След няколко часа на поляната

След прекрасната вечер последва не чак толкова прекрасен ден. Заради многото изпитвания почти не можах да се видя с Джеймс е като не броим обедната почивка, но все пак. Нямах търпение да свърши последния час, нетърпеливо премятах перото между пръстите си чакайки да чуя последния звънец за да мога да изляза от скучния час и да взема кучето си.

След петдесет дълги и скучни минути най накрая звънеца удари. Събрах нещата си и тръгнах към кулата на Грифиндор. Казах паролата на Дебелата дама и се вмъкнах в общата стая. Помахах на приятелите си и изтичах в стаята си. Без да обръщам внимание на съквартирантките си се преоблякох. Сресах внимателно козината на Дукаса и й сложих розовата кожена каишка с капси която й бях взела наскоро. Потупах кучето си по главата леко с думите.

- Бъди послушна и добра с Джеймс и кучето му.

Излязох от общата стая с кучето и тръгнах надолу по стълбите съвсем скоро се озовах извън замъка и тръгнах към поляната. Докато вървях няколко от учениците се спираха за да погалят кучето ми. Кой да знае че Дукеса е толкова популярна. Засмях се леко и спрях пред площадката където трябваше да чакам сладура от снощи.

Влязох в общата стая и се огледах. Ерик не се виждаше никъде, така че явно отново се беше наместил на леглото ми. Влязох в спалнята и викнах.
-Хайде момче, събуждай се, излизаме. - Разроших козината му и се ухлих на погледа, който ми метна. Това куче беше почти като човек. Преоблякох се и се наместих в черни дънки и риза. Наметалото ми все още беше в Емили и бях дълбоко убеден, че там и ще си остане. Изчаках Ерик да се изправи и да скочи от леглото и клекнах пред него.
-Седни. Слушай сега, днес ще се срещем с много важен човек, искам да си добър, ясно? - Естествено не получих отговор, но за щастие - не го и очаквах. Ерик бе обучаван за полицейско куче и имаше богат речник. В голяма част от времето усещах, че разбира всяка моя дума. Той приятел, партньор и дясната ми ръка, всичко, което бе далеч от домашен любимец.
Слязох на поляната и видях, че Емили и Дукесата вече ме чакат. Усетих как Ерик се стегна до мен и сложих глава на хълбока му. Прегърнах приятелката си и я завъртяах във въздуха целувайки я.
-Липстваше ми... - За секунда бях забравил за кучето, докато не чух лекото му ръмжене зад мен. - Той е полицейско куче... Не обича хората да ме докосват. На място момче! - Прегърнах Ем и я погледнах. - Запознай се с него. И го гледай в очите. Аз ще гледам да те опазя. И Дукесата също.

Погледнах към ръмжащото куче явно не му беше приятно от ласките даде ми от стопанина му. Усмихнах се леко и гальовно. Послушах съвета на Джеймс е гледах кучето в очите, въпреки че ръмжеше и че имаше вероятност да ме нападне реших да не показвам страх.

- Привет Ерик. Бъди спокоен няма да ти открадна приятеля.

Присвих леко устни все едно пращах малка въздушна целувка на огромното и пухкаво куче пред себе си. Стиснах леко повода на Дукеса, което стоеше изправена до мен и гледаше с интерес към кучето и Джеймс.

- А това тук е Дукеса надявам се да се държиш като джентълмен с нея Ерик.

Усмихнах се отново и погледнах към Джеймс след което посочих Дукеса в знак да се запознаят, знаех че няма голям шанс Дук да почне да го ръмжи или да го нападне но все пак не пуснах повода. Погледнах притеснено към немската овчарка и се свих в Джеймс.
- Май не ме хареса.

