След 2 седмици

Заглавие: След 2 седмици Пон Авг 11, 2014 9:41 pm

Бяха минали две седмици от както Иън беше тръгнал, живота на смъртожадния се беше променил. Все още си беше смъртожаден, беше убил няколко човека, напиваше се всяка вечер но въпреки всичко това му липсваше нещо. Липсваше му момчето и компанията му.

На сутринта стана и си взе душ. Прокара ръце през косата си. "Няма да се занимавам с смъртожаден" думите на момчето кънтяха в съзнанието му както и спомените от прекараните часове с него и ласките му. Може би момчето беше право. За какво му бяха смъртожадните имаше си свой бизнес, хубава къща, домашни любимци и всички материални екстри в живота. Нямаше само приятели и половинка в живота.

Щом излезе от банята се облече и излезе от къщата за да изведе кучето си на разходка. Щом навлезе в парка махна каишката на немската овчарка оставяйки я да бяга слободно напред. Седна на една пейка и се замисли за момчето, имаше нужда от него. След час тръгна към къщата си, щом влезе в къщата си забеляза стоящото момче на дивана му. Иън. Сега си спомнил че той беше споменал че ще намине. премигна и се усмихна леко.
- Здрасти. Виждам че сам си си отключил.

Гост

Иън бе започнал да усеща липсата на Шейн. Непрекъснато мислеше за него, но да не се виждат беше най - доброто решение в момента. Трябваше да си повтаря, че така ще реши най - накрая дали иска да бъде с него. Трябваше също така и буквално да се спира от това да не изтича до къщата му и да не го целуне, а след това да остане в прегръдките му завинаги.
Две седмици минаха и Иън намери себе си в къщата на смъртожадния. Все поще помнеше всеки малък детайл от къщата му и това от една страна го плашеше. Надяваше се Шейн да се върне скоро и след малко входната врата се хлопна.
- Влязох през прозореца. - заяви, а след това му се прииска да стане и да докосне лицето му. Имаше нужда от него. - Реши ли? - попита го невярващо. - Знам, че трябваше да ти дам време, но това е времето, което мога да ти дам. Не мога повече.

Заглавие: Re: След 2 седмици Пон Авг 11, 2014 10:04 pm

- Виж Иън харесвам те но не мога да се откажа от Смъртожадните. От както се помня съм с тях. Те са моето семейство. Така че не няма да напусна Смъртожадните. Не съм толкова лош за колкото ме имаш...

Тъкмо мислеше да продължи да говори когато на вратата се звънна и той отиде да отвори. На вън стоеше едно младо момиче и носеше пай в ръцете си. Имаше синини по ръцете и лицето си. Шейн познаваше момичето това беше една от сервитьорките му. Онзи ден я беше спасил от агресивният й приятел и сега тя живее сама и на спокойствие. Момичето се прокашля и му подаде пая който той прие с удоволствие.

- Заповядай Шейн. Това е най малкото което мога да направя след като ме отърва от Морган. Не знам какво друго да направя за да ти се отблагодаря.

Шейн се усмихна се и погали нежно лицето на момичето и я целуна по челото. Момичето беше като негова по малка сестра.

- Просто се пази от такива мъже. Внимавай в кого се влюбваш. А сега се прибирай да си почиваш, тази вечер ще те заместя в бара.

Момичето му се отблагодари отново и си тръгна а Шейн затвори вратата и постави пая на масата. Обърна се към момчето и го погледна. Въздъхна и седна на масата срещу него.

- Това е отговора ми. Няма да напусна Смъртожадните.

