Преди година и няколко месеца на вилата в Барбадос

Можете ли да си представите колко бистра бе водата и в какви прекрасни сини цветове бе обагрена, сякаш бе нарисувана. Изглеждаше нереално. Гледката бе твърде опияняваща, за да може някой да си помисли, че това е истинско. Приличаше на следата от боите, нанесени от четката на велик художник, който знае как да прикове вниманието на хората, така че никога повече да не си помислят за друго кътче на земята. Това бе райско място. В небето нямаше нито едно облаче, имаше палми почти навсякъде, като трябваше да се внимава с кокосовите орехи, пясъка нежно докосваше кожата на малкото, които се радваха на този лукс, а той бе така привлекателен, че наподобяваше златен прах. Райско кътче с девствен плаж и прекрасна гледка, която би била радост за очите на всеки друг, но не и за нея.

Бронзови коси бяха сплетени в небрежен кок, а пред сините очи стояха огромни черни очила, които видоизменяха насладата за очите, която бе пред жената. Тя обаче не се интересуваше от това. Всъщност бе доста странно, че има вила на такова прекрасно място, като не обръщаше никакво внимание на красотата, която я заобикаляше. Да, любопитен бе този факт, но ако имахте достъп до това създание и ако го познавахте добре както аз, то щяхте да знаете, че единствената красота, която съществуваше бе само и единствено в огледалото, всичко друго ѝ бе безразлично.

- Роб? - прозвуча повече като съскане от колкото като въпрос, на младежът моментално се отзова. Къде се бе спотайвал до сега? Малко по - назад от шезлонга, на който се бе излегнала госпожица Найт, имаше дебела сянка, под която бе опънат хамак и точно там стоеше въпросният Роб. Той винаги бе наблизко, за да угоди на прищявките на блондинката и ако си мислите, че го правеше с удоволствие беше грешка. Заплатата беше огромна и купуваше освен постоянните му слугински услуги, а и мълчанието му, както и ролята на приятел.

Сигурно не можете да повярвате, ама Фрейя нямаше много приятели. Дааа, трудно е да се асимилира как може тази така "мила" личност да си няма някого. Мистерия.

- Да.

- Къде ми е джина?

- В лампата?

- Не ми се прави на остроумен. - измърмори жената и за момент да се прояви някаква емоция у нея, но ... не и този път. Беше прекалено съсредоточена в четивото си. Отново бе забила поглед в тефтерчето си и правеше сметки, които не можеше да довери на асистента си. Само тази работа държеше да си я върши сама, за всичко друго се обръщаше към тъмнокосия господинчо, който с неохота отиде да напълни една чаша с бистра течност, в която пъхна две сламки и чадърче. Дори чрез питиетата се усещаше тази неповторима атмосфера, която носеше Барбадос, ако имаше кой да ѝ обърне внимание де.

- Заповядай. - не благоволи да отмести погледа си, просто подаде ръка в страни, за да ѝ дадат питието. - Да ти кажа само, че сестра ти ми писа, че ще дойде да те навести, че си ѝ липсвала.

- Сестра ми?!

- Да сестра ти!

Погледнах към близначката си която се излежаваше на хамака, след като се магипортирах пред нея. За разлика от нея аз не бях по бански и сандалки. Идвах от Лондон където бе много по студено от Барбадос. Трябваше да призная че имаше вкус относно изборите. Вилата и всичко наоколо бе повече от превъзходно. Погледнах към тъмнокосия мъж зад себе си и повдигнах вежди. Махнаха коженото яко от раменете си и наместих горнището си без презрамки. Потропвах нервно с крак и гледах към близначката ми която ме гледаше все едно съм я ударила с бънджър по главата няколко пъти.
- Само ще мълчиш ли Френя?

"Появяване точно в неин стил." - мина през главата на Фрейя и хвърли един кратък поглед на жената пред себе си, като дори си позволи и да премести очилата си по - надолу, за да се срещнат двата чифта еднакви очи, които скоро не се бяха съзерцавали. Беше минало доста време от последния път, когато се бяха видели и ако нашата героиня не грешеше беше по Коледа - празник, който точно тази блондинка не харесваше (имаше прекалено много храна, а тя пази фигура все пак).