Ерик не спираше да ръмжи и го погледнах на криво, прегръщайки Емили. Въздъхнах дълбоко.
-Той не е много дружалюбен... - Сякаш, за да потвърди думите ми Ерик излая заплашително вперил поглед в Ем. Клекнах и погледнах кучето. - Хайде приятел, дръж се добре. Спри да ръмжиш. - Ерик се подчини веднага и ме погледна с недоверие. Приближи се към Дукеса и я подуши, но все пак виждах напрежението му. Ухилих се и погледнах Емили.
-Хареса Дукесата, ще видиш, че ще хареса и теб. Просто му трябва малко време. Може да махнеш повода на Дукесата, той е истински каваялер към нея. Няма да я нарани. А след това го погали. По главата за предпочитане. И гледай да не се дръпнеш в паника, когато насочи устата си към ръката ти. - Знаех, че вероятно на нея това и се струваше все едно, че ще си отреже ръката, но аз бях сигурен, че няма да я ухапе, без да съм дал команда. Побутнах приятелката си напред и кимнах насърчително. Ерик бе твърде зает да души Дук, така че се надявах да не забележи, че Ема се приближава към него.

Приближих се внимателно към кучетата и махнах повода на Дукеса. Усмихнах се при гледката на това че двете кучета се разбират добре. Погалих Дукеса по главата и й подадох една кучешка бисквитка. Преглътнах леко и погалих и Ерик бавно по главата. Въпреки че все още ме ръмжеше не ме нападна нито пък ми отхапа ръката. просто стоеше там и ме гледаше. Взеех още една бисквитка и му я подадох. Усмихнах щом видях че я изяде. Погалих го отново след което се върнах при Джеймс и го прегърнах.

- Има и подарък за теб.

Надигнах се на пръсти и го целунах нежно и продължително. Усмихнах се отново и погледнах към кучетата. "Е още един опит с Ерик". Взе още една бисквитка и клекнах пред него. Погалих го нежно по главата и се усмихнах този път нямаше ръмжене. Подадох му бисквитката.

- Добро момче. Умно момче. Заслужаваш награда.

погалих го зад ушите и съвсем внимателно и бавно се наведох и целунах леко по главата. ПОгледнах към приятеля си с усмивка.

Избухнах в смях и дръпнах Емили, за да я целуна.
-Подкупваш го с храна, а? - Почесах кучете си между ушите и го погледнах. - Предател такъв... - Ухилих се. - Ем, знаеш ли кое е най-странното? Той не ти отхапа ръката, когато му подаде храна... А по принцип никога не приема храна от непознати, не яде нищо, което не е сложено или подадено лично от мен. - Ето, че Ерик бе успял да ме изненада. Явно я харесваше и разбираше, че и имам доверие, щом я бях оставил да го нахрани. - Дори и от баща ми отказва да вземе храна... - Засмях се. Собственото ми куче ме предаде за едно лакомство... Пуснах Емили и точно щях да я попитам няма ли да ме представи на Дукесата, когато останах без думи за секунда. Бях се разсеял за миг и не видях как огромната немска овчарка се засили и се метна върху Емили. Успя да я събори на земята и предните му лапи се опряха на раменете и, чух лая му, огласяващ поляната, но преди да се развикам да я пусне, един език се спусна и облиза врата на приятелката ми.

В момента в който кучето скочи отгоре ми имах чувството че ще ме захапе но за моя собствета изненада просто почна да ближе вратът и лицето ми. Засмях се щастливо и прегърнах немската овчарка като почнах да я галя.
- Добро момче. Колко си прекрасен само.
Изправих се и продължих да галя кучето след която погледнах към Джеймс изплезвайки му се. Отидох до Дукеса и я гушнах.
- Момичето ми запознай се с Джеймс и бъди мила с него не му пускай много лиги.
Засмях се и погледнах към тъмнокоското. Дукеса се приближи бавно към него и почна да го души. но щом му подаде едната си лапа разбрах че всичко ще е наред. Подскочих щастливо и го целунах.

Погледнах големия голдън ретривър и се усмихнах. Изглеждаше дружалюбно куче, а това определено беше нещо ново за мен. Погалих меката глава на кучето.
-Страхотна е. - След като всичко беше протекло толкова глатко вече можех да се успокоя. Погледнах Ерик, който леко побутваше Емили с муцуна и сериозно подозирах, че се опитва да си изпроси още малко храна. Докато той ми изневеряваше аз реших да се порадвам на Дук и отново разроших козината и. Беше доста различно да галя друго куче освен Ерик. Толкова бях свикнал с него, че всичко, което правеше Дук ми се струваше адски ново. Дори начина, по който ме поглеждаше ми се струваше сладък и чаровен.
-Ти си страхотно момиче, нали? - В отговор получих смело побутване с нос и допълних. - Аз не раздавам бисквити, съжалявам. - Обърнах се и допълних към Ем. - А ти не го храни много, защото аз не му давам такива лакомства, да не вземе да се влюби в теб, че ще стане още по-досаден... Почти както когато беше бебе. Ужасен беше. - Погледнах песа си с обич. - Той и сега е ужасен. - Седнах на тревата и продължих да галя главата на Дукесата. Тя наистина беше невероятно куче, точно като собственичката си. Не знаех къде обичаша да я чешат, но щом стигнах до корема и видях приятното и примижаване. Беше толкова мека и пухкава.

