Младежа не знаеше какво да отвърне на въпроса на съученика си. Добре ли беше ?! Всъщност, да, беше.. Но щом съзря Крис всичко в него се преобърна. Старите спомени, нещата, които никога не се случиха и всичката мъка го връхлетя за секунди.
- Ами.. добре съм - излъга Сет, затваряйки дебелите корици на тефтера си. Не искаше никой да знае какво прави. Смяташе, че другите ще сметнат хобито му за глупаво, а наистина не искаше да изглежда глупаво в погледа на Кристофър.
- Господи, колко си хубав. - помисли Ес на ум, усмихвайки се. Не можеше , а и не трябваше да си позволява историята да се повтори отново и всичко да свърши с разбитото му по пода сърце.
- Ами, какво те води насам? Не знаех, че си в Лондон .. - след едноминутната мълчанка, Сети зарови пръсти в косата си, намествайки я обратно на мястото й и прехапа механично долната си устна толкова леко, че на дали някой бе забелязал. Чудеше се как да завърже разговор със съученика си. Не искаше просто ей така да го остави да си тръгне и да се засекат евентуално из коридорите, препускащи към следващия час. Чакайки отговора на събеседника си, Андерсън огледа внимателно всяка част от прекрасното му тяло, в опит да запечата всичко в съзнанието си. Прекрасните му ръце, силния гръб, развитите мускули.. всичко.

Сет не устоя и инстинктивно заби погледа си върху подутината, която толкова силно го привлече. Тинейджъра преглътна звучно и се опита да разкара приятелчето на Крис от ума си. 
- Извини ме.. - побърза да изчезне Кристофър, покривайки се в тоалетната. Сега беше момента. Сега или никога. Сърцето на Андерсън запрепуска лудо, опитващо се да изскочи от гръдния му кош. Цялата му кожа се нагорещи, искаща да почувства тази на Хафълпафеца. Всичко ставаше толкова бързо и изглеждаше така нереално. Никога не би предположил, че ще срещне точно него в това кафене и то като цяло в Лондон, като знаеше, че и двамата биха направили всичко, за да избегнат точно такъв тип среща. 
За каквото и да мислеше постоянната картина на двамата в тоалетната просто не изчезваше от ума му. Сети облиза пресъхналите си устни и без повече да му мисли блъсна стола назад, изправяйки се. Искаше да изглежда идеално за този момент. Младежа се спря пред огромното огледало, намиращо се точно пред синята врата и оправи прилежно Бялата си, дълбоко изрязана около врата, тениска. Придърпа леко изумрудено сините си къси паналонки, в опит да ги намести и хвана с трепереща ръка дръжката на вратата. За миг се поколеба дали да влезе.
Ами, ако всичко това бе грешно и Крис не го желаеше ?
- Ще .. ще се оправдая, че .. че трябвало да се измия от кафето - започна да си мисли оправдания на ум, но всяка следваща дума закъсняваше, прекъсната от спомена за прекрасното му тяло. Цялото му тяло потрепна, щом ръката му натисна дръжката на вратата надолу. Синята порта хлопна, като бледо-синята светлина от вътре обгърна изцяло същността на Сет. Цялото му гърло се стегна при вида на съученика си, които тъкмо бе нахлузил тениската си.
- Сваляй. - прошепна тихо, заключвайки с пръсти вратата зад себе си.

Какво се случваше ? Какво в действителност правеше в тоалетната ?! Ума на Сет се съпротивляваше, опитвайки се да го възпре, но всичко в главата му утихна, оставяйки се действията,страстта и желанието да го водят. 
- Сет! - Крис извика името му, което го накара да потръпне. От кога бе мечтал за този момент. Колко пъти нощем се е будил, сънувайки двамата заедно. Да, настина бяха добри приятели, колкото и трудно да се бе случило, но и двамата винаги са искали нещо повече. Може би го поискаха по различно време, по различен начин, но важното бе сега. Тук и сега бяха само двамата, изолирани от света, на сантиметри един от друг. Дишането на Сет се зачестяваше с всяка крачка, с която се приближаваше към съученика си. Погледа му стана ленив, оставяйки всичко да се изплъзне покрай другите му сетива. Допира на мъжествените ръце на Кристофър караха всичко в Андерсън да крещи. Момчето не издържаше повече. Толкова искаше да го целуне. Трябваше ли ?! Ами, ако това развали приятелството им?!
- М!йната му! - изруга Ес и отвърна на целувката на своя събеседник. Устните им страстно се сключиха едни в други, скъсявайки изцяло дистанцията между тях. Ръцете на рейвънклоуеца се плъзнаха по тялото му, захвърляйки тениската на плота, която се плъзна плътно до огледалото. Тъмнокосият младеж прокара ръце под тези на К , обгръщайки гърба му. Този масивен гръб, който излъчваше такава мъжественост и сила. Пръстите на синеокия младеж се впиха в тялото на огромния мъж до себе си, рисувайки по цялата дължина на гръбначния му стълб, като на моменти натиска върху движенията ставаше по - силен, дращейки на места, което пък от своя страна правеше целувката между двамата много по - страстна.

