Когато Сирена бе в пети курс, и съответно на петнайсет, тя още не бе опознала всички в нейния дом- Слидерин. Бе се запознала с много от тях, но не бе разговаряла с по-мълчаливите, дори и да ѝ се бе искало. Бе останала с впечатление, че те предпочитат да са в собствената си компания, без останалите да им се набутват в личното пространство. Естествено, можеше и да греши. Един ден, незнайно как и защо, всички в дома бяха отишли нанякъде и ги нямаше. "А, да, днес е първия ден от Коледната ваканция. Всички са по домовете си." - спомни си Сиси. Тя никога не ходеше при майка си за тези междинни ваканции. Най-много в крайна сметка, като си тръгне отново да се почне с типичното за майка ѝ "ред сълзи, ред сополи" , което ѝ беше в репертоара, когато русокоската се качва във влака за Хогуортс. Момичето отиде в Общата стая, седна на любимия си диван- този до камината и до един от прозорците и замислено се загледа в пламъците.

Тц. Коледна ваканция. Забавление за другите, почивка за мен. Нямате идея, колко облекшен бях, че всичките подлизурковци и нахалници си тръгват, можех да остана почти сам в подземията на Слидерин и да се насладя максимално на тишината, коята биха предоставили. Затова бях в прилично настроение, когато навлякох мантията и заслизах към общата стая, с идеята да се отправя или към кухните, или към библиотеката. Или към кулите, за да мога да позяпам нещо, Каквото и да е, наистина, не ми пукаше. Или просто да седна на обишайното си място на дивана пред камината и да поспя или нещо такова. Важното беше, че ми беше приятно да съм сам. 
Докато, естествено, съдбата не реши да се изгаври с мен. 
Влязох в общата стая и първото нещо, което видях, беше русата глава. Някакво момиче. И тя седеше на моето място. Тц. Не можех да я видя, но се съмявах и да я познавам. Не обръщах много внимание на хората около себе си. Затова и бях твърдо решен да я игнорирам, задето е седнала и просто да изляза от общата стая и да се размотавам някъде, въпреки, че вече беше късно. 
Само че съм сакат и нескопосан и измъкванията никога не са ми се удавали, защото по пътя успях да съборя един от декративните черепи, привличайки вниманието й. И когато тя се обърна я разпознах - момиче от моя курс, Селена, Силена...а! Сирена! О, да познавах я.
И пред нея се наведох и доста театрално повдигнах фигурката отново на мястото й, преди да се подсмихна.
- Коледният дух е доста силен тук долу, а?

Сирена познаваше това момче. Е, познаваше беше даже силно казано- просто го знаеше. Той не общуваше с останалите- стоеше си в ъгъла и се радваше на компанията си, без никой да му се бърка. Типично за повечето слидеринци. Тя почти не го забелязваше. А дори и това да станеше, то нямаше какво да се гледа- както и се очакваше, той се занимаваше със своите си работи." Май веднъж в първи курс се бе докопал до една от метлите и бе летял с нея. Чудно как не го хванаха. Е, късмета на дома, предполагам. Не е като да не сме се отървавали на косъм и преди." - помисли си русокосата. Името му бе нещо като арка... Да, Арчър, един от чистокръвните.  Очевидно днес не му провървя с промъкването ( бе очевидно, че се бе опитал да се махне) , защото след като бутнеш декоративен череп няма как да останеш незабелязан, особено когато сте само двама души в стаята. Арчър театрално се наведе, вдигна фигурата, постави я на мястото й и след като се подсмихна  каза:
- Коледнинят дух е доста силен тук долу, а?
- Сигурно, но надали заради това бутна черепа. - отвърна му Сиси, която се засмя.

- Не. - свих рамене. - Беше ми толкова неприятна, че бързах да се махна. 
Не знаех, дали ме е разбрала - доста хора не успяваха да се оправят с явно недоловимия ми сарказъм, затова въздъхнах и се приближих към нея с леко повдигнати вежди.
- Шегувам се...Ти си Сирена, нали?
Не дочаках отговор, а направо се настаних в креслото до нейното и се загледах в огнените пламъци, които огряваха стаята. Все пак, тя беше на моето място, което ми се струваше доста досадно, но не можех просто да отида и да й кажа, да става и да се маха. А и освен това, Сирена не беше като повечето хора от дома ни (като мен), които стояха по малки групички и се отццепваха тотално от обществото (пак като мен). Само с разликата, че на мен въобще не им пукаше за тях, за дома или за каквото и да било. Бях тук, за да уча магия, не за да се тормозя с идиоти, които не знаят какво вършат. И иманно затова реших, че Сирена Сънсет не би била лоша компания в един такъв момент - определено не беше идиот, който не знае, какво върши...или поне не изглеждаше като такъв.
- Е, какво? - обърнах се към нея. - Коледа в Хогуортс? За това определено трябва да има причина... Да не би вашите да са се отрекли от Дядо Коледа или нещо такова? Или пък да са тайни поддръжници на Уги Буги?

