Опитах да размърдам леко ръката си, но не успях тя беше явно вързана... Отворих плавно очи... беше тъмно... зачудих се какво ли е станало...
Нощта преди сватбата мислех да направя парти за брат ми.... но той не успя да дойде. Затова се обадих на една стара съученичка от мъгълското ми училище, в което съм учил да ми дойде на гости... Бяхме само двамата... Вечеряхме, гледахме романтичен филм.. пихме червено вино и естествено, прекарахме нощта заедно...
Но още не разбирах какво става и защо съм вързан...
Точно в този момент, някой пусна осветлението... Заслепих се за миг, и когато зрението ми се възвърна, ясно различих два силуета... на мъже... Намирах се в стаичка не по-голяма от 2 по 2 метра... Аз бях вързан за стол в единия ъгъл с вериги... доста дебели вериги... а пръчката ми... пръчката ми беше в противоположния ъгъл...
-Ние сме от тайното министерство... ние сме ПОТАЙНИТЕ - каза рязко единия от хората...
Тайно министерство ли... какво щеше да рече това... но още преди да съм попитал... вторият продължи:
-Аз съм агент Пол Ериксен, а това е агент Джим Маклейн... ние сме тук, защото знаем, че си магьосник...
Знаят, знаят??? Какво трябваше да означава това... Че те са мъгъли...
-Какво искате от мен? - изсъсках аз...
Маклейн... по-едрият, чернокож приятел, приличащ повече на маймуна отколкото на човек отговори:
-Искаме да знаем, как се става магьосник... и защо вашият вид убива беззащитни хора като нас...
-Като вас, като вас... - разкрещях се аз -в момента аз съм беззащитният... Мъртви сте щом някой разбере за това...
-Не висля, че сте в положение да заплашвате... - каза по-дребничкият русоляв агент Ериксен...
Той излезе за секунда и след малко се върна с една спринцовка...
Заби ми я в ръката още преди да се опитам да се съпротивлявам...
-Успокоително... - каза и се усмихна...
Последното нещо, което видях бе, че двамата агенти напуснаха помещението... и лампата угасна....

В килията не влизаше светлина от никъде... Беше толкова топло, че щях да полудея... Въпреки, че нещастниците бяха премахнали ризката ми, и бях останал само по дънки, все още беше супер горещо...
Дали щях да умра тук? Дали щях да видя брат си, вероятно женен, дали той се беше сетил за мен... Дали щях да видя русокоската, в която бях така глупашки влюбен...
Чуствах, че ще припадна всеки момент... но изведнъж, започнаха да се чуват писъци... Дали някой бе дошъл да ме спаси или пък ПОТАЙНИТЕ бяха направили някое ново разкритие за моят свят... Предролагах второто...
Затова леко се поотпуснах, завързан на стола, очаквайки смъртта...
Когато изведнъж блесна светлина... Вратато на килията ми се разби... и чух гласът и... беше тя... със сигурност беше Ребека...
С нея, обаче имаше още някого... Не можех да различа кой е, понеже очите ми се бяха подули... Но нямаше значение... Важното беше, че Ребека е дошла за мен...
Тъкмо се бях поуспокоил, когато се сетих за Черният знак на ръката ми... Това със сигурност щеше да изненада събеседника на Ребека...
Усещах болка навсякъде... Усетих как двама човека премахнаха веригите, Ребека взе пръчката ми и ме понесоха навън...

Бях припаднал... Сигурно бяха минали час два, докато се събудих...
Отново бях хванат... Усещах присъствието на някого до мен... кой ли беше... Ребека или събеседника и...
Получих отговора, почти веднага... Двамата агенти... МакКлейн ии... замислих се за момент... как беше, а да ... Ериксен.
Разбрах,че човекът, който беше вързан до мен е Ребека...
Тя ги попита кои са те, обаче МакКлейн са мо се ухили и ми кимна да и обясна...
Как ли щеше да го приеме Ребека... Какво ли щеше да направи...
Тя се обърна към мен учудено и изсъска:
-Какви са те?
-Те, Беки, са ПОТАЙНИТЕ... Те са мъгъли... И накратко казано, искат магията... Искат я за себе си...
Опитах се да хвана ръката на Ребека, но не успях да я стигна...
Точно в този момент, се сетих за третия човек. Къде ли то бяхя завели?
-Не се безпокойте за приятелят ви... - рече остро Ериксен...
-Какво сте му сторили? - извиках аз.
-Освободихме го... Ти си по силен от него, така че той не ни трябва - продължи русокосият - Въпросът е какво ще правим с вас?

