Виадукта

Заглавие: Виадукта Сря Окт 02, 2013 10:35 am

Големия каменен мост свързваше двора на Хогуортс с този на училището.
По студените стени имаше факли които нощем осветяваха пътя на преминаващите и никога не угасваха.

Гост

Беше късно. Цялото училище спеше. Е, почти цялото. Иън се промъкна и излезе от общата стая на дом "Грифиндор". Искаше час по - скоро да си набави това, заради което излизаше по това време. Искаше цигари.
"Грозно е да се пуши. Един млад мъж не бива да пуши. На твоите години единственото нещо, за което ми пукаше беше..." - Говореше бащата на Иън.
"Пиенето" - прекъсна го Иън с досада. Баща му отново се опитваше да му прочете лекция за това, че не е прилично да се пуши. Беше мъртво пиян, както винаги. "Аз сам си изкарвам парите и сам си преценявам дали да пуша или не."
Иън тихо се промъкваше по коридорите. Не изпитваше страх от това, че някой може да го види. Беше го страх, че "дилъра" му няма да се появи. Все пак тя беше малко по - възрастна от него и Грифин се страхуваше, че тя няма да го вземе на сериозно. И все пак тя бе успяла да му набави цигари доста пъти, така че сега нямаше смисъл да се съмнява в нея.
Двамата се бяха разбрали да се видят при Виадукта. Иън обичаше да ходи там. След малко пристигна. Започна да се оглежда с надеждата да я види, да си получи цигарите, да `и плати и да се разкара час по - скоро. Нямаше намерение да стои.

- Тук ли си? - попита Иън изведнъж. Не беше сигурен дали е сам или в сенките се крие някой. - Аз съм. Сам съм. Всичко е наред. - допълни той и започна да върви напред-назад.

Заглавие: Re: Виадукта Съб Яну 04, 2014 2:27 pm

Беше нощ. Колко жалко звучи " Беше нощ".Реших , че точно тази вечер ще трябва да се видя с Иън. Този малкия наистина е като комин- постоянно пуши цигари. Но за сметка на късното излизане и неудобството, той ще ми плати, а малко галеони не са излишни. Станах от леглото и се загледах в отражението си. Хвърлих си една лъчезарна усмивка и след това окончателно станах. Запътих се към банята и след 10 минути бях готова за навън.Бях вързала косата с ластик и си бях наметнала една черна мантия, като грижливобях скрила Черния знак. Не трябваше да го вижда никой в замъка. Дори и Иън не трябваше да знае занего. Последно време само с него разговарях и ми беше приятно.Чакай, това аз ли го казах? Дам. От както Черния лорд беше изчезнал и смъртожадните се разпуснахме не съм същата. Бях по- жестока и по- студена, а сега започнах да ставам дори приятна.
Тръгнах по коридорите и Иън вече беше там. "Естествено"- помислих си и се усмихнах. Реших да се пошегувам с него.
- Виж ти...Този път. Няма да е толкова евтино. По 10 галеона е кутията днес- подсмихнах се и тръгнах към него. Ръката ми докосна неговата и застанах от лявата му страна.- Е, искаш ли ги или не?
Погледът ми беше многозначителен, но и палав.

Гост

"По дяволите" помисли си Иън и бавно бръкна в джоба си. Разполагаше само с 2 галеона. Това беше невероятно потресаващо откритие за него. "Може би ще успея да купя само няколко цигари." продължи да разсъждава и да се оглежда. Искаше му се да може да направи заклинание за пари или нещо такова, но не беше чак толкова добър дори и да опита.
- Нямам толкова у мен. - отвърна той с каменно изражение. Притесняваше се и се чувстваше неловко, но нямаше намерение да `и го показва. - Какво ще кажеш да ми дадеш няколко цигари сега и после да ти дам останалите пари. Няма от къде да ти намеря 10. - момчето се надяваше всичко да премине добре.

