Рок затвори книгата и стана от стола, на който седеше. Прецени, че за днес достатъчно е седял в библиотеката, още повече, че си беше свършил работата, т.е домашното, за която дойде. Затова реши да си тръгва. Остави книгата, впрочем тя не беше свързана с гореспоменатото домашно, просто му бе интересна на рафта и излезе. Запъти се към грифиндорската кула. Стигна и пое нагоре по стълбата към портрета на Дебелата Дама. Обаче не се бе изкачил и до средата, когато някой се блъсна в него и почити го събори. Успя обаче да се подпре.
 - Няма нищо - отвърна Рок. Беше се сблъскал с Анабел Марс, негова съученичка също в Грифиндор. - И мерси за предупреждението.
 Продължи нагоре, но след няколко стъпала му хрумна нещо и се обърна.
- Искаш ли компания, където отиваш? - попита. - Стига да не е в библиотеката, че от там идвам.

Анабел прие предложението му да я придружи и се разходят заедно. Допълни, че не отива в библиотеката, но не е решила къде и приема предложения.
-   В момента ми идват на ум няколко места – каза Рок – слизайки по стъпалата към съученичката си. – До кухнята – започна да изброява. -  До малката източна кула – от там гледката определено си я биваше, особено към звездите. Е, имаше и много книги, някои от които доста стари, обаче това реши да го премълчи. – И на третия етаж онзи ден видях една врата. Не знам къде води, но дръжката и беше в паяжини.Може да проверим
         Остави на нея да избере.

Дали по случайност или пък не, но Анабел избра мястото, което в момента и самият  Рок предпочиташе. Изглежда, че и тя като него беше любопитна и притежаваше дарбата и едновременно с това проклятието да се забърква в проблеми.
-     Е  и аз не съм много гладен – сви рамене момчето. – А и честно казано сега не ми се ходи до кулата – усмихна се и я поведе към загадъчната врата. По пътя тя го попита как му е минал деня.
- Общо взето нормално – отвърна той. – Нов урок, поиграхме си с Томи – хъскито му в момента се намираше в момчешката спалня, където го беше оставил преди да тръгне за библиотеката и вероятно или спеше или си играеше с гумените топка и кокал. – Направих си малко мъгълска гимнастика и бях в библиотеката. Впрочем там е интересно – последното го вмъкна  заради думите й, че не е толкова отчаяна от живота, че да ходи в библиотеки. – Поне за мен де. Ами твоят – полюбопитства Рок на свой ред. – В дясно вече  бяха стигнали третия етаж. Десетина крачки и стигнаха до вратата с паяжинясала дръжка

Погледнах го и се засмях.
-Шегувах се за библиотеката, обичам да ходя там... когато не е за домашно. Просто сега имам много неща за писане и някак си, да ида в библиотеката щеше да ме депресира. - Спрях ме пред врата и с глупава надежда дръпнах дръжката. Естествео се оказа заключено и завъртях очи. Не знаех дали изобщо има смисъл да пробвам заклинание, за това свалих две фиби от косата и започнах да ровичкам ключалката. Докато се занимавах с това реших да отговоря на Рок.
-Моя ден... Ами беше скучно.. Уроци, после ходих в Соварника, за да изпратя писмо на баща ми. Такива неща. Опитах се да напиша някое домашно, но... Ами днес не ми се получи особено. - Чух тихото изщракване на ключалката и се ухилих дяволито. - Ии победата е наша. - Дръпнах се от врата и му я посочих. - Честа е твоя.

На свой ред и съученичката му разказа как е протекъл нейният ден, а през това време Рок я наблюдаваше как се опитва да отвори заключената врата с помощта на..фиба за коса. Той никога не бе имал възможността да види подобен начин за отключване. Всъщност беше, обаче на кино или телевизионни филми, също и в някои книги, но не и на живо. В интерес на истината му  се стори интересно. И ако трябва да съм по - честен докато стоеше до нея надникна, или поне се опита в деколтето й. Тя успя да отключи.   
- Някой път може да ми покажеш как става - предложи тъмнокоското. Както казах, стори  му се интересно, а и подобно умение би могло да му потрябва някой ден. Отвори вратата и двамата надникнаха, а после влязоха в стаята. Вътре имаше маса, а върху нея купчина пергаменти. До масата пък ракла. И на пръв поглед това. Рок се озърна да види има ли друго

- Че са полезни, полезни са - съгласи се момчето за някой, даже за доста мъгълски способности. В случая да отключиш врата без ключ. - Просто съм го виждал само по телевизията , не и на живо. А и някак си не очаквах да стане тук.
 Приближи до масата и погледна пергаментите отблизо. Бяха написани на непознат за Рок език. Което значи, че не беше английски, френски или италиански. Не бяха и с древни руни, а той тях ги разчиташе макар и не перфектно.
 - Можеш ли да прочетеш нещо? - попита и насочи поглед към картината, която представляваше вятърна мелница, виждаше се как перките се въртят, край река и която бе така окачена на стената, че не се виждаше веднага при влизане.