- Наистина се мислиш за неустоим, нали? - попита тъмнокоската с присвити очи. Изби я на смях за това без да се прикрива се засмя. Ехото от смеха ѝ се разнесе наоколо, правейки го да изглежда по-силен от колкото е бил всъщност. Огледа тялото на слидеринеца от врата до кръста и вдигна вежди. Не беше нещо, което не бе виждала до сега и самодоволната му физиономия някак я отблъскваше от иначе хубавата гледка. Но нямаше намерение да вдига още повече безкрайното му его, за това вдигна погледа си към лицето му и сви устните си.
- Мисля да пропусна. - отвърна девойката на предложението, което непознатият ѝ отправи. Сигурна беше, че щеше да се справи и сам без нейната помощ.
Момичето седна на едно паднало дърво и се облегна на няколко клона, които стърчаха. Скръсти ръцете пред гърдите си и се загледа в невидима точка от пространството напред. При други обстоятелства би било приятно, но звуците, които издаваше момчето разваляха цялата приятна картинка.
- Господи, не можеш ли по-тихо? - попита грифиндорката и направи недоволна физиономия. Знаеше, че можеше просто да си тръгне и да отиде на по-тихо място, но някак си искаше да изпробва нервите на младежа, пък и надали щеше да ѝ се случи нещо интересно, когато бе сама.