Усмихнах се докато гледах как красавецът и кучето ми се разбираха това беше просто идеално. Застанах зад него и целунах бузата му обвивайки ръце около вратът му, след което се протегнах и погалих Дукеса която в момента обръщаше повече внимание на Джеймс и ласките му отколкото на мен. Подсмихнах се и отново върнах вниманието си върху немската овчарка която търсеше начин да си изпроси още бисквитки.

- Съжалявам сладурче но стопанина ти забрани бисквитките. Но ще се радвам ако ме обикнеш и ти.

Почнах да милвам и галя огромното куче пред себе си. Имах чувството че в момента приличам да малко детенце което просто умира от щастие защото е получило нова играчка или внимание от хората. НЕ вярвах кучето да е ужасно както го нарече стопанинът му.

- Е как мина деня ти Джей?

Минах зад Емили и я прегърнах през кръста.
-Не го настройвай срещу мен, ей! - Погледнах Ерик. - Върви подивей малко и остави момичето ми намира. - Дръпнах Емили да седнем на тревата и се усмихнах. - Деня ми беше... Скучен. Доста скучен. Малко се скарах с този по Отвари заради ненаписаното домашно, в момента трябваше да изтърпявам наказание при него, но... Имам по приятни занимания. - Целунах приятелката си и продължих. - Иначе беше добре, по Вълшебство маалко се избъзиках, но за щастие хората имат чувство на хумор. По трансфигурация случайно, напълно случайно, се прицелих грешено и на едно момиче и се промени малко главата. Имам още едно наказание. Такива неща, скучен ден. - Ухилих се и видях, че Ерик тича на някъде с бесен лай. Завъртях очи и не обърнах особено внимание, кучето ми отново беше полудяло, но поне не лаеше по Дукесата. Напротив, изглеждаше доста любопитен по отношение на нея. Очите ми се върнаха на Ем.
-Твоя ден как мина?

Бръкнах в джоба на якето си и извадих една топка, подхвърлих я към Дукеса и се усмихнах когато я хвана и почна да маха доволно с опашка. Погалих леко гърба й.
- Върви и бъди добра. Давай играчката си и на Ерик.
Усмихнах се докато гледах как изтича при него и почнаха да си играят с топката. Въздъхнах и погледа ми се върна към момчето до мен. Не знаех, че е възможно човек да получи толкова наказания за един ден. Поклатих леко глава и се засмях. Целунах го нежно и се облегнах назад.
- Ами изпитваха ме по Билкология, практически урок по ЗСЧИ, отлична оценка по Отвари. Малко по скучен от твоя. Но единственото лошо беше че на закуска не можах да си взема палачинки.
Нацупих се леко и отново погледнах към кучетата които си играеха някъде наоколо. Усмихнах се, и гушнах Джеймс леко.
- Радвам се че се разбират. Ерик е много пухкавичък и мекичък. Все едно да имаш една от онези огромни пухени възглавници

-Възглавничка? - Избухнах в смях. - Доколко знам възглавницата не те събаря от леглото, за да се намести тя. Нито събужда цялата стая с бесен лай в три посред нощ, след като съм станал от пода и съм го изхвърлил от леглото... В спалнята ми са се зарекли, че ако отново се разлае посрет нощ или ще го обесят или ще хвърляме чоп всеки ден някой от нас да му отстъпва леглото... С надежда, че ще спре да лае и да изяжда нещата ни, когато не му се угоди. - Замълчах и погледнах кучетата, които си играех на няколко метра от нас. - И аз се радвам, че се разбират с Дукесата. Не го очаквах от него. Както казах... Той е ужасен. - Дръпнах Емили така че да се облегне на мен и се загледах в тревата. Беше прекрасно просто да си стоя тук с нея, но имах странното усещане, че скоро на кучетат ще им омръзне да си играят с топката и ще се върнат при нас да досаждат.
-Деня ти ми звучи толокова сладко. Колко ли е различно да си нормален... - След няколко секунди добавих. - Дук със сигурност е повече плючка отколко Ерик. - Отново погледнах кучетата. Дукеса бе адски мека и сладка, докато Ерик, под козината бе само мускол и на всичкото отгоре беше с размерите на огромен вълк, почти два пъти по-голям от Дукеса.

