В тъмното, в плътната сянка стоеше някой. Загърнат в черната си мантия от главата до петите. Върху главата му имаше качулка, тя закриваше лицето му и то почти не се виждаше. А самата мантия бе достатъчно дълга, че да стига до земята. Той се взираше някъде в далечината. А между пръстите държеше нещо искрящо. Понякога поднасяше ръката към устните си и ето, че след малко на фона на плътната сянка се виждаше дим. Искрящата светлинка се понесе към пода и след малко се скри в тъмното някъде под мантията на черният магьосник.Едва ли я постигна най-приятната участ.
Сав повдигна глава. От мястото към което гледаше се появи фигура. Чиста случайност? Или това се нарича късмет. Или просто се получи с течението на обстоятелствата. Така или иначе това, че на хоризонта се появи точно този човек, който му трябваше някак не го зарадва. Не се усмихна доволно, нито даволито. Не изпитваше и никаква неприязън или ярост. Приемаше го като за дадено. Просто така се получи. Така нареченото пространство - душа, при смъртожадният беше като огромно, необятно, тъмно пространство. И ако капка вода падне там, ще се чуе, отчетливо смразяваш кожата звук.
Ако бъдем точни фигурата приближаваща се към смъртожадният бе на магьосник, магьосничка. Начинаещо магьосниче. Момичето го подмина а Сав от своя страна спокойно тръгна след нея. Съблюдавайки достатъчно дистанция, за да не е плътно до нея, но и да не я изгуби от поглед. Интересното бе, че момичето не го забелязваше. Саваж забърза крачката си и скоро я настигна. Хвана я за ръката.
- Какво искаш от мен? - С тези думи момичето се отдръпна. Странно, магьосника не можеше да разпознае. Дали я бе страх или просто не и харесваше факта, че някакъв те така се промъкваше към нея.
- А ти как мислиш? - Лицето на мъжа се подаде малко из под качулката а устните му се разтеглиха в самодоволна усмивка.

- Стой далеч от мен иначе, ще си имаш неприятности.
Ама тя сериозно ли? Това момиче - малко, начинаещо магьосниче сериозно ли си мислеше, че ще успее наистина да се защити от един черен магьосник, смъртожаден отседял доста време в азкабан. Полудяващ при всяко хубаво чуство, убиващ всичко което му се каже. Наистина ли си мислеше за това? Дали можеше тя да му докара по големи неприятности от колкото вече е имал? Дали това малко момиченце можеше да бие родителите си в това дело?
- Кажи ми защо си тук и защо ме следиш?
И искаше да и каже защо е тук дори. Не, това не бе приказка нито детско филмче. Това бе живота в който за всичко се заплащаше, особенно щом не знаеш с кого си имаш работа. Макар и тя самата да не бе виновна в нищо. Не, онова където злодея расказваше злият си план ставаше само в най глупавите детски филмчета, но не и тук в реалността. И тя едва ли щеше да си получи отговора.
Саваж с престъпи и ето, че след няколко крачки се оказа точно до момичето притиснало крайчето на вълшебната си пръчка в гръдният му кош.
- Искаш да знаеш защо те следя... - На устните му се оказа любимата му надменна усмивка. Той се приведе към ухото на момичето и незабелязано насочвайки пръчката си към нея произнесе : - Вцепени се.


В хотела запъхтян влезна мъж, по походката му по всичко което правеше изглеждаше леко притеснен. А в ръцете си държеше жена, в огряващите я светлини се виждаше, че е красива. Което дали важеше за мъжа? Лицето му бе скрито. Макар и никой да не обръщаше внимание на това.
- Хей... - мъжа на прави знак с ръка за тишина. - Момичето ми заспа. Искам да и направя изненада... Бихте ли могли да ми дадете ключ от някой номер? Докато не се е събудила. - Той говореше е тихо.
- Да. - С сияеща усмивка но шепнейки отговори портиерката. - Ето ви номерче за двама. - Тя протегна един ключ и мъжа го грабна. Благодари и и обеща да мине малко по късно за да плати. Макар, че мъжа и нямаше как да избяга и щеше да мине да плати, портиерката забрави да запише и въвведе данни а просто му даде ключа. Дали защото вече бе изморена или се радваше на щастието чакащо онова момиче което бе носено току що по стълбите на горе. Макар че, какво щастие?
Смъртожадния отвори вратата и внесе момичето в стаята след което я остави на леглото. Върна се и затвори врата след себе си, пъхайки ключа в един от джобовете на мантията си. И как на портиерката не и направиха впечатление татуировките му? Макар, че си бе криел лицето. Би трябвало за момент да улови татуирана му ръка. Макар, че това бе нищо с татуировките по тялото му. Мъгъли.
- Енервате. - Насочвайки пръчката си към лежащото на леглото момичето произнесе той. Преди това черният магьосник естественно взе пръчката и. За всеки случай, да му се разминат номерата. И за да не я изплаши чак толкова много, всичките прозорци бяха затворени и със спуснати завеси. Макар не помагаше мого, в стаята пак навлизаше някаква светлина. А дали трябваше вобще да събужда момичето?

