Надигнах се леко от леглото си. По принцип през почивните дни или ваканциите в Хогуортс се събуждах до някой доста укрепен и оформен мъж, а сега просто се надигах, поглеждайки до себе си инстинктивно. Е, какво повече мога да искам от мечето Теди, което заместваше Алекс в този момент. Бавно се измъкнах изпод завивките и се изправих. Разбира се, отгатнахте много правилно- бях чисто гола. Все пак нямаше кой да ме види или нещо подобно, защото си бях сам-сама. Майка ми почина преди няколко месеца, а баща ми- да.. Него го нямаше от доста отдавна. Наблъсках се в банята(наблъсках звучи сякаш бях 100 кила, а вратата изключително малка) и си взех един душ. След това се облякох, което ми отне около 2 часа заедно с прическата ми и тръгнах към изхода на къщата. Щях да посетя Алекс, разбира се, защото без него нямаше как да преживявам скуката. Но къде ли беше. Беше ми казал къде живее и сега щях да го проверя. Но дали си беше вкъщи? Завъртях се и ,voilа, намерих се точно пред жилището му. Погледнах и го видях, че тръгваше нанякъде. Исках да го изненадам и точно заради това го изчаках да отиде там, където искаше. Започнах бавно да тичам срещу него. Разбира се, той не ме виждаше, защото се беше залисал в неговите мисли. Изведнъж се сблъсках, като беше достатъчно близо и уж без да искам, му дръпнах слушалките. Бях със слънчеви очила и явно не ме позна, но след това промълвих.
- Извинете, господине. Моите искрени извинения.
Наблегнах на моите. Бяхме паднали един върху друг. Колко романтично...!
Пп. Гардиробче -   https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/t943-topic#11537

Усмихнах се. Беше страхотен. Винаги си бях мечтала да имам такова момче до себе си и ето го. Винаги ме караше да се усмихвам и да се смея от сърце, което идваше, естествено, в комплекта от целувки и прегръдки. В едно бях убедена- както казваха мъгълите "Няма да му изтече гаранцията скоро и няма да се скапе, съответно". Изведнъж ме заля една мисъл, която не можах просто да пропусна и да продължа без нея. Тя дойде като гръм от ясно небе. Исках да видя какво е това МОЛ. Може би е нещо за ядене, но силно се съмнявах, защото просто всичко живо от немагическия свят казваше, че " Ох, скъпа. Хайде да отидем в мола". Точно това място ме привличаше. Предполага се, че там хората отиваха да се забавляват и до колкото ми е известно- Алекс беше вече навършил седемнадесет години, следователно не носеше Следата, следователно можем да правим каквото си поискаме.
"Ще ти се, проклетнице"- изсмя се един глас в мене. Дълбоко в дебрите на забравеното нещо, наречено подсъзнание. 
"О, хайде де. Какво не можем да сторим?"- помислих си аз и се върнах в реалността, колкото и ужасна да беше тя, но в този момент беше всичко друго, но не и отрицателна, защото единственият беше с мен и това имаше значение. Отвърнах на целувката му бързо и се изправих от мястото си с едно бързо движение. Нямаше нужда да му подавам ръка, защото все пак той беше момче, а не вървеше да го попитам "Имаш ли нужда от помощ?". Ръцете ми минаха покрай неговите и се увиха около кръста му. Придърпах се към гаджето си и го целунах по бузата. Нямах нужда да се надигам на пръсти, защото бях с токчета, а и стигах до лицето му. Поне това им признавах на мъгълите- имаха страхотни дрехи.
- Е, сладур. Искаш ли да отидем до онова място, което мисля, се наричаше мол. Какво представлява то. Аз просто съм абориген и не знам какво е, но останах с впечатлението, че е приятно приключение да се ходи там.- усмихнах се и се отдръпнах от него, преплитайки пръстите си с неговите.- Разбира се, ако си съгласен, ще ми посочиш място и аз ще те заведа. Мисли за мен като за твой специален шофьор. Макар да съм без кола, май беше, аз мога да те заведа дори и на Луната, ако пожелаеш.

" Да вървим.. Колко налудничава идея. Но щом иска, нека да го направим"- помислих си и тръгнах подир него. Скоро излязохме от горичката и тръгнахме към сградата, която си бяхме намислили. Минавах покрай магазините и ги разглеждах едва ли не с отворена уста. Всичко ми беше неизвестно и мистериозно интересно. Хората минаваха покрай нас, залепили ръце за бузите си. Скоро обаче забелязах, че те не са ги залепяли никога, а просто държат някакво устройство, с което си разговаряха помежду си. Парфюмът ми караше мъжете да се обръщат, а също и жените не ми оставаха длъжни и се опитваха да засенчат аромата ми, но беше почти невъзможно да се постигне, защото моят беше вълшебен, а техните- изкуствено създадени в някоя фабрика.
- Бебето скоро ще направи 3 месеца- обявих и се усмихнах гордо, докосвайки корема си. Беше вече започнал да се подава, но не достатъчно, че да помислят хората, че съм бременна. Може би на пръв поглед изглеждаше сякаш си похапвах доста добре. Усещах как започва малко по малко да натежава и едва ли не ми изпиваше силите, но не ми пречеше.
Седнахме в някакво кафене, което имаше чадъри и масички отвън. Т.е. кафенето беше в мола. Това нещо заемаше доста обширна площ и изглеждаше внушително. В двора имаше фонтан и беше декорирано с дървета и храсти тук-таме.
-Какво да си поръчам?- попитах тихо Алекс. Наистина нищо не ми говореше от напитките, освен кафето.

- Фрешове, казваш- подсмихнах се и се облегнах назад, поглеждайки менюто и избирайки си нещо по мой вкус.Имаше едно нещо, което даже не можех да му прочета името, но реших, че ще опитам. Не знаех как се казва заведението, но ми се ядеше нещо сладко и ми се пиеше кафе. Видях, че знакът му е с една дама, заградена в кръг.(Starbucks разбира се)- Добре. Сега. Искам шоколадова торта и... това не мога да го прочета. Един момент.
Започнах да сричам и сервитьорът ме разбра след хиляди мъки. Но нали знаете- не е лесно да си руса. Не знаех как изглежда, нито пък дали е вкусно, но щях да разбера.
- Как се казвате?- попита той и аз погледнах странно към Алекс, който започваше да се подсмихва, защото му беше пределно ясно защо той пита за името ми.
- Ребека.
- Чудесно- отвърна и си отиде.
- Защо този попита за името ми?
- Защото не беше сервитьор, а чистач.. По принцип тук няма сервитьори и попита, за да може да отидеш и да си вземеш напитката, като е готова- засмя се момчето.
Извърнах очи и погледнах наоколо, като зачаках да извикат името ми.