- Аз? Да мълча? Абсурд. - разлисти още няколко пъти прословутото си тефтерче, след което бавно, (май се опитваше да създаде драматичен момент) го затвори, а след това го докосна с пръчката си, за да го запечата. Разбира се, че има магия за сигурност, иначе нямаше да е убедена, че всички тайни сметки ... са тайни. Не бяха предназначени за ничий други очи освен нейните и тя ревностно си пазеше списъците с имена, които съдържаха тези листи. - Роб. - въздъхна младата дама и подаде назад облицованото с драконова кожа тефтерче, което бе моментално поето от тъмнокосия асистент, на когото му трябваха няколко секунди, за да асимилира случващото се. Той безспорно бе свикнал с физиономията на шефката си, но когато видя още една жена със същото лице остана меко казано потресен, особено когато през главата му мина мисълта, че тези двете може да са еднакво противни.

"Апокалипсис." - си помисли асистентът и бързо се скри в частта зад шезлонга на Фрейя, където имаше дебела сянка, за да се възстанови от шока, който му причиниха.

- Какво те води насам сестричке, да не ти е домъчняло за мен? Хогуортс толкова ли е западнал, че нямате огледала? - ехидна усмивка се разля по лицето на блондинката, която не пропускаше момент, в който дори за секунда да се подиграе на близначката си, че е учителка там. Макар че тя бързо се издигна до заместник директор, което пък на свой ред бе впечатляващо и за това нашето момиче не го споменаваше. - Седни, мила. Бих те прегърнала, ама цялата съм намазана и ще залепнеш за мен. - поизправи се на лакти и все още с пръча в ръка измагьоса до себе си още един шезлонг, върху който бяха поставени чифт бански, слънчеви очила, хавлия и мазило.

- Същата си като при последната ни среща. По сексапилната версия на чичо Скрудж примесена с змийска отрова и злоба.
Погледнах към сестра си след хапливия коментар относно професията която си бях избрала. С една замахване на пръчката си дрехите изчезнаха настрани а на тяхно място се появи изрязания бански и слънчевите очила, проявени така мило от страна на близначката ми. Излегнах се на шезлонга до нея след което взех мазилото и почнах на мажа тялото си
- Бих питала същото и за министерството но не съм толкова злобно настроена към сестра си която не съм виждала няколко години.

Натъртих на последните няколко думи и се облегнах назад чакайки, поредния и отново хаплив отговор от нейна страна. Въпреки че бях по добрата от двете ни нямаше да позволя да ме осмива или подиграва пред слугата си или пред когото и да е било. И аз можех да играя тази игра, не само тя. Усмихнах се и я погледнах през очила чакайки с нетърпение да чуя отговора й.

- Чичо Скрудж може само да мечтае да бъде като мен, скъпа, макар че действително малко си приличаме. - засмя се блондинката и събра устните си правейки физиономия, която може лесно да се опише с английския термин "duck face". Рядко се случваше да се смее, но и това се случваше. Всъщност не бе известно тази емоция да е включена в софтуера ѝ, обаче понякога се случват бъгове в системата. Беше толкова неестествено, че върху лицето ѝ усмивката изглеждаше малко плашещо. Ммм да, за човек, който бе забравил какво е да си опъва устните в показването на положителни физиономии, изглеждаше нелепо.

Както и да е, факта си е факт. Тя се смееше и най - добрия, най - верен асистент Роб сложи ръка пред очите си, за да не изпаднат от очните орбити. Иначе казано бе смаян от видяното, но бързо бе върнат на земята от нечие съскане:

- Роб, два коктейла Секс на плажа. - усмивката и положителната емоция бяха изчезнали така бързо, както се бяха и появили и не бе нужно жената да се обръща, за да усети тъмнокосия господинчо как заради очите ѝ температурата край него спадна с няколко градуса. Чак настръхна и побърза да си мръдне задника до бара и да си свърши по - бързо задълженията. Сега поне можеше да се успокои, че това е неговата шефка, а не някоя друга подменена с клонинг, който не дай си боже, имаше положителни черти в себе си.

- Веднага. - липсваше само козируването.

- Министерството.... Там започнаха да пускат какви ли не, а ти за огледала ми говориш. На скоро един мъгъл го бутнаха при прокурорите. Отвратена съм. - смръщи лицето си така, все едно щеше да повърне след секунда, но бързо преглътна и си пое дълбоко от прекрасния чист въздух. Магическият свят отдавна се славеше с демократичните си възгледи относно нечистокръвните, но имаше някои хора, които твърдо държаха на кръвта и Фрейя бе една от тях. Не можеше да понася мъгълите, макар че бе благодарна на дизайнерите им, които правеха такива прекрасни дрехи, но това бе единственото нещо, което я правеше по - благосклонна. Иначе ги ненавиждаше до такава степен, че всеки път щом съзреше подобно нищожество си представяше как го изтезава по най - различни, доста креативни, начини. - До колкото чувам и при вас положението не е много добро.