Честно казано Иън обичаше да прекарва времето си с Ребека. Тя беше мила и приятна. Разбира се, Иън не обичаше милите и приятните, но Ребека беше просто неповторима. Грифин мразеше да общува с хора, но с нея нещата бяха различни. Всичко с нея беше различно. Той я чувстваше невероятно близка. А двамата дори и не бяха имали разговор, който да не включва цигари. Иън я чувстваше близка, защото някак си мислеше, че тя разбира нещата, които се случват с него. И най - важното, тя никога не си позволяваше да го съди. Разбира се, може вътрешно да го прави, но не и на глас, което Галахър оценяваше.
- Хайде, де! - започна Иън. - Познаваш ме. Знаеш, че на днешно време трудно се изкарват пари, особено тук. Нямам работа и единственото нещо, което мога да правя тук е да крада или пребивам някого по поръчка. - за момент Грифин се засрами от думите си. Не е присъщо за един чен на дом "Грифиндор" да краде, но Иън имаше цел и беше готов да направи всичко възможно да я постигне. А и част от парите изпращаше на сестра си Фиона, което се нуждаше от тях.

Заглавие: Re: Виадукта Съб Яну 04, 2014 5:07 pm

Гледах го как се гърчеше. Разбира се, че щях да му дам. Все пак се познавахме от толкова време, че направо ме беше срам да си призная. Харесваше ми да го гледам как се опитва да си вземе нещо недостижимо за момента. Наистина се бях променила. Не харесвах това ми аз. Исках да се подиграя с него и да го накарам да ме моли. Исках да почувствам онзи гъдел на власт и сила по ръката ми напът към пръчката ми, когато използвах проклятието Империус. Исках, но този замък ме промени. Няма с кой да се заяждам и дори това момче ме променяше. Докато бях изпаднала в мислите си стиснах силно парапета и усетих, че е леко влажен. Наведох глава на една страна и запретнах внимателно ръкавите си, внимавайки да не се покаже черния знак. Обърнах глава към момчето и след последните му думи се засмях. Смехът ми беше подигравателен и студен, точно какъвто беше преди, но и се долавяше нотка на истински смях, сякаш наистина ми беше станало смешно и се смеех от сърце. Въздъхнах.
- Е, може би наистина нямаш сега.... Ще ти дам кутията, но ти трябва да направиш нещо за мен.- обясних и се дръпнах от него- Като за начало трябва да се опиташ да вземеш кутията без пръчката си.
Да, той беше по-висок от мен, но и аз си бях бърза. Дръпнах се още по- назад и го погледнах палаво като кученце, което иска да си играе. Кристалнодсините ми очи го пронизваха лукаво, а ръката ми поклащаше кутийката цигари. Очаквах да побегна в мига, когато той тръгнеше.

Гост

"Какво се опитва да направи тя?" Помисли си Иън. Дали тя наистина щеше да му даде цялата кутия ако той се опита да си я вземе насила? Иън посегна към пръчката си, но се сети, че тя бе казала без пръчки. Е, това вече щеше да е трудно нещо. Но все пак Грифин тръгна към нея и я подгони. Ребека се затича веднага. Иън трябваше да `и го признае обаче. Беше си доста бързичка. Дори и да беше пушач, Иън се спряваше повече от чудесно с тичането. Докато живееше сред мъгъли, Грифин искаше да се присъедини към армията, затова тренираше през по - голямата част от времето. Когато не четеше или пушеше, той тренираше.
След малко тичане из Виадукта, Иън най - накрая успя да я настигне. Притисна я до стената и се усмихна.
- Нали знаеш, че вдигаме ужасно много шум. Не се учудвай, когато цялото място се изпълни с хора по пижаме. - Грифин я огледа от горе до долу в търсене на кутията. Не я виждаше никъде. Сигурно я бе пъхнала в джоба на мантията си.
- А сега ми кажи какво е това нещо, което искаш да направя за теб преди да ми дадеш кутията. Все пак първата част е изпълнена. - каза Иън и се почувства неволко.