Преди не бе разговаряла с или за Арчър, но въпреки хапливото му чувство за хумор ( или по-скоро именно заради него) той й излегждаше...интересен. Точно това, което най-много търсеше у хората. За разлика от повечето аутсайдери, той нямаше никакъв проблем с общуването, стига човека срещу него да не го дразни толкова много ( Сирена искрено се надяваше нейния случай да е такъв) и да го разбира. Поне малко.
- Да, разбрах, че се шегуваш. Е, или поне се надявах.- подсмихна се Сънсет.
Сарказма в гласа му се долавяше, но въпреки всичко винаги могат да се намерят хора, които говорят сериозно, а пък звучат саркастично. Но в неговия случай по принцип май бе именно обратното. " Сега, като се замисля, той май е един от най-добрите ни ученици, нали? Не си спомням за теорията, но в практиката има едни от най-високите оценки! Значи умник, а?"
- Доколкото за последно си спомням, нашите никога не са твърдяли в съществуването на Дядо Коледа- Може би, защото не са добри в промъкването и винаги ги хващах- горе- долу като теб. -Не бе сигурна дали на тази част Арчър ще се засмее, обиди или просто ще я игнорира.Но каквото- такова.- А тая работа с Уги-Буги-то, ще отговоря съвсем ясно- нямах си и на идея, че такова нещо съществува.

- Доколкото за последно си спомням, нашите никога не са твърдяли в съществуването на Дядо Коледа- Може би, защото не са добри в промъкването и винаги ги хващах- горе- долу като теб. -Повдигнах вежда язвително, готов с остроумна забележка, но тя успя да ме изпревари- А тая работа с Уги-Буги-то, ще отговоря съвсем ясно- нямах си и на идея, че такова нещо съществува.
Облегнах се назад и протегнах крака напред, без да откъсвам очи от момичето пред мен. Въздъхнах примирено.
- Ауч. Това за промъкването почти заболя. - залепих отново изкуствената, крива усмивка и се опитах да си придам небрежен вид, като обикновено. - И, Мерлин, колко ужасно детство си имала, щом не знаеш, че Уги Буги е най-върлия враг на Дядо Коледа!
Затворих очи и оставих топлината от огъня да успокои напрежението в тялото ми, насъбрано през последните седмици. Беше приятно, определено. А това, че Сирена беше тук не ме дразнеше ни най-малко, както бях очаквал. Напротив, тя беше....е, не беше неприятна. Успявах да водя разговор с нея, а тя успяваше да да следи сарказма ми без да се обижда, което беше доста нетипично за тъпаците, които принципно ме наобикаляха. КОето означаваеш, че беше умна. И като се замислих, наистина беше така. Сирена беше от добрите ученички в курса ни, нещо като мен. 
Размърдах се в креслото (което беше толкова неудобно и затова не беше обичайното ми място за седене) и отворих очи, вглеждйки се отново в блондинката. 
- И все пак, трябва да има причина да си тук за Коледа, а не със семейството си...

( ще мина на първо лице, че е по-лесно)
- Ауч. Това за промъкването почти заболя.- "Почти, а?" Засмях се. - И, Мерлин, колко ужасно детство си имала, щом не знаеш, че Уги Буги е най-върлия враг на Дядо Коледа!- на тази реплика направих леко кисела физиономия, почти недоловима. "Определено не е детството, за което всеки може да си мечтае..." Внезапоно осъзнах, че онова дребно напрежение, което бях усещала преди малко е изчезнало. Както казах- бях разговаряла само с по-разговорливите от Слидерин, които далеч не бяха много. Каквото и да си говорим, беше различно. Останалите не бяха така...заинтригуващи. Сякаш са толкова ясни, като отворена книга. Докато при Арчър имаше нещо, което те кара да мислиш, че нещата не са просто така, както ги или поне се опитва да ги изкара. Когато затвори очи го огледах. Като се замисля, на него му беше...некомфортно? "Май не само аз седя на определено място. " Не бях толкова глупава, затова разбрах- щом му е неудобно, значи не седи там, където е в момента. А е сигурно, че би предпочел да е седнал на него. След като сме само двама души в цялата стая, значи всичко е ясно- Не съм единствената, на когото точно това място да му е любимо. Но преди да кажа каквото и да било, той отвори очи и каза:
- И все пак, трябва да има причина да си тук за Коледа, а не със семейството си...
- И откога господин Арчър Крос го интересува какви са животите на останалите? - отвърнах със сарказъм. Но преди да ми отговори, продължих:
- Не ми се връща в мъгълския свят. Да се разхождам из замъка и да намирам нови и нови неща е делеч по-интересно. - Може би това, че си признавах, че не съм чистокръвна бе точно, като сама да се сложа на бесилото. - Пък и...като си тръгна майка ми сигурно пак ще се разплаче, както прави на първи септември. И ще ѝ е по-лесно да е сама. Има нужда да си почине от всичко, което ни се насъбра.