Гост

Иън се изненада, когато на вратата се почука. Очакваше да е отново някой от смъртожадните, които ще се опита да ги нападне или нещо от сорта, но за негова изненада се оказа момиче, което благодари на Шейн, че я е списал. Това накара Иън да повдигне веждите си.
- Спасил си я, значи? - започна и се приближи леко към него. - Това означава, че си добър и определено не част от смъртожадните. - допълни, а след това се завъртя и се насочи към шкафа с чашите.
Явно бе ходил на пазар, защото имаше няколко нови чаши и чинии, което го накара да се усмихне. Грифин взе една чаша и я напълни с вода, а след това се обърна към смъртожадния и се подпря и седна отново на дивана.
- Не разбираш ли, че като си смъртожаден излагаш всички ни на риск. Дори и нея. Добре, знаеш ли какво. Щом това да си смъртожаден е хубаво за теб - бъди смъртожаден, но не очаквай аз да бъда част от цирка, който разиграваш. Не мога да се страхувам за теб, не разбираш ли. Онези хора са лоши. Ще те убият, ако направиш нещо, което не искат. Толкова ли е трудно да го повярваш. Каквото и да са направили, нищо не е чак толкова велико за да посветиш целият си живот на тях. Нищо. - Иън се изправи готов отново да си отиде, но този път се сепна. Осъзна, че времето прекарано без него му се беше отразило доста зле и сега, когато отново беше около него се чувстваше щастлив и това от една страна му харесваше. Независимо от лошото, имаше и добро, което му повлия до някаква степен.
Беше крайно време да приеме факта, че е смъртожаден. И може би вече го беше направил. Иън си седна обратно на мястото като си допи чашата с вода.
- Свали си панталоните. - заповяда, а след това облиза устните си.

Заглавие: Re: След 2 седмици Пон Авг 11, 2014 10:21 pm

- Защо да го правя скъпи?

Мъжът се обърна към по малкото момче и се подсмихна леко. Чак сега осъзна какво му е било две седмици без момчето. За толкова време не беше почувствал по приятно нещо от това това момче да е наблизо. Липсваше му факта да го ядосва и в същото време пак да си остане единствената му слабост. Изправи се и застана пред момчето, ризата му беше разкопчана и тялото му се виждаше.

- Нали не искаше да имаш нищо общо с смъртожадни?

Искаше да подразни момчето, подсмихна се и продължи да го гледа предизвикателно.

- А какво ще направиш ако не сваля дънките си?

Шейн стана от мястото си и отиде до кухнята за да си вземе парче пица. Отхапа огромна част от нея и се върна при момчето. Беше готов на всичко за да го побърка и да се повторят нещата от преди две седмици.

Гост

- Ако ти не си свалиш панталоните, аз също няма да си ги сваля, а така не е интересно.
Иън се подсмихна, а след това се усмихна и се закачва към спалнята на Шейн, като по пътя събличаше по една дреха и я хвърляше на земята. Надяваше той да схване намека му и да се качи горе и да не продължава да го дразни.
Грифин бе останал само по семплото си черно бельо, когато се шмугна под завивките и зачака смъртожадния да се качи. Все още имаше проблеми с това да възприеме Шейн като смъртожаден и може би някога щеше да успее да го накара да ги напусне. Още по - добре, може би някой ден Шейн сам щеше да напусне, защото щеше да осъзнае колко зле му влияят те, но реши да не предизвиква съдбата и да се отдаде на желанието си да прави секс с него, отколкото да се тревожи за бъдещ проблем.

Заглавие: Re: След 2 седмици Вто Авг 12, 2014 2:55 pm

Шейп прехапа устни и погледна към момчето което си сваляше всяка една от дрехите. Отпи отново от бутилката и последва момчето горе. Облегна се на рамката на вратата и погледна към леглото си усмихвайки се на полу голото момче. Приближи се бавно към него и седна на леглото като се наведе и притисна устните си към неговите в една дълбока и спираща дъха целувка. Прокара дланта си по чаршафа и стисна силно бельото на момчето.
- Липсваше ми.
метна се на леглото до момчето и го придърпа върху себе си като започна да целува вратът и тялото му. Захапа леко кожата на вратът му и остави една смучка. Усмихна се срещу кожата на момчето и го погледна в очите. На смъртожадния не му пукаше за нищо друго освен за момчето в ръцете му. Може би после ще трябваше да поговорят на всичко това и за това дали той го приема но имаше време за това. Върна устните си върху неговите за поредната целувка.

