Какво се прави в тази зала?

Данте завъртя пръчката си в ръце,навлезе в залата по дуелиране като се надяваше там да има някоя заблудена душичка която да малтретира тъй като просто не го свърташе на едно място,а ръцете го сърбаха за магии.
Вътре обаче бе пусто,сякаш бе отишъл на екскурзия до някой пустинен район...макар,че там най-вероятно би видял някоя и друга камила,а тук?Единствено прах и празни пейки.
- Да му се не види... - изръмжа той.Прииска му се едва ли не да подпали замъка,но нямаше да го направи.Не беше чак такъв гад.Просто седна на една от пейките и се загледа напред в нищото или по-точно статуите които бяха срещу него.
Къде по дяволите са всички тези хора - мислеше си Данте докато удряше крака един в друг и стискаше пръчката си.Скоро сигурно щеше да напусне тази стая и да удари с завързващо заклинание първия който види и да го завлече тук...и всъщност идеята не бе никак лоша.

Вървях бавно из коридорите на замъка, който беше отчайващо празен. Все пак беше Коледа и повечето хора, се бяха прибрали при родителите и близките си. Но не и аз.. Въпреки че можех да се прибера и знаех че Скарлет и Лукас ще се радват да ме видят, реших да остана в замъка. Защото знаех че имат нужда от време което да прекарат насаме, и със малката ми сестричка Ема.
  Вървях бавно към залата за дуелиране. Надявах се там да има някой. Тъкмо бях пратела колета с подаръците. Загърнах се с мантията си, защото ми беше студено. Отворих вратата на кабинета с замах и влязох вътре. Огледах се, първоначално не видях никой, но тогава от някъде изплува много позната фигура.. Данте.. Нямаше как да го забравя..
-          Хей, виждам че и ти си тук. Надявам се да нямаш за намерение да взривяваш замъка., тогава ще съм принудена да отнема солиден брой точки от Слидерин.
Зацъках с език, уж сърдито, и зачаках отговора му, като между временно се облегнах на стената.

Самодоволна усмивка се разля на лицето на слидеринеца когато чу това напевно гласче....припомни си и как викаше същия този човек..някога,някъде.
- Емили и аз се радвам да те видя. Орхидеус.
От върха на пръчката му изскочи букет с цветя който той извади и буквално подметна на момичето от Грифиндор.
- Честита Коледа. - огледа я от глава до пети.Бе...ами секси както винаги,но бе дочул,че си има приятел - не,че това му пречеше по дяволите - ,но реши да не и съсипва връзката по Коледа.Не бе чак такъв гад.
- И си признай - и ти би искала да съборя училището...и без това не става нищо интересно тук. - бе седнал на една от пейките отново и пак удряше крака един в друг. - Един дуел?
Без да дочака отговора и се качи с един скок на "сцената",завъртя пръчката си в ръце,ухили се злобно и повдигна вежда.
- Или те е страх,блонди?

- Мерси много за цветята.
Усмихнах се сладко, щом улових красивия букет. Малко бях изненадана. ДАнте и цветя. Не го бях очаквала. Засмях се леко, може би исках замъка да изгори.. Но само малко. Откакто бях с Локи, се радвах на времето прекарано в замъка, защото така бях близо до него.
- Може би съвсем малко. И не е вярно. Случват се доста интересни неща, само че твоя милост не ги забелязва.
 Усмихнах се отново сладко, и се замечтах за Локи, който го нямаше.. Не беше честно. Поклатих глава, щом чух следващите му думи.. Аз бъзла.. Как ли пък не. Изтичах до сцената и извадих пръчицата си от ботушите. Насочих я към Данте. Щях да му го върна тъпкано. Завъртях пръчицата си и казах бързо и ясно.
- Агуаменти.
 Струята вода се насочи към Данте и го заля целия. Засмях се щом го видях вир вода. Ризата му идеално описваше всеки един мускул. Пратих му въздушна целувка и продължих да се хиля.

Данте се подсмихна и извъртя очи.
- Май нещо ти се иска да ме видиш гол... защо ли иначе ще ме заливаш с вода? - ледено сините му очи се впиха в нейните, изучаваше я от далеч. Все пак това което тя наричаше магия и му бе приложила не бе нищо същество. Бе просто просто заклинание, нещо което всеки би постигнал и с кофа вода.
Момчето продума под нос едно защитно заклинание, нещо което щеше да го предпази от по - леките "наранявания". Все пак не знаеше колко далеч може да стигне блондинката, а му бе пределно ясно, че и хлопа дъската. Не искаше да си рискува хубавото лице и жалкия живот, все още.
"Левикорпус", помисли си Данте след миг, а Емили увисна във въздуха. Тази проста магия навремето бе ползвана доста в Хогуортс и всички са се страхували дали някой няма да им я приложи и то защото бе особено удобна - бе безсловно заклинание.

Очарователно. Сега и двамата висяха във въздуха, но тя имаше малко повече права от него. Умът му слава богу си бе изцяло негово притежание,
- Фините Икантатем. - изрече тихо Данте. С голямо усилие извъртя пръчката си към себе си и то само с помощта на пръстите си. След миг се озова на пода, но преди да падне успя да се извърти и се подпря на ръцете си. Скочи на крака и погледна към Емили. - Браво, Барби. Но внимавам в час по вълшебство ... не, всъщност не внимавам.
Направи крачка напред и изрече "Инкарцерус". Около тялото и се появиха въжета, магията си бе леко гадничка, но и такива учеха. А все пак, ако искаше да я победи в този дуел трябваше да минат и на средната артилерия. .. тежката бяха точно три проклятия и бяха забранени.
- Как си там горе ... о май пръчката ти скоро ще ти се изплъзне.