![The Queen. [Arwen L.] Tumblr_mouk54TAVn1ql5f0wo5_250](https://31.media.tumblr.com/199527c29dc3ba4fd9e0eedd61d0fdee/tumblr_mouk54TAVn1ql5f0wo5_250.gif)
Арвен Лестранж / 38 / чистокръвна / не се занимава с черни изкуства
Вечност.
Една ужасна дума.
Или поне за мен.
Името ми е Арвен. Или по - точно Арвен Исланзади Дрьотнинго Рейвънклоу - Лестранж.
Име неспособно да бъде запомненео от повечето същества, но факта, че съм кралица се възприема доста по - лесно. Да, точно така - кралица и то не каква да е, а тази която е начело на свръхестествените същества на тази земя. Седенето на трон не е толкова лесно колкото си мислят хората или някое друго една идея по - интелигентно създание.
Да управляваш един съвсем различен всят и сума раси е направо болка, но има и хубави моменти които няма как да бъдат пренебрегнати тъй като точно те зареждат човек с положителни емоции които го държат на крака години наред.
И все пак - да управляваш кралство когато над теб и целия ти род тегне проклятие не е нещо за което всеки си мечтае. И мисля, че за да ви стане всичко по - яко ще трябва да започна от самото начало, макар и историята да не е чак толкова интересна, колкото звучи. И тя като думичката "вечност" е нещо ужасно.
От майчина линия съм потомка на една красива, ума и знаменита магьосница. Роуина Рейвънклоу. Като преки потомци на тази вещица, всички в семейството ми държат на знанието, на ума. По - голямата част от роднините ми са били точно в този дом, когато са учели в Хогуортс, но има и една малка част която са били пръснати по другите три. И все пак при нас на почит е именно тази велика жена.
По баща няма какво толкова да се каже коя съм. Там е важно просто да се спомене дребния факт, че съм принцеса, а това проваля живота ми. Родът ми по бащина линия е прокълнат, всеки един владетел който се ражда е съпътствам от дадено проклятие, проклятие което той научава когато навърши осемнадесет. Иначе заплаща с някаква част от себе си. Но най - лошото е, че някои които не подозират за въпросното проклятие, тъй като им е забранено да им се казва каквото и да е било преди да навършат определената възраст, правят точно това което не трябва.
Когато се раждаме, велик магьосник ни рисува, а картината и образът на нея растат и се променят с нас. В тази проста картина е затворена част от душата ни, а великия магьосник знае нашето проклятие.
В моя случай става дума за това, че не е трябвало да имам деца. Жестоко проклятие за една жена. Все пак всяка дама - или почти всяка - иска да държи в обятията си своята плът и кръв. А на мен ми бе забранено, ако исках да запазя живота си такъв какъвто трябваше да бъде. Нормален. До колкото бе възможно.
Но нещата не винаги стават така както ги искаме, и така както трябва. Като повечето от моя дом и аз бях в Рейвънклоу, и се гордеех с това. Но вместо да бъда пленена от учението и библиотеката на Хогуортс, умът и сърцето ми бяха отнети от един Слидеринец. Той бе много по - голям от мен, завърши без дори да имам възможността да се запозная с него, но се връщаше от време на време, което учудваше всички ни. Но аз се радвах. В крайна сметка събрах смелост и го заговорих. Знаех кой е и то много добре, Рабастан Лестранж. Не бе чак толкова голяма работа като брат си Рудолфуд, както казваха околните, но за мен бе много повече от него. Той бе всичко. Това доведе и до събуждането на въпросното проклятие и до последиците от него. А те бяха Вечност.
Още на шестнадесет родих син, Хротгар Лестранж. Никой обаче не си направи труда да ми спомене за проклятието, година по - късно се появи и дъщеря ми. А аз повече от щастлива в обятията на своя мъж, докато не навърших осемнадесет и не ми казаха всичко. Сега съм принудена да живея вечно, да остана млада и да гледам как тези които обичам остаряват и умират. Както трябваше да стане и с мен, един нормален живот ... който никога няма да имам.
В последствие разбрах, че Рабастан е смъртожаден, бе верен на Черния Лорд повече от колкото на мен и прекарваше безкрайно много време в редиците му, особено по онова време когато Хари Потър бе все още дете. След Великата битка при Хогуортс, повечето смъртожадни бяха убити, други избягаха, а Рабастан се покри. Ни вест, ни кост от него в продължение на години ... , а колкото повече растеше синът ни, толкова повече заприличваше на баща си, а накрая бе и пленен от черните изкуства. Напусна Хогуортс още млад за да се отдаде на тъмната страна и да служи на жената, която щеше да въздигне изкуствата на Черния Лорд, докато дъщеря ми стоеше затворена в двореца зареди своето проклятие.
Ада който теглеше над цялата фамилия можеше да приключи, ако не бях имала деца, но дори не знаех, че нещата стоят така, а сега бях обрекла и тях ... , а единия изпитваше ужасни болки и това личеше само като го погледне човек, зареди проклятието си. Другия не можеше да води нормален живот, за да не страда. Ни така, ни иначе. Но във всеки случай не им бе лесно, и това не бе живот ... това бе Ад, а за мен бе просто Вечност.
А спомените никога не си отидоха...
- Как можахте? - от очите на момичето се стичаха сълзи, гласът и бе пропит с болка и трепереше. - Защо не ми казахте по - рано?
Старият магьосник стоеше и я гледаше с неразбиращи очи. Изобщо бе ли със всичкия си? Май не. Това обаче не можеше да се каже за родителите и, които стояха до него и мълчаха. И те нямаха какво да кажат, явно тя сама е трябвала да се досети, което бе глупаво. Та коя бе тя? Просто едно дете ... дете, което не заслужаваше всичко това.
- Как можахте ... - пророни отново и се свлече на пода, скривайки глава в шепите си. Усети, че някой я прегръща и вдигна, но не знаеше кой. Не я и интересуваше. Можеше ли да я интересува вече нещо? Та тяхното мълчание, я бе проклело. Бе я направило ... чудовище.
- Знаеш, че нямаше как да ти кажем по - рано ... - проплака и майка и, но Арвен само поклати глава. Отдръпна се от баща си, който и бе помогнал да стане и тръгна към вратата.
- Ако искахте можехте да ми кажете! - изрече с пропит от злоба глас. Та чак се уплаши от себе си.
- Никой не е предполагал, че ще родиш толкова млада ... - изрече и баща и. Да, техните не я бяха укорили, че бе родила млада, и то две деца. Но не я и бяха предупредили, че направи ли го животът и ще се превърне във Ад.
Напусна стаята разстроена, но нямаше и как иначе, бе прокълната по наследство, и бе обрекла две невинни деца на същото ... , а можеше да не го прави, само ако знаеше ... всичко можеше да приключи с нея. Проклятието щеше да е получило всичките си жертви, ако тя не бе родила своите две ангелчета.
- Ще ми трябва чудо .... - помисли си Арвен затваряйки очи и отдавайки се на емоциите си.
![The Queen. [Arwen L.] 1fpiy](https://2img.net/h/i.imm.io/1fpiy.jpeg)
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
![The Queen. [Arwen L.] 4JTUnha](https://i.imgur.com/4JTUnha.png)
