Затуй пък пламенната младост не скрива нищо от света! Вражда, любов, и скръб, и радост открито ги разказва тя.

Не гордите ще забавлявам:
аз дружбата ценя и днес, —
бих искал тук да ти представя
залог за по-достойна чест;
залог за чиста и прекрасна
душа, изпълнена с мечта, —
поезия кипяща, ясна
и устрем горд на мисълта;
да бъде — и с ръка пристрастна
вземи главите пъстри ти,
тук смешни, а пък там печални,
простонародни, идеални,
плод на игри и на мечти;
плод на кошмари, вдъхновения,
на ранни и на късни дни, —
на разум — с хладни наблюдения
и на сърце — с горчивини.

Той обичаше това време на годината - всичко се изпълваше с живот,включително и учениците.Вратовръзки във всички цветове се вееха на около,накъдето и да се обърнеше човек виждаше черни мантии и усмихнати деца,е може би повечето бяха щастливи,но имаше и такива които се мръщеха на слънцето,дъжда който валеше често и всевъзможните миризми носещи се из въздуха.
Озера се настани под едно тепърва напъпващо дърво с бели цветчета,хубаво местенце,ако нямаш нищо напротив после десет минути да си чистиш косата от листенца.
Облегна се на ствола му и отвори отново книгата си.Напоследък това което правеше бе едно и също - взе четеше.Било то книга,учебник или дори в някои случай прибягваше и до комикси когато му се приискаше нещо с картинки.Изглежда май любимия директор на Хогуортс се бе повредил нещо.
- Ел,не ме подминавай така. - каза той и прелисти една страница.Може да се бе изкукал тотално,но все още виждаше,затова надигна глава и се ухили дяволито. - Как си сладко слидеринче?Елис мъчи ли ви много...гледам,че по едно време бяхте бая напреднали с часовниците и точките на домовете.

- Ел, не ме подминавай така.
Елвира се обърна, за да разпознае лицето на директора под едно от цъфтящите дървета. Хубава работа, помисли си. За първи път от няколко седмици си бе позволила да излезе от мрака в замъка, за да се окаже в компанията на ръководителя на Рейвънклоу.
- Привет! - отвърна простичко и се подготви да продължи напред, но бе спряна от следващите думи на Озера. - Бяхме напреднали, но нали знаете, бързо губим интерес. Особено аз.
На лицето й изникна едва забележима усмивка. Ел седна под дървото, взимайки едно цветче от косата на директора. Помириса го и се загледа в далечината, за да види още няколко познати лица и колко се забавляваха те. Но кой каза, че не можеше да е интересно и с Озера? Все пак той беше директорът на Хогуортс и Ел най-вероятно можеше да го очарова с няколко усмивки, а това значеше повече отворени врати - буквално. Можеше да я разведе из всяко кътче на замъка.
Зелените й очи зашариха по страниците на книгата в ръцете на мъжа до нея и изцъка неодобрително.
- Мислех, че влиятелни хора като Вас си имат по-важни задължения от това да киснат под дърветата по това време на деня - гласът й беше нисък и тих, тъй като се намираха на съвсем малко разстояние един от друг.
Ел подхвърли цветчето и го хвана отново, галейки го с дългите си бледи пръсти. Усещаше как листенца се спускат в косата й, което я накара да се подразни и почувства неудобно. Директорът отправи глупав поглед към нея, с което предизвика смехът й, наподобяващ звън на сребърни звънчета.

Ех,че остроумно дете бе тази Ел.Крис повдигна вежда,поклати глава и затвори книгата си,като я прибра в джоба си.
- Великите хора като мен? - Крис бе меко казано учуден. - Колкото и странно да е...бих се описал като красив,сексапилен,очарователен,самовлюбен...скромен най-вече,НО не съм си мислел и за Велик...
Усмихна се глуповато.Все пак нито бе Дъмдълдор,нито Волдемор..нито по дяволите Хари Потър,но колко му бе да стане последното?Само му трябваше един молив за очи - който Ел сигурно имаше - и да си надраска една мълния на челото...,а за Волдемор просто трябваше някой да му смаже носа до...крайна степен.
- Пушиш ли,Ел? - попита я изведнъж,тя май се учуди,че и задава такъв въпрос.Това го накарада се засмее.Извади цигарите си и запали една,като наклони кутийката към нея. - Не случайно питам.Искаш ли?
Поредния лек ветрец накара цветчетата наоколо да се издигнат в танц на красотата.Може да бе мъж,но Озера определено разбираше от красиви неща.А това тук - бе красиво,самия Хогуортс бе красив по това време на годината,както и лятото,но за жалост през най-горешия сезон бяха малко хората които имаха възможност да го видят.
- Желаеш ли да се поразходим?Ти кажи къде...или намекни за нещо,какво искаш да видиш,току виж знам някакво такова тайничко местенце. - дръпна от цигарата си,а после издиша димът нагоре,към короната на красивото дърво. - Не ме е срам..тровя цялата тази красота,и теб включително с моят опият...колко жалко,нали?

