- Е тогава ме последвай. Това място наистина е вълшебно и крие милион тайни. Чух даже, че в подземието има стая пълна със Всякакво вкусови Бобчета на Бърти Ботс и място пълно с шоколадови жаби и картички с магьосници. Пък кой знае, може да има и нещо по - интересно.

- Чудовище което ще ни нападне, но като едни истински талантливи магьосници ще се измъкнем ... надявам се. Стига да не разчитаме на моя покровител.

- Е да тръгваме тогава. Взимай си пръчката, някой тиган или чадър и да се спускаме в недрата на замъка. Лумос.

- Какво по дяволите е това, Анеля? Какъв е този шум и тази миризма ... знаеш ли мисля, че трябва да тръгнем наляво и то бързо...нещото идва от там и не ми е симпатично и като шум и като миризма... и като цяло. Като казах чудовища имах предвид някой огромен паяк или богарт,а не... например планински трол. Те са гадни. И плашещи ... и изключително тъпи, но аз съм руса ... нищо чудно да е чувал някой виц за блондинки и да реши, че ще ни убие с един замах... е нали си имам теб, ама не върви да правиш всичко сама... чакай всъщност за какво говорехме?

- Загазили? Много? Е и таз добра ... да решил веднъж да се поразходим наоколо за разнообразие и ще вземе да ни изяде някой мутирал огнемет или трол. Между другото ... чувала си историята на Стаята на Тайните нали? Дали пък онзи базилиск не е бил мама базилиск ... и да си имаме малки базилискчета? А споменах ли ти, че в стаята с бобчетата има гномчета? От онези които се появяват в градините на повечето магьосници? Много са зли понякога ... нападат те за да ти вземат бобчетата. Имаше и едно създание ... което не помня как се казваше, но бе точно като костенурка с дребната разлика, че ръмжи и пуска огън ... и е доооста по - голямо от костенурка. Във всеки случай няма да е някой пухкавел мъник.

- Защо пък да не можем да си вземем? Никой не е казал нищо по този въпрос. Просто ще трябва да надхитрим гномчетата. Имаше магия която ги отблъскваше и ги караше да стоят като парализирани известно време. Май бе Флипендо...или Инсендио. О какви глупости говоря, Инсендио бе за огън... да, значи е Флипендо. Иначе сега се сетих за името на костенурката, Fire crab. Има по черупката си скъпоценни камъни... и май трябваше да се полее с вода и да се обърне по гръб, за да кротува. Нищо работа, стига да не те опече преди това. Е тръгваме ли за малко бобчета и жаби?

*представи си, че отварят врата, а вътре има поляна*

- О колко е красиво тук. Но не виждам нито бобчета, нито бонбончета , нито жаби, нито карти ... само глухарчета.

- О виж! Там горе ... има врата. Можем да се покачим по... онова дърво? Дърво? Тук насред стаята? Дообре ... да кажем, че това е нещо съвсем нормално. Все едно да се катериш по рафтовете в библиотеката, не е нещо което не съм правила ... по - добре не питай. Само една дума ще кажа - бобчета.

- Хайде искам и аз да видя, мръдни нагоре. И господи права си ... никога не съм мислела, че такива места в действителност съществуват. Само съм чувала историите, но ... е в историите винаги се казва, че в галериите под Хогуортс има всякакви същества, затова мисля, че трябва да сме нащрек.
*Вади магьосническата си пръчка и си прави кок, който е придържан от пръчката ;д *

- Внимавай гномчета! Ах, какви проклетници ... защо са им толкова бобчета? Сигурно и при шоколадовите жаби има такива гадинки ... и все пак е по - добре от някой трол...ААААА! То ме докосна, докосна ме...

- Какво? Трол ли?

- О не... кажи ми, че се шегуваш... моля те!

- Т-т-трол ... огромен е. Знаеш ли предпочитам гномчетата пред това. А сега ти предлагам да бягаме. И да се молим за животните си.Вцепени се,вцепени се..., о тръгвай, тръгвай няма да стане така.