Колко беше забавна. Устните на черният магьосник се разтеглиха в усмивка, когато момичето започна да го удря. Усмивка, която може да се появи само върху човек,магьосник, същество поставящо смъртоносни опити върху мишки или някого не толкова примитивен? Опити убиващи тези малки, безпомощни подопитни. И на този човек произходящото да му харесва. Дали било лудата наслада от това, че с тази смърт се е предвижил с още една стъпка напред с "откритието" си. Или било насладата от гледката на извиващо се в агония тяло. Но, всъщност нямаше разлика.
Но за разлика от един луд учен, Сав не изпитваше онази ненормална наслада от гледката на нечия бавна и мъчителна смърт. Не, той знаеше, че още чуства поне нещо а значи всичко е наред. Отсъствието на всякакви добри и приятни чуства за едно нормално чуство същество се отразяваше силно върху него. Понякога имаше чуство че не е човек, от плът и кръв, магьосник или мъгъл както всички заобикалящи го. А е просто камък, неспособен да чуства нищо, ходящ мъртвец, просто наблюдаващ света ходещ мъртвец не способен дори да усети елементарната наслада от това че диша, от това че е жив. Тогава му помагаха тези моменти, и тогава той можеше да попие цялата ненавист на този пред него. Знаеше, че усеща, че чуства поне нещо. За това и правеше всичко това, за това и убиваше.
А момичето бе смела, щом му наскачаше те така. Той бе с предимството все пак, какво му пречеше да исползва някое друга заклинание, отново.
Щом тя започна да вика за помощ Сав я грабна и я притисна плътно към себе си запушвайки устата и с ръка. Наведе се бавно към нея и промълви бавно и отчетливо на ухото и.
- Малчо, по добре бъди добро момиченце и си пести сладкото гласче. Защото нищо не ме спира да те накарам да замълчиш, и ти го знаеш. - С все същата ледена усмивка на лицето Саваж я пусна. Без да сваля очи, наблюдавайки действията и.

На първият и въпрос Сав не обърна абсолютно никакво внимане. Игнорираше вобще всичко което казваше момичето, но следеше внимателно за действията и. Мъжа се обърна с гръб към момичето. С гръб и все пак така, че с крайченца на очите си да може да я наблюдава. А от вън валеше дъжд. Чуваше се приглушено тупкане от неспиращите капки. Пороен дъжд, точно като из ведро.
- Защо мен?
Саваж се обърна към момичето оглеждайки я как се бе свила на леглото.
- Всеки път щом ми задаваш въпрос. Надявам се, че осъзнаваш : във всеки мой отговор може да има лъжа. Може-би защото ми изглеждаше най-симпатична? Или защото вървеше в не подходящото място по не много подходящо време? - Той наклони глава малко в страни. Както накланяха своите кучетата, които се опитваха да разберат какво и говори стопанина. - А и за какво ми е да ти казвам истината?
Мъжа отново се обърна с гръб и се загледа през прозореца в разбиващите се капки върху асфалта,покривите, земята.
- Всъщност. - смъртожадния отново се обърна към момичето. - Ако не правиш глупости, няма да ми се налага да използвам магия. - Сав повдигна с рамене внимателно вглеждайки се в момичето. Сякаш преценяваше нещо, като например дали би моглда да издържи това което щеше да се случи съвсем, съвсем скоро. - Само гледай да не издаваш прекалено силни звуци, не обичам суматохата. Захапи сладкото си езиче и мисли как е хубаво да не задаваш прекалено много въпроси. - С тези думи Саваж първо свали качулката от главата си а след това остави и мантията на един стол. Бе оставил пръчката и вътре, в един от вътрешните джобчета и може би, ако този факт бе известен на още някого освен него би изглеждало съвсем не разумно. Но всъщност каквото и да му направеше това момиче...кхъм, какво може да му направи едно дори не завършило училище момиче? Имаше втори план който винаги действаше. Освен ако не си падаше по отровни паяци разбира се. Тогава и оставаше малкото - да има късмет и момичето на Сав да си я хареса. Което беше невъзможно разбира се, е или поне до сега не е показвала абсолютно никаква симпатия, към когото и да е. Макар, че и сега момичето можеше да се сметне за голяма късметлийка. Все още бе жива.

