Име:
Максим Георгиевич Ананиев

Години:
11

Кръв:
Чистокръвен

Семейство:
Майка - Елиса Марбъл, баща - Георги Ананиев (починал), брат - Александър Ананиев (16-годишен). Не особено сплотено семейство, което още повече се разпада след смъртта за баща му.

Много неща биха могли да се споменат за Максим. Роден в англо-руско семейство в покрайнините на Севтекар, Коми. Та, да започнем от онази нощ.

Вятърът бичуваше дърветата навън, удряше по прозорците, опитваше се да проникне в къщата през комина, но огънят, горящ в камината го възпираше. Имението в стил 18ти век кънтеше от виковете на родилката. Александър, малкото момче, което правеше единствено щуротии, вече спеше в леглото си, тъй като преваляше полунощ. Бащата на бъдещото момче крачеше нервно от дивана до стената и обратно, въртейки в ръка магическата си пръчка, която гневно стискаше при всеки вик. Тази нощ се роди малкия му син - Максим. Момченцето, което щеше да се превърне в палавник, което никога не слуша какво му се говори, огласяше цялата къща със звънливото си гласче. В очите му вечно блестеше смях и непокорство. Често се биеше с по - големия си брат и ставаше все по - добър в борбата. Родителите им често отсъстваха и се опитваха да заместят празнината в къщата чрез многобройни бавачки - нито една не се задържаше повече от месец. На децата им липсваше бащината прегръдка и майчината целувка и ги заместваха с пакости, арогантност. Често бягаха от вкъщи - навън ги влечеше приключенския им дух. Макар и да бяха магьосническо семейство, родителите им държаха да знаят и поне малка част от мъгълските науки, но докато Александър лесно сядаше зад учебниците и трудно ставаше, при Макс това бе обратно. Максим обаче стана изкусен в друга наука - лъжите и обирите. Въпреки че нищо не му липсваше на 10годишна възраст бе натрупал солиден опит в джебчийството. Имаше много приятели и държеше на тях, но най - много обичаше брат си. Малко преди Макс да навърши 11, баща му бе убит, неизвестно от кого. Това беше най - ужасното нещо, случвало се на момчетата. Преживяваха го тежко, а още повече им тежеше отсъствието на майка им, която се прибираше у дома още по - рядко. От тогава Максим стана по - резервиран и по - мълчалив. Продължаваше да се усмихва, но го нямаше блясъкът в очите му. Вечер го мъчеха кошмари и често се будеше облян в пот. Брат му вече се подготвяше за училище (той учеше магия в Дурмщранг), когато Максим получи писмо от Хогуортс и реши, че колкото по - далеч от дома е, толкова по - добре. И ето как арогантното, но трудолюбиво и устремено към успеха момче отпътува към родината на майка си, за да загърби трудностите и мъката, която му носеше родния дом. 

РП:
Олелията наоколо не се нравеше на Максим, който през последните няколко седмици предпочиташе тишината. Той се озърна смело наоколо и стисна здраво пълната с галеони кесия, която му бе дала майка му, преди да го погледне с блуждаещ поглед и да му пожелае приятно пътуване. Но не бе време за самосъжаление, а и Макс не му бе привърженик, затова се запъти към магазините. Пера, мастилници, учебници... всичко това някак като в сън се натъпка в чантите на момчето. Хората го блъскаха и той за малко да падне, но продължи към последния магазин, от който да си купи сова.

Вече се задъхваше от умора, когато излезе с новия си домашен любимец, който нарече Саша, подръка. Един от минувачите го съжали и пое част от багажа му. Колкото и да мразеше да му помагат, все пак Макс не бе неблагодарен, така че кимна с усмивка на непознатия и, вече с по - лек багаж, се запъти към ханчето.

Хогуортс. Училището, за което майка му някога му бе разказвала с усмивка на удивление. Преди да пристъпи прага му, Максим вдъхна свежия нощен въздух и погледна звездите, молейки баща си да му помогне в този нов етап от живота си. От там нататък всичко протече като във сън. Влизането в Голямата зала, която бе очарователна. Учениците пред него, които слагаха Разпределителната шапка и отиваха в новите си домове. И тогава някой извика името му. "Максим Ананиев". Изведнъж Макс чу шума в залата с пълна сила и малко се стресна, но приближи към шапката с гордо вдигната глава и седна на столчето. Тогава чу глас в главата си. "Ако можехте да направите отвара каква би била:любов, слава, мъдрост, сила." Какво, какво, какво..? Слава, естествено, че слава. Толкова жадуваше да е известен и почитан, също като баща си. Би направил всичко за власт и слава. Гласчето отново се обади. "Какво искаш да знаеш за историята: Мъдростите, Добрите дела, Великите  дела, Смелите хора." Смелост, мъдрост, доброта... Не, не, не. От четирите величието го съблазняваше най - много. "Какво най-много искате да учите в Хогуортс:Как да ставате невидим,Трансфигурация,Летене с метла,Всичко за магическите създания, Всички тайни на замъка,Всичко в сферата на магията" Летенето го владееше. Не искаше да става невидим, можеше лесно да се прикрие, да стане незабележим. Искаше да знае всички тайни на замъка, да го обиколи целия и да проучи всяко кътче. Следващия въпрос прозвуча в ума му, но този път отговорът бе лесен. Би избрал Тайнствена черна течност,която блести като мастило и изпуска изпарения които причиняват странни видения. Въпреки че знаеше колко опасни биха могли да са виденията, бе виждал изражението на брат си когато бе в наркотичен унес и халюцинираше. Лицето му бе захласнато сякаш виждаше нещо неземно красиво и Макс искаше да види същото, но брат му никога не му позволяваше. "За кое същество най-много бихте искали да