Гост

Двамата се впуснаха в бурна любовна игра, която беше далеч от края си. Двамата изучаваха телата си и ги сливаха в едно цяло. Даряваха се с взаимно удоволствие и това им харесваше. Иън се радваше, че отново беше с него. Това прибавяше някакъв смисъл към всичките тези дни, в които се бе въздържал да не дойде. Така позната стая сега се изпълни с виковете му, а скоро двамата се претърколиха на земята и продължиха там. Нямаха намерение да спират, а и защо им беше да спират? Имаха всичко, което искаха на света - един друг. Нищо друго нямаше значение.
Около един час по - късно всичко приключи, а двамата отново намериха себе си на леглото. Иън се сгуши в Шейн и се усмихна, затваряйки очи за момент. Понамести се удобно, а след това прокара пръсти по голите му гърди.
- Разкажи ми за миналото си. - започна тихо, като чертаеше невидими фигурки с пръстите си. - Така и не ми казваш от къде идваш, каква е историята ти...какво те накара да станеш смъртожаден. Интересно ми е да разбера малко повече за теб. - усмихна се. - Но разбира се ако не искаш няма да те карам да го правиш.

Заглавие: Re: След 2 седмици Вто Авг 12, 2014 4:34 pm

Шейн се усмихна щом момчето се сгуши в него и обви ръце около кръста му. Надигна се леко и целуна челото му наслаждавайки се на момента. Последния час беше повече от прекрасен прекаран с момчето. Заслуша се в думите на момчето и го погледна след като изслуша момчето. въздъхна леко и се замисли. Момчето имаше право да знае миналото на Шейн. Прокашля се леко и проговори тихо.

- Ами аз съм роден тук в Лонодн. Майка ми се казваше Емилия и умря когато бях малък може би на 5 или 6. С баща ми не се разбирахме много добре. - Шейн спря за малко не знаеше как да каже на момчето следващата част и се прокашля отново. - Той имаше проблеми с алкохола и често ме биеше. Но нещата се промениха щом влязох в Хогуорст. Бях разпределен в дом Слидерин. Имах невероятни 7 години. Знаеш обичайните скитания и тайни. Когато завърших реших да се изправя срещу баща си.. И от тогава насам съм с Смъртожадните. Не ме разбирай погрешно аз не убивам без причина нито пък убивам мъгнороди или такива с смесена кръв. Аз самия идвам от семейство на не магьосници. Вече знаеш че имам бар, собствен бизнес.. И общо взето това е.

След като свърши разказа си мъжа погледна надолу към лежащото в прегръдките му момче, което продължаваше да чертая някакви фигурки по гърдите му. Това бу харесваше адски много. Ласките и целувките на момчето бяха като наркотик за Шейн. Наведе се и го целуна отново.

- Ами ти?

Гост

Иън се изненада, когато Шейн сподели, че е убил баща си. Това наистина не го изненада, защото го разбираше и му влизаше в положението. Разбираше напълно, че е бил малтретиран и че само така е щял да бъде свободен от влиянието на баща си. Убийството не беше решението, но понякога се налагаше да се направи. Иън бе много далеч от това действително да разбере мисленето на един убиец и се надяваше никога да не го разбере.
- Имам две сестри и трима братя. Сестрите ми се казват Фиона и Деби. Фиона е по - голяма, а Деби по - малка. Братята ми са Карл, Лип и Лиам. Само Лип е по - голям от мен. Майка ми е психично болна, а баща ми е алкохолик. Нямаме особено пари и затова се налага постоянно да измисляме някакви тактики, с които да печелим пари. И понякога баща ни ги краде за да си купува алкохол, но той не живее с нас от доста време. Макар, че се мярка от време на време. Фиона взе попечителство над нас, след като тя е най - голямата и единствената пълнолетна.
Иън се понамести, а след това се изправи и се обърна към Шейн.
- Искаш ли да отидем някъде? Да се разходим из града или просто да излезем на чист въздух... - Галахър се усмихна леко, а след това зачака реакцията на мъжа, с който бе преспал.

Заглавие: Re: След 2 седмици Пет Авг 15, 2014 8:12 pm

- Да става хайде.
Шейн изслуша историята на момчето и стана. Облече си дрехите и погледна отново към момчето. Погледна го и му намигна игриво. Беше намислил да го заведе във парка за да се разходят около езерото и в гората.
- Да се разходим около езерото и из гората.

Погледна в огледалото към момчето докато си оправяше косата и си слагаше одеколон. Обърна се и се приближи към Иан който се беше облякъл вече. Целуна го веднъж и тръгна да излиза от стаята като знаеше че момчето ще го последва.

» Екскурзията до Лондон след две седмици.
» След няколко седмици в Хогсмийт
» След 1 ден.
» след няколко дни
» След ден в "Хогсмийд"

След 2 седмици

След 2 седмици

Similar topics

Similar topics