Гръдния кош на смъртожадния се повдигна поемайки възможно най-голямото за него количество въздух. В следващият момент мъжа се засмя. Стаята се запълни с характерен за Сав смях, този конкретно негов си. Не съдържащ абсолютно никакви чуства, нито на щастие нито на злоба. Абсолютно пуст и празен смях. И с това бе по свой начин зловещ. Той моментално и рязко се обърна към нея и я погледна право в очите. Лицето му беше исказила подобие на доволна усмивка но в по зловещ вариант.
- Интересни? - Саваж повдигна главата си, без да сваля поглед от момичето, естественно. Две, три крачки и вече бе точно пред леглото на което седеше русокосата гушнала една от възглавниците. - Интересни?! - повтори той вдигайки ръцете си на нивото на лицето. Така, че тя да ги види. Да види ръцете му и лицето му - изрисувани с черно мастило. Ръце с рисунки изобразяващи един стандартен скелет, на един стандартен човек. Но това нямаше да е Саваж, ако беше само един скучен скелет. Малко анотомия, съвсем скучно съгласете се. Но за това имаше и едни интересни допълнения из между тези кости се преплитаха най-различни жилки в които живееха малки буболечки, паячета и всичко което се сетите всъщност. А върху пръстите му седяха две думи. Късички но достатъчни за да кажат много "EVIL" и "DEAD". Какво по добре може да описва този мъж? Та той не беше роден за да умре. Той си беше роден вече мъртъв. Роден за да убива? Вобще около смисъла на съществуването на този мъж имаше много въпроси. Точно поради тази причина Сав не си ги задаваше - напразно губене на време. О, а колко щяха да и станат интересни ако разбере, че тези татуировки всеки момент могат да го побъркат от болка. Само да докара някакво хубаво чуство у него и докато не отмине, тя би успяла да се освободи и да избяга. И дори пръчка не и трябваше. Слабото място на Сав се намираше прекалено близо до него, прекалено и той не можеше да направи нищо с това. А знаете ли кое боли най много? Областта при очите. О да. В тези моменти на агония. Агония причинена от някакво съмсем малко пламъче от някаква приятна топлинка. И тялото посивяло или почерняло от татуировките пронизваше ужасна болка. Но очите, очите боляха до такава степен, че няколко пъти биейки се в конвулсии се опита да ги изтръгне със собственните си пръсти. Не е най приятната гледка определено. Но за нейно и негово щастие момичето не знаеше за това.
Хротгар наклони глава на една страна оглеждайки преценяващо момичето. На лицето му се разтегна кривовата усмивка.
- Ммм - протегна той заставайки съвсем близо до момичето. - Сладурче, страх те е от гръмотевици? Но татуировките на онзи който те е отвлякъл ти изгеждат интересни. - с тези думи мъжа свали черната мантия и я хвърли на близкият стол, оставайки по черна риза ръкавите на която стигаха лактите и също така черни панталони. - Колко забавно. - Добави навеждайки се съвсем близо към момичето и вглеждайки се в очите и. Това момиче имаше късмет. В очите на смъртожадния тя се бе извисила. Е, поне стоеше много над родителите си. Които Саваж презираше, когато към нея изпитваше по скоро симпатия.