Телата им бяха непосредствено близо. Грифин можеше да почувства дъха `и върху себе си. Момчето се отдръпна и се обърна с гръб към нея, защото започна да се изчервява.

Заглавие: Re: Виадукта Вто Яну 07, 2014 11:33 am

Подсмихнах се след като ме хвана. Бях го оставила да го направи и знаех почти всичко, което щеше да стане след това, но може би се бърках. Може би не бях предвидила всичко, което щеше да се разиграе. Усещах го близо до себе си. Моят дъх беше учестен както и неговият. Усещах как въздухът, излизащ от устните му, галеше бузите ми. Палавата усмивка не слизаше от лицето ми. Защо беше толкова висок? Трябваше да гледам малко нагоре, за да го виждам добре. Може би това не беше най-приятната поза за него, защото се обърна доста бързо след въпроса си, но това на мен не ми пречеше. Хванах ръката му и го завъртях да е отново с лице към мен. Не казвах все още нищо, но го гледах хем предизвикателно, хем преценяващо. Дръпнах го към мен и телата ни отново се докосваха. Хванах и другата му ръка, а лявата ми хвана неговата дясна зад китката. Започнах да ги спускам и те преминаха по повечето извивки на тялото ми и стигнаха до задните ми части, където двете ръце на Иън се обвиха. Усетих, че той напипа кутията с цигари, която се намираше под мантията ми в задния ляв джоб на дънките ми. Видях, че е избила руменина на лицето му. Брей, тези младежи много ги е срам в днешно време. Очаквах да не им пука особено, но явно съм грешала. А може би той беше различен от останалите..
- Какво искам да направиш за мен ли?- повторих тихо, но достатъчно силно, за да ме чуе. Наклоних глава на една страна и отново повторих въпроса, но този път без "ли"-то.
- Честно казано Иън това, че ще дойде целия замък да ни гледа не ме притеснява особено. Притеснява ме това, че те е срам от мен. Защо?- попитах и леко измърках на последните думи.

Гост

Напрежението между двамата ставаше все по - силно.
- Защото... - започна Грифин като се опитваше да диша равномерно. Чувстваше се привлечен към нея. Изпитваше нещо, което не можеше да обясни. Рядко изпитваше каквито и да било чувства. В момента се чувстваше объркан и ненамясто. - Защото ти си преподавател, а аз съм просто един ученик.

Иън най - накрая довърши започнатото изречение и се огледа наоколо. Бе имал няколко мимолетни връзки с по - възрастни, но не и връзки с учители. Това беше нещо, което той не можеше да си позволи. Дори мисълта за това да бъде интимен с нея го караше да се чувства виновен, че дори си го помисля.

- Някой друг път при различни обстоятелства, разбира се. Но не и тук, не и сега. - Галахър все още имаше малко достойнство останало. Ако това можеше да се нарече достойна постъпка. Иън е невероятно горд човек и за нищо на света не би рискувал да го изключат за нещо толкова глупаво.

И все пак той изпитваше нещо към нея.
- Виж, харесвам те. И то много. Но не съм дошъл тук за да бъда с теб. Тук съм за да си взема цигарите и да се прибера на топло. - Започна да се обеснява Галахър.

Да, понякога момчето не знаеше какво говори. Понякога дори действията му бяха несвързани, но едно беше сигурно - той изпитваше чувства към нея, но не искаше да си го признае. Защото призне ли си го, той ще бъде слаб.

Ако признае чувствата си, Ребека ще стане нещо, от което той е зависим и от което има нужда.

Иън се обърна към нея и се приближи до нея. Телата им отново се допряха. Момчето изтръпна. Усещането беше нещо невероятно за него.
- Не мога. - прошепна той и се отдръпна. Беше леко разочарован, но знаеше, че така е правилно.

