Имението на Бръкли

Поредния горещ ден, ама как можеше това лято да същестлува изобщо. Беше толкова горещо и задушно, че навън нямаше никой, а и нормално кой излизаше в най-горещата част на деня. Е имаше една шматка, която се разхождаше безцелно по улиците, скитайки наляво надясно, сякаш търсесе нещо скрито и тази шматка бях аз, разбира се. Не можех да понасям косата си, сякаш лепнеше за мен и ту я премятах на ляво ту на дясно. Да не говорим, че не можех да си се представя да се разхождам облечена с толкова много дрехи като нормалните хора. Намирах се на главната улица на Годрикс Холоу и обикалях къщите, за да убивам време. В началото на импровизираната ми разходка бях тръгнала с учлищната униформа, но подяволите земята се пукаше, а аз бях със сако, елече и риза. Не можех да ги търпя и секунда повече, затова започнах да ги свалям едно по едно. Първо сакото, после елечето, сутиена...после реших че все още ми е топло и свалих и полата, така останах само по риза, която беше с няколко разкопчани копчета, бельо и мрежестите ми чорапки разбира се, а всяка от свалените дрехи оставях пред вратите на хората като сувенир за спомен. Е предполагам, жената която намери сутиена пред вратата си едва ли щеше да се зарадва на съпруга си много, но шанс...и така вече не можех да издържам на жегат, затова огледах мястото за някоя позната къща...Бинго, един от приятелите на баща ми, бях идвала и преди в този дом, не помнех на кой точно е, но все пак беше познат. Почуках на вратата, а когато се отвори пред мен стоеше доста красив мъж, който определено не беше за изхвърляне.
-Може ли да използвам банята ви-попитах и го погледнах с възможно най-милия си поглед, който притежавах, но бях почти сигурна, че и този път нямаше да го сметната за толкова мил колкото..ъм провокативен, да не говорим за облеклото ми..

По дяволите, жегата беше ужасна. Том се бе разседнал на дивана в огромния хол, а до него двете домашни духчета размахваха две големи ветрила. Не беше кой знае каква утеха, но пък бе значително по-добре. Беше се унесъл в мисли и дори не забеляза кога едното духче се отмести и тръгна да отваря вратата.

-Какво става, Бу? - попита мъжа

-Някой звъни на вратата, господарю. - бързо отвърна старото духче.

Бръкли стана от дивана и отиде да отвори сам. Изненада се когато видя кой беше пред него. Чернокосото момиче стоеше полуголо, само по риза и чорпки. Не изглеждаше да се срамува, нито пък да е смутена.

-Елодия?

Мъжът се усмихна. Бе виждал момичето няколко пъти, когато бяха идвали с баща ѝ, но не бе осъзнавал, че е толкова красива. Очите му обходиха тялото ѝ отгоре до долу, спирайки се на издутините на ризата и краката. Мисълта какво може да прави това тяло пробягна през ума му и запали пламъчетата в очите му.

-Заповядай, влизай. - покани я той и се отмести, за да може тя да мине.

Тя се шмугна в къщата, а Томас я огледа и отзад, докато минаваше. Да, определено си я биваше.

-Втората врата в дясно. - каза мъжът.

Обърна се към духчетата и с едно кимване, те се изпариха. Нямаше да му трябват тук.

-Ще пиеш ли нещо? - попита той, тръгвайки към минибарчето.

Колекцията му от алкохол бе впечатляваща. Имаше бутилки, датиращи още от 1745. Огледа колекцията си и си избра бутилка старо уиски. Наля две чаши и ги метна на масата.

-Пушиш ли?

Кутията с цигарите се появи в ръката му и той бързо запали една, дърпайки силно. Момичето се връщаше, а това караше ума на Томас да заработи.

