, наистина НЯМА Проблеми!
Браво, Лейджън. Чудесно я натвори.
За кой дявол и трябваше да му казва, че Гамзи го я поканил за да я радразни? Не можа ли да скалъпи нещо от рода на " Ами реших, че това заяждане започна да ми омръзва.", " Сметнах, че няма да е лошо да се раберем най-накрая." и други подобни глупости.
Но нееееее, Непета трябваше да бъде ужасяващо пряма и накрая да изгони госта си. (Те другите не се брояха за гост, защото, забележете, тя ЖИВЕЕШЕ с тях.)
-Извинявай. Не исках де се почувстваш неловко. Наистина, можеш да останеш колкото искаш.
Ко речи?
Непета Лейджън каза извинявай? НЕПЕТА ЛЕЙДЖЪН се извини на някого? Този ден наистина клонеше към по-шантав и по-шантав.
-В интерес на истината, аз всъщност обмислях дали да те поканя, но не бях сигурна дали ще дойдеш наистина. Така че сега колкото и бясна да съм на Гамзи, всъщност и му благодаря.
В това уиски да не би да имаше серум на истината? От къде на къде Драскащата котка реши изведнъж да споделя прочувствени истории от дълбините на нейното сърце? (хД)
Нищо чудно че Ник искаше да си тръгва, сигурно му бе изкарала акъла.
-Не си тръгвай...моля те.


ПП: Кой се завърна? АЗ СЕ ЗАВЪРНАХ!!!

Както каза в предния пост...
Сей уааат?
Николас се отдръпна назад и втренчи в русокоската все едно му бяха казали най-отблъскващото нещо на света. Първо на първо, за пръв път му се случваше някой, с когото се е заяждал и дразнил дълго време или каквото и да е време, да му се извинява. Второ на първо, или на второ, бали го, то ошашавването бе пълно и Ашбри напълно си разбърка мислите. Обля го една такава гореща вълна, която, ако разбираше от мъгълска физика или биология, щеше да знае, че си е проличала и външно на прозрачната му, бяла кожа. На прост език, демек магьоснически, язовецът стоеше изчервен и опулен срещу така милата рожденничка.
Най-накрая прочисти гърло, защото някак си предчустваше, че ако направо проговори, гласът му ще излезе грезгав и пресипнал.
- Всичко за... рожденничката. - Опита да се усмихне, полуси се изкривяване на ъгълчетата на устните му. Вдигна чашата в наздравица и я доближи до устните си, поемайки припряно голяма глътка. И положи усилие да не изглежда с изкаран акъл, както си мислеше Непета. - И аз ти благодаря, че ме покани.
О, я стига. В магазин за захарен памук ли сме или на купон?
Рижокоското изпружи врат, когато във въздуха зазвуча позната негова песен, която харесваше. Може би защото искаше да прекъсне неловкостта (с още по-голяма неловкост), може би защото просто беше итиотски непредсказуем, стана изведнъж и протегна ръка към Лейджън.
- Хайде да танцуваме.
Една секунда имаше синеочката да определи дали е съгласна или не. Когато тя мина, Ашбри направо я грабна за ръката, измъкна алкохолът от хватката й, за да го остави настрана, и я повлече към широката част на стаята. Естествено, не пропусна в невнимателното си водене да блъсне горката рейвънка в една маса и да се стовари върху нея, когато един едър мъжага несъобразително бутна него самия и направо го помете с движението си.
- Извинявай, извинявай... - Промърмори, докато се опитваше да хване русокоската стабилно и да запази равновесие, за да не паднат.
Николас и Непета се извиняваха. Какво следваше сега, Грифиндор да спечелят Купата на домовете?

П.П. Да, един месец по-късно, но надявам се не за 1 ден пак :Д

Изглежда вечерта нямаше да бъде ас скучна ас Непета си мислеше. Малката Лейджън бавно последва рижокосия си партньор към дансинга, без разбира се да забрави да изхъска на Еквиус Заххак, задето го бе блъснал, макар и без да иска.
-Не знаех, че харесваш Савадж Гардън. -отбеляза русокоската, докато от тонколоните вървеше Ту дъ муун ънд бек на спомената група, и си беше направо класика.-И между другото това ми е една от любимите песни.
Двамата тийнейджъри се заклатушкаха в ритъма на музиката, докато Непета изведнъж не разтърси глава.
-Стоп стоп стоп. Бъркаш стъпките. Ето така.- промърмори тя, преди да му покаже правилните движения.
А от далече три чифта очи ги гледаха от барплота.
***
-Казах ти, че са страхотна двойка!-сръчка с лакът Гамзи приятеля си Солукс, който фъфлеше някакви псувни.
-Казват, че противоположностите се привличат, но еднаквостите остават заедно.-допълни и третия член на триото Каркат Вантас.
-А само трябваше да си направя шегичка с Непета.
Тримата амигос наблюдаваха своята малка шефка и нейния партньор с усмивка, докато вдигнаха наздравица със смесен с водка бърбън.
***
-А, Гамзи, ти сигурен ли си че те са гаджета?
-МАМА МУ СТАРА, ЧУХА НИ!

