Кимбърли. Скъпа Кимбърли.. колко малък е света. Винаги се сблъскваш с тези от които постоянно искаш да избягаш и винаги изпускаш онези,които желаеш да задържиш. Миналото ти,някак винаги бързаше по петите ти,въпреки че ти го отричаше,то се вкопчваше в теб,в душата ти и  плъзваше малките си ръчички около сърцето ти и го стискаше,стискаше.. докато накрая нямаше какво да се изстисква повече. И сърце нямаше - то бе станало на прашинки. Малки и миниатюрни. Незначително,точно като чувствата,които някога Кимбърли,нашата русокоса героиня изпитваше. Щом бе прочела името му,стискането отново започна,но този път то бе по-бавно и не бе за цел да я направи безчувствена,а да й каже,че не бива да го прави,че това би я развалило. Ала нали бе инат.. щеше да го отвлече. Какво й пукаше,че някога го е обичала?Любовта бе много странно  и прекалено капризно чувство,което тя винаги гонеше настрана. Бе чула,че той има син. Жена.. макар и да не бяха заедно. А тя както винаги си нямаше нищо. Бе родена с черния знак на китката си.. и този черен знак я водеше в живота й. Харви се бе опитал да я промени,да я накара да забрави ,че този знак определя мястото й в живота и почти бе успял.. Докато не я предаде. Бе  й обещал,че винаги ще е до нея,че ще я пази.. ала когато за пръв път я нападнаха по-силни магьосници от нея той реши да изчезне.. И тя разбра,че не може да има вяра на хората - само на този пуст черни знак,които красеше китката й и които чернеше душата й. Щом бе успяла да го замъкне до склада без дори да почувства нищо,значи тактиката й действаше. Когато реши,че му е достатъчно 'спането',изля една кофа с вода върху него и застана в тъмната част на пространството. Когато дочу гласът му,стисна юмрук.
- Страх ли те е,Харви? - попита с равен,потчи безчувствен тон. - Нека видиш какво значи да не знаеш какво ще се случи,дали ще оцеелеш. - продължи и това бе единственото,което промълви преди да се покаже пред него. Бе по-висока от преди,не приличаше на онова наивно момиченце. Съвсем внимателно погали бузката му с опакото на ръката си и й се подсмихна. - Явно продължаваш да ядосваш хората,да ги прецакваш.. иначе нямаше да си тук в моята компания. Къде пак сгафи? - тонът й бе като ледени късчета,които бяха предназначени само и единствено за него.

Смехът на госпожица Нортман се разнесе из малкото помещение. 'Колко си сладък..' изсумтя си тихичко,като че ли само за себе си. Нямаше да минат номерата му. Не. Не и пред нея. Тя го познаваше - истинския Харви. Този които раздава обещания само за свой лични облаги и после изчезваше когато нямаше нужда от теб. Заповедта й бе да го изтезава. Не знаеше защо,само знаеше,че на края на процеса трябваше да го остави жив.. и тогава други щяха да го поемат. Колкото и да не желаеше да го предава на други,за да го довърши сама,щеше да се подчини. Не й пукаше какво щеше да се случи с него. Или поне това си повтаряше. И щеше да продължава същия дух.
- Харви,Хаври,Харви.. Тихо. - сложи показалец върху устните му. - Не съм онова малко русо,наивно момиченце което те гледаше с обожание и което слушаше всеки свой съвет и изпълняваше всяка твоя заръка,докато накрая не се изтърках,а пък ти реши да ме замениш. - гласът й продължаваше да наподобява на студен януарски сняг,които се трупаше като преспи върху нейния противник. Идваше право от душата й,от онази топла мила душа не бе останало нищо. Бе потънала в една вечно бяла,студена и красива зима и не смяташе сега да позволи на слънцето да я размекне. Извади една кама и започна съвсем лекичко да я допира до кожата на Харви,изгаряйки го съвсем леко. После.. натисна по-силно и по-силно и болката ставаше все по-силна. Не искаше да си го признае.. но изглеждаше доста секси,докато го изтезаваше така. Бицепсите му бяха извънземни.. цялото му тяло бе страшно поддържано. Когато се усети,че е задържала прекалено дълго острието го отдръпна и се изправи,защраквайки с токчетата си.
- Никога,никога няма да ти повярвам Харви. Нито пък ще изпитам нещо по-различно от безразличие. Но няма аз да те убия. Аз просто ще те подготвя. - продължи да сипе думите си,като кинжали забиващи се точно в центъра на своята мишена. 'Заслужаваш си го! Заслужаваш си го!' повтаряше си на ум русокосата смъртожадна и.. погледна отново към очите му. Засмя се леко. - Смешно е.. едно време гледах тези очи и.. виждах надежда. Виждах целия си свят събран в прекрасно зелен отенък,а сега.. нищо. Виждам просто един очи. - отиде към масичката върху която имаше различни инструменти за мъчение и започна да подбира материалите си.

Кимбърли бе стиснала очи,опитваше се да игнорира думите му,да ги смята за лъжа. 'Лъжа,лъжа,лъжа.' повтаряше си,ала все пак някак,по кривите пътечки на съдбата думите му достигаха до нея. Осъзнаваше,че всеки умирал от ръцете й говореше подобни неща преди края и че хич не бива да се трогва от малката му реч,ала.. той бе прав. Тогава те бяха малки.. не разбираха какво точно си обещават,не разбираха дори когато и казваха 'Обичам те' какво точно казват,но поне го чувстваха,макар и да не можеха да си го обяснят. Тогава,когато той я бе изоставил тя бе преживяла най-ужасната нощ в живота си. Бе насилвана по всякакви начини.. невинността й бе отнета в онази черна адска нощ и това.. никога нямаше да му го прости. И до ден днешен когато се опитваше да бъде с някой мъж всичко което виждаше бе онези ужасни,гадни и мръсни ръце които шареха из тялото й,онзи мръсен език ,които й повтаряше ,че ще й хареса повече от всичко на света,че така ще я разклати,че няма да пожелае да бяга повече и.. Ким въздъхна. Отново гледаше към онова свое пусто минало ,което опустошаваше и бъдещето й.
- Ти не искаш да бъдеш с мен.. нито пък да ми се извиняваш. Казваш го просто за да ме размекнеш. Спри се.. не ме искаш. Искаш синът си и.. това твое желание разбирам. - проговори накрая леденото момиче,ала не се обърна към него. Не желаеше да среща зеленият му поглед,защото онова време,красивото време,в което бяха заедно щеше да я стисна за сърцето и щеше да я накара да направи някоя глупост. Но дете.. имаше замесено дете. Каква вина имаше то за грешките на баща му?
- Ще те измъкна от тук и ще те заведа при сина ти. Но това е.. после сам ще трябва да се справяш срещу другите. - тръгна към него и внимателно започна да сваля въжетата -Ако още един път получа твоето име обаче.. тогава няма да имам милост. Иначе.. след днес,да се надяваме никога повече няма да ме видиш.. предполагам си щастлив от този факт.' хвана една кърпа и му я метна ,за да избърше кръвта която бе избликнала от малките ранички ,които му бе причинила,а след това започна да мисли как щеше да го измъкне.