Дали номерът на Ребека щеше да мине... Дали тя щеше да успее да ги измами... Дали тези глупаци щяха да се вържат...
И докато си мислех това усетих как студено желязо докосва лявата ми ръка... Веднага се обърнах към Ребека и видях как тя леко ми кимва.
За мен това беше ясен знак за "Вземи го и мълчи!" ... Затова се подчиних и леко дръпнах ножа към мен... Лекичко започнах да го търкам във въжето с което бях завързан... Мина минутка, докато Ребека ги баламосваше, а през това време аз успях да прережа въжето си.
Тя ги беше накарала, че с някаква отвара ще успеят да станат магьосници... Какви глупаци? Явно не ни бяха проучили толкова добре, колкото твърдяха... Повярваха и и я отвързаха. Хванаха я подмишка(тук ми стана тотално смешно) и се обърнаха с гръб към мен и с лице към изхода... Това беше най - голямата грешка, която можеше да направят...  Изправих се мълниеносно, въпреки малкото сили, които ми бяха останали и забих ножа в гърба на чернокожия мъж...

Усетих силни ръце, които ме дръпнаха грубо и силно. Отпуснах се и видях как Лий се размърда. Знаех, че ще ме спаси.
- Не можах да разбера къде криете Иън. Не искам да му се случи нещо лошо. Все пак трябва да знам къде е... А и ми трябва магическа пръчка за онази работа с отварата. Да не мислите, че се става магьосник без магия? Разбира се, че не..
- Млъквай, овца такава! - изръмжа оня.- Гаджето ти е добре. Горе е. А магическите ви пръчки са при мен....
Но още преди да е успял да довърши, Лий го наръга отзад, а другия му се нахвърли.
- Не и него!- изкрещях силно и започнах да налагам онзи. Мъгълът удари няколко пъти Лий и тръгна към мен. Успях да взема пръчката си и веднага блесна зелена светлина и оня падна. Въздъхнах.
- Лий, добре ли си?- попитах и го хванах за ръката- Притеснихме се за теб адски много! Особено аз. Добре, че те намерихме.
След това не се сдържах и го прегърнах силно.
- Кажи ми, че си добре!

Лежах на земята... Знаех, че МакКлейн е мъртъв... Обаче русокосия ме удари доста силно и то няколко пъти...
След около петнадесет секунди, нечия ръка ме хвана... Веднага усетих топлината и...
Тази ръка беше на Ребека..... Бях сигурен за това...
Положих доста усилия да се обърна... Усещах, че от главата ми тече кръв... Освен това си бях порязал и ръката докато режех въжетата...
Усетих как Ребека се надвеси над мен... Усетих дъха и... и как през сълзи ми каза:
-Кажи ми, че си добре!
Почуствах нещо, което никога досега не бях чувствал... Усещах, че съм влюбен в нея... Не всеки би дошъл да ме спаси... А това, че тя беше дошла за мен ме правеше щастлив. Не ми пукаше за никой в момента освен за нея... Наистина бях влюбен.
От очите ми потекоха сълзи, които се смесиха с кръвта, която течеше по лицето ми...
-Добре съм! - казах аз.
Лежах на земята, а тя се беше надвесила над мен. Исках да и кажа... Исках да и призная чувствата си, но дали трябваше точно сега... Затова просто казах:
-Благодаря ти! - и приближих устните ми към нейните...


     

Усмихнах се след като потвърди, че е добре. Той доближи устните си до моите. Щастливата ми и ликуваща физиономия се превърна в объркана гримаса. Не можех да го направя. Не и сега. Трябваше да намеря Иън и да го спася. Трябваше да се уверя, че и той е добре. Исках да отида горе и да го освободя, но тези устни ме привличаха. Дали трябваше да се отдам на момента или да запазя самообладание.? Ребека.. Хайде, моето момиче. Мисли.
Изкашлях се най- демонстративно и след това проговорих тихо:
- Не мога Лий... Трябва да помогнем на Иън. Все пак той е тук заради мен и няма да си го простя, ако нещо му се случи.
Надигнах се и тръгнах по стълбите, но тогава...

-Спри! - изкрещях аз - отвориш ли врата сме мъртви... Трябва да се подготвим, за да излезем... Освен това, те пуснаха... Иън... - Иън, кой ли беше този? Познавах само един човек с такова име и той беше с година по-малкият ми съученик от Грифиндор...
Ребека рязко пусна бравата... Обърна се и отново слезе при мен:
-Как така са го пуснали? - попита ме тя.
-Всичко стана, докато ти беше припаднала...
Започнах да и обяснявам надълго и нашироко, от игла до конец, какво беше станало докато беше припаднала... Как ме бяха принудили да изтрия от паметта му къде е адреса, с ултиматум да я убият...
-Спокойно - казах аз - Иън, който и да е той, е добре...
Успокой се... В момента трябва само да измислим как да излезем без да ни забележат...

ПП: Сори, че е кратко, ама не мога да измисля нищо повече...

Погледнах го невярващо. Не можеше да е вярно. Те ми казаха, че той е горе. Но защо Лий да ме лъже или може би въпросът беше защо да ми каже истината. Трябваше да претърся цялата сграда сантиметър по сантиметър и да стане ясно, че момчето не беше там. Та дори и да са го пуснали къде е отишъл. Нямаше как да се прибере сам. Това беше изключено. Трябваше да го намеря. Започнах да се озъртам.
- Лий.. Брат ти е притеснен. Видях изражението му, когато забеляза, че те няма. Не ме интересуват тези червеи. Ще ги избия до крак! Не ме вълнува дали ще ме видят или не. Важното е да ги изтребя до крак! И ти дори не можеш да ме спреш да го направя..
Доближих се до него и го погледнах решително в очите.