- Ами тогава бъдете добри змийчета и му отстъпвайте леглата си. -засмях се леко и се отпуснах назад след което поставих ръцете на Джеймс върху моите. Това беше толкова приятно да стоим двамата и да гледаме как кучетата ни си играят някъде около нас. - Аз с удоволствие бих споделила леглото си с тази възглавничка. Изглежда ми любвеобилен и като куче което обича да го гушкат докато спи.
Погледнах назад и се изплезих леко.

- Ами моето куче не е обучавано за полицейско куче. Отглеждано е в къща с малко детенце, няколко котки и моя милост нормално е да е по голяма плюшка. Тя просто обича някой да се занимава с нея. Да я гали, да си играе с нея, да я къпят. Дори да я вдигнеш на два крака ще стои мирно. Единственото което не й харесва да й слагат панделки или фибички и съквартирантките ми и техните парфюми. А те постоянно пищят. Дук може да е любвеобилна ама пуска много лиги. А и освен това, тя никога не ме е гонила от леглото ми.

-Да... Обича да го гушкат... По-скоро обича да те избута от леглото ти или наполовина да легне върху теб, а повярвай ми, никак не е лекичък, особено когато се отпусне и заспи. Иначе той също обича да се мокри, както и да мокри околните. В общи лиини, който се опита да го изкъпе трябва да приеме, че той също ще бъде изкъпан. Иначе аз харесвам любвелвилни кучета, Ерик също може да бъде такъв, към хора които харесва може да бъде невероятно миличък. - Спомените как го намерих нахлуха в главата ми. - Аз не исках да го обучавам за полицай, баща ми го предложи, просто защото беше неконтрулируем.. Когато го намерих беше една шепа и бе блъснт от кола, бе успял някак си да избяга от развъдника, когато го занесох да го върна... Ами не можах. Вече беше моето куче. Там ми показаха родословието му, баща му, който беше по-голям и от него и изказаха предположение, че Ерик ще го надмине. Все още има време, на две години е. - Осъзнах, че току що бях изнесъл невероятен монолог, но кучето ми беше тема, по която можех да говоря часове наред без да спирам. - А ти и Дук? Как се срещнахте? - Обожавах да си спомням историята как бях срещнал най-добрия си приятел, сега, когато имах и Емили до мен, света ми сякаш беше станал завършен. Тя бе прекрасно момиче и вадеше на показ у мен някаква странна, добра страна, която аз самия не познавах. Страна, която можеше да се наслаждава на всичко, от лекия повод на вятъра, до цвета на тревата. Дори часовете в училище бяха много по-поносими, когато имах какво да чакам в края на деня. Усмихнах и се и целунах леко челото и.
-Предлагам ти да го вземеш за една-две нощи. Тогава може да поговорим дали е забавно вечер с него, а и повярвай ми съквартирантките ти ще боготворят Дукесата след няколко дни с него, ако изобщо посмеят да влязат в стаята, разбира се. А между другото, семейството ти ми звучи страхотно... Толкова хора, животни... - В сравнение с леденото мълчание, с което бях израстнал аз това ми се струваше невероятно.