- Внимавай, тук няма дъски. Ще ни се наложи да скачаме? Анеля залегни... *и трола почва да ни напада с тоягата си*

- Мисля, че се изплъзнахме. Ела насам, има пещера... , но да ти кажа почвам да мисля, че вече не сме в Хогуортс. Сякаш минахме през някакъв портал или не знам. Но ме побиват тръпки от това. Най - големия въпрос е КАК ще се върнем ... и то горе?

- Вече не знам какво да правим ... тук има ГОРА... какво по дяволите направихме? Къде се озовахме? Аз съм виновна, извинявал Анеля. Явно не трябваше да тръгваме по коридора който казах и изобщо да се катерим по дървото и изобщо да мърдаме от общата стая ...

- Благодаря ти. Изключително си мила, но това не променя факта, че сме тук насред нищото и то наистина зареди мен. Анеля обичам те, но моля те замълчи. Нека наистина просто да ... вървим на някъде. И изобщо да не разчитаме, че някой или нещо ще ни покаже пътя. Сигурно и то ще е загубено като покровителя ми ... , ако изобщо точно в момента мога да призова нещото.

- Виж някаква къща ... изглежда стара ... е определено е. Хм ... честно казано не знам дали трябва да влизаме, но ми се струва примамлива идея да го направим. Ама все пак ... да, почвам да се замисля, че не притежавам и елементарен инстинкт за самосъхранение.

- Направо не мога да повярвам ... честно. Имам чувство, че ако се приберем в Хогуортс няма да напусна общата стая повече. И нищо чудно да се изгубя и в нея .... , но разбира се съм твърде любопитна и пак ще тръгна да оглеждам. Боже .. колко удобно, че не сме от Грифиндор, мъгълите казвах "Любопитството убило котката" ... ние сме орелчета. Понякога се чудя защо символът ни не е гарван ...

- Макар, че .. аз приличам ли на котенце? Да, да както и да е... аз влизам и си отивам у дома. Само дано сега да не се окаже, че точно като отворим вратата и ще паднем в басейн с алигатори, но като си знам късмета ... нищо чудно.

- Отново в Хогуортс ... , но как ...и то тук, а не долу? Искам да разбера как стана това! Но .. не мисля, че ще е особено добре, ако повторим приключението си и все пак вече знаем какво да очакваме. А и , ако искаме да останем някъде сами и на свеж въздух ... имаме си тайна гора някъде наоколо! Добре... ,а сега какво правим?

- Ехооо, коя си ти и какво направи с моето момиче? Ние? Да стоим спокойно? Какво те удари по главата? Трола ли те уплаши, макар, че да ... наистина си бе страшничък. И да, приличаш на мече.


- Мен обаче не ми се стои на едно място ... при положение, че се озовахме в гора в самото училище. И имаше трол ... и всъщност предполагам си чувала за Стаята на Тайните? Искам да отидем там, но ... ами не знам как ще успеем да влезем.

- Да бе, разбира се. Като нищо говоря змийски. Избрах го като втори език във втори курс... за Бога Ан, моля те! Разбира се, че не съм змиеуст, но знам кой е. И знам някой който знае змиеуста и знае как да проникне в стаята оо забрави, да кажем, че знам как ще влезем, ако си научим хубаво репликите.


- Дообре. ..нека да видим, какво ще стане. *А секесере кесаше... така ли бяха думите? Я ти ги кажи ,току виж се отвори .. дали е останало нещо от чудовището на Слидерин? До колкото знам Хари Потър го е убил и там е останал скелета... от него сега може да има само прах...

- Ан... направи услуга и на двете ни и започни да дишаш. Ще ме побъркаш от смях! А , ако вземеш да ми паднеш пред стаята на тайните и случайно полетиш от тук надолу... е да кажем, че няма да е яко. Хайде сега, дишаш ли? Ама сигурна ли си? Напълно? Не.. не ти вярвам.



- И като префект ще се жертвам и ще тръгна първа... в случай, че попадна в устата на някой базилиск. Ще ти изстрелям синя светлинка, ако съм добре и зелена, ако не съм.... е джоранимо!
Хей...Ан, видя ли светлината?Хайде слизай! Тук е... паяк,паяк,паяк!


- Спаси ме боже...Свети Хогуортс, паяк!