Хах и той като всички други мъже не пропусна да огледа тялото ми, ама това хич не ме и притесняваше, даже напротив. Знаех че точно в момента макар и не нарочно движех сяка част от тялото си така че да предизвикам мъжа. Който сто процента беше вперил очи в задните ми части. Най-накрая се озовах в банята, как мечтаех за нея, напръсках лицето си, после и част от тялото, а накрая реши да се възползвам от гостоприемството му и направо си се изкъпах. Когато излязох от банята отново бях с ризата си, по тялото ми се стичаха капки пода, а косата ми изобщо не беше подсушена.

-И пия и пуша, но не казвай на татенцето,за твое добро е да си мълчиш, ако не искаш да разбере че си се възползвал от малката му дъщеричка против волята и.

Том се беше настанил на един фотьойл, издърпах една цигара от кутията му и най-демонстративно се наведох над лицето му, за да си запаля цигарата от неговата. Копчетата на ризата ми не бяха напълно закопчани и бях сигурна че му се е открила хубава гледка, троснах се на другия фотьойл до него и пресуших чашата до дъно.

-Благодаря, че ми позволи да използвам банята.

Мъжът ми се усмихна и отново напълни чашата ми.

-Е, знам че те познавам, но не помня името ти. Та как се казваш? Съжалявам за въпроса, очевидно ти ме помниш, но аз не съм сигурна, знам че познаваш баща ми.

Мокрото тяло на Елодия обходи хола, докато пристъваше към него от банята. По бедрата ѝ се стичаха капки вода, карайки кожата ѝ да настръхва. Това наглед просто нещо възбуждаше Бръкли. А щом тя се наведе, за да запали цигарата си, Томас можеше дори да се наслади на прекрасната гледка под ризата ѝ.

-Казвам се Томас... Томас Бръкли. - каза мъжа и смукна силно от цигарата си.

Преглътна част от дима, а другата издуха в лицето на седналото до него момиче. След това доля неговата чаша и тази на Елодия и я надигна за пореден път. Усещаше прекрасното парещо чувствто в гърлото, предизвикано от огнената напитка, а смесена с никотина, тя се превръщаше в приятно замайване.

Мъжът се поизправи във фотьоела и се обърна към момичето, мятайки ѝ любопитен поглед.

-А ти какво правиш навън в тази жега? Тръгнала си.... на разходка? - каза мъжът.

Ръката му се стрелна и се придвижи нагоре по бедрото на момичето, описвайки импровизираната... разходка. Докосването на копринената кожа навяваше на Томас какви ли не мисли. Полуголо, красиво момиче да звънне на вратата ти. И после го наречи съдба...

Смеха ми отекна в стаята..мъже, бяха толкова предвидими, но нищо нека си пипаше.

-Вярно, Томас, сетих се. Хей, идвала съм тук когато бях малка, как ме позна, доста съм се променила от тогава.

Може би бях първи или втори курс когато за последно съм идвала тук. Тогава бях малко, извънредно слабо момиченце с бейби фейс, което всички обичаха да мачкат и гушкат сякаш им бях домашно животно и сякаш се очакваше да ми е много приятно да съм задушена в прегръдките на непознати. Когато идвах тук с баща ми обаче нямаше такова нещо, събираха се само мъже и се отдаваха на алкохола, никой не ме забелязваш и можех да ходя където си поискам и да правя каквото си поискам. Което ми напомни за един от пътите, когато баща ми ме беше забравил тук, а аз се бях заключила в спалнята на Том, погледа ми се плъзна нагоре по стълбите където трябваше да се намира стаята. Дали още стояха следите от ноктите ми по вратата, доста добре си бях изкарала яда на нея. Отпих още една глъдка от напитката и оставих чашата обратно на масичката.

-Нещо против да се кача да спалнята ти.

Мъжът ме изгледа доста странно, но успя да се окопити бързо и кимна. Заприпках по стълбите и не след дълго се озовах точно пред спалнята му. Беше доста разхвърляна, но норлано едва ли беше очаквал гости. Огледах вратата, даа точно както си я бях оставила. Пръстите ми се плъзнаха по вдлъбнатините, боже какво голямо зверче съм била..Не бях усетила кога Том ме беше проследил и е застанал зад мен, но явно беше изтълкувал въпроса ми по друг начин, защото ръцете му се пъзнаха под ризата ми и опипаха тялото ми. Хах, не за това бях дошла тук горе, но не се и бях замислила, че качването ми тук всъщност може да се приеме и като един вид предложение за с*кс. Ръцете му обвиха кръста ми и ме подхвърли леко нагоре, за да съм му по-удобна за носене явно, защото секунди по късно се намиръх тръшната на леглото, а устните му целуваха бедрата ми.