- Е нормално е поне на външен вид да си приличаме.

Погледнах към близначката си и също присвих леко устни. За да съм честно точно това прекарано време и малките закачки със сестра ми ми липсваха адски много. Често ми се искаше да отида при нея и да тръгна да си изливам душата но не знам поради каква причина не го правех. Може би беше че от както влязохме в училище двете станахме различни като деня и нощта. Тя беше в Слидерин и обичаше да прави отвари, а аз бях в Грифиндор и обичах да се занимавам в Защита Срещу Черните Изкуства. Наместих шезлонга си по близо до този на сестра си и заслушах разказите й. Вярно беше че нямах нищо против мъгълите но някои неща не бяха за тях. А прорукорите бяха едно от тях както и някои предмети в училището.

- Така е сестра ми. Някои от колегите ми не заслужават местата си в училището. Няма да споменавам имена.

Поклатих леко глава и поех чашата с коктейл която ми поднесе асистента, който според мен повече беше слуга на сестра ми и отпих малко. Колко обичах този коктейл. Прехапах леко устни е се усмихнах.

- Липсваше ми сестричке. Как прекарваш дните си? Ходила ли си скоро да се видиш с нашите? А те още ли мрънкат за стила ни на обличане?

Намести сламката между устните си и отпи няколко глътки от прекрасния коктейл, който държеше в ръцете си. Приятен, разхлаждащ, отлично вписващ се в тропическата атмосфера. Не можеше да отрече, че момента не е перфектен, тъй като бе точно такъв. Разговаряше със сестра си, наслаждаваше се на гледката и пиеше невероятно вкусен коктейл, от който усещаше как главата ѝ започна да се замайва. Нормално, все пак бе третия или четвъртия до момента, но така се получаваше, когато асистента ѝ имаше квалификация и за барман. Всъщност, Фрейя държеше човека, който наема да е с прекрасен почерк, все пак той се разправяше с повечето документация, добър в извършаването на някои домашни задължения, бармански умения, а факта, че Роб бе изкарал и курс за масажист просто я покори. Нямаше начин да не го наеме при себе си. Да не обсъждаме факта, че имаше и невероятен усет за модата.

Как да не го вземеш на работа?

- Роб, кога ходих до нашите? - до такава степен бе свикнала с това да има някого до себе си, че дори не следеше живота си. Оставяше тази чест на тъмнокоското, който дори си водеше бележки, за да не забрави нещо. Той също като шефката си също си имаше бележник, в който записваше дните на срещите и местата, на които е била. Ако се зачудите дали някой не може да го използва това тефтерче срещу нея? Отговора бе "Не". Първо, Роб бе положил клетва, че няма да я предаде и второ, написаното в този бележник се показваше само при него. Фрейя беше високопоставена личност и трябваше да бъде внимателна, особено щом си позволяваше да върти далавери под носа на Министерството. Имаше поне на кого да се опре и да е замесен също толкова, колкото и нея, но пък въпросният получаваше чудесни облаги, които го караха да мълчат и да си върши работата по един блестящ начин.

- Миналия месец. - каза зад гърба им господина.

- Да, да, вярно. - въздъхна Фрейя и махна вяло с ръка. - Роб, я забъркай още едно. - той бързо взе празната чаша и се отгели. Жената се поизправи и насочи тялото си към сестра си. - Много бяха досадни. Майка мрънкаше, че не съм се сгодила още, баща ни пак мълчеше. Обичайните глупости общо взето. - ако очилата липсваха щеше да се види колко драматично извъртя очите си. Жеста бе изпълнен с досада, каквато изпитваше почти всеки път, когато посещаваше родителите си. Мразеше да им ходи на гости, но възпитанието си казваше думата и поне веднъж в месеца се връщаше в родния си дом, за да получи поредната доза простотия. - Относно външният ни вид ... ами знаеш ги. Старата школа са. Ако можеха щяха да ме обликът в онези грозни черни чували и да ми нахлупят някоя грозна шапка. Ще кажеш, че отново ще ме разпределят в "дом". - усмивка се опита да се покаже на лицето , но този път просто крайчетата на устните ѝ потрепнаха. Опита се, колко се получи е друга тема. - Като стана въпрос, как върви в Хогуортс, даскалке? - иронията пробягна за момент по лицето ѝ. - Чух, че мъж си си намерила. Да не чакате бебе, гледам, че малко си понапълняла? - каза жената през усмивка и повдигна очилата си, за да пусне очи по своето отражение.

