След една година

Коментатора расказваше нещо за отборите. Поне това успя да долови Майкъл. Отвън бе невероятно шумно. Чуваше се как трибуните си говориха надвиквайки себе си, другите, дори своите си ммисли. Скоро щяха да започват, още около двадесет - тридесет минутки и ето ги тях с техните метли излитат пред шумната тълпа. Вазовски вече от няколко месеца бе в този отбор и за тези няколко месеца успя да отстои мястото си на "Другарчето на блъджъра". И макар и да не му бе за пръв път да излиза пред тълпа наблюдаващи мача, та дори за онези години опит в Хогуортс и все пак това усещане при излитането във въздуха и там отгоре виждаш толкова много лица, които те наблюдават. Все още не можеше да свикне с това, едва ли и щеше да го направи. Тази тръпка винаги беше неповторима, защото винаги мача беше различен дори и да играят еднкви магьосници в отбора. В единият случай печелят, в другият губят, в единият има едно предизвикателство в друго друго... Винаги би се случило нещо добро или лошо. Куидича винаги бе различен. И ето че сега, за пръв път щеше да излиза на сред толкова мноого зяпаши го магьосници. Дори не беше някакъв велик мач като световното. Не този бе просто един приятелски мач между два отбора. Най-вероятно хазарта бе докарало това, че двата отбора...

- Ей, къде ни е търсача и пазача? - Прекъсвайки мислите на Майкъл влезна единият от съотборниците му.

- С такъв съпернически отбор, къде мислиш че са? - Ухили се другия. Всички се засмяха.

- Да ходим и ние тогава, да ги видим що за орехчета са тези...
- а може да са ги напоили с някоя любовна отвара...
- Гледай да не ослепят и теб, че един бияч по малко. Как ще им устоявам сам? - Произнесе Майкъл. Вторият бияч започна да говори нещо но врива от аплодисментите на трибуните заглушиха думите му в същият момент в стаята, невероятно доволни, на своите две - влетяха търсача и пазача на отбора им. Тази тяхна радост усили още повече веселото настроение на отбора и в съблекалнята се чу нов взрив на смях.

- Мислихме вече, че сте паднали от съперническата...

- Само посмей да го кажеш! - скастри го търсача и ето че отбора отново се смееше.

- Хайде дами по метлите, танца да започва! - Плясна с ръце капитана на отбора и всички насядали по пейките станаха и се запътиха към изхода, Майкъл естественно също. Още малко и...

- Ей, те все пак са момичета дайте по леко... - Прошепна някой точно в момента когято вратите се отвориха.

Нов взрив на аплодисменти, този път за тях. Отборът им с оттренирано онова "невероятно" излитане състоящо от какви ли не трикове с метли по ред : Пазач, гончии, биячи и търсач се появявиха пред публиката. Това е момента в който адреналина приижда и до края на мача все е в теб. Адреналина, бе от важните неща в една игра. Или по скоро контролирането му. Той мислеше вместо теб, нищо друго, адреналина. Ето че Майкъл и другият бияч се оказват в полезрението на публиката на огромният екрана за малко двамата увисват във въздуха махат на всички и с рязко пикиране изчезват от местата си, техните лица са заместени с търсача - най-важната част от отбора. В син цвят - цвета върху екипите им те изписват названието на отбора си и заемат местата си за игра. Оставаше на полето да пристигнат само топките и ето, че играта щеше да започне...