- Къде си направи татуировките?
На лицето на Сав се разтегли доволна усмивка, но бързо изчезна. Той притегли един стол и го постави до леглото. Така седеше точно до момичето. Облегнал се и протегнал крака върху леглото. Колко удобно. И забавно. С това момиченце щяха интересно да си прекарат времето. Беше смела. А смъртожадния харесваше смелите. Определено идеята с убиването и вече си беше заминала отдавна. Не такива магьосници като нея не се харчосваха те така по желание. Това момиченце имаше много перспективи и определено щеше да има всичко което поиска. Виждаше се в характера и. Но разбира се и зависеше още какво ще направи Сав с това момиченце.
Очите на магьосника се спряха на дланите му. Той ги оглеждаше. Точно така оглеждаше ги. Макар и да знаеше всяка частичка, всяка рисунка по тялото си. Докато се появяваха имаше много време за да ги разглежда и да се чуди какво се случва. Първите два въпроса. От къде се появяват и защо толкова боли. Но при първите дори и не подозираше какво ще се случи в крайна сметка. А случилото се седеше пред Емили и това случило се май и беше интересно. Хубаво. Ако я беше страх нямаше да се завърже разговор. А иначе, щеше да е съвсем скучно. Защо пък да не я открадне още някой път? Като за разнообразие и премахване на досадната скука.
Мъжа наклони глава на една страна и се обърна към момичето.
- Къде? - Той повдигна вежди и прокара пръсти по сухите си устни оглеждайки изпитателно момичето. След което се премести върху леглото. Мъжа беше съвсем близо до жертвата си гушнала възглавницата. Клeпачите му се присвиха. - Това е историйка не като за лека нощ. Наистина ли искаш да разбереш? Помисли хубаво.
О не. Сав нямаше нищо против да и разкаже. А и нали я бе предупредил, тя не можеше да е сигурна, че той не я лъже. На малкото ако се реши е да сметне цялата история за една току що измислена глупост от Хротгар. Какво губеше? Правилно, нищо. А да понаблюдава за реакциите на малката си заслужаваше. Вече не веднъж успя да го удиви. Да се опита пак. Кой знае какво може да хрумне на мозъка на този ненормален. По добре е за момичето да му спечелва симпатията. Тогава защо да не и даде шанс?
Саваж се изправи и плъзна поглед по стаята. Очите му се спряха на домашен телефон. Той бавно се приближи към него мерна момичето с поглед.
- Искаш ли нещо? За пиене или ядене? - На мъжа гърлото вече бе пресъхнало не би отказал някоя друга напитка. А не си и представяте какъв любител на хубаво червено вино е той.

Мъжа измери момичето със строг поглед докосвайки ръчката на вратата.
- Надявам се, че ще се размина с глупави опити за бягство? Освен ако не искаш беднягата стоящ зад вратата да го постигне не най-приятната съдба. - След изричането на последните думи в очите на Сав се появиха игриви искри. - И теб също, красавице. - Мъжа намигна на момичето а на лицето му се появи злобна усмивка. Но след момент тя бе заместена от една най-нормална. Ако не отчитаме факта, че беше фалшива. Смъртожадния отвори вратата. Пред него стоеше момиче в униформата на хотела държаща поднос с поръчките им. Което се усмихваше. Или поне докато Саваж не отвори вратата. Щом той го направи усмивката на момичето с невероятна бързина ибяга а лицето и придоби оплашено-озадачено изражение. Ох, да. Та той нали бе свалил мантията останал само по риза, тя сега виждаше както ръцете му така и врата и голата му глава. И на никое от тези части на тялото нямаше място без татуировка. Мъжа се наклони към нея прошепна нещо на ухото и и момичето се засмя. След което и връчи парите и взе подноса.
Смъртожадния повдигна вежди поглеждайки към Емили - жертвата си. Да не би да бе решила, че са на кино? Освен ако всичко това не и приличаше на някакъв купон или забава. Мъжа остави поръчките им върху масата. А по точно порцията картофки на Емили. Риба и бутилка хубаво червено вино.
- Ще пиеш ли? - Той се обърна към момичето наливайки вино в чашата си. По някаква абсолютно логична причина чашите за вино бяха две. Отпивайки смъртожадния се настани на стол до масата. Тя едва ли беше пълнолетна за алкохол. Но естественно това не докара у мъжа и нотка на колебания за да и зададе този въпрос. Бе достатъчно голяма за да прецени дали и се пие вино, дали иска да го пие в такава кампания. И дали ще рискува да го направи, кой знае какво може да подсипе този ненормален в бокалът и.
- А страшната история. - Произнесе мъжа щом преглътна парче от току що нарязаната риба. - Появяваха се от както се помня. - Смъртожадния се подсмихна. Каква ирония. И като се появяваха болеше и по късно. И с всяко чуство все повече и повече. Мъжа сдъвка ново парче от рибата. Много дълга история нали? Но ако живееш в нея е достатъчно зловеща.
- Не, знаеш ли. Така не е интересно. Хайде да си поиграем на истина или предизвикателство. Имаш един въпрос и едно предизвикателство. Само, че внимавай. От действията ти зависи близкото ти бъдеще.
Колко удобно положение. Така когато си играеш с жертвата си. Така или иначе ще останеш в плюс. Устните на смъртожадния се разтеглиха в усмивка и той отпи от виното.