- Ами бях на 8 и поредното приемно семейство разбра че не ме иска. Докато ме водиха към дома за сираци, спряха за да отидат до магазина и да вземат нещо. Направиха грешката да ме оставят сама и аз избягах от колата. Докато вървях минах покрай една стара и почти разрушена къща. Там видях Дук в по умален модел. Беше колкото топка голяма. Беше недохранена. Още щом я видях се влюбих в нея. Взех я с мен, в приюта се опитаха да ни разделят но никоя от сестрите не издържаха дълго на писъците и реването ми. След това се появи Скарлет и ме взе заедно с нея.
Докато говорех просто се наслаждавах на усещането да имам някой до себе си, и този някой да ме обича истински и искрено. Усмихнах се леко и погледнах към него. Не знаех дали разказът ми не го е отегчил или не. Погледнах към кучетата и се засмях.
- Ама наистина ли може да го задържа за няколко вечери? Ще се радвам адски много. Ще се радвам една от тея кифли да спи на пода цяла вечер. Ще е прекрасна гледка. А и съм сигурна че твоите съквартиранти и твоя милост ще се радвате да спите на леглата си. И да не ви събуждат в три през нощта. А да знаеш че Дук обича да й се дават лакомства и гушкане.
Щом чух коментара за семейството ми, се изчервих леко и погледнах към него. Гушнах го силно и се свих в ръцете му.

- Мерси но във всички семейства има проблеми. Лукас не е свикнал да показва емоциите си и да е покрай децата си и да разговаря с тях. Повярвай много му е трудно да завърже разговор с мен или с Ема. Но мисля че най-лесно му е да говори с Скарлет. Но въпреки това полага усилия да се сближи с нас.

Кимнах леко.
-Съгласен съм, всяко семейство си има проблеми, но всичко зависи от семейството. А и от проблемите, които има... Въпреки всичко сигурно е забавно в къщата ти да се чува детски смях. - Прегърнах и след малко усетих леко побутване по ръката. Погледнах към Ерик, който стоеше до мен и усетих, че иска да си играем, но аз нямах никаква намерие да пусна Емили. - Вероятно му е омръзнала топката. Секунда. - Извадих магическата си пръчка. - Авис! - Няколко птички излетяха от върха от пръчката ми и така бях сигурен, че поне още няколко минути кучетата ще са заети да преследват тях. Историята за запознанството между Ем и Дукеса ме накара да се усмихна. Най-здравата връзка между стопанина и кучето се създаваше именно, когато то бе спасено от нещо или от някого. Замислих се дали бях предложил сериозно да сменим домашните любимци за ден-два и накрая се ухилих.
-Щом си сигурна, че си съгласна... Добре. Ще се погрижа да глез достатъчно Дукеса, не се притеснявай. Но ти трябва да внимаваш да се разглезиш Ерик, защото ако и това стане, вече ще се превърне в абсолютен кошмар. Така че... Леко с бисквитките. И имай предвид, че може доста от съучениците ти да те намразят, когато вкараш това зверче в общата стая на Грифиндор. - Ухилих се. Нямах представа дали тя ще успее да се справи с него, но бях спокоен, защото знаех, че дори и да нападне някой грифиндорец, няма да нарани нея. А и тайно предполагах, че тя напълно ще игнорира правилото за лакомствата и ще го лигави възможно най-много. - Е, сигурна ли си?

- Ти не бери грижа за съучениците ми мило, аз ще се оправя с тях. Щом си получиш Ерик няма даже да можеш да го познаеш. Вярвай ми ще се грижа добре за него. Все едно се грижа за теб.

Усмихнах се и седнах на коленете му след което се наведох и слях устните ни в една невинна но и в същото време пламенна целувка. Какво да направя той беше като магнит. Усмихнах се и погледнах към кучетата. Наистина щях да се радвам да взема Ерик за няколко дена. Няколко дена мир и спокойствие е поне за мен, а за останалите.. Хмм прав им път на тях.

- В общата ни стая има и по големи зверчета и пухкавото ти куче. Повярвай ми. Искаш ли по късно да се разходим с кучетата около езерото. Може да им хареса. Дук обича да плува, но отдавна не съм я водела. Заради изпитите и всичко останало.

Надигнах се леко и погледнах към, пухкавата топка с косми която се приближаваше към мен. Усмихнах се и погалих Дук.

- Да знаеш Дукеса понякога има кошмари и не обича да я оставят сама за дълго време. Веднъж ми се наложи, да замина за една седмица и не можех да я взема с себе си. Когато се прибрах, не се отделяше от мен цял месец. Мисля че се страхува че и аз ще я изоставя както са направили предишните й собственици.