Заглавие: Re: Виадукта Съб Яну 11, 2014 4:20 pm

Подсмихнах се. Защо учениците бяха толкова предсказуеми? Защо си мислеха, че това да бъдеш с учител е нещо, което е забранено? Всеки може да бъде с този, който го привлича. А и дори не знаех какво си бе помислил при моите движения. Не знаех дали си беше помислил грешното нещо. Чувствах се възбудена, но това не променяше факта.
- Ами тогава какво чакаш, вземи си ги!- възкликнах и отново го обърнах към себе си. Знаех, че се срамуваше или нещо такова, но исках да преодолее този срам. Не исках да не можем да се погледнем и да избива руменина на лицето на някого от нас. Просто беше ужасно. Все пак ние бяхме приятели или нещо повече от приятели, но това не значеше, че трябва да се срамуваме един от друг.
Издухах леко един кичур коса, който се беше спуснал пред лицето ми. Усмихнах му се невинно, но и палаво.
- Иън.. Показах ти къде се намират цигарите. Ще трябва само да си ги вземеш, защото няма да ти ги дам- казах категорично. Хванах го за ръцете, като не отделях поглед от него, и се доближих още по-близо до ухото му- Знам, че го искаш.. Знам, че ги искаш.. Но кое от двете желаеш повече? Защото ако вземеш едното, другото също ще го имаш. Но вземеш ли грешното, няма да получиш първото.
Виж ти. Не знаех, че мога да говоря по този начин. Все повече и повече се удивлявах от себе си с всеки изминал ден.
Прехапах долната си устна и се усмихнах още по-широко, показвайки ослепителната си усмивка.
- Хайде Иън, и двамата знаем, че няма нужда да следваш правилата, защото правилата са направени, за да се нарушават.. Все пак ти си дошъл, за да нарушиш правилата, а не за да ги спазиш, нали така?
Не знам защо го навивах да направи нещо, което очевидно не искаше, но това бях аз и нямаше да се променя.

Гост

Иън беше объркан. Чувстваше се невероятно странно и знаеше, че няма какво да направи за да се почувства по - добре. Чувстваше се неовко и странно.

- Защо се занимаваш с мен? - попита я той изведнъж. - Можеш да имаш всеки мъж на света, но ето те теб, занимаваш се с един ученик, който не знае какво иска. Можеш да имаш човек до себе си, на когото ще му пука за теб и няма да го е срам да те докосне. Не можеш да получиш това с мен. Ти за мен си преподавателка, която ме снабдява с цигари. Това е. Не мога да бъда с теб по никакъв начин. Не и когато знам, че не мога да ти дам всичко, което заслужаваш.
И изведнъж Грифин се почувства тъпо. Все пак Ребека беше дошла тук за да го снабди с цигари, а сега искаше и нещо повече в замяна. През годините се е налагало Галахър да прави каквито и да е глупости, но никога не му се е налагало да бъде с жена като нея. По дяволите, та той бе ударил джакпота.

- Добре. - каза момчето решително и бавно прокара ръката си по тялото `и, като започна от бедрото `и и стигна до гърдите `и.
Възбуди се. Искаше я, искаше я повече от всичко. Искаше да бъде с нея, повече от цигарите. Повече от всички цигари на света.

Галахър се наведе над нея и бавно доближи устните си до нейните.

- Не казвай, че не съм те предупредил. - заяви момчето и прокара език по устните `и, а след това започна да целува врата `и, като бавно слизаше надолу. Разкопча мантията `и и започна да мачка гърдите `и. - Но няма да казваш на никого за това. - допълни, а след това се усмихна и продължи да съблича останалата част от облеклото `и. - Какво искаш да направя с теб? - попита я той някак си заплашително.

В момента Грифин също не се интересуваше от това кой може да ги види. Искаше я и щеше да я получи на всяка цена.