-Хей, хей, забави малко темпото, не за това се качих горе.

Опитах се да му кажа, но той явно не ме отрази и продължи с целувките..

-Точно така, идвала си. - каза Том, усмихвайки се на момичето.

Как можеха да се забравят такива сбирки? Алкохолът се лееше безспир, наркотиците добавяха своя щрих екстаз, а жените довършваха целия този коктейл. Това бяха вечери на пълна свобода. Затова и когато Елодия бе тук, те я пращаха горе в някоя от стаите, където доомашните духчета да я забавляват. Това обаче не им се отдаваше особено и тя просто се затвряше в някоя стая докато всичко не приключи. Доказателство за това бяха и големите резки, издрани във вратата на Томас преди толкова време.

-Нещо против да се кача да спалнята ти? - попита Елодия.

Въпросът дойде малко като удар с чук на Томас. Предполагаше защо момичето е тук, но това вече ясно потвърди намеренията ѝ. Той кимна и я остави да тръгне нагоре, оглеждайки задника ѝ отново. Превъзходство....

Изчака я да изкачи първите стъпала и тръгна след нея. Щом се показа на вратата на стаята, момичето бе с гръб към него, прокарвайки ръце точно по драскотините, за които преди малко си мислеше. Без да се замисля, той я грабна през кръста и я метна на спалнята, обвивайки ръце около ханша ѝ. Започна да обсипва бедрата ѝ с малки целувчици, придвижвайки се все по-нагоре и по-нагоре.

-Хей, хей, забави малко темпото, не за това се качих горе. - опита да каже момичето, но Том просто не обърна внимание и продължи нагоре.

Ръцете му се плъзнаха и разкопчаха и няколкото закопчани копчета на ризата, за да може тя да падне на леглото, разкривайки формите на прекрасното ѝ тяло. Беше красива, мамка му! А чувството, което предизвикваше у Томас бе просто изпепеляващо, животинско. Искаше му се да притежава това тяло, да я накара да му се отдаде.

Плъзна се нагоре, за да може устните му да се окажат върху коремчето ѝ. Езикът му започна да си прави обиколки около пъпчето, след което се придвижи нагоре, за да могат устните му да се озоват върху ц*иците ѝ. Засмука зърното ѝ и усети как тялото ѝ се преви под неговото. Видя как цялата настръхна и дъхът ѝ се учести. Това и чакаше. Искаше да я подлуди от удоволствие. Искаше да я накара да го кара да не спира. Едната му ръка се спусна бавно надолу, а тя инстинсктивно разтвори леко крака. Още с докосването усети стонът, който се изтръгна от гърлото ѝ.

-Кажи ми, че още искаш да спра, Елодия... - каза тихо Бръкли, привел глава до ухото ѝ.

Можеше да усети дъха ѝ по врата си.

Да си призная точно в този момент умирах от желание да бъда с него. Всяка част от тялото ми, от мозъка ми, всичко го желаеше, но...не. Не можех да му позволя да мисли, че ще ме има толкова лесно. Устните му още обхождаха тялото му, ръцете му се плъзгаха и пипаха точно където трябва, тялото ми крещеше че иска да си получи заслужената наслада, а мозъка беше замислил съвсем друго. Виждах изражението му, треперещото тяло и знаех че точно в момента аз контролирах играта макар и той още да не го усещаше..

-Всъщност..-Ръката ми избута тялото му и очевидно той не очакваше точно това и загуби равновесието си за кратко. Усмихнах се самодоволно- наистина не мисля, че точно сега имам желание за това. Просто се отбих...