Разсмях се тихо. Съмнявах се да има по-големи зверчета от него, тя просто не го познаваше добре и не го бе чувала да ръмжи с истинска злоба. Не напразно, повечето от учениците се стараеха да го заобикалят от далеч, а слидеринци казваха, че е зъл като собственика си.
-Добре... Късмет. Щом искаш да рискуваш живота на хората около теб, дадено. И без това не харесвам грифиндорци, ноо... Не нося отговорност ако изяде някой. - Вдигнах поглед и погледнах към Дукесата. Наистина изглеждаше адски чуствително куче. - Аз обещавам да глеза Дукесата и да не я оставям много сама. Но ти знай, че и да искаш, ако той реши - няма да те остави намира дори да го заключиш в някоя тоалетна. Пробвал съм... - Подсмихнах се леко при коментара и, че няма да мога да позная Ерик. Емили просто не осъзнаваше каква беля си беше навляквала. Кимнах на предложението и за езерото.
-Може да идем до езерето, ще им хареса. И Ерик обожава водата, но се приготви ти също да бъдеш адски мокра. Той никога не би позволил някой да избегне забавлението и просто да стои и да му се радва. Можеш ли да плуваш? - Аз смятах да скоча при него, но ако Ем да не можеше да плува трябваше да измисля нещо.

- Как можеш да се опиташ да заключиш кучето си в тоалетната! Това е ужасно. Защо си се опитал да го заключиш?

Погледнах го накриво, и тръснах леко глава, част от косата ми падна скривайки лицето ми от погледа му. Протегнах се като котка и гушнах кучето си галейки го зад ушите и по муцунката.

- Радвам се че ще глезиш моята принцеска. Ама не забравяй да глезиш и мене и аз като нея обичам да ме глезят.

Засмях и го погледна отново. Замислех се над това което каза за забавлението и Ерик. Е какво толкова щях да съм се изкъпала наново. нямах нищо напротив даже щях да се радвам. Обичах да прекарвам време с кучата а това да съм в косми или лиги бяха вторични проблеми които не бяха чак толкова важни.

- Да мога. Имаш ли ластик с който да си вържа косата?

-Стига де, той и без това не остана за дълго в тоалетната... Горката врата. И за това бях наказан. А ти прекарай малко повече време с него и ще разбереш защо се опитах да го заключа в тоалетната. Той е моя малък кошмар. - Беше смешно да наричам "малък" Ерик, който на заедните си лапи бе по-висок от мен и доста едър, но за мен винаги щеше да си остане малка пухкава топка козина. Разроших косата на Емили и се засмях.
-Ще глезя и теб, не се тревожи, а за ластик... Чакай. - Изправих се и започнах да преравям джобовете на дънките си. След като не открих нищо погледнах саркастично Емили и казах: - Мисля, че имам... А не, чакай, аз НЕ съм осем годишно момиче. Пробвай да ме питаш за малка розова фиба. - Преди да довърша чух лай зад мен и усетих как Ерик се е засил към нас. Отново. Погледнах Ем и надвиках лаенето на кучето ми. - Не му обръщай внимание, просто му стана скучно. - Клекнах и го почесах. - Хайде приятел, дай ни още малко време на спокойствие. - Побутване на ръката ми явно означаше твърдо Не и аз завъртях намусено очи. - Ето за това го заключих в тоалетната. Сега птичките са му омръзнали, аз нямам играчка, а на него му е скучно. И тормозът върху моята личност започва.

- И едно не беше достатъчно! - нацупих се и го погледнах ядосано след което се дръпнах от него, след което започнах да оправям разрошената си коса. - И не ми пипай косата! Отделих два часа за да я докарам в приличен вид а не "Прясно станала".
Продължих да го гледам нацупено след което се наведох и почнах да галя и роша козината на Ерик. Такова голямо куче имаше нужда от много внимание, обич и грижи. Извадих магическата си пръчица и измагьосах нова топка след което я метнах в всичка сила на някъде. Този номер действаше винаги. Двете четириноги тръгнаха след нея зарязвайки ни сами. Обърнах се към мускулестото момче.

- Мисля че ваша милост ми държи едно Благодаря за това което направих. И колко продължи това наказание за една счупена врата? Мен не са ме наказвали за такива неща никога през живота ми.