Бе средата на учебната година,но Анджелина се бе изнизала за малко от Хогуортс,заедно с още двама-трима.Като префект не даваше особено добър пример,особено като водеше и ученици със себе си,но в момента в главата и бе само едно - предстоящия мач на който отиваха.
Мача щеше да бъде приятелски,момчешки срещу момичешки отбор.И всички събрани средства отиваха за благотворителност.Какво по-хубаво от това да помогне на някого,а и да види Майкъл Вазовски,неин добър приятел,а може би и нещо повече,бивш префект на Хафълпаф,а сега бияч в престижен куидичен отбор.
С Мики,както му казваше тя,си имаха своите закачки и една от тях бе името му.Дали нарочно,дали съзнателно,но неговите родители - които бяха чистокръвни магьосници - го бяха кръстили на едно сладко таласъмче от една мъгълска анимация.И днес символично Анджелина бе облякла бяла тениска с въпросното мъгълско геройче.Или по-скоро с главата му.Така и цялата и тениска представляваше зелена глава с едно около,малки рогца и всичко това на бял фон.На нея и харесваше,бе споменавала не веднъж и на Вазовски за въпросното геройче и се надяваше,че и на него ще му допадне,като я види.
Настаниха се на местата си,бяха чудесни.Виждаше се целия стадион,който бе огромен,но разбира се не толкова колко някой направен за световното.И все пак наистина бе огромен,бе страхотен.А Анджелина много се вълнуваше и едва стоеше мирно на мястото си.
Слушаше думите на коментатора който обясняваше по нещо за отборите.Кой,кой е,от кога играе,малко "предистория" и как е създаден самия отбор.Това обаче влизаше и после излизаше от ушите и.Тя просто стоеше и гледаше със светнали очи терена чакайки таласъмчето да излезе.
- Всякаквовкусово бонбонче,Ан? - някой и подаде кутия с бонбончета и дори без да поглежда тя извади едно и го лапна.На лицето и се появи блажена физиономия. - Малина,вкусно.
Други обаче нямаха нейния късмет за вкус и бяха зели малко гадни бонбонки.Тя не посмя да си вземе втори път,не искаше да попадне случайно на някое с дроб,сърце,ушна кал или нещо подобно.Не искаше да си разваля настроението,нито хубавия вкус след малинката.
Коментаторът оповести излизането на отборите.Не след дълго и това стана - отбора в който участваше Майкъл излетяха с пълна сила на терена и започнаха да показват номера.Мики дори попадна на екрана,а учениците около Анджи - включително и тя самата - се разпищяха радостно,запляскаха с ръце и се развикаха.Все пак те бяха тук за да подкрепят именно него...макар,че по-точно би трябвало да се каже,че са тук да подкрепят отбора му.
Играта започна,а отбора на момчетата бе твърде нежен,ако питате Анджелина.Може би така и се струваше защото в последния мач бе играла срещу слидеринци,които не отстъпваха и все гледаха да избутат някого от метлата.И тя самата за малко щеше да полети тогава надолу.но бе успяла да се задържи върху метлата си.
- Станал е още по-добър. - призна накрая русокоската докато гледаше как Майкъл отбива блъджър след блъджър.Момичетата обаче щяха да ги разбият,ако те още малко се правеха на дженталмени.Просто си личеше.Ама златния снич явно не бе толкова мил,колкото момчетата...никакъв го нямаше и изобщо не улесняваше търсачите и на двата отбора. - Хайде,Мики.

Разпростря се или не? Направо се пльосна във фотьола с шише вода в ръка. Пресуши половината на няколко глътки. Не си представяте, колко му липсваше сега едно меко, удобно и толкова пленяващо легло. След мачовете по куидич винаги е така. Ужасно изморен, с какъвто отбор и да играеш, колкото и да е сериозна тази игра.
Всички се смееха и вобще с настроението им в този момент всичко беше повече от идеално. Дори и да загубиха в приятелски мач от женски-куидичен отбор. Играчите се бяха скупчили по край търсача на техният отбор, който с доволна усмивка говореше:
- Е! Нали ви казах, тази вечер ми е осигурена... Съгла си се. Ха! Съгласи се да ходим днес на вечеря.
- Кога успя, човече? - питаха го другите.
- Нали си спомняте, когато двамата изчезнахме под трибуните, докато гонехме снича? Аз ще ви кажа, че време на празно не съм губил!
- Ееее, браво, браво! Така трябва.
В съблекалнята се всички се засмяха.
- Късметлия си ти! Успях да я мерна от близо търсачката им. Ммм, красавица! Не е като да стоиш пред обръчите и да се чудиш дали да бягаш от блъджъра или да внимаваш за куофъл. - Минусите да си пазач. И то от личен опит.
В съблекалнята отново се раздаде смях.
Макар и загубили този мач и ужасно изморени, всички се смееха и вобще настроението на отбора беше повече от повдигнато. Все пак след час-два ги очаква банкет на който и двата отбора трябва да присъстват. И в често точно на това предвкушение отбора бе в превъзходно настроение.
Майкъл смачка празното шише вода и го изпрати в кошчето. Смъкна горнището на синият екип и се отправи към банята.
Първо време техният отбор игра абсолюто не сериозно. Хм, как да се каже по-скоро се правеха на джентълмени пред момичетата и все пак по едно време се съвзеха и към резултата им започнаха да се прибавят все повече и повече точки. От Вазовски тук нищо не зависеше, дали отбора играе сериозно или не, бияча все пази съотборниците си от блъджъра. Дори и да не удряше прекалено силно, все пак нямаше намерение да нарани някоя от момичетата на противниковия отбор, ръцете го боляха. Не много силно разбира се. След мачовете винаги е така или просто бияча след само една година тренировки и мачове не е свикнал достатъчно. Е, отборът в който бе Майкъл набави доста точки щом бочна да играе по сериозно, а момичетата се оказаха доста назад. Но снича хвана търсача на отбора на момичетата и те спечелиха.
"Забавна игра" помисли Вазовски и на лицето му се появи доволна усмивка. Магьосника вече бе успял да облече нови дрехи. Добре де, ве чак толко нови просто дънки и синя фанелка на техният отбор.

» След 1 ден.
» След ден в "Хогсмийд"
» След 2 седмици
» след няколко дни
» след няколко дена

След една година

След една година

Similar topics

Similar topics