Как се наричаше това? Телефон? Както кажете.

*Шумолене* - Какво натиснах вобще? А.. сега да говоря ли. Аха... Е, който и да си ти ако попадна тук, значи знаеш как се ползва това нещо повече от мен. Значи знаеш и натам какво да правиш... *Шумолене* Как да го изключа?!ааа...

"Леле, Адам, ти си единственият, който може да ме разсмее така в полунощ. Момичето в съседното легло ме направи на нищо, че и преча да спи. Но спокойно, справяш се добре с това нещо. А сега- и на мен ми липсва, а мина само седмица. С удоволствие идвам, само кажи къде и кога и бягам от всичко тук. Наистина беше... ново и забавно. Главно защото ти си най-забавният човек, когото познавам. И лека нощ? Това нещо може да изпраща повече от един Смс, Стоукс, нали знаеш?"

"Добре де, това момиче и без това ме мрази, защото никога не си оправям леглото. Утре или ще се успа или ще трябва да се мъча с Вълшебството. Има вълшебни думички и само да ги чуя и веднага бягам от първия час. Адам,прекаляваш. Не стига, че е супер мило да будуваш и да се мъчиш с това чудо заради мен, ами и си пак толкова сладък, че искам да те смачкам от прегръдки. Не само се усмихнах, ами засиях. Сега се усмихни и ти, аз също съм много миличка."

"И аз смятам, че съм от подредените, но тя не, леглото, а на мен ми е все едно за леглото. Признай си, спи ти се, просто ти е по-приятно да си говориш с мен. Тоест да си пишеш. И аз съм така, може и да ми се спи, но предпочитам да не спя. И мен ме е яд, но мисля, че ще е прекалено ако се измъкна от спалнята ми и се домъкна до твоята, не сме чак толкова добри. Обещавам, че ще го повторя. Няма смисъл да те моля да ме усмихнеш утре пак, ти винаги го правиш."

"Мисля, че яко ще загазим, ако се измъкнем от спалните помещения и тръгнем из замъка посред нощ..Пък и не искаш да виждаш това нещо, тоест мен, в такъв шантав предсънен вид.Ти уж не се стараеш, но винаги намираш как да ме разсмееш. Дори в седем сутринта, когато тъкмо съм станала и мразя всичко живо. Утре с тези два-три часа сън, които ми се пишат тази вечер сигурно ще съм като зомби."

"Хайде да го направим наистина някоя вечер, общата стая ще ни очаква. Наистина е някакъв кръг, но честно казано, е един от най-хубавите в живота ми. Теб не, ти си този, който поглеждам в полузаспало състояние и си казвам, окей, той може да говори с мен. Оо, усмихнато може, прекрасно с такава рошава коса и откачена пижама сега не, пък утре ако успея правилно да си обуя обувките и се сетя как за бога се облича тази мантия, добре. "

"Справяш се прекрасно с това мъгълско чудо, поздравявам те.На моменти се чудя дали не си си ударил главата, че да мислиш, че съм най-прекрасното зомби, като повечето момичета тук изглеждат сто пъти по-добре от мен сутрин, вече свежи като росни цветенца, а аз само се мъча да не заспа права.. освен ако не съм с теб на закуска например, тогава пак съм в размъкнат вид,но поне се усмихвам. Най-чаровното зомби също няма търпение да те види и ти праща много прегръдки, задето си така откачено мил."

"Честно, убедена съм, че или някъде си се фраснал или тази липса на сън влияе на трезвото ти мислене, ама си толкова прекрасен, че направо те обичам. Никога не би бил много нахален, направо си поисквай. Наистина е бавна. Ще ти ги дам. Безкраен брой, за колкото ни стигне времето. А аз ако не съм много нахална ще си поискам двойна доза от този безкраен брой. И между другото, на направо те обичам, се отвръща с и аз те обичам, само ти подсказвам."

"Хей, усмивката ми тук е само за теб. Най-най-най-най-най? Вече си на път да ме разплачеш от умиление. Аз да съм хипнотизирала теб? Мога ли да те попитам същото? Адам, с цялото си сърце и душа, доста след полунощ, аз ти заявявам, че ти ме караш да се държа като наивна драматична тийнейджърка. И обожавам това. Аз съм Анеля Денвърли, за бога, може да не съм от кротките, да съм свръхамбициозна и да се забърквам в шантави ситуации, но никога не си губя ума и знам какво се случва в живота ми. Досега. Така че, Стоукс моля те, кажи ми какво, по дяволите, става с мен? С нас.."

"Трябва да опитаме да проведем един нормален разговор между приятели. Защото честно казано, ако мога да бъда директна, ние двамата сме или влюбени гълъбчета, или като брат и сестра. Честно, и на мен, а тази нощ ми се струва безкрайно дълга. Моля те, не ме карай да будувам и следващата, чудейки се кое от горно посочените сме. Ще пострадам от сериозната липса на сън и тези неясни отношения и вече може и да не се усмихвам."

"Стоукс, Стоукс, Стоукс... Може и да не си, но определено те бива в тези разговори. Ако така решаваш да проявиш егоизма си и да имаш само за себе си това откачено момиченце Анеля, няма как да откажа, по дяволите. Откакто се познаваме тя грее за теб. Тази мъгълска комуникация. Определено успява да свърже хората. Да, Адам, съгласна съм."

» —Ако познавахте времето тъй добре,както аз го познавам—каза Шапкаря,—нямаше да кажете,че го хабим.Времето е личност.Не може да се хаби една личност.
» Защото какво може да е по-лошо от това да искаш нещо, освен това да знаеш, че никога няма да можеш да го имаш.
» Кажете какъв е вашия герой [ВАЖНО! НЕКА ВСЕКИ ПОГЛЕДНЕ И КАЖЕ!]
» Из "Хогуортс - това не е краят"
» *Чук, чук* - Това психиатричното отделение ли е?

Как се наричаше това? Телефон? Както кажете.

Как се наричаше това? Телефон? Както кажете.

Similar topics

Similar topics