Име: Кейлъс Деймиън Смит

Години: 14

Кръв: Чистокръвен

Семейство: Деймиън Джордж Смит- баща

                  Кейт Джон Смит- майка (починала)

                  Джак и Джон Смит- братята му близнаци

                  Ема Деймиън Смит- сестра

                  + безброй странични роднини от рода му

            Нямам идея чий е, за жалост...

Характер: Кейлъс е изключителен човек- самовгълбен е и няма много приятели, но е готов да се притече на помощ на всеки, който иска (не веднъж го е правил- дори е спасил дете от пожар, в последствие на което дясната му ръка е обгорена). Обича да чете поезия и е безкрайно търпелив. Често изпада в тъга, която прикрива умело. Преглъща обидите, не се гневи и лесно се помирява. Известен е като нежен, търпелив човек. 

История: Роден е в имението Смит в южен Уелс. Отгледан е със студенина, тъй като майка му умира няколко месеца след разждането му и баща му драстично изстудява отношенията си с цялата фамилия, дори с децата. Расте сред разкош и дива природа, четейки наволя, упражнявайки се в магия и фантазирайки за смели приключения. Щом влиза в "Хогуортс", се влюбва в една от съученичките си, която умира преди да влязат в трети курс. В последствие той става още по тъжен, вглъбен и самотен, допълнително изстудявайки отношенията с високомерния си баща. Единствената му утеха е помагането на съчуеници, защото се надява, че поне чуждото щастие ще оцелее, за разлика от неговото.

Допълнително: Кейлъс има огромен брой животни, които си е взимал през годините- екзотични птици, котки, сови, улулици, кучета и дори бели мишки. В момента те са начинът му да се утешава по време на лятото (през учебната година пише с братята си и раздава помощ). 

 Кейлъс лежеше в леглото си и будуваше. Луната навън бе пълно и през един прозорец лъчите ѝ осветяваха бледото му лице. Той си припомняше миналото: денят на пожара, в който спаси онова момиченце от пламъците, първият учебен ден миналата година, когато разбра за смъртта на Сандра, и самотните, уединени лета в имението в южен Уелс. Всъщност, губеше си времето в спомени. Всички тези спомени бяха останали в бездните на миналото. 

  Тогава чу стъпки от съседните две легла. Два силуета се приближаха до него и запалиха една свещ. Кейлъс позна двама от познатите си съученици, редовни шегаджии и търсачи на нощни приключения. 

   - Пак вашите нощни разходки, а?- подхвърли той, а те се стъписаха и се обърнаха към него. Той се повдигна, отви одеалото си и започна да облича обувките и мантията си.- Да не мислите, че ще тръгнете сами?- усмивката му бе тъжна.

Не само чуждото но и своето щастие смятам, че ще намериш в Грифиндор. Обичта към четенето, търпеливостта и склонноста към помощ безспорно ще ти помогнат в това!



Одобрен и добре дошъл