- И откога господин Арчър Крос го интересува какви са животите на останалите? - тя каза, а аз отворих уста, за а да отговоря, но тя очевидно нямаше намерение да ми даде думата, защото забързано продължи. - Не ми се връща в мъгълския свят. Да се разхождам из замъка и да намирам нови и нови неща е делеч по-интересно. Пък и...като си тръгна майка ми сигурно пак ще се разплаче, както прави на първи септември. И ще ѝ е по-лесно да е сама. Има нужда да си почине от всичко, което ни се насъбра.
Осмислих думите й. Доста внимателно при това, и осъзнах нещо ново за Сирена Сънсет. Нчмаше просто да дойде и да зчви нещо. Каза го по заобиколен начин. Значи нечистокръвна, а? Изглеждаше доста притеснена, може би очакваше, че ще я изгледам погнусено и просто ще напусна. Тц, заблудено момиче...
- Господин Арчър Крос, или иначе казано, moi, винаги са го интересували чуждите животи. Във всеки случай са по-интересни от това, което аз правч всеки ден. Интересно е да излезеш от рутината за кратко. - опитах да се усмихна тогава. Наистина опитах, не обичах да се усмихвам, не и пред хора, които почти не познавах. Можеше да ме вземат за добронамерен и дружелюбен, а аз не исках това. Имах имидж да спазвам, нали? И въпреки това се усмихнах. - И недей да се тревожиш за глупости като кръвен статут пред мен. Въобще не ми пука за това - важен е човекът, а не ДНК-то му...Но е наистина доста необичайно в Слидерин да има нечистокръвни. Необичайно, да...но не и нечувано.
Облегнах се отново назад в непознатия за мен релеф на гадния диван, преди да се нацупя и да се изправя отново. Тая нямаше да я бъде...тогава нещо ми и просветна в главата.
- Какво ще кажеш за малка разходка? Или смятаме да прекараме цялата ваканция пред камината?


ПП:Извинявай за късния отговор :Д

- Господин Арчър Крос, или иначе казано, moi, - на тази част се подсмихнах.- винаги са го интересували чуждите животи. Във всеки случай са по-интересни от това, което аз правя всеки ден. Интересно е да излезеш от рутината за кратко. - Начинът по който се изразяваше за собствения си живот бе...необичаен за един магьосник. Или поне за мен. Сякаш никога не ставаше нещо интересно, сякаш просто се събужда, прави това което прави винаги(а, като се замисля, аз не знаех какво е то), след това се прибира в спалните и си ляга. А после всичко от начало. Толкова познато, а в същото време и непознато... Но той не свърши дотук. 
-И недей да се тревожиш за глупости като кръвен статут пред мен. Въобще не ми пука за това - важен е човекът, а не ДНК-то му...Но е наистина доста необичайно в Слидерин да има нечистокръвни. Необичайно, да...но не и нечувано. - "Необичайно, но е и нечувано...колко пъти ли съм си го повтаряла..." Сигурно съм изглеждала леко притеснена, от това, че съм със смесена кръв. Имам такъв навик, когато го съобщавам на някой от дома. Просто искам да сме си наясно от самото начало. Дори да прозвуча като мъгълофоб, аз не понасям презрителното държание на някои магьосници към не-магьосниците. Да, не само мъгълите, а и върколаците, троловете...Дори домашните духчета. Имам предвид...хей, никой няма да умре, ако се държи поне с малко уважение към тях, като с живи същества, нали!? Отплеснах се. 
Докато го казваше, той се..."Усмихна...?" Е, не е нещо лошо, разбира се, но...Арчър Крос никога не ми е изглеждал от типа, който се усмихва. Поне не често. Личеше си, че за него това е необичайно. Но някак си, наистина ми поолекна. "Чакай, от кога толкова ме интересува, че да ми е олекнало?" -запитах се. Боже, трябва да спра да си говоря сама... Но наистина, изглеждаше доста по...по-достъпен. Да, мисля, че това е думата. Сякаш не е нужно да се напрягаш да го заговориш, било то за нещо важно или просто общи приказки. Сякаш не би отхвърлил компанията ти, ако не те познава. "Сигурно точно това се цели да избегне...Да общува сс останалите, да се приобщи. Но...не може да няма причина, нали?" В отговор просто се усмихнах. 
Тогава той отново се облегна на дивана, но почти мигновенно се нацупи. Сподавих мъничкия смях, който напря в мен- внезапно ми напомни на един мой бивш съученик, който правеше така, когато нещо не му харесваше или му се натрапваше. Арчър стана рязко и с лице изписващо, че току-що му е дошло нещо наум, каза:
- Какво ще кажеш за малка разходка? Или смятаме да прекараме цялата ваканция пред камината? - Повдигнах изненадано вежди. "Добре, това не го очаквах..." Отлично знаех, какво ще отговоря, нямаше смисъл дори да се замислям, затова реших да се "подготвя", ако мога така да го нарека. Свалих мантията си, защото ми беше станало горещо и я оставих на облегалката. Леко поизтупах полата си, колкото да изглежда прилично.
- Честно казано нямам такова намерение, затова ще се радвам да се поразтъпча. - после станах от, за разлика от това на Крос, удобното си място и го зачаках в очакване.