Старата песен на нов глас определено бе в пълна сила в последните 24 часа за госпожица Еър. Главата я болеше доста. Доста.. колко доста? Отвратително много. Ала помнеше всичко и не знаеше дали трябва да се страхува или да се радва. Отново,пак се забъркваше там където не трябваше и отново,пак й харесваше. Идвайки в Хогуортс, просто искаше да избяга от тираничното си семейство и от онзи проклет мъж които й бяха натикали за съпруг. Идвайки тук,никога не си бе помисляла,че ще изпита толкова забравени ,заровени във времето емоции. Чувстваше се като ученичка,а не като преподавател. Липсваха й дните в министерството когато си беше просто един аврор. Адски добър аврор при това.  Отвори бавно очи,а след това отново ги затвори. Светлината идваща от прозорците беше убийствена точно в този момент. Снощи бяха прекалили леко с питиетата ,но въпреки това тя не съжаляваше за нито един момент.
Нещата бяха протекли горе долу така - тя си бе облякла една много красива черна рокля ,стигаща до коленете й с прекрасни мъниста по нея,а деколтето й бе малко по-дълбоко от обикновено. Беше се напръскала  с любимия си парфюм които имаше мирис на ванилия  и някакви нежни цветни нотки  и бе отишла в Хогсмийд. Там където винаги можеше да си прекараш истински вълшебно още от ученически годни. Там бе видяла и един призрак от тези ученически години. Един много красив призрак по които тя доста си падаше преди. Призрак които някога наричаше най-добър приятел ,ала бях загубили малко връзките си след това. Тя бе дочула ,че той имал син,че после се оказало че не бил негов.. Заприказваха се.. започнаха да се черпят,да флиртуват сякаш бяха на 17. Накрая всичко завърши в стаята на Анди. Дрехите им бяха по земята,роклята й бе доста разкъсана,но същото можеше да с каже и за дрехите на Харви. Тя отново отвори очи и погледна към спящият до нея красавец. Лекичко протегна ръка и погали бузата му. Когато той се размърда и отвори очи тя застина,за да види как ще реагира.
- Добро утро.. - промълви тихичко Еър,а след това леко му се усмихна. Бавничко се изправи ,тръгвайки към малката кухничка която имаше в стаята си и направи две кафета. После се върна при него и му подаде едното - Ако си гледен ще трябва да си вземем храна от друго място.. - не й се щеше да започва разговора за миналата нощ и какво значи всичко това,просто още не бе много готова.

В последните няколко месеца се бяха случили невероятно странни неща на Харви. Първо беше разбрал, че е баща на дете, а след това се оказа, че това е просто някаква грешка и така за няколко месеца от баща се превърна отново в човек без деца. Това го обърка и за известно време той не излизаше от стаята си. Отказваше да върши и задълженията си из Хогуортс, но не му пукаше дали ще го изхвърлят. Може би трябваше да го изхвърлят. Вече от много време не беше учител и може би времето му в училището трябваше да свърши. И без това всички знаеха, че не е от особена важност присъствието му. Всички учители и ученици го гледаха сякаш е извънземно. Хората се чудеха какво може още да прави в това училище. Някои дори му се смееха, че са го прецакали да гледа чуждо дете с месеци. Но Харви не се интересуваше от това. Всъщност не му пукаше какво мислят хората за него, защото знаеше, че трябва да продължи напред. Щеше да продължи напред. Нямаше да позволи на едно объркване да провали целият му живот.
Една вечер излезе от училището и се насочи към Хогсмийд, където знаеше, че няма да среща осъдителните и подигравателни погледи. Знаеше, че тук може да се напие и да забрави за всички магьосници, които не го познаваха, но имаха да кажат много неща по негов адрес. Там случайно се срещна с едно лице от миналото си. Името 'и беше Андреа и той се изненада, когато я видя седяща срещу него. Харви се изправи и се приближи към нея с кисела усмивка. Тя му напомняше за всичко хубаво в живота му и това до някаква степен го караше да се чувства добре, независимо от леко депресираното настроение, в което се намираше. 
- Анди. - каза сподавено. Не беше говорил истински от дни. Гласа му беше сух и измъчен.
Двамата прекараха нощта в говорене за изминалите няколко години, а разговора свърши в стаята 'и, където двамата правеха бурна любов. Харви не можеше да повярва, че още е склонен да прави секс с такава страст, но явно някои неща не се забравяха, още повече в подобна компания.
- Добро. - каза на сутринта Харви, докато се наслаждаваше на красотата 'и. Никога през живота си не се бе чувствал по - щастлив. Толкова истински щастлив. - Не мисля, че някъде в това училище някой ще иска да ми даде храна. Може да отскочим до Хогсмийд. - предложи той като пое чашата от ръката 'и.

Тя не бе съгласна с държанието на останалите към него. Не бе никак честно. Усещаше,че му е адски трудно,че се е бил привързал към малкото бебче,а и кой не би? Повечето нормални хора искаха да имат деца.. семейство. Човек ,онзи специален човек при когото да се прибират вечер след тежък ден в работата ,в когото да се сгушат,когото да целуват.. на когото просто да се наслаждават. И естествено деца, вярно бяха страшно досадни ,особено когато станеха тинейджъри,ала точно те бяха смисъла на живота,те щяха да останат след нас и те щяха да поддържат нашия спомен. И той имаше това.. или поне си бе мислел,че го има.. а сега пак трябваше да започне от нищото. Но нямаше да бъде сам. Тя щеше да бъде до него.. не се интересуваше като каква.. любовница,приятелка.. позната. Щеше да бъде до него и нямаше да търпи някои да говори нещо против него. Тя се възхищаваше на това което той бе сторил,защото в днешно време дори сред тях,магьосниците трудно се намираха такива мъже. Някои дори не биха повярвали,че детето е тяхно.
- Нали знаеш,че ако някой тук те закачи за нещо ще получи токче по задника? - каза с напълно сериозен тон брюнетката. - Няма да им обръщаш внимание,окей? Стига си се съсипвал. Ти направи това ,което  бе правилно ,което мислеше че е правилно. Някои мъже дори не биха погледнали два пъти и щяха да избягат на далеч. - точно като нейния бивш съпруг. При него обаче нещата опираха единствено да пари,пари и.. пари. Кранчето на тези пари обаче спя когато тя най-накрая го напусна. Не можеше да си позволи да обича такъв мъж - нечестен,самовлюбен,огромен задник. Анди се изправи,все още без дрехи. Претича до гардероба си и си сложи едно черно бельо ,след което си сложи едно потниче и къси панталонки. Оправи косата си и се върна към Харви,които също бе облечен и готов.
- Сега искам да се усмихнеш,защото никой не обича смръщени мъже,давирнеш нагоре прекрасното си лице и да не обръщаш внимание на никой. - след което го хвана под ръка и тихичко започнаха да се изнизват от Хогуортс.