-Благодаря ви милейди. - Поклоних се леко и се засмях. - Ако помнех всяко наказание трябваше да не помня нищо друго. Нямам представа, но никой не ми повярва, че Ерик я е счупил, всички смятаха, че просто искам да се измъкна от наказание. - Вдигнах рамене и седнах обратно на тревата гледайки двете кучета, които отново си подмятаха топката. - Това ще му държи вниманието точно две-три хвърляния. След което ще му писне и отново ще дойде да досажда. - Знаех, че говоря за Ерик все едно не мога да го понасям, но аз не можех да си представя дори ден без него, той беше много повече от обикновенно куче. Разроших отново косата на Емили и я дръпнах пред себе си, за да я целуна.
-Рошава си още по-голям сладур, знаеш ли? А и харесвам намусената ти физиономия. - Отново я целунах преди да успее да ми отговори. Наистина беше чаровна, когато се опитваше да ми се разсърди. - Не мога да повярвам, че можеш да отделиш два часа заради прическа...

Отвърнах на мъжа пред себе си и свих в ръцете му. Намръщих се отново щом усетих силните му ръце да разрошват косата ми. Наистина бях прекарала адски много време пред огледалото за да придам приличен вид на косата си, а сега за няма и няколко секунди той я развали.

- Да мога! Мога и повече зависи от повода. Ако е специален мога и половин ден да прекарам в оправяне на косата ми. Това е нещо което вие красиви ми кавалере не правите. Но трябва да призная че прическа тип "Току що станах от сън" ви отива.
Вплетох пръсти в косата му и с изненада установих че е мека и приятна на допир. Дръпнах леко назад косата му и отново го целунах усмихвайки се срещу устните му. Това беше нещо приятно, а колко по приятно би било да се събуждам с целувка от него. Ммм това си беше прекрасна мечта, да се надявам че можеше да стане и реалност.

- Наистина ли мислиш че изглеждам по добре с разрошена коса? Някой ден ще отделя няколко часа да ти направя нова прическа. А и нямам нищо против кучетата да са около нас.

-Нямаш нищо против на всеки три секунди някой да те побутва с муцуна и да лае в ухото ти в знак на "скучно ми е"? - Засмях се. - Ти си интерен човек. Интересен човек, който просто не е прекарал достатъчно време с Ерик, повярвай ми ако реши да бъде досаден след два дни вероятно ще си го сготвила и ще ми го сервираш като лека закуска. Никой няма толокова здрави нерви, за да го издържи. Макар че... Той си е моето досадно пале. - Вдигнах ръка нагоре и разроших косата си. Не обичах някой да я пипа и хвърлих крив поглед към Ем.
-Аз също полагам усилия косата ми да е рошава през цялото време, не ми разваляй системата. А и без това преди малко излязох от час, което автоматично означава "току що станах от сън". Не само на мен ми отива прическата, да наистина изглеждаш адски сладко с разрошена коса... Хм.. - Лека усмивка плъзна по устните ми, но предпочетох да задържа останалите си мисли за себе си. Целунах отново приятелката си и леко я придърпах да легнем на тревата. Естествено, щях да бъда истински джентълмен, просто ми беше приятно да я прегърщам и една от малкото мисли, останали в главата ми бе, че не искам да пускам никога и че ако някое от кучета ни прекъснеше точно сега, вероятно щеше да свърши по-много трагичен начин.

- Сладък си с този крив поглед. Моя сладък.

Усмихнах се и се наместих в ръцете му. Бяхме повече от сладка картинка сгушени на тревата. Целунах го за пореден път този ден. ТОва беше най прекрасната и оползотворена част от деня за мен.

- Не бих готвила кучето ти. Сигурна съм че ще се разбира ме отлично като го взема да нощува при мен. Стига съквартирантките ми да страдат ако трябва и печен вол ще му дам за закуска.

Завъртях се така че аз да съм върху него и се наместих в скута му изплезвайки се. Беше ми забавно и приятно да си играя с него. Наведох се и опрях брадичка на гърдите му, косата ми се беше разпиляла по вратът и лицето му. Радвах се че в момента кучетата тичат подир онази топка. Наведох се и се усмихнах прошепвайки.
- Какво стана с езерото?

» Хогуортс: След няколко часа
» след няколко дни
» след няколко дена
» Хогуортс след няколко дена
» След няколко седмици в Хогсмийт

След няколко часа на поляната

След няколко часа на поляната

Similar topics

Similar topics