Име:Нимфадора Еделвайс Скай
Години:28
Кръв:Чистокръвна
Семейство:Няма живи роднини
Владеете ли черна магия:Не
Работа:Министър на магията


Изключително земен човек,много мила,добра и справедлива.
Разбрана личност,готова да изслушва хората и винаги гледа даден проблем от всичките му страни,за нея няма само ези или само тура...все пак и между тези две неща се крие нещо?Онази несподелена истина,може би.
Не е от магьосниците които си падат особено много по-куидича.Или по-точно казано - не е от тези които го играят,предпочита да е страничен наблюдател,за сметна на това е запознава с всичко относно този спорт.И някога,в някой друг живот,ако е някой друг,а не себе си..може би тогава даже ще се качи на метла и ще помята някой куофъл.
Тя е личност която цени правата на всички магически същества,не ги дели на мелези,чистокръвни и мътнороди.Далеч не.Тя е запленена и от най-малкия пухкавел мъник който види,а на драконите направо се възхищава.От около пет години в сърцето и си е намерил място един сив вълк,но това е съвсем друга история.
До тук тя излиза като същинско ангелче,което обаче далеч не е така.Колкото е мила,толкова и строга е.Не обича да я лъжат,мрази лицемерите и онези които се имат за нещо повече.Всичко това я кара да се ядосва,колкото и глупаво да звучи.
Още по-странното е,че тя не допуска хората близко до себе си.Може да изслуша техните истории,готова е да го направи,но надали ще ви сподели своята.Не обича да се обсъжда личния и живот,особено от хора които не знаят за какво говорят,и най-вече - тя си е сложила една маска която прикрива всичко онова,което изпитва различни чувства,за да не бъде наранявана от околните.Малцина са онези докоснали се до истинската и същност.Затова понякога,в цел да предпази себе си,тя наранява околните без дори да го е искала,а после съжалява за това.
Общо взето това е тя,малка роза в една красива градинка.И ,ако се приближите твърде близо и решите да я откъснете - ще ви нарани.



Нимфадора - дар от нимфите.А може би тя е точно такава,един малък и скъпоценен дар за своите родители,които дълго време не можели да си направят така желаното дете.
Баща и е бил важна клечка в министерството,майка и пък е била аврор до време,после е решила да се отдаде на по-прости неща,да остави зад себе си годините в които все е тичала нагоре-надолу по един или друг сигнал.
В крайна сметка и двамата имат достатъчно време за своето момиче,което от малко вижда светът такъв какъвто е.
С времето,когато Дора пораства,майка и е повикана отново да заеме своето място в министерството,като аврор зареди важна мисия.Баща и също участва в това начинание ,но нещо се обърка,мисията се проваля,а почти седемнадесет годишното дете остава без родители.Единствените и близки роднини са леля й и вуйчо й.Тя е безмощна,а той мъгъл.Сопнати и неразбрани,вечно намръщени хора.Докато навърши седемнадесет и стане пълнолетна по стандарта на магьосниците,Нимфадора живее с тези свои роднини,които далеч не се отнасят добре с нея.Това донякъде я прави и човека който е.Но друго я е накарало да не се разкрива пред хората - когато е на шестнадесет,по доста странни обстоятелства тя се запознава с мъж,който е видимо по-голям от нея...без да го познава,без да знае дори името му,тя му се отдава по всякакъв възможен начин.Сърцето и до ден днешен трепти за него,без да знае защо.Но това не е нещо с което тя се гордее и нещо за което говори,не...това е някъде дълбоко заровено в нея,наблъскано в ъгъла на някой шкаф...в опит да бъде забравено.
За нея знаете,че има сив вълк,да...намира животинката още като бебе в Забранената гора,около училището за магия и вълшебство Хогуортс.Малкото същество не е имало вид на нещо което ще оцелее без грижите на майка си,или най-малкото на храна.Жената го взима със себе си и го отглежда,а той е най-верния и другар и до ден днешен,нейното малко оръжие...и "космат проблем" в доста случай.Как бихте реагирали,ако имате среща с министъра на магията,а нещо космато скача около вас или ви се зъби насреща?