Ха... Ребека си е помислила, че ще я спирам... Аз бях тук по отдавна от нея... Бяха ме измъчвали повече от нея...
-Аз също искам те да умрат... Трябва да унищожим цялата сграда, заедно с хората вътре в нея, работеши за ПОТАЙНИТЕ... Не трябва да има повече такива опити за кражба на магията...
Замислих се за момент и продължих:
-А относно Иън... Той наистина не е тук... Не се притеснявай за него... Вероятно е добре...
Ребека лекичко се приближи към мен и ме погледна в очите. Опита се да каже нещо, но аз сложих пръст на устата и и рекох:
-Ще се измъкнем оттук, бъди спокойна...
Вече не издържах... Приближих се до нея... Докоснах бузите и и я целунах...

Погледнах го и не свалях погледа си от него. Докоснах бузата му и тръгнах към изхода , но тогава усетих как ръката му хваща моята и как ме обръща към себе си. Целувката беше странна. Може би, защото се намирахме в това положение или може би , защото беше нередно, но и желано. Отвърнах на целувката и усетих голия ми гръб да се допира до стената. Стояхме там и се целувахме. Иън, съжалявам. Избутах Лий и тръгнах нагоре. Бутнах вратата и съвсем скоро излязох. Погледнах към сградата с ненавист и вдигнах пръчката. Лий излезе тъкмо навреме. Физиономията му беше объркана. Замахнах силно с магическата си пръчка и всички прозорци избухнаха, а вътре избухнаха пламъци. Чуваха се хора как горят живи вътре. Не можеха да излязат заради защитното заклинание, което бях направила. Започнах да търся Иън някъде. Видях го до един близък стълб.
- Ела...- казах на Лий и го хванах за ръката и го задърпах.

Ребека изглеждаше много ядосана...
След целувката ме избута...  Яростно тръгна нагоре по стълбите и насочи пръчката си към вратата, извиквайки "Бомбарда Максима", толкова силно, че сигурно ако наблизо имаше прозорци, те със сигурност щяха да се начупят на хиляди парченца...
Реших да я последвам и да не оставям нещата в нейни ръце... Тъкмо се подадох от вратата на килията, когато видях, че Ребека беше вече на изхода...
Иии... беше подпалила сградата... Мамка му... Пред мен изникна преграда от пламъци...
Въпреки, че между мен и вратата оставаха само два метра... Този огън ми пречеше... Извадих магическата си пръчка и казах:
-Агуаменти.
Бързо успях да се измъкна, и то точно в последния момент... Не бях изминал и пет метра от входа на сградата, когато тя избухна.
Ребека ме хвана за ръка и каза:
-Ела...
Подчиних се без да възразя, но се зачудих къде отивахме... Тъкмо да попитам и видях  въпросния Иън, беше седнал на една пейка на около петдесет метра от нас...
Докато отивахме натам казах на Ребека:
-Това на нас ще ни създаде доста големи неприятности...

Прилив на вълнение и радост. Двамата бяха живи и здрави! Бързо задърпах Лий към Иън. Знаех, че може би нямаше да му хареса, но трябваше да се уверя, че той е добре. Започнах да подтичвам леко и за това пуснах Лий. Прегърнах силно Иън. Не можех да опиша как се чувствах.
- Иън... Добре ли си? Какво ти се случи? Не мога да повярвам, че си добре!- започнах бързо да говоря, докато той ме питаше същите въпроси. Засмях се и го притиснах до себе си. Избутах го леко- Лий беше неотразим. Заби нож в гърба на единия и ми помогна да се измъкна. 
Усмихнах се признателно.
- Сега, като всички сме добре, да изчезваме от тук или? Първо трябва да заведем Лий при брат му- поясних, но Иън сто процента не знаеше кой е брата на Лий. Не мислех да обяснявам, за това просто хванах ръката на Иън и Лий и след това се завъртях на място.
Пп. Сори, но не можах да измисля нищо друго.

Ребека предложи да изчезваме оттук...
Замислих се... Къде ли щяхме да ходим... и дали щеше да остане за малко насаме с мен...
Тъкмо реших да я попитам, когато тя сама каза, че ще ходим при брат ми...
При БРАТ МИ??? Нее, точно сега не исках при него... Исках да остана насаме с Ребека и да поговорим на четири очи...
Тъкмо се опитах да кажа:
-Не искам при брат ми...
Но нямах време. Ребека не бе изчакала да ме чуе и вече направи магията за магипортиране...
Защо никога не ме слушаше? Защо никога не изчакваше да довърша, каквото казвах...
Тя замахна с пръчката, завъртяхме се и се приземихме...

ПП: Знам, че е тъпо, ама просто не ми идва нищо наум... btw... Не ме изключвайте от РП-то :Д