Заглавие: Re: Виадукта Нед Яну 12, 2014 2:00 pm

В следващия момент се случиха няколко неща, които ме объркаха. Иън започна да говори бързо как не ме искаше и как не може да си позволи едва ли не този лукс да е с мен, но имаше колебание в очите му. Знаех, че се колебаеше. В повечето случаи бях права за хората. Искаше ме, но знаеше, че не може, защото..защото? Ох, това беше глупаво. Няма как да не може. Може би аз трябваше да знам по-добре, защото да излизаш с учителката си беше странно може би. Може би аз трябваше да казвам тези неща, а не той. Господи, та аз почти се опитвах да го принудя да спи с мен?! Как може такова нещо? В последно време може би бях спала с половината училище. Добре де, това си беше една нагла лъжа, но все пак не исках да се залъгваме. Ох, защо всичко беше толкова трудно?! И в следващия момент се случи нещо, което хем ме удиви, хем ме изпълни с възбуда и радост. Знаех, че ще стане така. Знаех, че щеше да избере правилната опция и щеше да хване промоциите. Но нещо ме накара да се замисля. Просто думата, която каза. "Добре". Звучеше ми все едно съм го молила за това и той от съжаление или от нещо друго се е съгласил на сила. Не ми харесваше това, но както и да е. Ще го пренебрегнем. Сега щях да се отдам на момента.
Ръката му се спусна бавно и аз леко изтръпнах. При спускането си беше някак си и нежен, и груб. Притиснах се до него и му дадох пълен достъп до тялото ми. Исках това да бъде прекрасно и да го науча на някои неща. Той ме влуди още от началото. Моите ръце на свой ред премахнаха неговата мантия, а устните ми се впиха в неговите.
- Иън..- прошепнах тихо името му и продължих. Целунах го още веднъж и сякаш това беше за сега за чао на устните му. Прокарах езика си по кожата на бузата му и стигнах до врата му. Засмуках кожата и започнах да оставям лилави петънца. Настръхнах още веднъж, когато той започна да говори. Отдръпнах се леко задъхана. Навън по принцип не беше много топло, но аз горях. Всяка част от тялото ми вреше и кипеше. Не се бях чувствала до сега така.
- Галахър, по-скоро ти не трябва да казваш на никой за това- поясних с предизвикателен тон и усмивка. Езикът му облиза устните ми, а аз на свой ред го засмуках и моя, и неговия се близнаха палаво в ритъма. Скоро щяхме да сме голи. Никога не го бях правила на вън и на открито. Сега имаше голя опасност да ни види някой, но хей?! На кой му дреме?! Усещах го като паяк, който беше приклещил жертвата си в смъртоносна прегръдка. Изстенах и отпуснах главата си назад. Оставях го да прави каквото си иска, но за сега се справяше перфектно, за това нямаше да се меся.
- Каквото искаш, скъпи!- изстенах тихо. Бях затворила очите си и не го виждах, но знаех, че той ме пронизваше с поглед. След малко аз се намесих. Бутнах го грубо и той се блъсна в отсрещната стена. Токовете ми прокънтяха наоколо и след това го целунах, този път нежно. Ръцете ми свалиха блузата му и сега той беше останал по дънки. Ръцете ми започнаха да шарят по гърба му. Без да исках го одрасках, но щеше да го преживее. Едната ми ръка се отдели от другата и се вкопчи в издутината на панталоните му, която все повече и повече се уголемяваше.
- Покажи ми, че трябва да те боготворя- изсъсках.