Щом чух частта с бебето буквално се задавих с питието в ръцете си и затова го оставих настрана. С Джейкъб се познавахме от скоро и бях сигурно че ни е още рано за дете и сватби и така нататък.

- Какви бебета ти се въртят в хубава руса главица сис. С Джейкъб сме заедно от няколко седмици. И даже не знам къде е сега. Изчезна някъде след края на учебната година.
Нацупих, взех отново коктейла и отпих огромна глътка. Щом спомена за мъжа се натъжих от факта че мъжът с който спя от няколко седмици и който се предполагаше че ме обича изчезна просто ей така без да каже каквото и да е. Натъжих се леко и това веднага се забеляза. Сложих си очилата и погледнах надолу за миг.

- А ако майка мисли че още облека онзи черен чувал с който ходят учениците ми е сгрешила. Не знаеш колко е досадно и мъчително да ги гледам всеки ден. Съжалявам горките деца. А ти защо не си се сгодила още?

Позадържа погледа си върху русокосото си подобие, след което пусна отново очилата, така че да скрият очите ѝ. Не обичаше да изразя много вътрешните си вълнения, така че тъмните стъкла бяха една прекрасна опция, която Фрейя често използваше, защото тези прозрачно-сини кристали често се оказваха, че я издават най - много. Предпочиташе да изразява мнението си чрез думите, макар че те доста често изскачаха прекалено остри за хорските уши и само подчертаваха злобата ѝ. Е, това си бе от плюсовете, особено щом опреше до професията ѝ. Там госпожица Найт трябваше да е твърда, сурова, да бъде чистото олицетворение на Темида в чуждите очи и да съди честно и безпристрастно. Последното не винаги важеше, но все пак ... всеки си имаше цена.

- Хмм. Значи просто си напълняла, а аз имах за теб една рокля на Де Ла Рента.... явно ще трябява да я даря някъде. - вдигна простичко рамене и беше готова да се засмее, но както предния път, така и сега единствено крайчетата на устните ѝ трепнаха. Имаше емоция в нея, която искаше да излезе, ама все още я държеше под контрол, а за Фрейя бе хоби да подчинява всичко на волята си.

- Заповядай. - новия коктейл пристигна и блондинката пое новата сламка между устните си, като остана някак загледана в лицето на сестра си. Имаше някаква промяна след като възлюбения бе споменат и това не ѝ се хареса. Ако някой натъжаваше Афродита, ако някой я нараняваше по някакъв начин, бе все едно да тормозят и близначката ѝ, а на съдия Найт не ѝ се нравеше да я провокират. Отрицателните емоции ги причиняваше - не ги изпитваше.

- Не съм се сгодила, защото не виждам смисъл в това. Дават се толкова много пари за брак, а след това и за развод и то само защото двама човека решават, че трябва "законно" да обявят съюза си. Глупости. Ако искам мъжка компания ще я получа, ама без да ми се бърка в личния живот, притежанията и .... парите.

Да, пари. Едва ли съществува нещо друго, за което би се стремила така. Даваше душата си, за да трупа повече в скъпоценности, имоти и други притежания. Лукса ѝ харесваше, а ѝ отиваше, така че си нямате и ни най - малко представа как ѝ светваха очите на тази жена винаги щом споменеше думата "пари". Дяволити пламъчета започваха да щъкат и липсваше само ехидна физиономия, да протрива доволно ръце и да крещи "муахахаа".

- Кхъм. - блондинката прочисти гърлото и бутна очилата на сестра си нагоре, така че да види очите ѝ. - Кажи какво става? Не ми харесва този поглед, Аф.

-Нищо ми няма.

Усмихнах се фалшиво и свалих отново очилата си. Не исках сестра ми да ме вижда такава - тъжна, объркана и несигурна. Това не бях аз. Аз бях силна, обичах да пазарувам, да пия коктейли, да се забавлявам но поради странна причина нито едно от тези неща не ме успокояваха в момента. Отпих отново от питието си и се усмихнах този път малко по истински.

- Влезе ми прашинка в окото.

Заслушах се в това което говореше близначката ми, имаше известна истина в думите й. Може би не бяха на сто процента истина но все пак. Интересно ми беше колко ли точно можеше да продължи един брак по сметка. Подсмихнах се леко.