Щом устните на Крис започнаха да шарят по цялото тяло на Сет, момчето изпита толкова голямо задоволство, че бе готов да изкрещи от наслада. Горещите пръсти на Кристофър изгаряха тялото му. Оставяха червеникави следи навсякъде, където минеха. Чувството беше прекрасно, божествено, неописуемо приятно и в същото време толкова грешно. Не трябваше да го правят ! Щяха да загърбят толкова много години на въздържание и приятелство, попаднали в хватката на сладостта, възбудата и първичните им желания. 
- Желая те.. целувай ме .. - Сат се наведе леко напред, точно преди да сключи краката си около мускулестото тяло на своя приятел и му прошепна нежно в ухото, което след това захапа палаво. Двамата се завъртяха около помещението, удряйки се във вратата. Устните им шареха по телата на другия, пръстите се забиваха, стискаха, мачкаха, галеха ... 
Сет промуши пръсти през гъстата гарванова коса на съученика си я дръпна закачливо назад, точно преди устните им да се впуснат в ново състезание по изяждане. 
- Целувай ме, не спирай! - и двамата дишаха в задъхано,но в синхрон. Страстните целувки изсмукваха всяка една капчица живец от другия, оставяйки онова приятно и прогарящо чувство, което се помни вечно. Андерсън захапа долната устна на шестокурсника и отново дръпна косата му назад. Хареса му. Чувстваше се прекрасно. Усещаше онова приятно чувство, гъделичкащо стомаха му. Искаше да станат едно цяло, да се слеят. Да обединят телата си в едно. 
Лявата ръка, която до сега шареше и драскаше гърдите и корема на тъмнокосия красавец от хафълпаф, се спусна бавно през пресата му впивайки пръсти в мъжеството му. С един замах успя да откопчае късите дънки, които веднага след това се спуснаха бавно на пода, оставяйки Кристофър само по черни секси боксерки. Пръстите на Ес започнаха да галят, да мачкат, да стискат и да се движат по дължината на цялото изящество, притежаващо приятеля му. Чувстваше пулсиращия ритъм по цялата му дължина, както и изпепеляващата горещина, бликаща от него. Андерсън Втори облиза отново устни, след като отдели своите от тези на Крис и започна да се спуска бавно, целувайки и хапейки цялото му тяло.

Целувките бяха толкова страстни и така желани. Сет не искаше това да свършва. Искаше да остане в прегръдките му вечно. Желаеше го, цялото му тяло го показваше. При всеки допир от страна на Крис, коремните мускули на Андерсън започнаха конвулсивно да се свиват под електрическия заряд, който се прокрадваше по цялото му тяло , предизвикан от нежните ласки и играенето на езика на хафълпафеца по тялото му. 
- Не спирай.. Да, Крис! - Не след дълго стенанията от страна на синеокия ученик излязоха на яве. Цялото му тяло се извиваше в най - различни посоки. Харесваше му това, което правеха с тялото му. 
Механично и напълно несъзнателно, Сат уви пръсти около шията на Крис и стисна здраво. След това прехапа леко долната си устна и се спусна като разярен лъв към устните на приятеля и. Хватката на ръката леко се отпусна, след което се спусна по дължината на гърба му, драскайки.
Когато Кристофър завъртя и блъсна тялото на Сети във вратата в отговор на почукването от вън, студената повърхност на алумина сякаш събуди ума на рейвънклоуеца. Мислите му отново забушуваха, че това е грешно. Не е правилно. Трябва да спре. 
- Спри.. - Сет отдръпна глава настрани, след което се отдръпна от съученика си. В полезрението си видя разкъсаната бяла тениска, която грабна на мига.
- Крис.. Не е правилно. И ти го знаеш... - цялата магия бе изчезнала. Целувките пареха по телата им като спомен и жажда за още. Андерсън Втори наистина не искаше това да свърша. Господи, толкова много го желаеше. Но бе убеден, че всичко щеше да бъде като преди - двамата щяха да се разминават по коридорите, да се избягват, да променят часовете си, само и само да не се засекат и накрая пак щяха да се озоват в зоната на "Просто приятели" , колкото и да не им се нравеше. 
Докато 'гарвана' оправяше косата си, той за последен път проследи тялото, извивките и всеки един малък детайл в приятеля си, след което му обърна гръб и тръгна към изхода.

След думите на Крис, Сет осъзна, че в момента наистина се намираха в обществена тоалетна на едно никакво кафене. Да, кафетерията му беше любимото място, но не би искал да чувства приятеля си в цялата му светлина на такова място.
Този път имаше нещо различно в думите, в погледите, дори и в целувката и на двамата. Страстта беше по - пламенна, по - изпепеляваща. Целувките - по - нежни, жадувани и изпепеляващи. Може би този път нещата щяха да са различни. Трябваше да са! Шестокурсниците бавно облякоха дрехите си, опитвайки се да стоят на разстояние един от друг, тъй като имаше опасност отново да се подхванат във вихъра на страстта. Ес сега осъзна чак, че тениската му е скъсана и точно преди Кристофър да отвори вратата, гарвана отиде до него, целуна го нежно и премахна тениската от тялото му. 
- Ти влезе в кафенето гол, така и ще излезеш. Виж какво направи на тениската ми! - Сет навря разпокъсаната дреха в лицето на приятеля си и бързо облече неговата, преди той да си я вземе обратно.
- Пък и така си по - сладък. - Андерсън намигна палаво и спусна нежно пръст по гърдите и корема на К.
- Заведи ме някъде, където да мога да разкъсам дрехите ти. - Тъмнокоското застана рамо до рамо до съученика си, плъзна ръката си в неговата и пръстите им се сключиха един в друг, хванати за ръка. В следващия момент вратата се отвори и реалността отново ги застигна, но този път не бяха сами. Щяха да приемат живота заедно, ръка за ръка.