Нереално? Невъзможно? Саваж иронично се засмя. Ако и беше истина всичко това което говореше момичето. Всичко щеше да е толкова по лесно.
- Появяваха се. - Поправи я той. - С всяко ново хубаво чуство. - Точно така появяваха се. Докато смъртожадния не си забрани да чуства. И повярвайте ми това беше много по приемлив избор, когато от най-малката радост усещате такава болка като него. - Прокълнат съм. - Добави мъжа сякаш го казваше така междо другото и с възмжоно най-спокойният тон. След което отпи нова глътка от виното. Което да признае той си струваше. Всъщност не беше прокълнат само той. А цялото му семейство. Предаваше от поколение на поколение по майчина линия. И забавното в това проклятие беше такова, че първо при всеки проклятието беше различно. От, което разбираше и зависеше дали човека има шанс да се оттърве от него или не. Второ за проклятието всеки от тях разбираше, чак когато навърши осемнадесет, тоест ако до тези осемнадесет е нарушил "условията" на проклятието назад връщане няма и члена на смейството бива бавно но успешно разяждан от вътре. Съгласете се, едно дете няма как да не чуства радост от това, че ходи сам. От това, че се е научил да говори. От това, че има обичащи го хора до него. А хротгар. Той още с раждането си бе обречен проклятието да го погълне. И с всеки ден, то се справяше все по успешно и по успешно. Но всичките тези подробности Саваж нямаше намерението да споделя с момичето разбира се. Който по малко знае, по-добре спи. А и той нямаше намерение да и споделя тайните на семейството си. Не, че не можеше да го направи. Но тогава ще му се наложи да я убие. А както казах, това момиче успя да спечели симпатията му и такова намерение мъжа определено нямаше.
- Как...осиновено. - Произнесе той разочаровано. - Тоест ако се случи нещо с прекрасното им момиченце няма да тъгуват много? - Смъртожадния повдигна вежди очаквайки ядосаната и реакция. Или поне някаква реакция. Но на мястото на момичето за каквито и да било думиотнасящи се за семейството му, Сав би направил всичко, за да накара да млъкне онзи който се е осмелил да ги произнесе. - Да кажем, че не са ми се харесали толкова колкото ти. Всъщност по скоро дори обратното. Но на първият въпрос ти отговори сама. Тези двамата наистина са направили нещо.
Мъжа изпрати ново парче риба в устата си и я сдъвка. Сега, бе ред на неговият въпрос.
- Ти зададе два. В такъв случай за да е честно. Какво мислиш, че ще направя с теб след този момент на откровения? И какво би направила ти на мое място?
Облягайки се на стола Саваж се подсмихна. Без да сваля очи от момичето през цялото време.