ПП: Ай хад ту ХД

Двете тийнейджърски глави се извърнаха рязко към триото пийващи. Реакцията последва в три етапа: петокурсниците първо се опулиха, после сконфузиха и накрая взеха да повтарят един през друг как няма такова нещо, абсурд и да се смеят. На Неп смехът бе по-скоро само за протокола, защото много бързо надяна сърдитата си, хокаща физиономия и взе да ръкомаха и да се кара на приятелите си. Ник въздъхна отстрани, а междувременно русокоската шамароса веднъж-два пъти въпросния Гамзи и компания. Загледа я през това време. Къдриците на косата й се поклащаха закачливо и толкова плавно, че всяко тяхно движение и завъртане привличаше погледа на рижокоското към тях. Лелее, сигурно бе трудно да поддържаш такава коса толкова перфектна.
Язовецът премига и фокусира синеочката точно когато тя се връщаше със зачервено лице и шарещ поглед.
- Не им обръщай внимание, ама изобщо...
- Мхм, мхм. - Кимаше, докато рожденничката се обясняваше за нетрезвеното им състояние и бла-бла, имаше ли значение? Смисъл, сега съзнанието на Ашбри се занимаваше с далеч по-важни неща от сорта на, контурът на устните й винаги ли е бил толкова симпатично подчертан и откога очите й блещукаха по този начин?
- Николас? Ехо?
- А? Да, да, много хубаво...
- Попитах те дали искаш още пиене.
- Разбира се. - Отново кимна. Кимането беше хубаво нещо, показваш съгласие без да се налага гласно да участваш по какъвто и да било начин. - Ти всъщност... с кого живееш?
Баам. Десет точки за Хафълпаф за въпрос право в десетката. Сега беше моментът, в който Непета заключваше всички врати и прозорци, за да не избяга единственият й гост.

Нокаут.
Ето това нещо не го очакваше. Разбира се, това че Непета Лейджън живееше с върколаци и всякакви други откачалки беше абсолютна тайна, та естествено, цялото училище знаеше. Затова на русокоска й беше много интересно КАК точно сега на госта й му бе хрумнало да задава този въпрос.
-А-аз ли? Аз? С-със кого живея? А-ами...
Иииии тук е момента в който малката се обясняваше че всъщност няма значение, че не е интересно и как има толкова по-интересни теми за разговор и...
-Непета. Просто му кажи. Кажи му, че живееш с нас. С всичките 25 нас.-ухили се Гамзи.-Все пак сме нещо като семейство.
-Много откачено фемейфтво.-изфъфли Солукс.
-Тя си е като наша малка сестричка.-допълни Каркат.
Непета само прехапа устни, преди от сините й кладенчета да закапят сълзи и тя бясно да побегне към стаята си. Не й стигаше как цялото училище й се подиграваше и я наричаше откачалка за това, ами сега й единствения човек, с който някога се бе опитала да се разбере, също щеше да й се присмива.
Нямаше да го позволи!
Ник не трябваше да знае...

Коя цифра каза тоя уиърдо? Двайсет и пет ли чу? Двайсет и пет като... двуцифреното число двайсет и пет? Ъхъ?
В първия момент помисли, че тези мъжаги се шегуваха, но това не обясняваше как така Непета Лейджън, коравото момиче, инатливката, упоритата, командореща, вечно права, отстояваща своето, самоуверена, гневлива Непета се разстрои и просто побягна. Загледа се шашнато след русокоската и когато я изгуби сред тълпата и мъждивата светлина, върна погледа си бавно върху тримата й приятели. Беше толкова откачено. Наистина ли живееше с двайсет и петима души? Чакай, чакай... те не казаха ли, че са върколаци?
Отсъпи една крачка назад. Къде се беше озовал, под Мерлиновите гащи. Я, да си обираше парцалите и да се махнеше от тази странна къща, че се чувстваше силно смутен.
Обърна се на пети, но се залюля. Мислите му бяха разбъркани и шашнати. Все още се опитваше да асимилира това, което чу - семейство, върколаци, двайсет и петима други... не знаеше какви, квартиранти. Нямаше никаква причина да не изчезне от това място и да не забрави, че изобщо бе дошъл. Разбира се, че не трябваше - за първи път просто цъфваше на парти на някого, с кокого до днес дори не можеха да си говорят нормално. Не че разговорите им днес бяха нормални.
И все пак продължаваше да стои на едно място. В съзнанието му пропълзя осъзнаването, че възнамеряваше да си тръгне, окей, но щеше да я зареже разплакана на рожденния й ден... Тъпо. Колкото и да не се разбираха и да не си бяха близки, дори за Николас щеше да е тъпо да постъпи така.
Стисна зъби и изругавайки си недоволно под нос, мина забързано покрай тримата върколаци.
Продължавайки да си мисли за безумната новост, която научи, се озова в коридора и се огледа неориентирано. Отвори една врата напосоки - беше заета от някакви хора. Сложи ръка на дръжката на друга и я открехна - този път нацели баня. Е, де! Това можеше да продължи до безкрай, все пак в тази постройка явно живееха над двайсет души.
Ръката му се намери за пореден път на дръжката на врата, но беше заключена. Изобщо ен помисли за нарушаването на личното пространство на някого или нахлуването в чужди стаи без разрешение. Направо извади магическата си пръчка и преди да се усети вече бе изговорил "Алохомора". Блесна светлина и вратата се открехна. Рижокоското надникна вътре. Ох, беше там.
Непета се бе хвърлила на леглото си със заровена във възглавницата коса. Язовецът стисна зъби и се промъкна в стаята, затваряйки тихо вратата зад себе си. Застина на място за момент, нямаше идея как да постъпи. Нямаше идея защо изобщо Лейджън се беше разстроила.
Непета го забеляза и рязко се изправи и отдръпна. Както се почесваше по главата, Ник стисна пръсти около кичурите си рижа коса и направи сконфузена физиономия.
- Извинявай, ако съм те разстроил по някакъв начин и че попитах... Изобщо не съм предполагал, че ще е проблем. Всъщност, няма проблем. Ох, какво стана?! - Плъзна се към леглото и седна на ръба, местейки поглед от лицето на русокоската, настрани. Глупав, глупав Николас. И сложни, сложни момичета. Лесно беше да си сам. Вярно, непоносимо гадно, но със сигурност по-лесно.