Гост

Грифин не осъзнаваше какво се случва. Всичко ставаше толкова бързо и почти неусетно. Знаеше само едно. Беше възбуден и нямаше търпение да бъде в нея.
Иън свали бързо панталоните си и ги захвърли. Придърпа я към себе си и я вдигна. Опря я до една стена и бавно започна да прониква в нея. Прокара ръцете си по задните `и части, което го накара да се усмихне. Кожата `и беше невероятно мека на допир. Телата им се допираха. Галахър се чувстваше на седмото небе.
Обикновенно, Иън правеше секс само, когато му беше скучно или искаше да прелъсти даден човек, но сега...сега всичко беше различно. За първи път от толкова време насам, той имаше нужда от друго човешко същество. Това рядко се случваше, което го объркваше и го караше да се чувства някак си използван. Беше гузен, а още дори не бяха започнали като хората.
- Виж, аз попринцип не общувам с хора... - започна да говори той, като забързваше темпото на проникване в нея. - ...изобщо не говоря с хора. Използвам ги... - продължи да говори, като се чудеше дали тя разбира нещо между въздишките. - ...но с теб нещата са различни.
След малко Иън я пусна бавно и я обърна с гръб към себе си. Не знаеше дали тя ще иска това, но беше сигурен че всеки момент щеше да разбере.
Грифин отделяше твърде много време в мислене. Знаеше, че не трябва да си губи времето в мислене, а да действа.
Около половин час по - късно Иън най - накрая свърши и започна да облича дрехите си.
- Трябва ми една цигара и ще съм готов за рунд номер две. - засмя се той. - Трябва да правим това по - често. - добави предпазливо. Все пак не знаеше тя на каква вълна е и дали ще иска да го направи отново с него.
След малко и двамата бяха готови с обличането.
- Ужасно тиха си. - отбеляза Иън. Загледа се в нея. Намираше я за красива. - Съжаляваш ли? - попита я той. Тя погледна към него, видимо объркана. - Че го направи с мен. Съжаляваш ли?

Заглавие: Re: Виадукта Нед Яну 12, 2014 2:54 pm

Чаках момента с огромно нетърпение. Исках го, желаех го и той все някога щеше да дойде. Исках да проникне в мен. Възбудата ми беше огромна и аз не разбирах защо ставаше така. Не се бях чувствала до такава степен. Сякаш бях зависима от него и исках да бъда само с него до края на света. И в момента, в който той ме хвана и ме вдигна, сърцето ми заби още по-лудо. Щях да се подмокря от вълнение, но се сдържах. Най-сетне члена му влезе в мен. Отпуснах се още повече и се оставих на тласъците му. Отначало всичко беше бавно и чувствах лека болка, но после започнах да изпитвам удоволствие. Харесваше ми да го прави. На тези действия бях безсилна да кажа каквото и да било, т.е да опиша до край действието. Чудех се как може да говори, след като го правехме. Това си беше голямо усилие. Постепенно започвах все по-силно и по-силно да въздишам и да стена. Беше толкоова прияятно. Не исках да спираме никога. В мислите ми се прокрадваха всякакви неща и все по-извратени и по-извратени с всеки миг.
- Дали?- успях да кажа и след това мощен стон се измъкна от гърдите ми. Прегърнах го силно и леко захапах врата му, а ръцете ми започнаха все по-често да дерат гърба му. Защо обичах да дера толкова много? Защо исках да сме заедно? Защо?Защо?Защо...?
Съвсем скоро сменихме позата и след около половин час "свири и съдията". Започнахме да се обличаме. Не можех да кажа нищо. Знаех, че е безсмислено. Всяка една дума, която изникваше в съзнанието ми изчезваше, защото нямаше как да бъде поместена в едно смислено изречение.
Засмях се, когато той сподели за цигарите. Тръснах главата си и извадих цигарите от задния с джоб. Подадох му кутията и му се усмихнах чаровно. Той започна да рови из джобовете и ми подаде някакви пари. В този момент го погледнах с вдигната вежда.
- Не. Казах ти, че ако избереш подходящото нещо, получаваш гратис другото.- намигнах му.
Исках да отида някъде вътре в замъка. Не исках да седя повече тука.
- Да съжалявам? Иън, аз никога не съжалявам. Може би си разбрал, че не съжалявам по раните върху гърба си. Колкото по-дълбоки са те, толкова повече ми е харесало- засмях се и го хванах за ръката- Искаш ли да отидем някъде вътре? Тук започна да ми става студено.
Изтръпнах и потреперих.