Обичате ли да се чуствате като у дома? Момента в който се прибирате и няма нужда ,нито да се замисляте колко добре изглеждате в това общество в момента, че да се съблечете и да останете по бельо, нито дали пречите на някого когато пускате музика на макс и дори и целият блок да ви слуша... на вас не ви пука вие сте си у дома. Саваж много обичаше това чуство за това и доста често се държеше така..като у дома. Макар и официалното за него не беше нещо ново и всъщност колкото може би и да бе чудно, често може да го видите в смокинг. Ако посещавате тези места които посещава той разбира се. Всъщност колкото и на пръв поглед странно на тази персона смокинга му отиваше, но това е съвсем отделна тема.
 Сав отмести подноса с храната свали черният си пуловер и се протегна сякаш току-що станал от зимен сън. 
 - Знаеш ли, даваш доста интересни идеи. Ако случайно решиш да поемеш по пътя на вашите мога да те взема в дружки. - Смъртожадния се подсмихна и наклони глава на страна оглеждайки момичето. А това с връзването за леглото..наистина беше добра идея, може би не с толкова болезнен смисъл. Но добрата идея си е добра идея.- Вярно не знаеш.. и по добре. - Сав се засмя и изгълта остатъците на виното от бокала.
 -...Но поне ме спаси от изпитване по Билкология.
Мъжа повдигна вежди.
 - Ето какво било! И ако някой някога ти каже, че не върша добри дела не му вярвай! Спасявам красавици от изпити...

П.п. повече не ми се мисли :D

Емили гледаше към смъртожадния без да каже нищо. Изучаваше всяко негово действие, докато се събличаше и протягаше като котка. Нищо чудно сигурно се бе схванал да стои през цялото време седнал. Отмести се към единия край на леглото за да може и той ако иска да се настани. Надигна чашата си отново и отпи от виното. Беше малко силно за вкуса й но какво да се прави не бяха в пет звезден хотел. Остави чашата на нощното шкафче преди да се засмее докато слуша думите му.
- И къде са тези тези красавици? Да не би са случайно в харема ти от отвлечени девойки.
 Грифиндорката се пресегна към бутилката и си наля още малко вино. Погледна за миг към мъжът и разклати леко бутилката предлагайки му? Наля и във неговия бокал. Явно за него виното беше редовно питие а не нищо ново. Но защо ли да се учудва. Остави стоя бокал на шкафчето и махна връхната си дреха оставайки по тениска с надпис "Make me yours" Мда надписа можеше да се преведе по един начин но с много значение.
- Ако съвсем случайно се случи ти ще си първия който ще разбереш и очаквам бързо да ме въведеш в този занаят учителю.
 Емс натърти на последната дума и се облегна назад, протегна се и взе бокала с вино и отпи, протегна се отново да го остави но, не успя и част от напитката се разля по дрехите си. С скоростта с която питието се разля по дрехите й с същата скорост момиче скочи на крака от леглото и без да мисли махна мократа тениска.

- А ти нито дума!

- Ако се съгласиш да го възглавиш, ще набавя и такъв.
Смъртожадния се подсмихна и отпи от виното, без да сваля поглед от момичето.
Тези двамцата от отвлечена жертва и похитител, сякаш си ставаха първите приятелки. Пиеха си вино, споделяха клюки. Друг е въпроса дали в мислите на похитителя е имало нещо, с което да оправдае тази приятна обстановка за достатъчно мрачната си репутация. Разбира се, че да! Но с всяко движение на това момиче мислите на Сав по някакъв начин отиваха в съвсем друга посока.
Нали знаете тези хора, които вярват или подтвърждават нещо само когато това е полезно за тях. Е, този мъж така изведнъж се превърна в един от тези. Обикновенно не вярващ в знаци, намеци на съдбата или нещо подобно. Гледайки този надпис на тениската на момичето, някъде вътре в себе си изведнъж стана най вярващият от вярващите във всичките тези случаи.
- Ооо ще те въведа не се и съмнявай.
Наклонил глава на страни и се подпрял на лакти Саваж не сваляше очи от момичето. С удоволствие ще я въведе, дори и някои трикчета ще покаже. Ха!
В момента в който момичето разля виното и свали и тениската си, само за мигновение на устните на магьосника се появи игрива усмивка. Разля вино и си свали тениската...съдбаа естествено! Какво друго може да е, случайност? Пффф как може!
- А ти нито дума!
Дума? На кого са му нужни думи...Сав преглътна остатъците от виното и се изправи. Съвсем скоро вече излизаше от ваната с мокра кърпа в ръка. Доближи се до Емили и с въздишка поклати с глава. Не искате да знаете какви мисли прехвърчаха в главата на този черен магьосник когато той притисна кърпата ,която донесе, към корема на момичето.