- Промийте си ушите, господин Озера, или настройте мозъка си така, че да възприема истинските думи на хората, а не това, което Ви се иска да чуете. - усмивката й се разшири и пое цигарата между тънките си пръсти. - Не пуша.
Постави я между устните си и я запали, издишвайки настрани от директора. Очите й се стрелкаха напосоки, изследвайки всички познати и непознати лица, дървета, храсти и тревички. Умееше да забелязва всеки малък детайл с погледа си на художник. Странно бе как едно време вдъхновението просто я заливаше и обземаше, а сега отчаяно се вкопчваше във всяко листенце, за да намери своята муза. Но идеи за картини така и не се появяваха в главата й. А ако това ставаше - тя бяха непосилни за нейния начин на действие. Най-често захвърляше платната едно по едно в ъгъла на стаята си, ръмжейки и псувайки наум. Незасъхналите бои се разтичаха и смесваха, образуваха всичко, но не й желания ефект.
- Разходка? Защо не! - възкликна и скочи от мястото си, опитвайки се да изтърси цветчетата от косата си. - И не, Озера, Вие със сигурност можете да ми покажете повече!
Тя го изгледа предизвикателно и застана на място, за да тръгне в неговата посока. Надяваше се да разбере и види нещо, което никой друг не бе. Жадуваше за нещо различно от сивотата в замъка.
- Очаквам нещо грандиозно, но не Ви притискам - каза Ел, обръщайки се към директора.

Грандиозно,значи.
Крис помисли над тези две думи взети заедно.В крайна сметка просто се ухили,изгаси цигарата си когато минаха покрай едно кошче и метна фаса вътре.Помнеше,че когато бе ученик дядо ми винаги бе недоволствал когато го видеше да пуши,това не се бе и променило когато Озера бе станал учител.Старият винаги го следеше зорко,гледаше накриво запаленото другарче на Крис и казваше,че това което прави е много лошо и опасно за здравето.Било мъгълска глупост,и магьосниците изобщо не трябвало да припарват до него...,това което разбира се старият директор не знаеше,че дори в магьосническия свят да си намериш магически цигари не бе трудно.Но Крис предпочиташе тази мъгъслка наслада.
- Е да вървим тогава. - в главата му се въртеше нещо,което обаче не знаеше дали ще се хареса на младата слидеринка.Лично на него по онова време,когато бе по-малък от нея му бе допаднало.
Паркът на Хогуортс не бе онова което беше.Сега имаше много повече растителност,пейки и дори места за пикник където човек само изричаше една дума и се появяваше одеяло с куп вкусотийки по него.Те обаче подминаха лабиринта,подминаха и хълма където бе поляната за пикник.Продължаваха да вървят надолу и надолу докато не стигнаха друга стена от жив плет.Крис извади пръчката си,докосна я до плетът и изрече тихо думи,които бе прочел в една книжа и бе разбрал за това място.
Появи се врата,той я отвори и подкани момичето вътре.Мястото бе като тайна градина,имаше различни цветя,няколко животинки,големи дървета,чиито корони правеха невероятна сянка,а пейките бяха разположени точно под тях.А в средата огромен фонтан с изваяни фигури на четиримата основатели на него.Бяха толкова добре изваяни,че се виждаше всеки детайл.Буквите върху меча на Грифиндор,язовецът върху чашата на Хафълпаф,диадемата в косите на Рейвънклоу,и Слидерин гледащ лошо,а медальонът висеше от вратът му.
В ъгълчетата на кръглата градина имаше статуи на всички директори които до сега бяха преподавали.Когато някой от тях умреше,статуята сама се появяваше тук,но все пак те бяха магьосници,магията не трябваше да ги учудва.
- Е това Ел е.....всъщност не знам как е.Открих го горе-долу когато бях на твоята възраст. - седна на периферията на фонтана. - Това нещо тук изпълнява желания,или поне така се говори...
Той посочи с палец основателите зад гърба си,и се ухили като идиот.Надали момичето бе очаквало нещо такова,но за сега Крис само толкова можеше да и предложи.

» Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие...

Затуй пък пламенната младост не скрива нищо от света! Вражда, любов, и скръб, и радост открито ги разказва тя.

Затуй пък пламенната младост не скрива нищо от света! Вражда, любов, и скръб, и радост открито ги разказва тя.

Similar topics

Similar topics