- Сигурна съм че ще намериш този който да те обича такава каквато си с всичките ти недостатъци.

Засмях се леко. И й намигнаах закачливо.

- Аз напълняла? Няма такова нещо. По слаба съм и от теб и искам да пробвам онази рокля. Искам да изненадам Джейкъб когато се върне.

При самото споменаване една сълза се стече по лицето ми и въздъхнах като побързах да я изтрия. Не исках да споменавам на Фрейя, че приятеля ми е заминал без да ми каже.

- Щом казваш. - блондинката смръщи веждите си, като видимо изразяваше недоверието си. Не виждаше смисъл в това да я лъже, но щом бе решила, че ще е "прашинка", нека бъдеше прашинка причината за лошото настроение на сестра ѝ. Нямаше да се рови, тъй като Фрейя смяташе вмешателството в чуждите животи за излишно и напълно ненужно. Тя си имаше хора, които извличаха информация, а тя просто я използваше. Поредния наложен, от нея самата, навик, но за човек с толкова много задължения, блондинката нямаше време да се занимава с глупости. Освен в почивния си ден.

- Пфф. Недостатъци ли каза? - устните ѝ се разтеглиха в усмивка и малко ѝ остана да възпроизведе звук, който ние щяхме да наречем смях. За самодоволна личност като нея, тази жена не намираше недостатъци у себе си. Имаше прекалено високо мнение за себе си, така че всяко едно нейно качество, по нейното скромно мнение, бе сметнато за положителна черта. Щом се започнеше от външния вид, който оценяваше с десет по десетобалната система и се стигнеше до алчността, която я обладаваше като зъл демон, оценката продължаваше да стои същата. - Мъже. Само проблеми създават, а любовта замъглява така съзнанието, че прави повечето хора глупави. Никаква полза от цялата работа. Единствено Рита Скийтър извлича полезното от любовните драми. Умна жена. Печели пари от чуждата глупост. Така се прави! - каза Фрейя и демонстративно размаха един брой на Пророчески вести, който стоеше на масичката до нея. Листи пълни с измишльотини и чужди драми, които развеселяваха нашета магьосница. Само в свободното време обаче, тъй като през работната седмица забавления почти липсваха и единствените вестници, които четеше бяха свързани с новостите около банки, борси и т.н. Дори следеше и мъгълските новини, защото от този така обикновен техен свят, госпожица Найт бе намерила също начин да точи финанси. Какво друго да кажа освен, че тази жена знаеше какво иска и го получаваше по един успешен начин.

Тъкмо се бе развеселила от мислите за пари, които се въртяха в главата ѝ, когато забеляза отново тъжната физиономия на сестра си. Гледаше като напикано кученце и Фрейя изпита лек прилив на агресия. Кой въобще си позволяваше да наранява сестра ѝ?

- Афродита! - викна близначката ѝ, така че да я сепне. - Казвай какво става! И само да си посмяла да ми обличаш роклята, за да радваш мъж, ще те вкарам в Азкабан да играеш белот с дименторите! Модата си е само за нас, а не за пикльовци, които не правят разлика между Де Ла Рента и Диор!

- Той изчезна след края на учебната година сис! Без дори да ми каже.

Изкрещях срещу сестра си и се изправих рязко събаряйки чашата с коктейла на земята. Нямах намерението да избухвам така но ми се беше насъбрало ужасно много и притискането от страна близначката ми не се отрази добре.

- А колкото до роклята нямам намерението да я обличам заради мъж! Правя го заради себе си. Отдавна не съм ходила на пазар.

Седнах на шезлонга и с едно замахване на пръчицата ми счупената чаша и локвата изчезнаха. Прокарах пръсти през косата си оправяйки я и наместих отново очилата си.

- Както и да е. Имаш ли басейн тук? Плува ми се?

Реших да се правя все едно това не се е случило, все едно не ми пука или не ме засяга. Погледнах към нея и повдигнах вежди леко чакайки отговора на сестра си. Беше грешка д показвам слабостта си пред сестра си.

» Преди няколко месеца из Хогсмийд
» Забранената гора (преди няколко месеца)
» Преди няколко месеца. Продължаваме да нарушаваме правила.
» Няколко дни преди началото на тази учебна година
» "Хогуортс" пред няколко месеца

Преди година и няколко месеца на вилата в Барбадос

Преди година и няколко месеца на вилата в Барбадос

Similar topics

Similar topics