О да определено му харесваше това което вижда. И без да го питате бихте го разбрали - по изражението на лицето му, което сякаш съобщаваше, че му харесват и действията й и вобще всичко. Само да не се спира.
- Аз тук други жени не виждам. За да има с кого да делиш.
Очевидно Емили не я плашеха татуировките. Тогава няма да има против ако Сав последва примера и, нали? Мъжа смъкна тениската си. Точно така сега беше гол до кръста. Кой да предположи че не само по ръцете и главата има татуировки но и по тялото. Рисунките продължаваха, черепи, кости, паяжинки...и един огромен знак за радиоактивно върху гръдния кош. Но Емили едва ли успя да го види... Но ще има време още. Надявам се.
- Кога успя да изпиеш виното?
- Ако ти липсва, може да си набавим още. - прошепна мъжа на ухото на момичето. За този не много огромен промеждудък от време вече се беше оказал върху леглото. Дори повече върху леглото надвесил се над момичето. Това, че тя лежеше по корем естественно по никакъв начин не му пречеше да въплъщава мислите си в реалност. Едно движение на Емили или на Саваж и телата им щяха да са плътно залепени едно до друго. А за сега той намести коляното си между краката й, постави ръка на кръста й и притисна устни към врата й.

 Момичето гледаше към Смъртожадния кой най нахално се беше наместил върху нея а устните му шареха по вратът й докато коляното му беше притиснато между краката й които се раздели за да може да ги обвие около кръста му и да се притисне още повече към добре нарисуваното тяло на смъртожадния и се усмихна при усещането. Не намираше татуировките за грозни приличаха на нарисувани като от някакъв неизвестен но много талантлив скулптор. Прокара пръсти по тялото му следвайки безбройните ивици галейки тялото му не виждаше признаци на него да не му е приятно.
- Мога да мина и без вино. Това което виждам ми стига и ми действа достатъчно опияняващо.
 Повдигна нетърпеливо лицето му и го целуна продължително като в същото време заби ноктите си леко в гърба му не достатъчно че да пусне кръв или да го нарани просто за да си поиграе с него и сетивата му. Нали беше малко палаво котенце? Докато целуваше в съзнанието й изскочи образа на Джеймс щеше да бъде много наранен но пък той не я беше търсел толкова много време даже не беше сигурна дали е забелязал отсъствието й. Така, че нищо не я спираше да се позабавлява малко с опасния и татуиран смъртожаден който най нагла се наслаждаваше на тялото й в момента. С едно бързо и ловко движение ролите бяха разменени и Сав лежеше по гръб на леглото а ръцете му бяха над главата му. Емили се намести в скута му и държейки ръцете му се наведе и почна да целува вратът раменете и гърдите на мъжа от време на време хапеше и драскаше леко кожата с зъбките си.
- Така ми харесва повече

О да не се съмнява и за секунда, на Сав му харесваха също движенията и.
- Ако знаех, че грифиндорките сте толкова палави. Щях да те открадна още по раннно. - Устните му се извиха в палава усмивка. Нямаше съвсем нищо против Емили да е от горе. Даже напротив. Бедните и родители, ако разберат как Сав им отмъщаваше с дъщеря им. Доста сладко отмъщение. Всъщност и на двамата им харесваше...Тогава, на кого вобще му пука?
Момичето имаше по малки ръце от тези на мъжа, просто не можеше да го закове към леглото собственноръчно. Смъртожадния изви ръцете си освобождавайки се от хватката на грифиндорката.
- Какво ще кажеш, красавице? Би ли ми позволила да те отвлека от още някой скучен час? Осигурявам вино и меко легло. - С тези думи той придърпа момичето и ето, че тялото и вече плътно се притискаше към неговото. С една ръка обвил талията и той наистина добре притискаше тялото и към своето. Другата му ръка бавно се разхождаше по гърба на момичето, докато не намери закопчалката на сутиена. Откопча го, но преди да го свали притисна устни към тези на момичето. Езикът му жадно затърси нейния. Не така съвсем не беше удобно. Дори не можеше да свали този на никому не нужен сутиен! Съжалявам, Саваж ще е от горе. Двамата се търкулнаха към другата част на леглото и ето, че мъжа пак беше от горе. Докато си поемаха въздух той свали сутиена на момичето и след секунди пак бе допрял устни до нейните.