И двамата знаехме, че лъжа, но той все още не разбираше защо го правя. Вярно да получиш наслада беше хубаво, но да получа властта над някой беше още по-хубаво.

-Мисля, че засега ще те оставям

Ръката ми се плъзна по тялото му и спря по средата на панталона му. Боже, когато пръстите ми обходиха наедрялата му..мъжественост тялото ми потрепери от удоволствие, деам и тези мъже. Устните ми докоснаха неговите в целувка, която продължи доста повече от нормалните за довиждане и в края ме остави без дъх. Взех ризата си от леглото му и започнах бавно бавно да закопчвам копчетата.

-Бях наказана и тябваше да положа обществено полезен труд тук в градчето ти. Ще бъдеш ли така любезен да кажеш, че съм ти помогнала с чистенето

Намигнах му и му пратих една въздушна целувка, след което се завъртях и тръгнах към стълбите.

Случи се това, което Томас най-малко очакваше. Елодия го избута от себе си и му заяви, че не бе дошла за това. Нямаше как да го излъже. Усещаше го по погледа ѝ, по движенията на тялото, по целувката, която му даде. Тя искаше това удоволствие точно толкова, колкото и Томас. И той не бе готов да се откаже така лесно.

-Бях наказана и тябваше да положа обществено полезен труд тук в градчето ти. Ще бъдеш ли така любезен да кажеш, че съм ти помогнала с чистенето? - попита тя, обръщйки се и тръгвайки към стълбите.

-Може би трябва наистина да поработиш, за да кажа така.. - отвърна Том и тръгна след нея.

Настигна я на стълбите и я хвана за ризата, разкъсвайки плата. Чу се звън от падане на копчета. Ръцете му обгърнаха тялото ѝ и той зарови лицето си в косата ѝ, целувайки врата. Изблъска я така, че тялото ѝ да се опре в стената и я притисна със своето. Ръцете му се плъзнаха отстрани по тялото ѝ, докато не стигнаха до задника. Стисна го достатъчно силно, че момичето да се повдигне на пръсти.

-Ще те накарам да го искаш...-прошепна той на ухото ѝ.

Ръцете му се спуснаха надолу по бедрата, а после, с едно майсторско движение, той я хвана през кръста и я завъртя така, че вече да е с лице към него.

Хвърли ѝ един поглед, само за миг, а след това я дари с една целувка. Спусна устните си надолу по врата ѝ, докато отново не стигна до гърдите. Остави езикът му да си играе ту с едното, ту с другото зърно, докато тялото ѝ се извиваше от удоволствие под неговото. Сподавените ѝ викове го възбуждаха още толкова. Ръката му се озова между бедрата ѝ, усещайки влагата, предизвикана от възбудата на момичето. Разтвори ги леко, достатъчно, че да може да мушне лицето си долу. Не се бавеше, не се двоумеше. Устните му се насочиха веднага към онова съкровено място, което щеше да ѝ донесе най-голямо удоволствие. Целуна я веднъж, два, три пъти, след което бавно прокара език отгоре надолу. Момичето вече стенеше и Том се съмняваше, че може краката ѝ да се подгънат. Притисна устните си по-силно и засмука к*иторът ѝ, само, за да чуе как викът ѝ огласи коридора.

Щом вече не можеше да се сдържа, Томас се изправи, разкопча колана и ципа на панталоните си с едно майсторско движение, повдигна Елодия през кръста, притискайки гърба ѝ към стената, и проникна в нея. Първо беше бавно, докато тялото ѝ се отпуснеше и го приемеше вътре, но скоро след това той започна да забързва. Телата им се движеха в ритъм, стоновете на удоволствие се смесваха, а екстазът бе неповторим. Усети как ноктите на момичето се впиха в гърба му дори през ризата. Извика, а викът му смеси болката и удоволствието в едно, карайки тялото му направо да изтръпва.

» Томас Бръкли
» Имението на Лий Уулв в Ливърпул...
» Имението на черните магьосници, преди време.

Имението на Бръкли

Имението на Бръкли

Similar topics

Similar topics